Ще има ли катастрофа? И може ли София да я предотврати?
Германецът Гералд Кнаус е живял през 1990-те две години в България. Идната седмица още веднъж отива там - с цел да търси нов консенсус за решение на рецесията с бежанците и мигрантите. Ето какво споделя специалистът в изявление за Дъждовни води:
„ Човекът, който измисли договорката с Турция за бежанците " - по този начин немският вестник „ Ди Цайт " назова Гералд Кнаус, ръководител на берлинската неправителствена организация „ Европейска самодейност за непоклатимост ". Кнаус, който е живял и в България, през тези месеци интензивно обикаля разнообразни европейски страни и се пробва да реализира оптимално необятен консенсус по няколко ограничения за решение на миграционния проблем. По тематиката с него беседва Александър Андреев.
Дъждовни води: Г-н Кнаус, да стартираме с най-актуалното: какво мислите за последните оферти на Доналд Туск, който малко ненадейно разгласи, че квотите за разпределение на бежанците в Европейски Съюз не работят?
Гералд Кнаус: Основният проблем е, че вместо да водим сериозен спор по какъв начин Европейски Съюз да реагира на миграцията и бежанците, ние влязохме в идеологическа полемика. Обсъждаме дали преразпределянето на бежанците в Европа да бъде наложително, а не си слагаме въпроса за какво през последните две години това преразпределяне не работеше. То не работеше не тъй като Унгария или Полша отхвърлиха да се включат. Досега от уговорените 160 хиляди души бяха преразпределени едвам 30 хиляди. Защо се получава по този начин и по какъв начин да организираме иначе преразпределянето - за това съвсем никой не приказва.
Дъждовни води: Преразпределянето е и една от четирите точки във Вашия проект за решение на бежанската и мигрантска рецесия. В какво в действителност се състои този проект?
Кнаус: Най-важното е, че би трябвало да се комбинират няколко неща. Първо, бързи и почтени процедури по молбите за политическо леговище в тези страни, където натискът е максимален - по външната граница на Европейски Съюз. Процедурата би трябвало да се „ европеизира ", тъй че още през първите дни първата инстанция да взема решение кой има потребност от протекция и кой - не. А след това доста бързо, в границите на няколко седмици, да се мине и през възможното обжалване на отхвърли на леговище. Това е допустимо. Наскоро бях в Холандия, където множеството процедури по молби за политическо леговище завършват за няколко седмици. За тази цел обаче са нужни запаси, които европейската политика е длъжна да даде. Ако имаме бързи процедури, тогава ще можем и бързо да връщаме хората без право на леговище в Турция, с която имаме съглашение, или пък в изходните им страни.
Последната точка в моя проект визира тези, които получават протекция. Тези хора ние към този момент би трябвало да преразпределяме вътре в Европейски Съюз, като Общността би трябвало да поеме и разноските за това. Няма смисъл да ги разпределяме принудително в страни, където те няма да останат. Тези страни ще би трябвало обаче да компенсират неприемането. Примерно като отпускат един тип стипендии, с които хората да се завърнат в своите страни или пък да се заплащат разноските към тях в други страни от Европейски Съюз. Мисля, че такава скица може да действа. Тоест, Европейски Съюз преди всичко би трябвало да управлява добре границите си, а на второ - да съблюдава личните си правила за почтени процедури по предоставяне на политическо леговище.
Дъждовни води: Г-н Кнаус, назовават Ви „ проектант на съглашението с Турция за бежанците ". Вие и сега непрестанно обикаляте из Европа, с цел да търсите нов консенсус по въпроса за бежанците и миграцията. Ще има ли подобен консенсус?
Кнаус: През последните седмици откривам, че от ден на ден политици из цяла Европа стигат до един и същи извод: липсват ни инструментите. В Италия да вземем за пример процедурата по предоставяне на политическо леговище може да трае години. В Гърция апелативните комисии, които вземат решение кой да бъде върнат в Турция и кой - не, не сколасват с повече от 100 решения на месец. В Европейски Съюз се затвърждава убеждението, че имаме потребност точно от инструмент, че сме длъжни да подсигурим почтена процедура и да осигурим на бежанците човешки условия в приемателните центрове. От друга страна обаче би трябвало да сме в положение да връщаме тези хора, които нямат потребност от протекция. С две думи: да, оформя се консенсус, че ни би трябвало друга политика от досегашната и че би трябвало бързо да изработим инструментите, които загатнах.
Дъждовни води: И къде виждате България в този огромен миграционно-бежански пъзел?
