Проблемите на малките
Гергана Димитрова, действен управител на " Дийп дайв системс " (вдясно) получи премията от Мариета Захариева, изпълнителен шеф на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия.
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Малките водачи в бизнеса
Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни предприятия в България през 2016 година демонстрира, че приходите на фирмите в нея са се нараснали с 30% за една година
10 ное 2017
" Дийп дайв системс " е най-динамично растящата компания в България
Компанията оглави класацията " Гепард " с напредък на приходите от близо 600%
10 ное 2017
Мостовете на растежа
Компанията Deep Dive Systems проектира подводни уреди и е главен мотор за осъществяването на плана " Плаващите кейове " на Кристо и Жан-Клод
10 ное 2017 Малките и междинните компании са оня незабележим стопански мотор, който работи неуморно. Той е зад ъгъла на улицата, в офиса до вас, от центъра до покрайнините на дребния или огромния град. За него обаче рядко ще прочете или чуете по новините ( " Капитал " е измежду дребното изключения).
А историите зад триумфа и неуспехите му са значими. Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни компании в България е знак за протичащото се в този сегмент. Малките компании като цяло порастват доста повече, в сравнение с цялата стопанска система. За 2016 година селекцията от 1400 най-растящи компании, които " Капитал " класира, са имали оборот от 17 милиарда лева при междинен растеж от 40%. В тях за заети 88 хиляди души, а облагата им е 1.2 милиарда лева (извадката е правена от над 200 хиляди компании в България).
Приликата им с макрокартината е в аргументите за растежа - общото икономическо възкръсване, потреблението и възобновяване на външните пазари. От диалозите и срещите с бизнесмените обаче могат да се създадат няколко значими извода за това какво не доближава на българските дребни и междинни компании, какво им пречи и за какво те не престават да живеят повече в предишното, в сравнение с с мисъл за бъдещето.
1. Страхът от гласност или боязън от страната
Малкият и междинният бизнес е някак затворен в себе си. През годините опитите на създателите на " Гепард " да се свържат със притежатели и мениджъри на компании постоянно са се сблъсквали в стена на безмълвие. Неформално споделяната от тях причина е, че не желаят гласност. Основният боязън на запитаните представители на бизнеса в България е от следващи данъчни инспекции, държавни организации и регулатори. За тях страната е враждебна машина, а не сътрудник. Ударите й се усещат още повече в по-малките градове, където има и напън и боязън от локалните управляващи (пак съгласно представители на бизнеса).
Собственици и мениджъри също така споделят, че усещат бездна сред тях и институциите и недоумение на проблемите им за сметка на огромните компании, които по-лесно споделят с властта. Това е доста очевидно и в цифри - в проучване на Европейската комисия от януари и февруари, 70% от огромните компании в България дефинират обстановката с независимостта на правораздаването за " положително ", до момента в който едвам 20% от дребните и 49% от междинните считат същото.
Нежеланието за гласност е обяснимо и поради боязън от кражба на бизнеса, тормоз от " сътрудници " или съперници. Всичко това се базира отново на недоверието във действието на двата гаранта за непоклатимост - страната и правосъдната система.
Защо е значима публичността? Тя води със себе си нови сътрудници, нови пазари, банките също наблюдават компании с забавни истории, на които биха желали да оказват помощ.
2. Неразбраната цифровизация
Може би страхът от гласност води след себе си и другия проблем. Огромна (да, огромна) част от българския дребен и междинен бизнес не живее в интернет. Тази част няма уеб сайтове, не употребява цифрови канали и услуги, посредством които да доближава до нови пазари и клиенти. Не влага в цифровизация и по-трудно се приспособява към новите технологии, което излага тези компании на риск освен да не могат да разработят нови пазари, а даже да изгубят остарели. Според цифровото табло на Европейски Съюз към 2015 година едвам 9% от българските компании (без финансовите) употребяват електронни фактури, едвам 5.7% продават онлайн, а едвам 2.8% продават онлайн зад граница.
