„Архивите говорят“: Как през 2017 БСП, ДПС и ОП отхвърлиха мажоритарното гласуване
ГЕРБ, Воля и един самостоятелен гласоподаваха в поддръжка на предлагането от референдума на Трифонов Ако ГЕРБ са желали да има мажоритарен избор са можели да го създадат преди. Зад този чудноват претекст се скриха от „ ИТН “, с цел да не работят за личната си съществена цел за влизане в политиката – въвеждането на мажоритарно гласоподаване в два тура. През 2017 година обаче ГЕРБ внесоха настояването от референдума за мажоритарен избор, а по-късно застанаха зад него и с гласовете си в пленарната зала. Същото стори и партията на Веселин Марешки – „ Воля “. Мнозинството от депутатите обаче отхвърли предлагането, което завърши при следните резултати: 
Архивите на Народното събрание от 15/06/2017 все още пазят и цялостната стенограма на дебатите по тематиката. Публикуваме част от изявленията без редакторска интервенция: НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Уважаеми сътрудници, през днешния ден дебатираме една извънредно, може би една от изключително значимите тематики в българското общество. Това е тематиката, по която ще се избира представителната власт – една тематика, която в международен мащаб, в случай че някой си е правил труда да прави резюме и прегледа другите изборни системи, може би е установил, че в света съществуват случаи, които могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка, в които може да обозначите изборна система в еднокамарен парламент с парламентарно посланичество, която да е мажоритарна, с безспорни болшинства в два тура. Причината е, че огромна част и исторически видяно мажоритарните системи в света попадат в един по-далечен интервал. В интервала след Освобождение – правилно е, първите системи, с които са се избирали в България народните представители, са били мажоритарни. След това е въведена пропорционалната система заради една елементарна причина. Пропорционалната система дава път на концепцията, на идеологията като водеща и дава по-голяма представителност в българския парламент на разнообразни елементи от българското общество. Мажоритарната система сама по себе си може да изключи огромна част от българското общество, да остане отвън Народното събрание, тя да не бъде показана или да потискана за сметка на всички останали. Има доста такива образци. Включително в случай че разгледате изборите за президент в Съединени американски щати, ще забележите, че президентът Доналд Тръмп е определен с по-малко гласове, в сравнение с неговият конкурент, само че все пак е президент на Съединените американски щати. Това единствено по себе си докара до някои публични мероприятия, да го назовем. Първото, с което аз не мога да се съглася с сътрудниците от ГЕРБ, които са и вносители на Законопроекта, е, че ние би трябвало да го приемем наложително, въпреки съдът да ни споделя противоположното нещо, т.е. да не дебатираме. Видите ли, ние не би трябвало да имаме необятен публичен спор по тематиката. Защото, сътрудници, най-малко съгласно мен има няколко казуса в това, което ни се предлага. Ако съумеете да си визиите една изборна секция, хайде, пленарната зала е много огромна, само че Вие знаете в какъв мащаб и размер са изборните секции в страната и в чужбина, представете си една изборна секция, в която би трябвало да има 240 кутии, в които би трябвало да пуснете бюлетина. Представете си една изборна секция в чужбина, която би трябвало да изготви 240 изборни протокола – разнообразни за всеки регион, и първото нещо, което би трябвало да направи, когато Вие отидете там, е да откри по персонална карта Вие в коя секция би трябвало да гласувате, в кой лист би трябвало да се подпишете, коя бюлетина би трябвало да Ви дадат, и този развой би трябвало да го проследят и по-късно да гласувате. С предлагането – вероятно в България, видите ли, да може да се гласоподава с хартиена бюлетина и с електронна, а пък на открито да се гласоподава единствено по електронен път, някак си слагаме дисбаланс, който Конституцията ни не разрешава. Конституцията ни е споделила, че българският жител, без значение къде се намира, има равни права с този, който се намира на територията на страната и ние не можем да кажем: ти тъй като си отпътувал в чужбина и не си тук, ще имаш разнообразни права; в случай че се върнеш в България, ще гласуваш с хартиена бюлетина, в случай че седиш в чужбина – няма да гласуваш с хартиена бюлетина. Няма подобен вид. Най-големият проблем в едно законодателство, което е мажоритарно за изборна система, е обвързван с определянето на границите на регионите. В британското издание на Уикипедия, в случай че