Новата Източна политика /Ostpolitik/ на Германия завива към русофобията
Германските демократи са не запомнили заветите на своите водачи от предишния век и работят като пламенни сътрудници на атлантизма в Европа
Микаел Рот, ръководител на комисията по външна политика на Бундестага и член на президиума на ГСДП, приканва за използване на нова " Източна политика " (Ostpolitik) по отношение на Русия и други страни от постсъветското пространство.
Каква е същността на този метод и с какво новият модел на външнополитическа тактика се разграничава от остарелия?
Изявлението на Рот за нуждата от преосмисляне на хипотетичната сигурност и оценка на политиката от последните няколко десетилетия по отношение на Русия и страните от Централна и Източна Европа може да наподобява много рационално.
Въпросът е кое е вярно и кое не както за този интервал, по този начин и по отношение на настоящите събития. Очевидно е, че курсът на ГСДП, както и този на Германия като цяло, в този момент следват следите на Съединени американски щати и са с антируска устременост. Класическата " Ostpolitik " обаче имаше друг темперамент.
Рот има вяра, че „ новата Ostpolitik би трябвало да бъде приспособена към изменящите се действителности и пренесена в новата епоха – това също би трябвало да бъде част от Zeitenwende („ повратна точка “), провъзгласена от немския канцлер Олаф Шолц.
Изправени лице в лице с един нов, раздорен свят с неговите рецесии и спорове, ние би трябвало да бъдем самоуверени, само че в това време и самокритични. В същото време няма безусловно никаква потребност да се жертват социалдемократическите обичаи.
Въпреки че световната обстановка по времето на Бранд мъчно може да се приравни с днешната, можем да научим доста освен от триумфите на ерата на Бранд, само че и от ужасяващите неточности на немската политика по отношение на Източна Европа и Русия от началото на 80-те години на предишния век.
И тук поражда въпросът – какви бяха тези неточности?
Архитектът на Ostpolitik е Егон Бар, който може да бъде наименуван самобитен " Кисинджър на Федерална Република Германия ", заради същия етнически генезис, следвайки школата на реализма и много верни възгледи за международните каузи.
Той вярваше, че интернационалната политика се върти само към силата и ползите на нациите. А демокрацията, правовата страна и човешките права са подчинени на тези цели. Както отбелязва самият Рот, „ огромните достижения на Ostpolitik се дължат в не дребна степен на този натурализъм – признание на действителностите и разумен разбор на интернационалната обстановка, както и на претекстовете и ползите на засегнатите страни “.
Бранд и Бар преглеждат обединяването не като проблем сред двете Германии, а като въпрос на външна политика, ключът към която е в Москва. За тях беше ясно, че единството на Германия ще бъде невероятно, до момента в който разделянето на Европа не бъде преодоляно и в Европа не се откри кротичък ред.
За тази цел Западът в началото трябваше да одобри статуквото на разграничена Европа. Така политиката на разведряване не е пацифистка цел сама по себе си, а гонене на съответни национални ползи.
Например Егон Бар се опълчи на пълноправното участие на обединена Германия в НАТО. Той също по този начин смяташе, че американците са нарушили отговорностите си за сигурност в Европа при подписването на Дейтънското съглашение за някогашна Югославия. Според Егон Бар бе невероятно да се подсигурява сигурността в Европа без или макар Русия.
Той оракулски означи, че разширението на НАТО ще докара до нова конкуренция във въоръжаването. Само съглашение сред Америка, Запада и Русия ще разреши това да бъде избегнато. Но Съединени американски щати и Западът през декември 2021 година отхвърлиха сходни оферти от Русия.
Бар вярваше, че разговорът е единственият рационален метод за разрешаване на всевъзможни проблеми. Решение в Палестина и Израел не може да бъде открито без Хамас, а в Афганистан без талибаните. Ако в тази ситуация с Афганистан самият ход на историята сподели, че е тъкмо по този начин, то в тази ситуация с Израел и Палестина очевидно би трябвало още време.
