Германия изпълни Плана Маршал наопаки
Германия публично е в криза. Икономиката ѝ е в крах от шест месеца насам. А прогнозите на икономистите, в това число западните, са разочароващи. 2023 година ще бъде една от най-лошите за Германия. Освен това спадът може да продължи и през 2024 година Това е неприятна вест за цялата еврозона: немската стопанска система ще повлече европейската със себе си. Причината за това е толкоз явна, че на Запад избират да не приказват за нея.
Германия публично изпадна в криза: стопанската система ѝ спада две следващи тримесечия. През четвъртото тримесечие на 2022 година спадът е 0,5%, през първото тримесечие на 2023 година - 0,3%.
Какъв е коренът на аргументите за такова тъжно положение на най-голямата стопанска система в Европа, която в миналото беше съществена опора за Еврозоната? Западните медии заобикалят тази причина, макар че е явна. Прекъсването на енергийните и стопански връзки с Русия.
Причината за техническата криза в Германия е продължаващото повишение на лихвите на ЕЦБ, което стартира през юли 2022 година за битка с инфлацията. И в действителност е по този начин. „ Увеличаването на цените на заемите понижи бизнес интензивността на бизнеса и потребителското търсене на немското население, заради което темпът на стопански напредък стартира да се забавя “, споделя анализаторът Владимир Чернов. Защо обаче инфлацията се ускоряваи за какво би трябвало да се борят с нея? Именно тук се крие главната причина – скъсването на връзките с Русия, което форсира съществено повишаването, което стартира още през 2021 година по време на пандемията. Но немската стопанска система към този момент не е в положение да устои на последствията от западните офанзиви против Русия под формата на наказания и взривяване на газопроводи.
„ Основният мотор на ускоряването на инфлацията в Германия беше точно повишението на цените на енергийните запаси, което усилва индустриалните разноски, понижава рентабилността на индустриалното произвеждане и вследствие на това води до повишение на крайните цени за потребителите. Прекъсването на икономическите връзки с Русия единствено изостри и удължи казуса с инфлацията, който се прояви още през 2021 година по време на пандемията “, споделя Чернов.
„ Продължаващите наказания, които Европа инициира, демонстрират, че Еврозоната е на страната на Съединени американски щати. Германската промишленост, както по-голямата част от Европа, беше подвластна от съветските енергийни доставки заради тяхната ниска цена и наличност. Но за втора поредна година газовите складове се пълнят с американски ВПГ, който е повече от два пъти по-скъп от съветските първични материали ”, разяснява Татяна Скрил, доцент от катедрата по икономическа доктрина на Руския стопански университет “Плеханов ”.
Германия беше най-големият покупател на съветски газ в Европа. И за нея, като за огромен клиент, беше обезпечена отстъпка. Балтийските страни и Полша бяха доста ревностни и нееднократно се оплакваха, че Германия купува съветски газ на най-атрактивната цена в Европа. Докато немската стопанска система процъфтява с помощта на това и завоюва конкуренцията на експортните пазари. Сега е противоположното. И зелената сила не избавя Германия. „ Руският газ на преференциална закрепена цена беше употребен в немската индустрия и семейства, както и за генериране на електрическа енергия, която също е нужна в промишленото произвеждане в огромни количества. След преустановяването на съветските доставки Германия трябваше да търси различни снабдители и да купува газ на борсови цени, които внезапно скочиха предходната година. Германия размени огромна част от изгубените размери с полутечен природен газ, който също по не по-скъп от тръбопроводния природен газ заради спомагателните разноски за неговото произвеждане и превоз “, споделя Владимир Чернов.
В резултат на това както заводите, комерсиалните центрове и въобще целият огромен и дребен бизнес, по този начин и елементарните германци започнаха да заплащат в пъти повече за сила. „ Продукцията нарастна, което докара до повишение на цените на крайните артикули за потребителя, т.е. до висока инфлация, заради което ЕЦБ стартира да стяга паричната политика по-късно. И популацията стартира да заплаща повече за отопление на семействата, т.е. да икономисва и понижава нормалните си разноски, което докара до спад в потребителското търсене и в следствие първо до закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт, а по-късно и до неговия спад за две следващи тримесечия, т.е. към криза “, споделя Чернов.
„ В резултат на икономическите разтърсвания продажбите на дребно в Германия са намалели с 8,6% на годишна база през март и с 3,8% в Еврозоната. За една развита стопанска система това е същински потрес, защото продажбите са намалели даже номинално, т.е. като се вземе поради инфлацията, спадът в продажбите става двуцифрен “, споделя специалистът Евгений Миронюк.
Негативен принос имаха рестриктивните мерки върху търговията с Русия и възбраната за влизане на съветски кораби с петрол и петролни артикули в европейските пристанища.