се разровите, има таблица, която демонстрира другите способи и методологии, по които Вие може да изградите един регион. В тази таблица са показани мощните и слабите страни на всеки един регион. Все още не преставам да се чудя, въпреки и към този момент половин година, откакто към този момент е минал референдумът, откакто се е провел, коя ще бъде тази институция в България, която ще може да отсее най-справедливо и да каже: такава ще бъде системата? Много ми е забавно дали пък в президентството инцидентно не се намира някоя невидима конструкция, която да се назовава „ конструкция за установяване на изборните региони в България “ или „ конструкция по установяване на каквито и да е други региони, с изключение на тези, които са административни по Конституция “. Това е най-големият капан и най-голямата клопка, която съществува в една такава система. Да не приказваме, че другият принцип е кой отива на балотаж. Ако имаме двама души на балотажа – българската процедура е потвърдила, че гласуването се организира „ срещу “, а не „ за “, то тогава ние можем ли да твърдим, че даденият претендент е „ положителният “ претендент или е „ неприятният “ претендент? Тогава в пленарната зала какви претенденти ще попадат – „ положителните “ или „ неприятните “ претенденти? Ако го разгледаме по различен метод – някои споделят: вкарваме мажоритарния детайл. Тогава тези, които го споделят, за какво се бият в гърдите и споделят, че преференцията е мажоритарен детайл? Ако сме споделили, че сега сме дали мажоритарност и тази мажоритарност съществува и сега в българската изборна система, то ние към какво вървим? Някой ще каже: каква е мажоритарността? Всеки един от тази зала и всеки един претендент за депутат може да се кандидатира като самостоятелен. Когато се кандидатира като самостоятелен, тогава ще може да покаже неговата фигура като мажоритарност какъв брой би тежала в обществото и какъв брой гласа ще събера. На последните парламентарни избори, които се организираха, броят на самостоятелните претенденти – имаше във съвсем всеки изборен регион, и общата тежест на гласовете, които съумяха да съберат, е към осем хиляди. Защо не вадя преференцията отсам? Преференцията съставлява желание, когато ти си избрал към този момент дадена партия да гласуваш по идеология, примерно, или заради това, че водачът на дадена партия ти е приветлив и ти към този момент предпочиташ за кой вероятно да пуснеш гласа си. Сама по себе си преференцията не е 100% мажоритарност. Тук ще отворя една скоба към сътрудниците от Движение за права и свободи. Тяхната мисъл в посока на преференцията и в елиминирането на грешката 15/15 е вярна. Но моето предложение, над което може да се мисли, е заместването на цифровия знак с буквен подобен. Там единственият проблем би се основал при локални избори, като най-дългата листа в София за общински съветници е 61, а при дублажа става 122. Тоест ще би трябвало три пъти да дублираме, примерно а, б, в и по този начин нататък. (Реплика.) Може да се измисли. Това е метод за отбягване също на тази неточност, тъй като елиминирането единствено по себе си, видите ли, в случай че се падне номерът – дали можеш да го извадиш, да го смениш, или дали можеш да го разместиш, не е удачно. Защото може да накърни някакви права на който и да било от участващите вътре в листата. Но даването на идентични учредения на всички останали, би било безусловно обикновено. Благодаря Ви. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, аз ще се спра най-вече на първият Законопроект, тъй като той на процедура преформатира цялата изборна и политическа система в България. Уважаеми народни представители! Чистата мажоритарна система на процедура убива демокрацията, представителността в Народното събрание, както и плурализма. Пропорционалната изборна система, като такава, е основана да компенсира минусите на мажоритарната. Тя е приложена за първи път през 1889 година в Белгия. Част от тези дефекти на мажоритарната изборна система ще се опитам да показва пред Вас в своето изявление. Мажоритарната система води до липса на парламентарно показване на огромен % от гласоподавателите. И по отношение на предния въпрос – системата се ползва в 58 страни в света, множеството от които се намират в Африка и Азия: Еритрея, Етиопия, Габон, Гамбия, Кения, Нигерия, Танзания. В Азия това са: Индонезия, Индия, Северна Корея, Пакистан, Филипините, Мианмар. Тази система ще докара до деформиране и липса на посланичество на половината от гласовете на процедура. Тази система крие минимум две тежко рискове и два тежки минуса. На първо място, тя облагодетелства огромните партии за сметка на плурализма и ще докара до тежък удар против демокрацията. На второ място, другата заплаха е, че като цяло този тип изборна система в България – мажоритарната, на процедура ще раздроби националната политическа система и ще подтиква образуването на местни и районни партии. Предизборната акция ще е фрагментирана, районна, а не национална такава, което от една страна я прави по-скъпа и сигурно ще подтиква и закононарушението „ пазаруване на гласове “. Това го има в България и всички Вие добре го знаете и познавате. Въздействието върху гласоподавателите ще е тотално и ще включва: пропаганда, напън и рекет от по този начин наречените „ локални феодали “. При предлагането на процедура преустановяване на държавната дотация за партиите ще се засилят корпоративният напън, ползите и то от местен темперамент. Политиките, концепциите и убежденията ще правят отстъпка изцяло пред частните стопански ползи. На трето място, различен сериозен минус е, че при мажоритарната изборна система има огромна загуба на гласове. Тази загуба идва от това, че гласовете, подадени за съответния претендент, се губят. Допринесли за вота са единствено гласовете на определения претендент. При това изгубени са гласовете освен за неспечелилия, изгубени са гласовете и за претендента, който е спечелил, само че не са му били нужни за успеха. Гласовете, подадени за неизбраните претенденти, на процедура нямат безусловно никаква стойност. Когато се ползва мажоритарна система с безусловно болшинство, е допустимо претендентът да получи 50 плюс един гласа. При това състояние останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно посланичество. Мажоритарният избор е в това, че в изборния регион печели този претендент, който е спечелил най-вече гласове, без разлика коя партия го издига и каква политика или хрумвания същият следва. В България при мажоритарната изборна система с изключение на качествени хора с престиж, в Народното събрание ще влязат много съмнителни „ политици “, добрали се до депутатското място със скъпа акция или с непосредствено пазаруване на гласовете. В българските условия в Народното събрание несъмнено ще влязат 240 или най-малко две трети политически неангажирани и безотговорни към националните политики депутати, хора със самочувствие, че са мажоритарно определени и без значение дали показват партийна принадлежност, мъчно ще се поддават на партийна дисциплинираност, поредност и предвидима политика. Ще скачат от група в група и всеки ще тегли чергата към себе си. Ако изобщо има парламентарно болшинство, то ще е прекомерно нежно и ще има страхотни, невиждани до този миг пазарлъци на процедура за всеки един глас. Няма да може да се образува национална линия, тактика и политика. Правителствата ще са доста нестабилни, няма да правят никаква работа и най-вероятно ще се сменят съвсем на всеки шест месеца. Това мнение е изразено на процедура от всички специалисти в извършените до сегашния миг разисквания и диспути. Поради тези причини и с оглед нашата поредна позиция и националната ни отговорност ние от „ Българска социалистическа партия за България “ няма да подкрепим този Законопроект, тъй като той не взема решение политическите проблеми в България, не лекува недъзите на политическата ни система, поради които гласоподава част от българския народ на референдума, а ги задълбочава и реализира само частно партийните ползи на ГЕРБ, поднесени с огромна доза популизъм и измама. Този спор обаче не би трябвало да стопира до тук, а да се води отговорно, държавнически, с държавнически фасон и мисъл, задълбочено и аналитично. Уважаеми народни представители, когато Алеко Константинов написа очерка си „ Бай Ганьо прави избори с Гочоолу и Дочоолу “, системата е била мажоритарна и той доста добре разказва всички тези недъзи. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „ Българска социалистическа партия за България “.) ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам отношение по по този начин импортирания Законопроект. Колеги, през вчерашния ден беше огласено изследване на организация, в което ясно е изразено самото отношение на българските жители към мажоритарния избор. Има сериозен спад в поддръжниците на тази система. Защо се получава това? Защото в продължение на няколко месеца към този момент българските жители схванаха до какви рискове може да докара тази мажоритарна система в два тура. Ако се върнем обратно: беше инициирана, беше основана група, започнаха да се събират подписки да се инициира референдум по отношение на тази система. Нямаше разяснителна акция и се говореше по какъв начин българският парламент ще бъде