Кнаус: Надявам се, че България ще изиграе значима роля по време на своето европредседателство. Защото таман през идващите шест месеца може да се стигне до банкрут, т.е. - Европейски Съюз да признае, че е изработил система, която не действа: Дъблинските съглашения. Ако в действителност през идната половин година се окаже, че Европейски Съюз признава неуспеха на Дъблинските съглашения, само че няма концепция по какъв начин да ги реформира, това ще бъде същинска злополука. В този смисъл е изключително значимо таман страните, които са най-силно наранени от бежанците и миграцията, да внасят градивни оферти. Идната седмица ще бъда в София и тая голямата вяра, че българското държавно управление, в съгласуваност с държавните управления на други наранени страни (Гърция да вземем за пример, само че също по този начин Германия или Швеция) ще внесе градивни оферти. Такива оферти ни трябват по-спешно от когато и да било до момента.
Дъждовни води: С кого ще разговаряте в България? И по какъв начин си представяте тези градивни оферти?
Кнаус : На първо място би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да запазим съглашението сред Европейски Съюз и Турция, и то не за сметка на гръцките острови. На тези острови ние би трябвало да изградим европейски приемателни центрове, където към идващите хора се демонстрира хуманизъм и почитание. И да държим на спазването на съглашението с Турция, в това число да подсигуряваме, че хората, които връщаме там, ще бъдат третирани по един заслужен метод. Като последваща стъпка сходни правила могат да се вкарат и за останалата част от Средиземноморието и за тамошната външна европейска граница. България е директно наранена от всичко това, тъй като се намира на външната граница на Европейски Съюз и аз доста разгадавам, че страната ще изиграе в действителност значима роля през идващите шест месеца. В България ще имам диалози с политици и държавни чиновници, само че за тези срещи е по-добре да приказвам, когато приключат.
Дъждовни води: През 1990-те години Вие самият сте живели в България. Какво Ви води там?
Кнаус: Да, през 1994-1995 бях за две години в София. Водеше ме от една страна любознанието да видя една вълнуваща страна, която се намира в развой на преход, в едни доста сложни години. От друга страна имахме и съответна цел. Заедно с група сътрудници искахме да създадем условия западни професори да преподават в българските университети обществени науки. Беше в действителност вълнуващо. А най-вълнуващи бяха срещите ми с многочислените млади представители на гражданското общество, които тогава фантазираха по какъв начин един ден България ще членува в Европейски Съюз и в НАТО. През 1994-1995 година това звучеше като същинска химера, а единствено десетина години по-късно към този момент беше реалност. Това потвърждава, че когато си поставиш амбициозни цели, когато се организираш и ги преследваш с всички сили, тогава можеш да промениш и политиката. Ето по какъв начин една страна от периферията се придвижи до самия център на европейската политика и в този момент поема председателството на Европейски Съюз.
„ Човекът, който измисли договорката с Турция за бежанците " - по този начин немският вестник „ Ди Цайт " назова Гералд Кнаус, ръководител на берлинската неправителствена организация „ Европейска самодейност за непоклатимост ". Кнаус, който е живял и в България, през тези месеци интензивно обикаля разнообразни европейски страни и се пробва да реализира оптимално необятен консенсус по няколко ограничения за решение на миграционния проблем. По тематиката с него беседва Александър Андреев.
Дъждовни води: Г-н Кнаус, да стартираме с най-актуалното: какво мислите за последните оферти на Доналд Туск, който малко ненадейно разгласи, че квотите за разпределение на бежанците в Европейски Съюз не работят?
Гералд Кнаус: Основният проблем е, че вместо да водим сериозен спор по какъв начин Европейски Съюз да реагира на миграцията и бежанците, ние влязохме в идеологическа полемика. Обсъждаме дали преразпределянето на бежанците в Европа да бъде наложително, а не си слагаме въпроса за какво през последните две години това преразпределяне не работеше. То не работеше не тъй като Унгария или Полша отхвърлиха да се включат. Досега от уговорените 160 хиляди души бяха преразпределени едвам 30 хиляди. Защо се получава по този начин и по какъв начин да организираме иначе преразпределянето - за това съвсем никой не приказва.
Дъждовни води: Преразпределянето е и една от четирите точки във Вашия проект за решение на бежанската и мигрантска рецесия. В какво в действителност се състои този проект?
Кнаус: Най-важното е, че би трябвало да се комбинират няколко неща. Първо, бързи и почтени процедури по молбите за политическо леговище в тези страни, където натискът е максимален - по външната граница на Европейски Съюз. Процедурата би трябвало да се „ европеизира ", тъй че още през първите дни първата инстанция да взема решение кой има потребност от протекция и кой - не. А след това доста бързо, в границите на няколко седмици, да се мине и през възможното обжалване на отхвърли на леговище. Това е допустимо. Наскоро бях в Холандия, където множеството процедури по молби за политическо леговище завършват за няколко седмици. За тази цел обаче са нужни запаси, които европейската политика е длъжна да даде. Ако имаме бързи процедури, тогава ще можем и бързо да връщаме хората без право на леговище в Турция, с която имаме съглашение, или пък в изходните им страни.
