Германия трябва да развива производството, за да не изостава от САЩ и Китай
Германия би трябвало да развива производството, с цел да не изостава от Съединени американски щати и Китай
Германският министър на стопанската система показа „ Националната индустриална тактика 2030 “ и ограничения за опълчване на китайската агресия. Критиците виждат в нея способи на плановата стопанска система.
Живеем в ера на „ стремглаво ускоряване на нововъведенията “, Съединени американски щати, страните от Азия и Европа се конкурират едни с други за международно икономическо водачество, освен това не постоянно с добросъвестни пазарни способи. Създава се усещането, че европейците „ губят позиции “. По тази причина за запазването и по-нататъшното повишение на това голямо богатство “, което германците са натрупали за 70 години, Германия се нуждае от национална индустриална тактика, която би се трансформирала в част от промишлената тактика на целия Евросъюз.
[b]Държавните вложения и националните шампиони[/b]
Това беше главното обръщение на речта, която немският министър на стопанската система и енергетиката Петер Алтмайер произнесе на 5 февруари в Берлин, обяснявайки, за какво е решил да създаде „ Национална индустриална тактика 2030 “ за идващите 10 години.
Сред основните детайли на тази тактика: основаването на държавен капиталов фонд, който би разрешил на държавното управление за избран интервал от време да придобива дялове в компании за отбрана от нежелателно усвояване, а също по този начин целеустремено образуване на „ национални и европейски първенци “ - огромни частни компании, притежаващи тази сериозна маса, която е нужна, с цел да се опълчват сполучливо на международния пазар на концерните от Китай, намиращи се в държавни ръце и ползващи се с неговата цялостна поддръжка, или на интернет колосите от Съединени американски щати.
Мерките, които предложи Алтмайер, бяха известни авансово още преди неговото изявление и формалното издание на текста на тактиката. По тази причина редица специалисти и медии към този момент показаха мнение по този мотив, някои от тях – много внезапно. Консервативният вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ в коментар под заглавие „ Защита от Китай “ написа: „ Германците се опасяват от Китай. Това навежда федералното държавно управление на глупави мисли “.
[b]Петер Алтмайер се кълне във честност на пазарната икономика[/b]
На собствен ред, членът на Съвета на икономическите специалисти при немското държавно управление /така наречения „ Съвет на мъдреците/ Ларс Фелд съобщи, че счита за „ изцяло неправилно “ да се захване с концепцията за държавна индустриална политика. Той мъчно може да си показа нещо по-плашещо от задаващата се примес от „ държавна поддръжка, дотации и контролиране “.
Петер Алтмайер в своята тирада „ сърдечно благодари “ на всички, които незабавно се включиха в полемиката за предлаганата от него индустриална тактика, тъй като „ точно това е, от което се нуждаем сега “: икономическата политика би трябвало да се окаже в центъра на публичната полемика. Германия напоследък отделяше доста внимание на екологията, обществената политика, образованието, в този момент, съгласно министъра, би трябвало да се концентрира върху стопанската система.
Необходимо е да се отговори на въпроса: „ Защо в някои сфери ние не сме измежду водачите? “. Отговаряйки на всички рецензии, които го упрекнаха в налагането на методите на плановата стопанска система в Германия, Петер Алтмайер в речта си на няколко пъти наблягаше, че е уверен последовател на обществената пазарна стопанска система и частната благосъстоятелност, неведнъж базирайки се на Лудвиг Ерхард, „ бащата “ на икономическото знамение във Федерална Република Германия след Втората международна война /1939-1945 г./.
[b]Германският бизнес би трябвало да даде отпор на Китай[/b]
Освен това, той цитира паметния американски предприемач Илон Мъск, а също по този начин ненавиждания от всички немски леви някогашен финансов министър на Федерална Република Германия и министър председател на Бавария Франц Йозеф Щраус, който преди време спомага за основаването на едни от най-успешните „ европейски първенци “ – самолетостроителната компания Airbus.
Всички тези позовавания бяха недвусмислени сигнали към представителите на консервативните и демократични кръгове в немското общество и трябваше да ги убеди, че създателят на „ националната индустриална тактика “ изобщо не има намерение за върви по пътя на социалистическото одържавяване на стопанската система.
Инициативата на Алтмайер, която е ориентирана на първо място срещу експанзията на Китай, среща задоволително необятно схващане в немските настоятелен кръгове. Преди по-малко от месец основната организация на немския бизнес, Федералното обединяване на немската индустрия (BDI), разгласява програмен документ за взаимоотношенията с КНР. По създание това е апел към немските управляващи и Европейския съюз да дадат отпор на настойчивия блян на Пекин да популяризира световното въздействие на китайския модел на държавен капитализъм, целеустремено употребявайки освен това в собствен интерес опциите на западната демократична пазарна стопанска система.
[b]Повишаване на ролята на промишлеността в Германия и Евросъюза[/b]
Този документ съдържа 54 претенции, адресирани към Берлин и Брюксел, чието осъществяване ще направи немския и европейския бизнес по-конкурентен, считат от BDI. Много от тези претенции се припокриват или съответстват с предложенията на Петер Алтмайер в „ Националната индустриална тактика 2030 “.
Тя планува подобряването на пазарните рамкови условия за правенето на бизнес в Германия /достъпна сила, конкурентоспособни налози, постоянни размери на обществените вноски/, поддръжка за междинните компании от обработващата промишленост, по-ефективна битка с дъмпинга, промяна на антимонополното законодателство за да се облекчи основаването на европейски първенци, способни да се опълчват на съперниците от Китай и Съединени американски щати, а също по този начин отвод от протекционизма и подпомагане за свободната търговия.
В тактиката се изброяват 10 сфери на индустриалното произвеждане, в които Германия, както и преди е измежду международните водачи. Това е металургията /стомана, мед и алуминий/, химията, машиностроенето и производството на промишлено съоръжение, автомобилостроене, оптическа промишленост, здравна техника, „ зелени “ технологии, военна техника, аерокосмически бранш и производството благодарение на 3D-принтери.
В същото време документът напомня, в какви сфери Федерална Република Германия и Европейски Съюз са изгубили предходните си позиции, да вземем за пример, битова електроника, телекомуникационно съоръжение, компютри, интернет, въглеродни нишки. В момента съществува огромна заплаха от закъснение в региона на изкуствения разсъдък /по думите на Алтмайер, това е най-голямата базова иновация от изобретяването на парната машина, „ която ще промени всичко/, биотехнологиите, нанотехнологиите.
Представеният на 5 февруари в Берлин 12-страничен документ не съдържа лист с съответни ограничения. Той единствено набелязва направленията за работа и стратегическите цели. Една от основните задания: да се увеличи в Германия каузи на обработващата индустрия в основаването на добавена стойност от днешните 23% на 25%.
Едновременно с това се слага задачата към 2030 година да се реализира като цяло в Европейски Съюз индикатор на равнища от 20%, което ще бъде доста мъчно, тъй като „ в доста страни процесът на деиндустриализацията към момента върви с цялостна пара “, се споделя в документа. /БГНЕС
----------
Андрей Гурков, „ Дойче Веле".
Германският министър на стопанската система показа „ Националната индустриална тактика 2030 “ и ограничения за опълчване на китайската агресия. Критиците виждат в нея способи на плановата стопанска система.
Живеем в ера на „ стремглаво ускоряване на нововъведенията “, Съединени американски щати, страните от Азия и Европа се конкурират едни с други за международно икономическо водачество, освен това не постоянно с добросъвестни пазарни способи. Създава се усещането, че европейците „ губят позиции “. По тази причина за запазването и по-нататъшното повишение на това голямо богатство “, което германците са натрупали за 70 години, Германия се нуждае от национална индустриална тактика, която би се трансформирала в част от промишлената тактика на целия Евросъюз.
[b]Държавните вложения и националните шампиони[/b]
Това беше главното обръщение на речта, която немският министър на стопанската система и енергетиката Петер Алтмайер произнесе на 5 февруари в Берлин, обяснявайки, за какво е решил да създаде „ Национална индустриална тактика 2030 “ за идващите 10 години.
Сред основните детайли на тази тактика: основаването на държавен капиталов фонд, който би разрешил на държавното управление за избран интервал от време да придобива дялове в компании за отбрана от нежелателно усвояване, а също по този начин целеустремено образуване на „ национални и европейски първенци “ - огромни частни компании, притежаващи тази сериозна маса, която е нужна, с цел да се опълчват сполучливо на международния пазар на концерните от Китай, намиращи се в държавни ръце и ползващи се с неговата цялостна поддръжка, или на интернет колосите от Съединени американски щати.
Мерките, които предложи Алтмайер, бяха известни авансово още преди неговото изявление и формалното издание на текста на тактиката. По тази причина редица специалисти и медии към този момент показаха мнение по този мотив, някои от тях – много внезапно. Консервативният вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ в коментар под заглавие „ Защита от Китай “ написа: „ Германците се опасяват от Китай. Това навежда федералното държавно управление на глупави мисли “.
[b]Петер Алтмайер се кълне във честност на пазарната икономика[/b]
На собствен ред, членът на Съвета на икономическите специалисти при немското държавно управление /така наречения „ Съвет на мъдреците/ Ларс Фелд съобщи, че счита за „ изцяло неправилно “ да се захване с концепцията за държавна индустриална политика. Той мъчно може да си показа нещо по-плашещо от задаващата се примес от „ държавна поддръжка, дотации и контролиране “.