построен единствено от персони, които ще имат директно отношение към българските жители. Това обаче беше илюзия за българския народ. Факт е, както първоначално се сподели, че огромна част, болшинството от всички български жители, които участваха в референдума, гласоподаваха „ за “ тази система. Но аз запитвам: за какво когато имаше предложение референдумът да бъде извършен не дружно с провеждането на изборите за български президент, и в случай че имаше разяснителна акция кои са главните закани за българската народна власт в по този начин препоръчаната система, не съм сигурен дали болшинството от български жители, които участваха в изборите за президент и поддържаха референдума, щяха да гласоподават с позитивен знак? Уважаеми сътрудници, вместо да подрива партийния избор, както се твърди, желанието на вносителя беше точно такова. Това ще докара до оттегляне от завоюваното от самите жители намаляване на партийния избор с въвеждане на преференцията, даваща опция точно на тези жители да избират един всред десетки препоръчани от съответната партия претенденти. Ако фактически претекстът на предлаганата смяна е избор на персони и ограничение на партийния избор, то подобен резултат има и сега с тази изборна система, а точно с преференциите. За да забележим дали предлаганата мажоритарна система фактически би довела до предстоящото намаляване на въздействието на партийните централи, е задоволително сега да вземем картата на България и да преброим мажоритарно определените кметове в страната на последните извършени локални избори през 2015 година За всички е ясно, че една трета, даже повече от една трета от мажоритарно определените кметове със в този момент настоящата изборна система са от една политическа партия. Освен този отрицателен резултат, ще посоча и още един, доколкото възможностите на партиите за триумф директно зависят от това къде са прокарани границите. Когато начертаваме границите, въз основата на които се дефинират 240-те изборни региона, борбата за тях би била доста яростна и вероятността резултатът да е неутрален е доста дребна. Една от известните рецензии против тази мажоритарна народна власт е начертаването на границите на едномандатните региони по метод, който дава преимущество на една политическа партия. Това е точно практиката на Джери Мандеринг или авансово нагласения избор. Нека обърнем внимание, че определянето на границите на едномандатните региони евентуално ще се правят от администрация, която се подчинява на ръководещите, уважаеми сътрудници. Очакваме, че сходна изборна система би нараснала корупционният напън. Често даже няколко гласа биха се оказали решаващи за избор на депутат. В тази връзка, приведените причини водят до следните изводи. Няма учредения да чакаме позитивни резултати върху политическата ни система, а тъкмо противоположното – ще има отрицателни, а точно понижаване на политическия плурализъм в демократична България, понижаване на конкуренцията, понижаване на представителството на жителите, основаване на условия за корумпиране на изборния развой и за оборване на резултатите, което в допълнение би подрило доверието на жителите у демократичния развой у нас. Тези причини би трябвало да са задоволителни, с цел да разберем за какво препоръчаната изборна система не се употребява за избор на законодателен орган в нито една модерна народна власт. Разбира се, можем да опитвам с нова изборна система, в случай че актуалната не ни удовлетворява, само че е добре да знаем каква е цената на един подобен опит. Ако Движение за права и свободи се ръководеше от чисто партийния си интерес, би трябвало да поддържа тази система, само че защото сме национално виновна партия и постоянно се ръководим от националния интерес, ние няма да подкрепим по този начин препоръчаните промени, а точно тази мажоритарна система за осъществяване на избори в два тура. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от Движение за права и свободи.) ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има нещо доста алегорично в това, че точно нашият парламент ще дебатира толкоз значим въпрос – дали да минем от чисто пропорционална изборна система, която доминира в България над четвърт век, към мажоритарна. Казвам, че е алегорично, тъй като нашият парламент е юбилеен – той е десетият парламент от демократичните промени в България през 1989 година И в случай че сме живи и здрави всички тук, точно този парламент би трябвало 2019 година да посрещне 30 годишнината от тези паметни месеци ноември-декември на 1989 година, т.е. 30 години, които са задоволително време да се направи осмисляне на извървения път в България, що се касае до изборното право. Българските жители имаха задоволително време да употребяват тази пропорционална система и най-сетне да кажат с гласа си свободно и демократично дали я харесват. И те споделиха, че не я харесват. И тъй като виждам тук доста млади сътрудници, доста млади народни представители, което съгласно мен е силата на този парламент, това са бъдещи положителни политици, аз ще се върна малко обратно, тъй като някои от тях са родени след 10 ноември 1989 година В България имаше доста огромен спор каква да бъде изборната система в зората на самата народна власт. И този спор стана пред очите на милиони българи. Не знам по какъв начин е било в провинцията, само че София приличаше на светулка. Градът светеше нощем до 3,00 ч., с цел да слуша Кръглата маса, все едно има олимпиада или международно по футбол, по какъв начин да изберем Великото национално заседание, по какъв начин да изберем тези 400 души народни представители. Две извънредно противоположни тези на двете огромни обединения на Кръглата маса. Българската социалистическа партия тогава настояваше за безусловно мажоритарна система на всичките 400 народни представители. И тя беше права за себе си, тъй като към този миг, напълно естествено, тя разполагаше с доста по-популярни, доста по-известни държавни и партийни функционери. Съюз на демократичните сили в лицето на починалия лекар Желев, беше за напълно пропорционална система. Доктор Желев, починалият ми другар, споделяше, че в последна сметка ще се гласоподава на тези избори за хрумвания, за промяна на системата, или с две думи: за комунизъм или за народна власт. Този огромен спор свърши с един исторически компромис, който за мен беше добър – одобри се смесена изборна система: 200 народни представители да се изберат съразмерно и 200 мажоритарно в едномандатни региони на два тура с безусловно болшинство. Аз имах достойнството да бъда един от тези определени народни представители. Тук има още един сътрудник – уважаемият господин Бояджиев от Разград, и той мажоритарно определен. Двама сме от Великото национално заседание. Даже бях един от тези 32-ма от Съюз на демократичните сили определен на първи тур – 54 на 46 с доста мощен претендент от Българска социалистическа партия, един доста почитан началник на Окръжна болница. Много тъпо беше, че в идната година – 1991 година, когато трябваше да се избира нормално Народно заседание, за жалост, Българската социалистическа партия на 360 градуса смени своето виждане за изборната система и от предпочитание в 1990 година за чисто мажоритарно, с безспорното си болшинство във Великото национално заседание наложи пропорционална система. Бяха прави за себе си социалистите тогава, тъй като Съюз на демократичните сили посредством микрофона на Великото национално заседание имаше към този момент доста известни депутати. От друга страна, стартира да се разцепва – Съюз на демократичните сили с тирета, център, либерали, петковисти. Взеха тогава 10% и на 13 октомври ние победихме единствено с 1%, а не с 10, примерно. Говоря за Съюз на демократичните сили. Истината е, че с тази смесена система тогава, в 1990 година гласоподаваха над 92% български гласоподаватели. И тъй като доста се приказва за немска смесена система, има и унгарска, ние си направихме 1990 година българска смесена изборна система. И тогава имаше немска усложнена, имаше и унгарска с остатъчни листи, само че ние си направихме българска смесена система, която, за жалост, отпадна в 1991 година и от този момент насам сме заробени с тази пропорционална система с дребното омекотяване, което се направи 2009 година, когато бяха определени мажоритарно 31 народни представители. Искам да Ви кажа, че съм огромен последовател, това е мое мнение над две десетилетия, огромен последовател на мажоритарната система, то не е конюнктурно. Затова в далечната 1993 година, беше 20 май, внесох предложение за референдум за мажоритарни избори. Вчера отидох в Библиотеката, беше доста общителна госпожата да ми направи извадка от протоколите, и видях, че едвам една година по-късно – 1994 година въпросът, първо, Сашо Йорданов, като ръководител на Народното събрание, второ, уважаемият Кадир Кадир се опита да го вкара в дневния ред, само че не можа да мине за няколко гласа. Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи гласоподаваха шарено, Българска социалистическа партия беше срещу. Янаки Стоилов, който ми е другар, добър правист, тогава от името на Българска социалистическа партия сподели: „ Не му е пристигнало още времето за референдум “. Може би 1993 година не му е било пристигнало, само че към този момент му пристигна и той се състоя. Защо съм подобен обожател на мажоритарната система? Защото като бях определен мажоритарно, по-късно бях определен в Тридесет и шестото и по листи, бях дори в основата на триумфа на Съюз на демократичните сили, хората ми реагираха доста добре, аз пребивавам в центъра на София, вървя си пешком, в никакъв случай не съм имал кола, тъй като няма къде да заедно съм с нея, ме спираха и ми викаха: „ Ние сме люлинци! “. Те знаеха кого са избрали, говорихме си, ходихме си на срещи – тогава нямаше такива зали и не беше толкоз съвременно парламентарното житие – в един трафопост. Тоест дълги години по-късно те знаеха кого са избрали, радваха се, че ме виждат и аз можех да им кажа какво съм направил, да вземем за пример, че бях депутатът във Великото национално заседание, въпреки и от опозицията, с най-вече признати законопроекти. На второ място, личностният принцип е неоспорим при мажоритарната система. Това е доста значимо. Хората желаят да избират в едномандатен регион лице против лице претенденти. Тези депутати не са анонимни. Връзката сред определения депутат и гласоподавателите явно е доста по-голяма. Казах на процедура, само че по този начин е и на доктрина. Второ, самият мажоритарен избор прави изборите доста забавни, той е непредсказуем. Ще дам образец. Кой е мислил 1990 година, че е допустимо армейският военачалник Добри Джуров, та той беше легенда за милиони българи най-вече от лявата страна на залата, дълготраен министър, той загуби мажоритарно не в синя София, той загуби в Троян от никому незнайния, с изключение на в дребни литературни среди, Йордан Василев. Обратен образец в София, синя София: с 22 на 2 Съюз на демократичните сили побеждава Българска социалистическа партия, само че взема решение Съюз на демократичните сили в един изборен регион в столицата, кондензиран с доста ромско население, да издигне рома интелектуалец – Мануш Романов, честен човек, само че хората избраха Вашия сътрудник Янаки Стоилов, тъй като Янаки е правист, по-добре приказва и си завоюва мажоритарно един мандат. Имаше и доста огромен конфликт на персони, тъй като партиите тогава при мажоритарния избор се стремяха да издигат мощни кандидатури. Един образец: поетесата Блага Димитрова, претендент на Съюз на демократичните сили. Срещу нея не какъв да е, а огромният български актьор Васил Михайлов от Българска социалистическа партия. И Петко челник завоюва тогава мажоритарния избор сред двамата. И трето, което е доста значимо и е преимущество на мажоритарната система, е правенето на по-големи и по-силни парламентарни болшинства. Това е и в теорията, по този начин е и на процедура. Сега огромният въпрос е: неприятно ли е това? Аз мисля, че това не е неприятно. Прави сте във Вашите изявления, че пропорционалната система има по-голяма представителност, това е нейната мощ, влизат и дребни партии, въпреки всичко внушителен орган сме. Но в случай че погледнем от позиция на Конституцията, а всички българи желаят да е мощно ръководството, с цел да има мощно ръководство би трябвало да е освен можещ министър председателят и можещи министри, би трябвало да има мощно парламентарно болшинство, тъй като държавното управление е еманация на Народното събрание. А ние в новото хилядолетие, сътрудници, не сме били очевидци на нито една партия да може да реализира независимо болшинство и да може да ръководи, носейки си надлежно и отговорността. Стигна се даже до парадокса: в 2014 година ГЕРБ побеждава втората и третата партия взети дружно, това е един доста огромен резултат. И в случай че пристигна някой чужденец, ще каже: „ Сигурно са взели 120-130 депутата “. Не. Взеха 84, тъй като след тях се бяха накачулили партии и обединения. Тоест нашата пропорционална система със относително ниска преграда от 4%, в множеството страни е 5, и без бонус, какъвто хитрите гърци направиха – който победи, през днешния ден е Ципрас, на следващия ден ще е Нова народна власт, ето му 50 депутата от горната страна, сътвори нагон за правене на обединения. И най-простият образец беше Реформаторският блок. Получили на последните избори 1, 2 и 3 %, събрали се и създали 7%. И каква беше тази тяхна представителност? Съжалявам, че ги няма, само че не ги избраха хората. Всичките бяха в коалиция с ГЕРБ, само че едните подкрепяха ръководството, другите бяха люта съпротива, само че и като люта съпротива имаха министри. Това е псевдопарламентаризъм и псевдодемокрация. Да не приказваме за една друга партия, на един почитан български публицист – господин Бареков. Какво беше нейното посланичество? Тя влезе в Народното събрание да си съставлява гласоподавателите и преди клетвата се разпадна! Тоест коства ми се, че 40 партии за дребна България са прекомерно доста. Ако нашата концепция е да вкарваме всички дребни партии, те са стотици, дайте да махнем четирите % – да влизат всички. Пък кой ще желае да стане министър-председател с 80-партиен парламент?! Това е огромен проблем и огромно предимство на мажоритарните… Тук си приказвам с сътрудници, от Българска социалистическа партия имам другари – с Иво Христов, с Тома Томов, от Патриотите. Те симпатизират на Виктор Орбан! Като пристигам пешком към Народното събрание, хора ме питат: по какъв начин ги прави тези работи? Не единствено с мигрантите. Как ги прави с монополите? Как ги прави с банките? Как направи по този начин да дава 33 хиляди евро за трето дете – подарък от страната? Прави ги с две трети. Защото там огромната част от народните представители – той понижи техния брой на 199, само че 106 избират мажоритарно. Там завоюва с 96:10! Иначе по листи – 52% единствено. И да си дойдем на думата. Този спор може да е безконечен, тъй като е древен – коя система е по-добра, той е древен в разнообразни общества, в разнообразни демокрации. Имало е и пропорционална, и мажоритарна. Сега в Германия, в Унгария е смесена, която, както споделих, е най-справедлива. Но българските жители се произнесоха по този въпрос. И в този момент дано забележим вота – 2,5 млн. български жители! Нека да забележим в новото хилядолетие: кой получи подобен избор, коя политическа фигура, кой претендент за президент и коя партия? Уважаемият господин Радев завоюва доста безапелационно на втори тур, мощно групиране на гласове – с половин милион под този резултат. Царят пристигна – вълна, ще ни оправя за 800 дни! Хората: „ Ура! “, завоюва във всички изборни региони. Само че и той – половин милион по-малко. На първи тур на тези президентски избори: господин Радев – началник на Военновъздушните сили, госпожа Цачева – два пъти ръководител на Народното събрание, господин Орешарски – министър-председател, ами те тримата не взеха 2,5 млн. гласа. Ако се върнем в края на 90-те години, Петър Стоянов – 2,5 млн. гласа с огромно групиране на гласове, в това число и благодарение на Движение за права и свободи, отново е със 7 хиляди гласа по-малко. И като сложим чертата, какво излиза? Излиза, че след януари 1992 година, когато доктор Желев получи 2 млн. 738 хиляди гласа, подобен избор няма. Сега някои споделят: „ Да, 2,5 млн. единствено гласоподаваха, само че останалите милиони са срещу мажоритарната система “. Колеги, дайте да обърнем назад нещата. Дайте да забележим какъв брой гласоподаваха за пропорционалната – 500 хиляди от милионите български гласоподаватели. Просто червен картон на тази пропорционална система. Българската изборна система има потребност от ободряване. Виждате, партии се явяват – Нова република желаят. Това е някаква неолиберална фикция. Каква нова република може да има в България? С тази република ще си караме, госпожи и господа, тъй като с цел да имаме нова република, би трябвало Велико национално заседание – да стане президентска. Това Велико национално заседание би трябвало да има на три четения по две трети! Така че това са неолиберални някакви неща, вървят си хората, стачкуват си. Нова република желаеха и през 2012 година в Унгария, тъй като Орбан ги би две трети. Те не знаят какво да желаят – викат: „ Нова република желаеме, нови хора! “. Така че има потребност от ободряване и това ободряване може да пристигна при промяна на мажоритарната система, която в България е призната през 1880 година. Има някои проблеми. Единият от тях е с районирането. Тук съм склонен – не е работа на президента да се занимава с районирането. Ако ние забележим Закона за Великото национално заседание, който, за жалост, беше анулиран преди три години – в действителност президентът дефинира 200-те мажоритарни региона, единствено че при действието на остарялата Конституция тогава президентът имаше изключителни пълномощия! Доктор Желев имаше законодателна самодейност – въпреки определен от Народното събрание, внесе Закона за деполитизация на армията, анулира Наредбата за жителството, Наредба за краткотрайно ограничение приемането на нови поданици. Сегашният президент обаче, въпреки и мажоритарно определен, за жалост, има много по-ограничени пълномощия – те са конституционно посочени. Не може ние със закон – това не мога да го приема като човек, който е бил 9 години парламентарен арбитър –да му разпореждаме задания, които не са негова работа. Съгласен съм с сътрудника, който сподели за наложителното гласоподаване. Тази норма не е единствено мъртва. Видях Мая Манолова