Германия винаги е застъпвала тезата, че отделен бюджет за еврозоната

...
Германия винаги е застъпвала тезата, че отделен бюджет за еврозоната
Коментари Харесай

Роня Кемпин: Отделен бюджет за еврозоната не значи, че останалите ще са пренебрегвани

Германия постоянно е застъпвала тезата, че обособен бюджет за еврозоната не значи, че страните отвън нея ще бъдат подценявани. Така откривателят на Европейски Съюз доктор Роня Кемпин разяснява за " Събота 150 " решението на Ангела Меркел и Еманюел Макрон и опасенията, че общ бюджет на страните, въвели единната валута, е първа стъпка към " Европа на две скорости ".

„ Тази заплаха съществува от дълго време. Страните отвън еврозоната се тормозят, че със основаването на обособен бюджет за еврозоната разделянето в Европа ще бъде затвърдено. Аз обаче не споделям тези страхове. За в този момент е ясно, че Германия и Франция слагат единствено основата на подобен бюджет. Детайлите обаче към момента не са ясни, а те са предмет на договаряния освен сред двете страни, а и с Европейската комисия. И още нещо - Германия постоянно е застъпвала тезата, че обособен бюджет за еврозоната не значи, че страните отвън нея ще бъдат подценявани. Така че не споделям тези опасения “.

Все по-често се чуват изявления на най-високо политическо ниво, че обединена Европа е застрашена, че би трябвало да бъде избавен Европейски Съюз. Ангела Меркел се пробва да реализира тъкмо това, да избави Европейски Съюз, акцентира доктор Кемпин и добави:

„ И в това се крие главната й разлика с френския президент Макрон. Той се стреми към обособяването на ядро, на един самобитен европейски авангард. На това мнение са апропо и популистите, които считат, че по този начин Европа би била по-гъвкава и по-ефективна. Макрон не желае да чака, всички държави-членки да се изкажат по проблеми, които би трябвало да бъдат решени, а желае решенията да се взимат по-бързо и по-експедитивно от една дребна „ ударна “ група. Германският канцлер се опълчва на такова развиване, и желае да резервира Европейски Съюз във формата, в който е в този момент - 28 страни-членки, скоро с една по-малко. Защо да се отхвърляме от този Европейски Съюз, единствено тъй като сега антиевропейската последна десница печели краткотрайна поддръжка в някои страни? Меркел желае да изчака, махалото да се върне назад към проевропейското въодушевление, което дълги години беше особено за Стария континент “.

Въпреки забележителния отлив на бежанската вълна към Европа, миграционната политика е на път трайно да разедини Европейски Съюз. Разликата с 2015 година, пикът на бежанската рецесия, когато тази заплаха се появи, е възходът на крайната десница в Европа. Вътрешните министри Хорст Зеехофер в Германия, Херберт Кикл в Австрия и Матео Салвини в Италия са крайнодесни политици, представители на тези три страни, които австрийският канцлер назова „ ос на искащите “ да се оправят трайно с миграционния напор, затваряйки европейските граници. На този „ тристранен пакт “ даже му се удаде да измести от фокуса на вниманието радикалните промени в Европейски Съюз, за които тази седмица се договориха немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. А точно - обособен бюджет за еврозоната, предвестител на „ Европа на две скорости “, разширение на пълномощията на Европейския стабилизационен механизъм и превръщането му в Европейски валутен фонд, по прилика на Международния валутен фонд, и отвод от единомислещите решения на Европейски Съюз във външната и отбранителната политика.

Колко действителни са възможностите, тези промени да бъдат признати и от останалите 26 страни? Ще направи ли разделянето на Европейски Съюз на две скорости съюзът по-ефективен и по-гъвкав, или в противен случай - ще задълбочи разграничителните линии? - отговорите можете да чуете в звуковия файл от изявлението на Весела Владкова, която потърси за коментар доктор Роня Кемпин от авторитетната берлинска фондация „ Наука и политика “, която изследва процесите в Европейски Съюз. /bnr.bg
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР