Гергьовден е! Хиляди българи празнуват имен ден
Гергьовден е един от най-големите християнски празници. На него честваме Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци в Източноправославната черква. В България 6 май е народен празник и с изключение на светията, означаваме и Деня на храбростта и празник на Българската войска и Празника на земеделците в България.
На Гергьовден имен ден имат всички носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и други.
Традиционно на трапезата си слагаме печено агне. Празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната активност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е благодатен и целителен.
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден стартира новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите контракти, а на празничната софра слагаме печено агне.
Преданията описват, че Свети Георги е бил римски боец. Роден е в християнски семейство и израства в Кападокия (Мала Азия). От младеж постъпил на работа в императорската армия.
Бил хубав, интелигентен и кадърен, а също и добър боец и бързо се издигал в йерархията. Без да подозира, че е християнин, император Диоклециан го направил част от държавния съвет. По това време християните били преследвани и подлагани на жестоки мъчения, а на Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че той отхвърля. Разгневеният император подрежда да го изтезават и екзекутират като изменник.
Императорът го увещавал да се откаже от вярата си, само че на вятъра. Свети Георги бил подложен на разнообразни и жестоки мъчения, само че с помощта на мощната си религия ги понесъл и оживял. Сам Господ Бог му се явил и единствено с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги самоуверено отговарял: " По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, в сравнение с аз – да претърпявам мъченията.
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, незабавно повярвали в Христа. Повярвала и Александра, брачната половинка на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Едно от най-известните чудеса, осъществено от Свети Георги и поради което постоянно е изобразяван на иконите като конник, убиващ дракон, е мита за Свети Георги Победоносец и Ламята.
Легендата гласи, че покрай Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял тези, които били наоколо и го вдишвали. Хората се опитвали да се преборят със звяра нееднократно, само че нямали триумф.
Така един ден те решили да помолят владетеля си за помощ. Той заповядал всеки ден да предават на змея по едно дете, а когато пристигна неговият ред и той ще съобщи щерка си. Дошъл редът му и той заповядал на детето си да облече най-хубавата си одеждa и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил Свети Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я за какво стои там и плаче, а тя му обяснила и му извикала да бяга. Змеят се посочил, а Светецът-воин препуснал с коня си против него и го пробол с копието си. Завлекли змея пред хората и Свети Георги ги успокоил да не бягат и да не се плашат, тъй като той е изпратен от Господ Иисус Христос, с цел да ги избави от това зло и да повярват в него. След тези думи светият войник отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.
Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване. Празникът е публично основан на 9 януари 1880 година с декрет № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с декрет № 1 е основан и военният медал „ за храброст” - отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле.
На Гергьовден имен ден имат всички носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и други.
Традиционно на трапезата си слагаме печено агне. Празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната активност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е благодатен и целителен.
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден стартира новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите контракти, а на празничната софра слагаме печено агне.
Преданията описват, че Свети Георги е бил римски боец. Роден е в християнски семейство и израства в Кападокия (Мала Азия). От младеж постъпил на работа в императорската армия.
Бил хубав, интелигентен и кадърен, а също и добър боец и бързо се издигал в йерархията. Без да подозира, че е християнин, император Диоклециан го направил част от държавния съвет. По това време християните били преследвани и подлагани на жестоки мъчения, а на Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че той отхвърля. Разгневеният император подрежда да го изтезават и екзекутират като изменник.
Императорът го увещавал да се откаже от вярата си, само че на вятъра. Свети Георги бил подложен на разнообразни и жестоки мъчения, само че с помощта на мощната си религия ги понесъл и оживял. Сам Господ Бог му се явил и единствено с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги самоуверено отговарял: " По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, в сравнение с аз – да претърпявам мъченията.
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, незабавно повярвали в Христа. Повярвала и Александра, брачната половинка на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Едно от най-известните чудеса, осъществено от Свети Георги и поради което постоянно е изобразяван на иконите като конник, убиващ дракон, е мита за Свети Георги Победоносец и Ламята.
Легендата гласи, че покрай Вирит имало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той постоянно излизал и доста хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял тези, които били наоколо и го вдишвали. Хората се опитвали да се преборят със звяра нееднократно, само че нямали триумф.
Така един ден те решили да помолят владетеля си за помощ. Той заповядал всеки ден да предават на змея по едно дете, а когато пристигна неговият ред и той ще съобщи щерка си. Дошъл редът му и той заповядал на детето си да облече най-хубавата си одеждa и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил Свети Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я за какво стои там и плаче, а тя му обяснила и му извикала да бяга. Змеят се посочил, а Светецът-воин препуснал с коня си против него и го пробол с копието си. Завлекли змея пред хората и Свети Георги ги успокоил да не бягат и да не се плашат, тъй като той е изпратен от Господ Иисус Христос, с цел да ги избави от това зло и да повярват в него. След тези думи светият войник отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.
Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване. Празникът е публично основан на 9 януари 1880 година с декрет № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с декрет № 1 е основан и военният медал „ за храброст” - отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