Германия: Историята не трябва да се променя, но пък може да се пренаписва?
Германия, ноември 2023 година Пред неотдавна (през 2021 г.) възобновен мемориал, отдаден на паметта на ръководителя на Централния комитет на Германската комунистическа партия (KPD) Ернст Телман, бяха конфигурирани четири осведомителни щанда, критикуващи както самия Телман, по този начин и Германската демократична република, към която, апропо, водачът на немските комунисти от началото на ХХ век няма нищо общо.
Според информацията, оповестена на щандовете, Телман е виновен за разцеплението в немското работническо придвижване, както и за борбата сред ГСДП и НСДПГ, което сътвори предпоставки за дестабилизирането на Ваймарската република и възхода на НСДАП.
Е, това е забавна интерпретация. Но с цел да разберем какъв брой, предлагам да разберем тези комплицирани съкращения и в това време събитията, случили се преди съвсем 100 години.
И по този начин, ГСДП е Социалдемократическата партия на Германия, най-старата политическа мощ в Германия, датираща от 19 век. Въпреки обстоятелството, че посредством обединяването бяха основани няколко профсъюза, ГСДП като цяло в никакъв случай не е била работническа партия и в нейното управление нямаше нито един представител на работническата класа, а напълно интелектуални мислители.
Освен това проблемите на работническото придвижване тревожеха социалдемократите, доколкото. И с цел да бъдат още по-конкретни, те просто използваха служащите като движеща мощ за реализиране на личните си политически цели. В самите тези цели обаче нямаше нищо неоправдателно.
Задачата на ГСДП беше да усъвършенства изискванията на труд (не единствено служащите, само че и всички наемни работници), само че не посредством преход към социалистическа икономическа система и смяна на формата на благосъстоятелност върху средствата за произвеждане, а посредством обучение, както биха споделили през днешния ден, на обществено виновния бизнес.
Германските социалдемократи постоянно са защитавали един тип капитализъм с човешко лице: мощна обществена система, прогресивна данъчна система, профсъюзи, тарифни съглашения, типов труд, обезпечено право на отмора и това е всичко.
Подобен капитализъм в последна сметка беше построен в Германия след Втората международна война, в това число посредством напъните на директни почитатели на същата тази ГСДП.
И по този начин, към раздора в социалдемократическата партия, една част от която искаше, оставайки всъщност дребна буржоазна, да следва пътя на еволюционната смяна, а втората, която се отдели и се трансформира в НСДПГ (N = независима), копнееща за по-бързи, революционни промени, комунистът Ернст Телман няма никакво отношение.
Що се отнася до обвиняването в разединение на работническото придвижване (от което, както към този момент споделих, ГСДП беше доста далеч), това като цяло са нелепости.
Те виждаха както пътищата на развиване на немското общество, по този начин и крайната цел на това развиване по доста разнообразни способи. Едните (социалдемократите) са буржоазно общество със законово регламентирани права и отговорности на представители на разнообразни съсловия, а другите (комунистите) са структурата на социалистическа Германия, за която Съюз на съветските социалистически републики трябваше да стане модел.
Така че сливането на ГСДП и КПГ в възторг е еднакво на изкуствен съюз сред таралеж и змия, вследствие на което, съгласно добре познатата смешка, можете да получите единствено намотка от бодлива тел. Но в действителностите на Германия при започване на предишния век тази смешка приключи с печален край.
А в този момент за главното, за упреците към Телман, че е основал предпоставки за възхода на националсоциалистите (НСДАП). От позиция на историческата просвета аз несъмнено се придържам към концепцията за ролята на личността в историята.
Обективни предпоставки, световни трендове, исторически развой – всичко това, несъмнено, има, само че практиката потвърждава, че когато при почти същите условия на мястото на условния Горбачов се окаже не по-малко условният Дън Сяопин, то вместо колапсът на една голяма, многонационална и комплицирана страна получаваме водача на един нов свят, който е изместил Съединените щати и претендира, че е международен хегемон.