Разбира се, би трябвало да се има поради, че политиката на Вили Бранд не беше извънредно немска игра, тя се организираше в тесни съвещания със западните съдружници, на първо място със Съединени американски щати. Но и в Съединени американски щати тогава на власт бяха по-трезво мислещи хора, въпреки и геополитически съперници на Съюз на съветските социалистически републики.
Добавяме, че най-голямото нарастване на бюджета за защита в историята на Германия се случи по време на ръководените от ГСДП държавни управления на Вили Бранд и Хелмут Шмид. Повече от 3% от Брутният вътрешен продукт на Германия са изразходвани за защита, а Бундесверът наброява 500 000 души. В Германия бяха ситуирани американски военни бази.
Трябва също да се означи, че Бранд вярваше, че политическата смяна изпод, инициирана от гражданското общество, е малко евентуална и даже рискова. Следователно поддръжката за дисидентските придвижвания в същата Германска демократична република не беше на дневен ред, макар че имаше някои изключения. Сега поддръжката за " гражданското общество " в друга страна се приема за даденост на Запад.
Що се отнася до грешките от предишното, Рот обръща внимание не на концепциите на Егон Бар, а на обстоятелството, че „ западният модел на демократичните демокрации спокойно победи над комунизма и оттук насетне трябваше да остане без никаква привлекателна опция... "
" Този мироглед за света повлия външната политика на Германия през последните 30 години с съдбовни последствия, изключително в връзките с Русия. Ние вярвахме дълго време – прекомерно дълго – след разпадането на Съветския съюз, че трансформацията на Русия е необратима и че нашият западен модел е толкоз непостижим и прелъстителен, че всяка икономическа причинност сигурно ще насърчи смяната. "
" От „ смяна посредством доближаване “ (Wandel durch Annäherung) преминахме към „ смяна посредством търговия “ (Wandel durch Handel) и в последна сметка даже търговията се реализира без никаква смяна от Русия. "
Дори когато съветският президент Владимир Путин най-сетне откри своята автократична система и неведнъж предизвика спорове в съседство на Русия, Германия продължи да взе участие в разговор. Всичко, което остана от Ostpolitik, в действителност бяха икономическите връзки, само че ние продължихме да се грижим за догатката, че взаимозависимостта ще овладее Русия.
Тоест, крайната цел беше да се овладее Русия – посредством търговия, вложения, корупция на елита, подаяния и прочие Въпреки че Рот признава, че това не е политическа доверчивост, защото Германия се възползва извънредно доста от партньорството си с Русия.
Какво обаче направи Берлин, с цел да предотврати държавния прелом в Украйна през 2014 година? Или да води по-самостоятелна външна политика и да въздейства върху създаването на по-адекватни решения в Европейски Съюз? Говоренето за стратегическа автономност към момента е единствено на хартия. Реално Германия и Европейски Съюз се управляват от политиката на Вашингтон и НАТО.
Следователно сериозните стратегически неточности в немската политика би трябвало да се търсят не на Изток, а на Запад. Въпреки че, несъмнено, към момента имаше ползи на сътрудниците на Германия в Централна и Източна Европа. Което в общи линии е служило и продължава да служи на Съединените щати.
Рот също отбелязва, че „ не е задоволително да се търси разговор, без да се обръща внимание на военната резистентност и въздържане. "
" Тези неточности са подбудени от неправилни схващания, които освен характеризират външната политика на ГСДП, само че също по този начин дефинират дейностите на Германските християндемократи (ХДС/ХСС) и други политически партии във връзка с Русия ", споделя той.
" Не е напълно ясно какво тъкмо се има поради. Ако натрупването на военна мощност, тогава постоянно се е случвало и НАТО се уголемява на изток. И Москва нямаше по какъв начин да не реагира на това. Ако приказваме за непосредствените благоприятни условия на Германия, то тук още веднъж става въпрос за стратегическата автономност на Германия и Европейски Съюз, която не съществува ", продължава той.
