Германия е предупредила Сърбия да не задълбочава връзките си с

Германия е предизвестила Сърбия да не задълбочава връзките си с Русия, като е показала, че това може да попречи на устрема й да се причисли към Европейския съюз, заяви източник от немското държавно управление.

Два дни преди срещата на върха за Западните Балкани в немската столица, високопоставеният чиновник съобщи, че Белград би трябвало да реши на чия страна е: на Москва или на Европейски Съюз.

" Отношенията със Сърбия са комплицирани - има както светлина, по този начин и сенки ", сподели източникът, който приказва при изискване за анонимност.

" Отношенията на Сърбия с Русия сигурно са част от сенките. "

Източникът съобщи, че немското държавно управление да вземем за пример е било " ненадейно и разочаровано ", когато сръбският външен министър Никола Селакович през септември е подписал съглашение с съветския си сътрудник Сергей Лавров , в което се е съгласил да се поучава по въпросите на външната политика.
Германският чиновник съобщи, че е време сръбският президент Александър Вучич да избере страна.

" Ако той поеме по пътя към Европа, ще получи поддръжка, както от Европейски Съюз като цяло, по този начин и от немското държавно управление. Ако той избере другия път, това ще има последствия " за бъдещето на Белград в Европейски Съюз, сподели служителя.

Сърбия е претендент за участие в Европейския съюз от 2012 година , само че вероятностите ѝ се считат за мрачни без нормализиране на връзките с Косово. Белград не приема оповестената през 2008 година от Косово самостоятелност на болшинството албанци.

Напрежението се изостри от войната в Украйна , като доста сърби симпатизират на обичайния съдружник Русия.
Белград осъди нашествието в Украйна в Организация на обединените нации, само че отхвърли да се причисли към европейските наказания против Москва.

В срещата на върха в Берлин в четвъртък, чийто хазаин е немският канцлер Олаф Шолц , ще вземат участие държавните ръководители на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия, както и водачите на Европейски Съюз.

Участниците от Западните Балкани би трябвало да подпишат три съглашения: за взаимно признание на документи за идентичност, академични дипломи и професионални квалификации.