Петер Алтмайер в своята тирада „ сърдечно благодари “ на всички, които незабавно се включиха в полемиката за предлаганата от него индустриална тактика, тъй като „ точно това е, от което се нуждаем сега “: икономическата политика би трябвало да се окаже в центъра на публичната полемика. Германия напоследък отделяше доста внимание на екологията, обществената политика, образованието, в този момент, съгласно министъра, би трябвало да се концентрира върху стопанската система.
Необходимо е да се отговори на въпроса: „ Защо в някои сфери ние не сме измежду водачите? “. Отговаряйки на всички рецензии, които го упрекнаха в налагането на методите на плановата стопанска система в Германия, Петер Алтмайер в речта си на няколко пъти наблягаше, че е уверен последовател на обществената пазарна стопанска система и частната благосъстоятелност, неведнъж базирайки се на Лудвиг Ерхард, „ бащата “ на икономическото знамение във Федерална Република Германия след Втората международна война /1939-1945 г./.
[b]Германският бизнес би трябвало да даде отпор на Китай[/b]
Освен това, той цитира паметния американски предприемач Илон Мъск, а също по този начин ненавиждания от всички немски леви някогашен финансов министър на Федерална Република Германия и министър председател на Бавария Франц Йозеф Щраус, който преди време спомага за основаването на едни от най-успешните „ европейски първенци “ – самолетостроителната компания Airbus.
Всички тези позовавания бяха недвусмислени сигнали към представителите на консервативните и демократични кръгове в немското общество и трябваше да ги убеди, че създателят на „ националната индустриална тактика “ изобщо не има намерение за върви по пътя на социалистическото одържавяване на стопанската система.
Инициативата на Алтмайер, която е ориентирана на първо място срещу експанзията на Китай, среща задоволително необятно схващане в немските настоятелен кръгове. Преди по-малко от месец основната организация на немския бизнес, Федералното обединяване на немската индустрия (BDI), разгласява програмен документ за взаимоотношенията с КНР. По създание това е апел към немските управляващи и Европейския съюз да дадат отпор на настойчивия блян на Пекин да популяризира световното въздействие на китайския модел на държавен капитализъм, целеустремено употребявайки освен това в собствен интерес опциите на западната демократична пазарна стопанска система.
[b]Повишаване на ролята на промишлеността в Германия и Евросъюза[/b]
Този документ съдържа 54 претенции, адресирани към Берлин и Брюксел, чието осъществяване ще направи немския и европейския бизнес по-конкурентен, считат от BDI. Много от тези претенции се припокриват или съответстват с предложенията на Петер Алтмайер в „ Националната индустриална тактика 2030 “.
Тя планува подобряването на пазарните рамкови условия за правенето на бизнес в Германия /достъпна сила, конкурентоспособни налози, постоянни размери на обществените вноски/, поддръжка за междинните компании от обработващата промишленост, по-ефективна битка с дъмпинга, промяна на антимонополното законодателство за да се облекчи основаването на европейски първенци, способни да се опълчват на съперниците от Китай и Съединени американски щати, а също по този начин отвод от протекционизма и подпомагане за свободната търговия.
В тактиката се изброяват 10 сфери на индустриалното произвеждане, в които Германия, както и преди е измежду международните водачи. Това е металургията /стомана, мед и алуминий/, химията, машиностроенето и производството на промишлено съоръжение, автомобилостроене, оптическа промишленост, здравна техника, „ зелени “ технологии, военна техника, аерокосмически бранш и производството благодарение на 3D-принтери.
В същото време документът напомня, в какви сфери Федерална Република Германия и Европейски Съюз са изгубили предходните си позиции, да вземем за пример, битова електроника, телекомуникационно съоръжение, компютри, интернет, въглеродни нишки. В момента съществува огромна заплаха от закъснение в региона на изкуствения разсъдък /по думите на Алтмайер, това е най-голямата базова иновация от изобретяването на парната машина, „ която ще промени всичко/, биотехнологиите, нанотехнологиите.
Представеният на 5 февруари в Берлин 12-страничен документ не съдържа лист с съответни ограничения. Той единствено набелязва направленията за работа и стратегическите цели. Една от основните задания: да се увеличи в Германия каузи на обработващата индустрия в основаването на добавена стойност от днешните 23% на 25%.
Едновременно с това се слага задачата към 2030 година да се реализира като цяло в Европейски Съюз индикатор на равнища от 20%, което ще бъде доста мъчно, тъй като „ в доста страни процесът на деиндустриализацията към момента върви с цялостна пара “, се споделя в документа. /БГНЕС
----------
Андрей Гурков, „ Дойче Веле".
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