За страна, която би трябвало да настига доста по-напреднали, това е голям минус. В свят, в който технологиите вървят по-бързо от нас, сходно закъснение може да е съдбовно. Показателно в " Гепард " е, че най-иновативните и динамични компании са тъкмо в областта на IТ бранша и тези, които се цифровизират бързо.
3. И нформацията - сложна за приемане, сложна за запазване
Липсата на информация се оказва един от най-големите проблеми за фирмите. Тоест не е задоволително да знаеш по какъв начин да аплайваш и спечелиш европроект, а да се промотира и развие продуктът, който е резултат от тази инвестиция. Ако пък имат информация, фирмите не могат да я запазят. " Повечето дребни и междинни предприятия не знаят, че би трябвало да включват клаузи за протекция на комерсиалните си секрети при сключването на контракти.
Такива би трябвало да има при трудовите контракти със чиновниците и при тези за партньорство с други компании. В противоположен случай съществува риск от откриване на комерсиалната загадка. Освен това доста компании постоянно подценяват включването на нужните клаузи за конфиденциалност в договорните съглашения с сътрудниците си ", споделя Мариета Захариева, изпълнителен шеф на Агенцията за дребни и междинни предприятия. А приключването на информация е добре пристигнало за всеки съперник. Предприемачите обаче могат да претендират за нарушаване на комерсиалните секрети единствено в случай че е налице някакво фактическо доказателство.
4. Иновации? По-добре магазин
Логично в среда, в която интелектуалната благосъстоятелност се пази мъчно, а цифровият пазар едвам прохожда, нововъведения се срещат рядко. Показателен за равнището на дребния бизнес в България е фактът, че над 50% от тези компании са в областта на търговията. Близо 60% от започващите компании също са в региона на търговията на дребно или на едро, споделя показателят GEM. Тоест предприемаческата интензивност в страната е мощно подвластна на измененията в пазарните условия. Доста по-малко се влага в производства с висока добавена стойност.
А там е най-важна точно интелектуалната благосъстоятелност. " Като цяло фирмите, които употребяват в цялостна степен своите права върху интелектуалната благосъстоятелност, реализират по-добри стопански резултати и по-висока пазарна стойност от тези, които не го вършат. В някои случаи дребни и междинни предприятия, които разчитат на опазване на своите права, регистрират по-висок напредък до 20% спрямо сходни предприятия, които не отдават изключително значение на нея ", споделя Захариева. Воден скок: по какъв начин " Дийп дайв системс " оглави " Гепард "
Когато компанията на Росен Желязков " Дийп дайв системс " е поканена да сътвори и построи оборудванията в " Плаващите кейове " на Христо Явашев-Кристо в Италия, тя прави годишен оборот сред половин и един милион на година. За 2016 година обаче единствено облагата е толкоз, откакто приходите са надминали 5 млн. лева вследствие на плана. С това " Дийп дайв системс " стана и най-динамичната компания за предходната година в класацията " Гепард ". И въпреки на пръв взор това да е еднократен резултат в приходите, по информация на " Капитал " компанията е съумяла да създаде и патентова нов артикул вследствие на плана, който да я изстреля нагоре, а той следва да бъде показан скоро.
Най-рентабилната компания пък е " Телетек груп ", като за предходната година тя е нараснала приходите си с 243.6% до 15.6 млн. лева Отчетената облага е 11.4 млн. лева, което прави доходност на групата 73%. Компанията е една от тези, които влагат в нововъведения и непрекъснато развиват продуктите си - системи за защита и пожарно уведомяване в обществени и индустриални здания.
За да попадне в класацията, една компания би трябвало да има две следващи години растеж на приходите и да дава отговор на критериите за малко и приблизително дружество. Компанията с максимален напредък на приходите печели.
Секторът с обичайно максимален дял е търговията, следвана от хранително-вкусовата индустрия, превоза, строителството и машиностроенето. Не по този начин обаче е подреждането по ритъм на напредък – тук водач е строителството, а на четвърто място е IT секторът, който обичайно се показва стабилно. Като цяло класацията " Гепард " е пъстра и в нея могат да се намерят забавни истории за българския бизнес, зад които стоят мощни хрумвания, непримиримост, постоянно дебелоглав.
Поръчайте класацията " Гепард " »
На хартия или PDF
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Малките водачи в бизнеса
Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни предприятия в България през 2016 година демонстрира, че приходите на фирмите в нея са се нараснали с 30% за една година
10 ное 2017
" Дийп дайв системс " е най-динамично растящата компания в България
Компанията оглави класацията " Гепард " с напредък на приходите от близо 600%
10 ное 2017
Мостовете на растежа
Компанията Deep Dive Systems проектира подводни уреди и е главен мотор за осъществяването на плана " Плаващите кейове " на Кристо и Жан-Клод
10 ное 2017 Малките и междинните компании са оня незабележим стопански мотор, който работи неуморно. Той е зад ъгъла на улицата, в офиса до вас, от центъра до покрайнините на дребния или огромния град. За него обаче рядко ще прочете или чуете по новините ( " Капитал " е измежду дребното изключения).
А историите зад триумфа и неуспехите му са значими. Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни компании в България е знак за протичащото се в този сегмент. Малките компании като цяло порастват доста повече, в сравнение с цялата стопанска система. За 2016 година селекцията от 1400 най-растящи компании, които " Капитал " класира, са имали оборот от 17 милиарда лева при междинен растеж от 40%. В тях за заети 88 хиляди души, а облагата им е 1.2 милиарда лева (извадката е правена от над 200 хиляди компании в България).
Приликата им с макрокартината е в аргументите за растежа - общото икономическо възкръсване, потреблението и възобновяване на външните пазари. От диалозите и срещите с бизнесмените обаче могат да се създадат няколко значими извода за това какво не доближава на българските дребни и междинни компании, какво им пречи и за какво те не престават да живеят повече в предишното, в сравнение с с мисъл за бъдещето.
1. Страхът от гласност или боязън от страната
Малкият и междинният бизнес е някак затворен в себе си. През годините опитите на създателите на " Гепард " да се свържат със притежатели и мениджъри на компании постоянно са се сблъсквали в стена на безмълвие. Неформално споделяната от тях причина е, че не желаят гласност. Основният боязън на запитаните представители на бизнеса в България е от следващи данъчни инспекции, държавни организации и регулатори. За тях страната е враждебна машина, а не сътрудник. Ударите й се усещат още повече в по-малките градове, където има и напън и боязън от локалните управляващи (пак съгласно представители на бизнеса).
Собственици и мениджъри също така споделят, че усещат бездна сред тях и институциите и недоумение на проблемите им за сметка на огромните компании, които по-лесно споделят с властта. Това е доста очевидно и в цифри - в проучване на Европейската комисия от януари и февруари, 70% от огромните компании в България дефинират обстановката с независимостта на правораздаването за " положително ", до момента в който едвам 20% от дребните и 49% от междинните считат същото.
Нежеланието за гласност е обяснимо и поради боязън от кражба на бизнеса, тормоз от " сътрудници " или съперници. Всичко това се базира отново на недоверието във действието на двата гаранта за непоклатимост - страната и правосъдната система.
Защо е значима публичността? Тя води със себе си нови сътрудници, нови пазари, банките също наблюдават компании с забавни истории, на които биха желали да оказват помощ.
2. Неразбраната цифровизация
Може би страхът от гласност води след себе си и другия проблем. Огромна (да, огромна) част от българския дребен и междинен бизнес не живее в интернет. Тази част няма уеб сайтове, не употребява цифрови канали и услуги, посредством които да доближава до нови пазари и клиенти. Не влага в цифровизация и по-трудно се приспособява към новите технологии, което излага тези компании на риск освен да не могат да разработят нови пазари, а даже да изгубят остарели. Според цифровото табло на Европейски Съюз към 2015 година едвам 9% от българските компании (без финансовите) употребяват електронни фактури, едвам 5.7% продават онлайн, а едвам 2.8% продават онлайн зад граница.
За страна, която би трябвало да настига доста по-напреднали, това е голям минус. В свят, в който технологиите вървят по-бързо от нас, сходно закъснение може да е съдбовно. Показателно в " Гепард " е, че най-иновативните и динамични компании са тъкмо в областта на IТ бранша и тези, които се цифровизират бързо.