„ Отказът от съветски нефт, доставян по море, принуди Германия да се преориентира към други експортьори на черно злато, което също форсира инфлацията, по прилика с отхвърли от съветски тръбопроводен газ. Ограничаването на търговията и визитите в европейските пристанища се отрази отрицателно върху приходите на тези пристанища и вследствие на това върху немския бюджет “, споделя Чернов. Например пристанището на Хамбург беше наранено, като през първото тримесечие на 2023 година оборотът на контейнери спадна с 16,9%, оборотът на контейнери в тонове понижа с 15,9% до 18,6 милиона тона по отношение на същия интервал на предходната година.
Важно е да се разбере, че освен Русия доставя своите първични материали на Германия, само че Русия също е отличен пазар за немски артикули. „ Друг фактор за утежняването на немската стопанска система може да се назова съвсем повторен спад на вноса. През 2022 година вносът от Германия в Русия е намалял с 43,7%, до 14,9 милиарда евро “, споделя Чернов.
Друга изненада е, че Германия не съумя да се възползва от възходящото търсене от Китай след края на своята политика на нулев ковид. Икономистите чакаха, че подобен мощен промишлен бранш в Германия може да завоюва от това. В реалност това не се случи: немската промишленост беше нокаутирана. Германските експортьори губят дял на втория си по величина пазар отвън Европа. Китай съставлява едвам 6% от общия експорт на Германия през първите три месеца на тази година, най-ниският дял от 2016 година
“Фолксваген ”, който продава повече коли в Китай от всеки различен авто производител, сподели, че доставките в страната са спаднали с 15% през първото тримесечие. Най-големият европейски химически тръст БАСФ, който съкращаваше личен състав в Германия, с цел да построи цех в Китай на стойност 10 милиарда евро, регистрира спад на продажбите в Китай с една трета. Продажбите на “Бош ” в Азиатско-тихоокеанския район са намалели с 9,3% през първото тримесечие. През март промишленото произвеждане в Германия претърпя най-големия си спад от 12 месеца, спадайки с 3,4% по отношение на февруари.
Какво стана? Коренът на казуса още веднъж е скъпото електричество, което принуди автомобилната, химическата и други промишлености в Германия да понижат производството. Без евтина сила немските артикули не могат да се конкурират на международната сцена. Сега цените на газа в Европейски Съюз паднаха, само че това към момента не оказва помощ за възобновяване на промишлеността. Защото понижението на цената е краткотрайно, а бизнесът има потребност от непоклатимост, с цел да работи. Те схващат това, което немските политици се опасяват да признаят: сила задълго ще остане скъпа за Германия И в такива условия промишлеността замира.
Сайръс де ла Рубиа, основен икономист в Търговската банка на Хамбург, споделя, цитирайки изследване, че задграничното търсене на немски промишлени артикули " на процедура се е сринало ".
„ Негативната динамичност на немската промишленост приказва за продължаваща деиндустриализация. Спадът на индустриалното произвеждане в Германия е съпроводен от всеобщо затваряне или пренасяне на заводи, както и възходяща безработица. Това значи понижаване на данъчните доходи в бюджета и увеличение на държавния дълг, което прави немската стопанска система подвластна от задгранични кредитори. Колко постоянна ще бъде немската промишленост, в която работливите германци са вложили големи старания през десетилетията, ще се покаже от актуалната година и хода на геополитиката “, споделя Татяна Скрил.
Икономисти, в това число на Запад, чакат 2023 година да бъде една от най-лошите за Германия. „ Първо, инфлацията в Германия остава на високи равнища и битката с нея евентуално ще продължи, лихвените проценти ще продължат да порастват, което ще докара до още по-голям спад на Брутният вътрешен продукт.
Второ, светът е под опасността от световна криза, която ще засегне отрицателно всички страни. Трето, на фона на скъпите енергийни запаси, доста индустриални производства се трансферират от Германия в Съединени американски щати, които със своите закони и данъчни облекчения подтикват тяхното усвояване “, споделя Чернов. Затова той не изключва икономическият спад в Германия да продължи освен през 2023 година, само че и през 2024 година
Германия попадна в капан: когато ЕЦБ стартира да покачва лихвения % през юли 2022 година, инфлацията беше 7,6%, през април тази година инфлацията е съвсем същата - 7,2% плюс криза. Това споделя едно нещо: единственият паричен метод за справяне с инфлацията (повишаване на лихвите) не работи. А това значи, че ЕЦБ си блъска главата в стената и каквото и да направи, следствията за немската стопанска система ще бъдат тъжни.