И въпреки всичко, във връзка с идването на власт на нацистите, в случай че би трябвало да търсим конкурентни виновници, това би било по-вероятно в редиците на самите социалдемократи, а не измежду комунистите, които се бориха с „ кафявите “ до самия край. За да изясня позицията, може би ще дам думата на самия обвинен.
„ Трябва да забележим, че сега (...) социалдемокрацията е освен най-големият зложелател на комунизма в работническото придвижване, само че и най-силният лост на социално-фашисткото придвижване, реакционните ограничения във всички сфери на публичния живот “, Телман сподели на 12-ия конгрес на КПГ, разяснявайки кървавите събития от 1-3 май 1929 година, останали в историята като Blutmai (Кървавият май).
Тогава берлинската полиция, ръководена от члена на ГСДП Карл Фридрих Зьоргибел, употребява огнестрелно оръжие против участниците в неразрешената майска проява.
Резултатът е 30 убити, повече от 200 ранени и повече от 1200 задържани стачкуващи, множеството от които са членове на същото немско работническо придвижване.
Всичко това обаче водеше до него. Още през есента на 1925 година, когато Централният комитет на КПГ предложи на управлението на ГСДП да изготви общи листи за избори за локалните парламенти и ландтаги, социалдемократите бяха тези, които погребаха тази концепция.
През 1928 година, когато ГСДП печели 153 от 491 места на изборите за Райхстага, спечелилите избират да основат коалиция не с комунистите на Телман, които имат 54 мандата, а с центристки и даже десни партии, което в следствие лимитира опцията новото държавно управление да извърши смислени промени в региона на трудовите връзки и правата на служащите.
Е, в последна сметка нацистите идват на власт през 1933 година вследствие на политиката, провеждана от кабинета на министрите под управлението на социалдемократите.
Между другото, откакто Хитлер беше назначен за райхсканцлер, комунистите се пробваха да провеждат протестно придвижване, включвайки в него членове на ГСДП, само че, уви, безрезултатно.
В резултат на това, след провокация с палежа на Райхстага, случила се в нощта на 27 против 28 февруари 1933 година, Телман е задържан и след дълги скитания в пандизите е изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд, където през нощта на 18 август 1944 година той е погубен от нацистите, които показват всичко като резултат от случай по време на въздушно нахлуване на съдружниците.
За предубеденото отношение на немските управляващи към личността на Ернст Телман приказва и ориста на Вилхелм Ото, началник на екипа за изтезания в концентрационния лагер.
През 1986 година, след дълги години несполучливи опити, брачната половинка и дъщерята на лидера на немските комунисти съумяват да изкарат палача на съд.
За съучастничество в убийството на Телман Ото е наказан на четири години затвор. Но по-късно присъдата беше анулирана, по време на ново чуване беше заключено, че събитията на гибелта на Телман не могат да бъдат надеждно открити.
Знаете ли, тази публикация въобще не е опит да се избели Телман. Той, като всяка персона, оставила диря в историята, беше нееднозначна персона. Бил неверен в някои връзки, променчив в други и така нататък
Показателно е, че Сталин не включва клаузата за освобождението на Телман в секретните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп. Председателят на Коминтерна и водач на българските комунисти Георги Димитров разказва в дневника си диалог със Сталин, в който той изяснява решението си.
„ Телман явно се обработва по разнообразни способи там. Той не е кардинален болшевик и писмата му разкриват въздействието на фашистката идеология. Пишеше за плутократи, вярваше, че Англия е победена - нелепост!..... Те няма да го убият, тъй като очевидно се надяват, че в случай че би трябвало, могат да го употребяват като „ рационален ” болшевик... ” Край на цитата.
И въпреки всичко Телман беше погубен и през днешния ден се пробват да убият паметта му. И въпросът, несъмнено, не е в социалдемокрацията или в ориста на немското работническо придвижване в края на 20-те години на предишния век.