Рот написа, че „ за Вили Бранд имаше два съществени правилото: възпиране от опасност или потребление на мощ и признание на ненарушимостта на границите в Европа. "
" Путин неведнъж е нарушавал и двата правилото. Канцлерът Бранд сигурно не би се съгласил с тези нарушавания, които опонират на всичко, за което той се бори от десетилетия, и той би трансформирал курса, с цел да се приспособи към новите действителности ", твърди той.
Тук Рот очевидно и искрено лъже. Защото Германия взе участие в разпадането на Югославия като поддържа независимостта на Словения и Хърватия. А по-късно, като част от НАТО, извърши бомбардировките на Югославия и призна сепаратисткото Косово.
Следователно потреблението на мощ и разрушаването на границите в Европа е един от плодовете на външната политика на Германия. Но Рот мълчи за тази неточност, пробвайки се да припише виновността на Русия.
И Рот продължава с набор от клишета за Русия, добавяйки, че „ сигурността в Европа може да бъде реализирана единствено против Русия, а не с Русия “.
В същото време той счита, че полезностите на Европа са застрашени, забравяйки, че в " Източната политика " въпросите на полезностите, като правата на индивида и демокрацията, са подчинени на ползите на страните и салдото на силите. Сега Рот дава изцяло противоположни настройки, представяйки ги за нужна акомодация.
Той твърди, че „ би трябвало да създадем европейска архитектура за сигурност против Русия, учредена на военно въздържане и политическата и икономическа изолираност на Русия ".
" Трябва да станем изцяло самостоятелни от съветската сила допустимо най-скоро. Политическата изолираност на Русия би трябвало да се извърши и отвън кръга на западните страни, защото редица страни, представляващи по-голямата част от популацията на света, към момента не са осъдили нападателните дейности на Русия ", твърди той.
" За тази цел ще би трябвало да създадем световен съюз против Русия. Конфликтът в Украйна може да е европейска работа, само че целият свят носи следствията ", продължава Рот.
" Новата източна политика би трябвало да бъде надълбоко вкоренена в западния съюз, Европейски Съюз и трансатлантическото партньорство. Оттук нататък Германия към този момент не може да търси специфични договорености с Русия за сметка на нашите сътрудници в Централна и Източна Европа ", споделя той.
" Общоевропейската „ източна политика “ постоянно би трябвало да регистрира ползите на сигурността на Полша и балтийските страни, които са изцяло наясно с доста действителната опасност от Русия... Нашата политика към Източна Европа би трябвало постоянно да бъде координирана с нашите европейски сътрудници ", безапелационен е Рот.
Това е типично атлантическа изразителност в стила на Демократическата партия на Съединени американски щати. Какво има тук от ерата на Вили Бранд и Егон Бар? Къде е тук разбирането, че ключът към източноевропейските каузи е точно в Москва (и даже Халфорд Макиндер го твърдеше)?
Такава нападателна изразителност беше неприемлива за тези мъдри архитекти на европейската политика за сигурност, които, би трябвало да се каже, въпреки всичко реализираха задачата си. Напрежението сред Запада и Изтока беше отстранено. Развитието на взаимното доверие минава през скришен канал за взаимоотношение с Москва, който се представляваше от Вячеслав Кеворков, а от Германия - Егон Бар.
Те приготвиха Московския контракт от 1970 година, съгласно който Федерална Република Германия за първи път призна неприкосновеността на следвоенните граници в Европа и това беше доста мъчителен въпрос за германците. Между другото, тогава Съюз на съветските социалистически републики даде обещание да не пречи в бъдеще на възможното обединяване на Германия по кротичък път.
Московският контракт е в основата на кротичък контракт с Полша и по време на посещаване в тази страна Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите на въстанието във Варшавското гето. И още през 1971 година, според Четиристранния контракт, Федерална Република Германия публично отхвърля да признае Западен Берлин за своя неразделна част.