Германската индустриална основа, върху която е построен Европейски Съюз, се пропука. Това значи, че немската стопанска система ще повлече със себе си цялата Еврозона. „ Германия беше считана за „ локомотив “ на Европа заради високото развиване и размера на индустриалното произвеждане. Сега Германия има негативен принос за цялостното показване на европейския стопански напредък. А повишението на цените на производителя в Германия също оказва отрицателно въздействие върху потребителските цени в други страни от еврозоната, които внасят тези артикули “, заключава Чернов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Германия публично изпадна в криза: стопанската система ѝ спада две следващи тримесечия. През четвъртото тримесечие на 2022 година спадът е 0,5%, през първото тримесечие на 2023 година - 0,3%.
Какъв е коренът на аргументите за такова тъжно положение на най-голямата стопанска система в Европа, която в миналото беше съществена опора за Еврозоната? Западните медии заобикалят тази причина, макар че е явна. Прекъсването на енергийните и стопански връзки с Русия.
Причината за техническата криза в Германия е продължаващото повишение на лихвите на ЕЦБ, което стартира през юли 2022 година за битка с инфлацията. И в действителност е по този начин. „ Увеличаването на цените на заемите понижи бизнес интензивността на бизнеса и потребителското търсене на немското население, заради което темпът на стопански напредък стартира да се забавя “, споделя анализаторът Владимир Чернов. Защо обаче инфлацията се ускоряваи за какво би трябвало да се борят с нея? Именно тук се крие главната причина – скъсването на връзките с Русия, което форсира съществено повишаването, което стартира още през 2021 година по време на пандемията. Но немската стопанска система към този момент не е в положение да устои на последствията от западните офанзиви против Русия под формата на наказания и взривяване на газопроводи.
„ Основният мотор на ускоряването на инфлацията в Германия беше точно повишението на цените на енергийните запаси, което усилва индустриалните разноски, понижава рентабилността на индустриалното произвеждане и вследствие на това води до повишение на крайните цени за потребителите. Прекъсването на икономическите връзки с Русия единствено изостри и удължи казуса с инфлацията, който се прояви още през 2021 година по време на пандемията “, споделя Чернов.
„ Продължаващите наказания, които Европа инициира, демонстрират, че Еврозоната е на страната на Съединени американски щати. Германската промишленост, както по-голямата част от Европа, беше подвластна от съветските енергийни доставки заради тяхната ниска цена и наличност. Но за втора поредна година газовите складове се пълнят с американски ВПГ, който е повече от два пъти по-скъп от съветските първични материали ”, разяснява Татяна Скрил, доцент от катедрата по икономическа доктрина на Руския стопански университет “Плеханов ”.
Германия беше най-големият покупател на съветски газ в Европа. И за нея, като за огромен клиент, беше обезпечена отстъпка. Балтийските страни и Полша бяха доста ревностни и нееднократно се оплакваха, че Германия купува съветски газ на най-атрактивната цена в Европа. Докато немската стопанска система процъфтява с помощта на това и завоюва конкуренцията на експортните пазари. Сега е противоположното. И зелената сила не избавя Германия. „ Руският газ на преференциална закрепена цена беше употребен в немската индустрия и семейства, както и за генериране на електрическа енергия, която също е нужна в промишленото произвеждане в огромни количества. След преустановяването на съветските доставки Германия трябваше да търси различни снабдители и да купува газ на борсови цени, които внезапно скочиха предходната година. Германия размени огромна част от изгубените размери с полутечен природен газ, който също по не по-скъп от тръбопроводния природен газ заради спомагателните разноски за неговото произвеждане и превоз “, споделя Владимир Чернов.
В резултат на това както заводите, комерсиалните центрове и въобще целият огромен и дребен бизнес, по този начин и елементарните германци започнаха да заплащат в пъти повече за сила. „ Продукцията нарастна, което докара до повишение на цените на крайните артикули за потребителя, т.е. до висока инфлация, заради което ЕЦБ стартира да стяга паричната политика по-късно. И популацията стартира да заплаща повече за отопление на семействата, т.е. да икономисва и понижава нормалните си разноски, което докара до спад в потребителското търсене и в следствие първо до закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт, а по-късно и до неговия спад за две следващи тримесечия, т.е. към криза “, споделя Чернов.
„ В резултат на икономическите разтърсвания продажбите на дребно в Германия са намалели с 8,6% на годишна база през март и с 3,8% в Еврозоната. За една развита стопанска система това е същински потрес, защото продажбите са намалели даже номинално, т.е. като се вземе поради инфлацията, спадът в продажбите става двуцифрен “, споделя специалистът Евгений Миронюк.
Негативен принос имаха рестриктивните мерки върху търговията с Русия и възбраната за влизане на съветски кораби с петрол и петролни артикули в европейските пристанища.