Не, Телман си отмъщава. Те отмъщават за близостта му със Съюз на съветските социалистически републики, за връзката му с руснаците, за изобличаването на демократичната народна власт, което, както демонстрира историята, е първото ходило от низходящата стълба, водеща до установяването на нацисткия режим. Стълбата, по която сега върви тогавашната просветена Европа.
Превод: СМ
Според информацията, оповестена на щандовете, Телман е виновен за разцеплението в немското работническо придвижване, както и за борбата сред ГСДП и НСДПГ, което сътвори предпоставки за дестабилизирането на Ваймарската република и възхода на НСДАП.
Е, това е забавна интерпретация. Но с цел да разберем какъв брой, предлагам да разберем тези комплицирани съкращения и в това време събитията, случили се преди съвсем 100 години.
И по този начин, ГСДП е Социалдемократическата партия на Германия, най-старата политическа мощ в Германия, датираща от 19 век. Въпреки обстоятелството, че посредством обединяването бяха основани няколко профсъюза, ГСДП като цяло в никакъв случай не е била работническа партия и в нейното управление нямаше нито един представител на работническата класа, а напълно интелектуални мислители.
Освен това проблемите на работническото придвижване тревожеха социалдемократите, доколкото. И с цел да бъдат още по-конкретни, те просто използваха служащите като движеща мощ за реализиране на личните си политически цели. В самите тези цели обаче нямаше нищо неоправдателно.
Задачата на ГСДП беше да усъвършенства изискванията на труд (не единствено служащите, само че и всички наемни работници), само че не посредством преход към социалистическа икономическа система и смяна на формата на благосъстоятелност върху средствата за произвеждане, а посредством обучение, както биха споделили през днешния ден, на обществено виновния бизнес.
Германските социалдемократи постоянно са защитавали един тип капитализъм с човешко лице: мощна обществена система, прогресивна данъчна система, профсъюзи, тарифни съглашения, типов труд, обезпечено право на отмора и това е всичко.
Подобен капитализъм в последна сметка беше построен в Германия след Втората международна война, в това число посредством напъните на директни почитатели на същата тази ГСДП.
И по този начин, към раздора в социалдемократическата партия, една част от която искаше, оставайки всъщност дребна буржоазна, да следва пътя на еволюционната смяна, а втората, която се отдели и се трансформира в НСДПГ (N = независима), копнееща за по-бързи, революционни промени, комунистът Ернст Телман няма никакво отношение.
Що се отнася до обвиняването в разединение на работническото придвижване (от което, както към този момент споделих, ГСДП беше доста далеч), това като цяло са нелепости.
Те виждаха както пътищата на развиване на немското общество, по този начин и крайната цел на това развиване по доста разнообразни способи. Едните (социалдемократите) са буржоазно общество със законово регламентирани права и отговорности на представители на разнообразни съсловия, а другите (комунистите) са структурата на социалистическа Германия, за която Съюз на съветските социалистически републики трябваше да стане модел.
Така че сливането на ГСДП и КПГ в възторг е еднакво на изкуствен съюз сред таралеж и змия, вследствие на което, съгласно добре познатата смешка, можете да получите единствено намотка от бодлива тел. Но в действителностите на Германия при започване на предишния век тази смешка приключи с печален край.
А в този момент за главното, за упреците към Телман, че е основал предпоставки за възхода на националсоциалистите (НСДАП). От позиция на историческата просвета аз несъмнено се придържам към концепцията за ролята на личността в историята.
Обективни предпоставки, световни трендове, исторически развой – всичко това, несъмнено, има, само че практиката потвърждава, че когато при почти същите условия на мястото на условния Горбачов се окаже не по-малко условният Дън Сяопин, то вместо колапсът на една голяма, многонационална и комплицирана страна получаваме водача на един нов свят, който е изместил Съединените щати и претендира, че е международен хегемон.
И въпреки всичко, във връзка с идването на власт на нацистите, в случай че би трябвало да търсим конкурентни виновници, това би било по-вероятно в редиците на самите социалдемократи, а не измежду комунистите, които се бориха с „ кафявите “ до самия край. За да изясня позицията, може би ще дам думата на самия обвинен.