Година по-късно бе подписан Основополагащият контракт сред Германска демократична република и Федерална Република Германия, съгласно който става взаимното признание на двете немски страни, а Западна Германия дефинитивно отхвърля доктрината Халщайн и твърди, че тя съставлява немския народ като цяло. През 1973 година Федерална Република Германия, дружно с Германска демократична република, е призната в Организация на обединените нации.
При сегашните плановици на немската външна политика това надали е допустимо. Въпреки че Западът към момента продължава да има вяра, че те са изключителният център на международната политика. Рот и сходните му наподобява са пренебрегнали ролята на Китай и Индия и други бързо разрастващи се страни в незападния свят.
Вместо обективно преосмисляне, Рот предлага военна ескалация и милитаризация, отбелязвайки като знакови решения основаването на специфичен фонд за Бундесвера в размер на 100 милиарда евро и укрепването на източния фланг на НАТО.
И продължава с аргумента, че „ новата Ostpolitik, в допълнение към държавния си аспект, би трябвало да има и мощна основа на гражданското общество ".
" Руският съставен елемент би трябвало да включва поддържане на контакт с съветското гражданско общество, отбрана на дисидентите в заточение и обезпечаване на безвредно леговище ", твърди той.
" Източноевропейският съставен елемент би трябвало да включва укрепването на гражданското общество там, защото това е ключът към прехода на тези страни и би трябвало да поддържа обмена сред гражданските общества в Европа ", счита Рот.
И това не е нищо друго с изключение на инструментите на „ цветните революции “ и намесата в делата на други страни, в тази ситуация – в делата на Русия.
Рот е прав единствено, че „ живеем в смутни времена “. Но този ужас стартира на Запад и се популяризира от Запада. Западът не помни историческите си корени, анулира обичайна си просвета, а Микаел Рот изцяло изопачи същността на „ източната политика “, предлагайки вместо нея нов „ кръстоносен поход “ против Русия.
Никой не моли Олаф Шолц да отиде в Донбас и да коленичи. Но в действителност нова " източна политика " на Германия е допустима единствено в случай че Берлин спре да поддържа незаконния режим в Киев и вземе присъединяване в денацификацията на Украйна.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Микаел Рот, ръководител на комисията по външна политика на Бундестага и член на президиума на ГСДП, приканва за използване на нова " Източна политика " (Ostpolitik) по отношение на Русия и други страни от постсъветското пространство.
Каква е същността на този метод и с какво новият модел на външнополитическа тактика се разграничава от остарелия?
Изявлението на Рот за нуждата от преосмисляне на хипотетичната сигурност и оценка на политиката от последните няколко десетилетия по отношение на Русия и страните от Централна и Източна Европа може да наподобява много рационално.
Въпросът е кое е вярно и кое не както за този интервал, по този начин и по отношение на настоящите събития. Очевидно е, че курсът на ГСДП, както и този на Германия като цяло, в този момент следват следите на Съединени американски щати и са с антируска устременост. Класическата " Ostpolitik " обаче имаше друг темперамент.
Рот има вяра, че „ новата Ostpolitik би трябвало да бъде приспособена към изменящите се действителности и пренесена в новата епоха – това също би трябвало да бъде част от Zeitenwende („ повратна точка “), провъзгласена от немския канцлер Олаф Шолц.
Изправени лице в лице с един нов, раздорен свят с неговите рецесии и спорове, ние би трябвало да бъдем самоуверени, само че в това време и самокритични. В същото време няма безусловно никаква потребност да се жертват социалдемократическите обичаи.
Въпреки че световната обстановка по времето на Бранд мъчно може да се приравни с днешната, можем да научим доста освен от триумфите на ерата на Бранд, само че и от ужасяващите неточности на немската политика по отношение на Източна Европа и Русия от началото на 80-те години на предишния век.
И тук поражда въпросът – какви бяха тези неточности?
Архитектът на Ostpolitik е Егон Бар, който може да бъде наименуван самобитен " Кисинджър на Федерална Република Германия ", заради същия етнически генезис, следвайки школата на реализма и много верни възгледи за международните каузи.
