Честит празник! Хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден!
Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден. Знаковото място, което той има в националната традиция, сбито е изразено в една ария: „ Хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден “. В традициите и на християни и на мюсюлмани по нашите земи този ден бележи края на зимата и началото на лятото, което продължава до Димитровден.
Според легендите свети Георги и свети Димитър са „ братя близнаци “, и двамата са изобразявани на коне – св. Георги на бял кон, а св. Димитър – на червен. Те символизират двата съществени сезона на годината – лято и зима.
Честваният на 6 май светец е уважаван като настойник на земеделците, пастирите и стадата. Като боец, още от средновековието той е считан и за покровител на воините-християни и на християнските армии.
В българската традиция на празника се правят разнородни обреди, свързани с добиването на първото мляко и сирене, с принасянето на курбан, с обичаите за здраве.
Празникът има разнообразни названия в обособените български области – в Източна България го назовават Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото публично наименование. Вековните контакти сред християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се уважава и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е обвързван с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).
Свети Георги е живял в края на III и началото на IV век. В превод името му – Георгиос – значи „ земеделец”. Сред българите е публикувано преданието за свети Георги като победител на ламята, което произлиза от едно от неговите жития.
Герговденските обреди, свързани с развъждането на стадата, стартират още в навечерието на празника. Тогава пастирите за първи път отлъчват агнетата от майките, отделя се и животното, което ще бъде обещано за курбан.
В деня преди празника се подготвят и обредните герьовски хлябове – постоянно ритуално. Съдовете, с които се носи вода, са украсени със зеленина. Месачката нормално също е закичена с китка от зеленина, вързана с червен конец. Водата, с която се замесва тестото, е „ мълчана “, донесена в безмълвие от чешмата или кладенеца – или „ цветна “, т.е. в нея са били натопени билки. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „ с цел да се раждат женски агънца “, като най-отгоре оставят китка.
Централно място на празничната гергьовска софра има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се поставя свеж чесън – в някои региони той се къса и яде за първи път навръх Гергьовден. На трапезата е и първото издоено мляко, без значение от метода, по който се предлага за изразходване. В някои региони с него да вземем за пример подготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.
Важно значение имат и обредните хлябове, които са със характерна „ гергьовска “ декорация от тесто – алегорични изображения на кошара, пастир с овце, овчарска гега и така нататък Гергьовденските хлябове може да се „ пъстрят “ или „ шарят “ с кокалчето от миналогодишния курбан. По традиция се подготвят три типа самун – за трапезата, за кошарата и за разпределяне, които нормално са дребни, кръгли хлебчета. От хлябовете за кошарата наложително се дава на овчаря, на говедаря и на козаря, в случай че те са наемани и не са от фамилията.
Свети Георги се уважава като покровител на войската и воините още от Средновековието. На неговата чудотворна помощ се упоповавали и новопокръстените българи – съгласно „ Сказание за Железния кръст “ светецът помагал на българските бойци по време на войните на цар Симеон с угрите (прадедите на днешните унгарци) през Х век.
Името Георги произлиза от гръцки език и значи „ земеделец”. От епохи то е едно от най-разпространените български имена. Дълги години името Георги заема второ място по разпространяване измежду новородените български момчета след името Иван. В интервала след 2000 година Георги заема трайно първо място в тази ранглиста, отстъпвайки шампионата през 2016-та на името Александър.
Имен ден на Гергьовден честват: Георги,Генчо, Ганчо,Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга.
Според легендите свети Георги и свети Димитър са „ братя близнаци “, и двамата са изобразявани на коне – св. Георги на бял кон, а св. Димитър – на червен. Те символизират двата съществени сезона на годината – лято и зима.
Честваният на 6 май светец е уважаван като настойник на земеделците, пастирите и стадата. Като боец, още от средновековието той е считан и за покровител на воините-християни и на християнските армии.
В българската традиция на празника се правят разнородни обреди, свързани с добиването на първото мляко и сирене, с принасянето на курбан, с обичаите за здраве.
Празникът има разнообразни названия в обособените български области – в Източна България го назовават Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото публично наименование. Вековните контакти сред християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се уважава и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е обвързван с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).
Свети Георги е живял в края на III и началото на IV век. В превод името му – Георгиос – значи „ земеделец”. Сред българите е публикувано преданието за свети Георги като победител на ламята, което произлиза от едно от неговите жития.
Герговденските обреди, свързани с развъждането на стадата, стартират още в навечерието на празника. Тогава пастирите за първи път отлъчват агнетата от майките, отделя се и животното, което ще бъде обещано за курбан.
В деня преди празника се подготвят и обредните герьовски хлябове – постоянно ритуално. Съдовете, с които се носи вода, са украсени със зеленина. Месачката нормално също е закичена с китка от зеленина, вързана с червен конец. Водата, с която се замесва тестото, е „ мълчана “, донесена в безмълвие от чешмата или кладенеца – или „ цветна “, т.е. в нея са били натопени билки. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „ с цел да се раждат женски агънца “, като най-отгоре оставят китка.
Централно място на празничната гергьовска софра има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се поставя свеж чесън – в някои региони той се къса и яде за първи път навръх Гергьовден. На трапезата е и първото издоено мляко, без значение от метода, по който се предлага за изразходване. В някои региони с него да вземем за пример подготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.
Важно значение имат и обредните хлябове, които са със характерна „ гергьовска “ декорация от тесто – алегорични изображения на кошара, пастир с овце, овчарска гега и така нататък Гергьовденските хлябове може да се „ пъстрят “ или „ шарят “ с кокалчето от миналогодишния курбан. По традиция се подготвят три типа самун – за трапезата, за кошарата и за разпределяне, които нормално са дребни, кръгли хлебчета. От хлябовете за кошарата наложително се дава на овчаря, на говедаря и на козаря, в случай че те са наемани и не са от фамилията.
Свети Георги се уважава като покровител на войската и воините още от Средновековието. На неговата чудотворна помощ се упоповавали и новопокръстените българи – съгласно „ Сказание за Железния кръст “ светецът помагал на българските бойци по време на войните на цар Симеон с угрите (прадедите на днешните унгарци) през Х век.
Името Георги произлиза от гръцки език и значи „ земеделец”. От епохи то е едно от най-разпространените български имена. Дълги години името Георги заема второ място по разпространяване измежду новородените български момчета след името Иван. В интервала след 2000 година Георги заема трайно първо място в тази ранглиста, отстъпвайки шампионата през 2016-та на името Александър.
Имен ден на Гергьовден честват: Георги,Генчо, Ганчо,Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