Последната точка в моя проект визира тези, които получават протекция. Тези хора ние към този момент би трябвало да преразпределяме вътре в Европейски Съюз, като Общността би трябвало да поеме и разноските за това. Няма смисъл да ги разпределяме принудително в страни, където те няма да останат. Тези страни ще би трябвало обаче да компенсират неприемането. Примерно като отпускат един тип стипендии, с които хората да се завърнат в своите страни или пък да се заплащат разноските към тях в други страни от Европейски Съюз. Мисля, че такава скица може да действа. Тоест, Европейски Съюз преди всичко би трябвало да управлява добре границите си, а на второ - да съблюдава личните си правила за почтени процедури по предоставяне на политическо леговище.
Дъждовни води: Г-н Кнаус, назовават Ви „ проектант на съглашението с Турция за бежанците ". Вие и сега непрестанно обикаляте из Европа, с цел да търсите нов консенсус по въпроса за бежанците и миграцията. Ще има ли подобен консенсус?
Кнаус: През последните седмици откривам, че от ден на ден политици из цяла Европа стигат до един и същи извод: липсват ни инструментите. В Италия да вземем за пример процедурата по предоставяне на политическо леговище може да трае години. В Гърция апелативните комисии, които вземат решение кой да бъде върнат в Турция и кой - не, не сколасват с повече от 100 решения на месец. В Европейски Съюз се затвърждава убеждението, че имаме потребност точно от инструмент, че сме длъжни да подсигурим почтена процедура и да осигурим на бежанците човешки условия в приемателните центрове. От друга страна обаче би трябвало да сме в положение да връщаме тези хора, които нямат потребност от протекция. С две думи: да, оформя се консенсус, че ни би трябвало друга политика от досегашната и че би трябвало бързо да изработим инструментите, които загатнах.
Дъждовни води: И къде виждате България в този огромен миграционно-бежански пъзел?
Кнаус: Надявам се, че България ще изиграе значима роля по време на своето европредседателство. Защото таман през идващите шест месеца може да се стигне до банкрут, т.е. - Европейски Съюз да признае, че е изработил система, която не действа: Дъблинските съглашения. Ако в действителност през идната половин година се окаже, че Европейски Съюз признава неуспеха на Дъблинските съглашения, само че няма концепция по какъв начин да ги реформира, това ще бъде същинска злополука. В този смисъл е изключително значимо таман страните, които са най-силно наранени от бежанците и миграцията, да внасят градивни оферти. Идната седмица ще бъда в София и тая голямата вяра, че българското държавно управление, в съгласуваност с държавните управления на други наранени страни (Гърция да вземем за пример, само че също по този начин Германия или Швеция) ще внесе градивни оферти. Такива оферти ни трябват по-спешно от когато и да било до момента.
Дъждовни води: С кого ще разговаряте в България? И по какъв начин си представяте тези градивни оферти?
Кнаус : На първо място би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да запазим съглашението сред Европейски Съюз и Турция, и то не за сметка на гръцките острови. На тези острови ние би трябвало да изградим европейски приемателни центрове, където към идващите хора се демонстрира хуманизъм и почитание. И да държим на спазването на съглашението с Турция, в това число да подсигуряваме, че хората, които връщаме там, ще бъдат третирани по един заслужен метод. Като последваща стъпка сходни правила могат да се вкарат и за останалата част от Средиземноморието и за тамошната външна европейска граница. България е директно наранена от всичко това, тъй като се намира на външната граница на Европейски Съюз и аз доста разгадавам, че страната ще изиграе в действителност значима роля през идващите шест месеца. В България ще имам диалози с политици и държавни чиновници, само че за тези срещи е по-добре да приказвам, когато приключат.
Дъждовни води: През 1990-те години Вие самият сте живели в България. Какво Ви води там?
Кнаус: Да, през 1994-1995 бях за две години в София. Водеше ме от една страна любознанието да видя една вълнуваща страна, която се намира в развой на преход, в едни доста сложни години. От друга страна имахме и съответна цел. Заедно с група сътрудници искахме да създадем условия западни професори да преподават в българските университети обществени науки. Беше в действителност вълнуващо. А най-вълнуващи бяха срещите ми с многочислените млади представители на гражданското общество, които тогава фантазираха по какъв начин един ден България ще членува в Европейски Съюз и в НАТО. През 1994-1995 година това звучеше като същинска химера, а единствено десетина години по-късно към този момент беше реалност. Това потвърждава, че когато си поставиш амбициозни цели, когато се организираш и ги преследваш с всички сили, тогава можеш да промениш и политиката. Ето по какъв начин една страна от периферията се придвижи до самия център на европейската политика и в този момент поема председателството на Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