„ Трябва да забележим, че сега (...) социалдемокрацията е освен най-големият зложелател на комунизма в работническото придвижване, само че и най-силният лост на социално-фашисткото придвижване, реакционните ограничения във всички сфери на публичния живот “, Телман сподели на 12-ия конгрес на КПГ, разяснявайки кървавите събития от 1-3 май 1929 година, останали в историята като Blutmai (Кървавият май).
Тогава берлинската полиция, ръководена от члена на ГСДП Карл Фридрих Зьоргибел, употребява огнестрелно оръжие против участниците в неразрешената майска проява.
Резултатът е 30 убити, повече от 200 ранени и повече от 1200 задържани стачкуващи, множеството от които са членове на същото немско работническо придвижване.
Всичко това обаче водеше до него. Още през есента на 1925 година, когато Централният комитет на КПГ предложи на управлението на ГСДП да изготви общи листи за избори за локалните парламенти и ландтаги, социалдемократите бяха тези, които погребаха тази концепция.
През 1928 година, когато ГСДП печели 153 от 491 места на изборите за Райхстага, спечелилите избират да основат коалиция не с комунистите на Телман, които имат 54 мандата, а с центристки и даже десни партии, което в следствие лимитира опцията новото държавно управление да извърши смислени промени в региона на трудовите връзки и правата на служащите.
Е, в последна сметка нацистите идват на власт през 1933 година вследствие на политиката, провеждана от кабинета на министрите под управлението на социалдемократите.
Между другото, откакто Хитлер беше назначен за райхсканцлер, комунистите се пробваха да провеждат протестно придвижване, включвайки в него членове на ГСДП, само че, уви, безрезултатно.
В резултат на това, след провокация с палежа на Райхстага, случила се в нощта на 27 против 28 февруари 1933 година, Телман е задържан и след дълги скитания в пандизите е изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд, където през нощта на 18 август 1944 година той е погубен от нацистите, които показват всичко като резултат от случай по време на въздушно нахлуване на съдружниците.
За предубеденото отношение на немските управляващи към личността на Ернст Телман приказва и ориста на Вилхелм Ото, началник на екипа за изтезания в концентрационния лагер.
През 1986 година, след дълги години несполучливи опити, брачната половинка и дъщерята на лидера на немските комунисти съумяват да изкарат палача на съд.
За съучастничество в убийството на Телман Ото е наказан на четири години затвор. Но по-късно присъдата беше анулирана, по време на ново чуване беше заключено, че събитията на гибелта на Телман не могат да бъдат надеждно открити.
Знаете ли, тази публикация въобще не е опит да се избели Телман. Той, като всяка персона, оставила диря в историята, беше нееднозначна персона. Бил неверен в някои връзки, променчив в други и така нататък
Показателно е, че Сталин не включва клаузата за освобождението на Телман в секретните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп. Председателят на Коминтерна и водач на българските комунисти Георги Димитров разказва в дневника си диалог със Сталин, в който той изяснява решението си.
„ Телман явно се обработва по разнообразни способи там. Той не е кардинален болшевик и писмата му разкриват въздействието на фашистката идеология. Пишеше за плутократи, вярваше, че Англия е победена - нелепост!..... Те няма да го убият, тъй като очевидно се надяват, че в случай че би трябвало, могат да го употребяват като „ рационален ” болшевик... ” Край на цитата.
И въпреки всичко Телман беше погубен и през днешния ден се пробват да убият паметта му. И въпросът, несъмнено, не е в социалдемокрацията или в ориста на немското работническо придвижване в края на 20-те години на предишния век.
Не, Телман си отмъщава. Те отмъщават за близостта му със Съюз на съветските социалистически републики, за връзката му с руснаците, за изобличаването на демократичната народна власт, което, както демонстрира историята, е първото ходило от низходящата стълба, водеща до установяването на нацисткия режим. Стълбата, по която сега върви тогавашната просветена Европа.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