Той вярваше, че интернационалната политика се върти само към силата и ползите на нациите. А демокрацията, правовата страна и човешките права са подчинени на тези цели. Както отбелязва самият Рот, „ огромните достижения на Ostpolitik се дължат в не дребна степен на този натурализъм – признание на действителностите и разумен разбор на интернационалната обстановка, както и на претекстовете и ползите на засегнатите страни “.
Бранд и Бар преглеждат обединяването не като проблем сред двете Германии, а като въпрос на външна политика, ключът към която е в Москва. За тях беше ясно, че единството на Германия ще бъде невероятно, до момента в който разделянето на Европа не бъде преодоляно и в Европа не се откри кротичък ред.
За тази цел Западът в началото трябваше да одобри статуквото на разграничена Европа. Така политиката на разведряване не е пацифистка цел сама по себе си, а гонене на съответни национални ползи.
Например Егон Бар се опълчи на пълноправното участие на обединена Германия в НАТО. Той също по този начин смяташе, че американците са нарушили отговорностите си за сигурност в Европа при подписването на Дейтънското съглашение за някогашна Югославия. Според Егон Бар бе невероятно да се подсигурява сигурността в Европа без или макар Русия.
Той оракулски означи, че разширението на НАТО ще докара до нова конкуренция във въоръжаването. Само съглашение сред Америка, Запада и Русия ще разреши това да бъде избегнато. Но Съединени американски щати и Западът през декември 2021 година отхвърлиха сходни оферти от Русия.
Бар вярваше, че разговорът е единственият рационален метод за разрешаване на всевъзможни проблеми. Решение в Палестина и Израел не може да бъде открито без Хамас, а в Афганистан без талибаните. Ако в тази ситуация с Афганистан самият ход на историята сподели, че е тъкмо по този начин, то в тази ситуация с Израел и Палестина очевидно би трябвало още време.
Разбира се, би трябвало да се има поради, че политиката на Вили Бранд не беше извънредно немска игра, тя се организираше в тесни съвещания със западните съдружници, на първо място със Съединени американски щати. Но и в Съединени американски щати тогава на власт бяха по-трезво мислещи хора, въпреки и геополитически съперници на Съюз на съветските социалистически републики.
Добавяме, че най-голямото нарастване на бюджета за защита в историята на Германия се случи по време на ръководените от ГСДП държавни управления на Вили Бранд и Хелмут Шмид. Повече от 3% от Брутният вътрешен продукт на Германия са изразходвани за защита, а Бундесверът наброява 500 000 души. В Германия бяха ситуирани американски военни бази.
Трябва също да се означи, че Бранд вярваше, че политическата смяна изпод, инициирана от гражданското общество, е малко евентуална и даже рискова. Следователно поддръжката за дисидентските придвижвания в същата Германска демократична република не беше на дневен ред, макар че имаше някои изключения. Сега поддръжката за " гражданското общество " в друга страна се приема за даденост на Запад.
Що се отнася до грешките от предишното, Рот обръща внимание не на концепциите на Егон Бар, а на обстоятелството, че „ западният модел на демократичните демокрации спокойно победи над комунизма и оттук насетне трябваше да остане без никаква привлекателна опция... "
" Този мироглед за света повлия външната политика на Германия през последните 30 години с съдбовни последствия, изключително в връзките с Русия. Ние вярвахме дълго време – прекомерно дълго – след разпадането на Съветския съюз, че трансформацията на Русия е необратима и че нашият западен модел е толкоз непостижим и прелъстителен, че всяка икономическа причинност сигурно ще насърчи смяната. "
" От „ смяна посредством доближаване “ (Wandel durch Annäherung) преминахме към „ смяна посредством търговия “ (Wandel durch Handel) и в последна сметка даже търговията се реализира без никаква смяна от Русия. "
Дори когато съветският президент Владимир Путин най-сетне откри своята автократична система и неведнъж предизвика спорове в съседство на Русия, Германия продължи да взе участие в разговор. Всичко, което остана от Ostpolitik, в действителност бяха икономическите връзки, само че ние продължихме да се грижим за догатката, че взаимозависимостта ще овладее Русия.