„ Отказът от съветски нефт, доставян по море, принуди Германия да се преориентира към други експортьори на черно злато, което също форсира инфлацията, по прилика с отхвърли от съветски тръбопроводен газ. Ограничаването на търговията и визитите в европейските пристанища се отрази отрицателно върху приходите на тези пристанища и вследствие на това върху немския бюджет “, споделя Чернов. Например пристанището на Хамбург беше наранено, като през първото тримесечие на 2023 година оборотът на контейнери спадна с 16,9%, оборотът на контейнери в тонове понижа с 15,9% до 18,6 милиона тона по отношение на същия интервал на предходната година.
Важно е да се разбере, че освен Русия доставя своите първични материали на Германия, само че Русия също е отличен пазар за немски артикули. „ Друг фактор за утежняването на немската стопанска система може да се назова съвсем повторен спад на вноса. През 2022 година вносът от Германия в Русия е намалял с 43,7%, до 14,9 милиарда евро “, споделя Чернов.
Друга изненада е, че Германия не съумя да се възползва от възходящото търсене от Китай след края на своята политика на нулев ковид. Икономистите чакаха, че подобен мощен промишлен бранш в Германия може да завоюва от това. В реалност това не се случи: немската промишленост беше нокаутирана. Германските експортьори губят дял на втория си по величина пазар отвън Европа. Китай съставлява едвам 6% от общия експорт на Германия през първите три месеца на тази година, най-ниският дял от 2016 година
“Фолксваген ”, който продава повече коли в Китай от всеки различен авто производител, сподели, че доставките в страната са спаднали с 15% през първото тримесечие. Най-големият европейски химически тръст БАСФ, който съкращаваше личен състав в Германия, с цел да построи цех в Китай на стойност 10 милиарда евро, регистрира спад на продажбите в Китай с една трета. Продажбите на “Бош ” в Азиатско-тихоокеанския район са намалели с 9,3% през първото тримесечие. През март промишленото произвеждане в Германия претърпя най-големия си спад от 12 месеца, спадайки с 3,4% по отношение на февруари.
Какво стана? Коренът на казуса още веднъж е скъпото електричество, което принуди автомобилната, химическата и други промишлености в Германия да понижат производството. Без евтина сила немските артикули не могат да се конкурират на международната сцена. Сега цените на газа в Европейски Съюз паднаха, само че това към момента не оказва помощ за възобновяване на промишлеността. Защото понижението на цената е краткотрайно, а бизнесът има потребност от непоклатимост, с цел да работи. Те схващат това, което немските политици се опасяват да признаят: сила задълго ще остане скъпа за Германия И в такива условия промишлеността замира.
Сайръс де ла Рубиа, основен икономист в Търговската банка на Хамбург, споделя, цитирайки изследване, че задграничното търсене на немски промишлени артикули " на процедура се е сринало ".
„ Негативната динамичност на немската промишленост приказва за продължаваща деиндустриализация. Спадът на индустриалното произвеждане в Германия е съпроводен от всеобщо затваряне или пренасяне на заводи, както и възходяща безработица. Това значи понижаване на данъчните доходи в бюджета и увеличение на държавния дълг, което прави немската стопанска система подвластна от задгранични кредитори. Колко постоянна ще бъде немската промишленост, в която работливите германци са вложили големи старания през десетилетията, ще се покаже от актуалната година и хода на геополитиката “, споделя Татяна Скрил.
Икономисти, в това число на Запад, чакат 2023 година да бъде една от най-лошите за Германия. „ Първо, инфлацията в Германия остава на високи равнища и битката с нея евентуално ще продължи, лихвените проценти ще продължат да порастват, което ще докара до още по-голям спад на Брутният вътрешен продукт.
Второ, светът е под опасността от световна криза, която ще засегне отрицателно всички страни. Трето, на фона на скъпите енергийни запаси, доста индустриални производства се трансферират от Германия в Съединени американски щати, които със своите закони и данъчни облекчения подтикват тяхното усвояване “, споделя Чернов. Затова той не изключва икономическият спад в Германия да продължи освен през 2023 година, само че и през 2024 година
Германия попадна в капан: когато ЕЦБ стартира да покачва лихвения % през юли 2022 година, инфлацията беше 7,6%, през април тази година инфлацията е съвсем същата - 7,2% плюс криза. Това споделя едно нещо: единственият паричен метод за справяне с инфлацията (повишаване на лихвите) не работи. А това значи, че ЕЦБ си блъска главата в стената и каквото и да направи, следствията за немската стопанска система ще бъдат тъжни.
Германската индустриална основа, върху която е построен Европейски Съюз, се пропука. Това значи, че немската стопанска система ще повлече със себе си цялата Еврозона. „ Германия беше считана за „ локомотив “ на Европа заради високото развиване и размера на индустриалното произвеждане. Сега Германия има негативен принос за цялостното показване на европейския стопански напредък. А повишението на цените на производителя в Германия също оказва отрицателно въздействие върху потребителските цени в други страни от еврозоната, които внасят тези артикули “, заключава Чернов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