3. И нформацията - сложна за приемане, сложна за запазване
Липсата на информация се оказва един от най-големите проблеми за фирмите. Тоест не е задоволително да знаеш по какъв начин да аплайваш и спечелиш европроект, а да се промотира и развие продуктът, който е резултат от тази инвестиция. Ако пък имат информация, фирмите не могат да я запазят. " Повечето дребни и междинни предприятия не знаят, че би трябвало да включват клаузи за протекция на комерсиалните си секрети при сключването на контракти.
Такива би трябвало да има при трудовите контракти със чиновниците и при тези за партньорство с други компании. В противоположен случай съществува риск от откриване на комерсиалната загадка. Освен това доста компании постоянно подценяват включването на нужните клаузи за конфиденциалност в договорните съглашения с сътрудниците си ", споделя Мариета Захариева, изпълнителен шеф на Агенцията за дребни и междинни предприятия. А приключването на информация е добре пристигнало за всеки съперник. Предприемачите обаче могат да претендират за нарушаване на комерсиалните секрети единствено в случай че е налице някакво фактическо доказателство.
4. Иновации? По-добре магазин
Логично в среда, в която интелектуалната благосъстоятелност се пази мъчно, а цифровият пазар едвам прохожда, нововъведения се срещат рядко. Показателен за равнището на дребния бизнес в България е фактът, че над 50% от тези компании са в областта на търговията. Близо 60% от започващите компании също са в региона на търговията на дребно или на едро, споделя показателят GEM. Тоест предприемаческата интензивност в страната е мощно подвластна на измененията в пазарните условия. Доста по-малко се влага в производства с висока добавена стойност.
А там е най-важна точно интелектуалната благосъстоятелност. " Като цяло фирмите, които употребяват в цялостна степен своите права върху интелектуалната благосъстоятелност, реализират по-добри стопански резултати и по-висока пазарна стойност от тези, които не го вършат. В някои случаи дребни и междинни предприятия, които разчитат на опазване на своите права, регистрират по-висок напредък до 20% спрямо сходни предприятия, които не отдават изключително значение на нея ", споделя Захариева. Воден скок: по какъв начин " Дийп дайв системс " оглави " Гепард "
Когато компанията на Росен Желязков " Дийп дайв системс " е поканена да сътвори и построи оборудванията в " Плаващите кейове " на Христо Явашев-Кристо в Италия, тя прави годишен оборот сред половин и един милион на година. За 2016 година обаче единствено облагата е толкоз, откакто приходите са надминали 5 млн. лева вследствие на плана. С това " Дийп дайв системс " стана и най-динамичната компания за предходната година в класацията " Гепард ". И въпреки на пръв взор това да е еднократен резултат в приходите, по информация на " Капитал " компанията е съумяла да създаде и патентова нов артикул вследствие на плана, който да я изстреля нагоре, а той следва да бъде показан скоро.
Най-рентабилната компания пък е " Телетек груп ", като за предходната година тя е нараснала приходите си с 243.6% до 15.6 млн. лева Отчетената облага е 11.4 млн. лева, което прави доходност на групата 73%. Компанията е една от тези, които влагат в нововъведения и непрекъснато развиват продуктите си - системи за защита и пожарно уведомяване в обществени и индустриални здания.
За да попадне в класацията, една компания би трябвало да има две следващи години растеж на приходите и да дава отговор на критериите за малко и приблизително дружество. Компанията с максимален напредък на приходите печели.
Секторът с обичайно максимален дял е търговията, следвана от хранително-вкусовата индустрия, превоза, строителството и машиностроенето. Не по този начин обаче е подреждането по ритъм на напредък – тук водач е строителството, а на четвърто място е IT секторът, който обичайно се показва стабилно. Като цяло класацията " Гепард " е пъстра и в нея могат да се намерят забавни истории за българския бизнес, зад които стоят мощни хрумвания, непримиримост, постоянно дебелоглав.
Поръчайте класацията " Гепард " »
На хартия или PDF
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