Тоест, крайната цел беше да се овладее Русия – посредством търговия, вложения, корупция на елита, подаяния и прочие Въпреки че Рот признава, че това не е политическа доверчивост, защото Германия се възползва извънредно доста от партньорството си с Русия.
Какво обаче направи Берлин, с цел да предотврати държавния прелом в Украйна през 2014 година? Или да води по-самостоятелна външна политика и да въздейства върху създаването на по-адекватни решения в Европейски Съюз? Говоренето за стратегическа автономност към момента е единствено на хартия. Реално Германия и Европейски Съюз се управляват от политиката на Вашингтон и НАТО.
Следователно сериозните стратегически неточности в немската политика би трябвало да се търсят не на Изток, а на Запад. Въпреки че, несъмнено, към момента имаше ползи на сътрудниците на Германия в Централна и Източна Европа. Което в общи линии е служило и продължава да служи на Съединените щати.
Рот също отбелязва, че „ не е задоволително да се търси разговор, без да се обръща внимание на военната резистентност и въздържане. "
" Тези неточности са подбудени от неправилни схващания, които освен характеризират външната политика на ГСДП, само че също по този начин дефинират дейностите на Германските християндемократи (ХДС/ХСС) и други политически партии във връзка с Русия ", споделя той.
" Не е напълно ясно какво тъкмо се има поради. Ако натрупването на военна мощност, тогава постоянно се е случвало и НАТО се уголемява на изток. И Москва нямаше по какъв начин да не реагира на това. Ако приказваме за непосредствените благоприятни условия на Германия, то тук още веднъж става въпрос за стратегическата автономност на Германия и Европейски Съюз, която не съществува ", продължава той.
Рот написа, че „ за Вили Бранд имаше два съществени правилото: възпиране от опасност или потребление на мощ и признание на ненарушимостта на границите в Европа. "
" Путин неведнъж е нарушавал и двата правилото. Канцлерът Бранд сигурно не би се съгласил с тези нарушавания, които опонират на всичко, за което той се бори от десетилетия, и той би трансформирал курса, с цел да се приспособи към новите действителности ", твърди той.
Тук Рот очевидно и искрено лъже. Защото Германия взе участие в разпадането на Югославия като поддържа независимостта на Словения и Хърватия. А по-късно, като част от НАТО, извърши бомбардировките на Югославия и призна сепаратисткото Косово.
Следователно потреблението на мощ и разрушаването на границите в Европа е един от плодовете на външната политика на Германия. Но Рот мълчи за тази неточност, пробвайки се да припише виновността на Русия.
И Рот продължава с набор от клишета за Русия, добавяйки, че „ сигурността в Европа може да бъде реализирана единствено против Русия, а не с Русия “.
В същото време той счита, че полезностите на Европа са застрашени, забравяйки, че в " Източната политика " въпросите на полезностите, като правата на индивида и демокрацията, са подчинени на ползите на страните и салдото на силите. Сега Рот дава изцяло противоположни настройки, представяйки ги за нужна акомодация.
Той твърди, че „ би трябвало да създадем европейска архитектура за сигурност против Русия, учредена на военно въздържане и политическата и икономическа изолираност на Русия ".
" Трябва да станем изцяло самостоятелни от съветската сила допустимо най-скоро. Политическата изолираност на Русия би трябвало да се извърши и отвън кръга на западните страни, защото редица страни, представляващи по-голямата част от популацията на света, към момента не са осъдили нападателните дейности на Русия ", твърди той.
" За тази цел ще би трябвало да създадем световен съюз против Русия. Конфликтът в Украйна може да е европейска работа, само че целият свят носи следствията ", продължава Рот.
" Новата източна политика би трябвало да бъде надълбоко вкоренена в западния съюз, Европейски Съюз и трансатлантическото партньорство. Оттук нататък Германия към този момент не може да търси специфични договорености с Русия за сметка на нашите сътрудници в Централна и Източна Европа ", споделя той.
" Общоевропейската „ източна политика “ постоянно би трябвало да регистрира ползите на сигурността на Полша и балтийските страни, които са изцяло наясно с доста действителната опасност от Русия... Нашата политика към Източна Европа би трябвало постоянно да бъде координирана с нашите европейски сътрудници ", безапелационен е Рот.
Това е типично атлантическа изразителност в стила на Демократическата партия на Съединени американски щати. Какво има тук от ерата на Вили Бранд и Егон Бар? Къде е тук разбирането, че ключът към източноевропейските каузи е точно в Москва (и даже Халфорд Макиндер го твърдеше)?
Такава нападателна изразителност беше неприемлива за тези мъдри архитекти на европейската политика за сигурност, които, би трябвало да се каже, въпреки всичко реализираха задачата си. Напрежението сред Запада и Изтока беше отстранено. Развитието на взаимното доверие минава през скришен канал за взаимоотношение с Москва, който се представляваше от Вячеслав Кеворков, а от Германия - Егон Бар.
Те приготвиха Московския контракт от 1970 година, съгласно който Федерална Република Германия за първи път призна неприкосновеността на следвоенните граници в Европа и това беше доста мъчителен въпрос за германците. Между другото, тогава Съюз на съветските социалистически републики даде обещание да не пречи в бъдеще на възможното обединяване на Германия по кротичък път.
Московският контракт е в основата на кротичък контракт с Полша и по време на посещаване в тази страна Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите на въстанието във Варшавското гето. И още през 1971 година, според Четиристранния контракт, Федерална Република Германия публично отхвърля да признае Западен Берлин за своя неразделна част.
Година по-късно бе подписан Основополагащият контракт сред Германска демократична република и Федерална Република Германия, съгласно който става взаимното признание на двете немски страни, а Западна Германия дефинитивно отхвърля доктрината Халщайн и твърди, че тя съставлява немския народ като цяло. През 1973 година Федерална Република Германия, дружно с Германска демократична република, е призната в Организация на обединените нации.
При сегашните плановици на немската външна политика това надали е допустимо. Въпреки че Западът към момента продължава да има вяра, че те са изключителният център на международната политика. Рот и сходните му наподобява са пренебрегнали ролята на Китай и Индия и други бързо разрастващи се страни в незападния свят.
Вместо обективно преосмисляне, Рот предлага военна ескалация и милитаризация, отбелязвайки като знакови решения основаването на специфичен фонд за Бундесвера в размер на 100 милиарда евро и укрепването на източния фланг на НАТО.
И продължава с аргумента, че „ новата Ostpolitik, в допълнение към държавния си аспект, би трябвало да има и мощна основа на гражданското общество ".
" Руският съставен елемент би трябвало да включва поддържане на контакт с съветското гражданско общество, отбрана на дисидентите в заточение и обезпечаване на безвредно леговище ", твърди той.
" Източноевропейският съставен елемент би трябвало да включва укрепването на гражданското общество там, защото това е ключът към прехода на тези страни и би трябвало да поддържа обмена сред гражданските общества в Европа ", счита Рот.
И това не е нищо друго с изключение на инструментите на „ цветните революции “ и намесата в делата на други страни, в тази ситуация – в делата на Русия.
Рот е прав единствено, че „ живеем в смутни времена “. Но този ужас стартира на Запад и се популяризира от Запада. Западът не помни историческите си корени, анулира обичайна си просвета, а Микаел Рот изцяло изопачи същността на „ източната политика “, предлагайки вместо нея нов „ кръстоносен поход “ против Русия.
Никой не моли Олаф Шолц да отиде в Донбас и да коленичи. Но в действителност нова " източна политика " на Германия е допустима единствено в случай че Берлин спре да поддържа незаконния режим в Киев и вземе присъединяване в денацификацията на Украйна.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