обществено, тук при защитата, и я поздравих за куража да сезира Конституционния съд. Страхотен резултат – 11:0 гласа, не може да има наложително гласоподаване в България, без смяна на Конституцията. Това е обикновено. Ако бяхме споделили на Орлов мост на 7 юни, че ще караме хората да гласоподават наложително, щяха да ни обесят на орлите! Че всичко пристигна в името на свободата на мисълта, съвестта – член 39, правото на свободен избор. И член 57 не разрешава някой да пипа тези съществени права. Текстът е: те са „ неотменими “. Така че дали ще се анулира, или друг член 3, има директно деяние на Конституцията. Българските жители би трябвало да знаят, че могат да се базират на това директно деяние и че това тяхно право на свободен глас е неотменимо. Тоест в действителност е мъртва нормата, по-добре беше да я отменим. Искам да завърша с това. Казва се: „ Няма я на никое място тази мажоритарна система сега в Европа “ – има я в различен вид във Франция и Англия, в разнообразни времена я има по друг метод. Ние сме суверенна страна. Член 1 от българската Конституция споделя, че цялата власт принадлежи не на Брюксел, не на Франция, не на Русия, не на Америка, а на българския народ; че тя се упражнява от него освен посредством нас – органите, които е избрал, само че и не-по-сред-ствено! Никой не може да си присвои националния суверенитет. Над 2,5 млн. български жители упражниха своето суверенно право на директно практикуване на държавната власт. Надявам се да се съобразим с него, да чуем гласа на народа ни Божий и да не погребваме директната народна власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми сътрудници! Уважаеми господин Цветанов, внимавайте какво си пожелавате, тъй като най-вероятно по този начин импортирания закон, без значение че ние ще го подкрепим, защото ние ще поддържаме всеки закон, който покачва мажоритарността в Избирателния кодекс, той няма да мине. Но след седмица или две, ще бъде импортиран различен закон, който също е за напълно мажоритарни избори. Той обаче няма недъзите на този, който е импортиран. А съм сигурен, че ще би трябвало да обяснявате тъкмо противоположното. Няма да минат и две седмици, когато ще преглеждаме другия мажоритарен въпрос и тогава в действителност се надявам, че ще си спомните днешните думи и ще кажете, че ще продължавате да твърдите, че би трябвало да се вслушваме във волята на тези 2,5 млн. български гласоподаватели, които в действителност се надяват, че в края на краищата ще влизат персони и хора със предпазено име в своите градове, в своите общини и в действителност да изберем и създадем един мажоритарен закон, с цел да може, както сподели и господин Марков – когато се срещаме, когато се разхождаме пешком измежду своите съграждани, първо да го вършим гордо, и, второ, всички да ни познават, и надлежно да ни поздравяват за хубавите неща, които сме създали или да отнесем мажоритарно ругатните, в случай че не сме си свършили работата. Благодаря. Гласували 220 народни представители: за 98, срещу 121, въздържал се 1. “
Архивите на Народното събрание от 15/06/2017 все още пазят и цялостната стенограма на дебатите по тематиката. Публикуваме част от изявленията без редакторска интервенция: НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Уважаеми сътрудници, през днешния ден дебатираме една извънредно, може би една от изключително значимите тематики в българското общество. Това е тематиката, по която ще се избира представителната власт – една тематика, която в международен мащаб, в случай че някой си е правил труда да прави резюме и прегледа другите изборни системи, може би е установил, че в света съществуват случаи, които могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка, в които може да обозначите изборна система в еднокамарен парламент с парламентарно посланичество, която да е мажоритарна, с безспорни болшинства в два тура. Причината е, че огромна част и исторически видяно мажоритарните системи в света попадат в един по-далечен интервал. В интервала след Освобождение – правилно е, първите системи, с които са се избирали в България народните представители, са били мажоритарни. След това е въведена пропорционалната система заради една елементарна причина. Пропорционалната система дава път на концепцията, на идеологията като водеща и дава по-голяма представителност в българския парламент на разнообразни елементи от българското общество. Мажоритарната система сама по себе си може да изключи огромна част от българското общество, да остане отвън Народното събрание, тя да не бъде показана или да потискана за сметка на всички останали. Има доста такива образци. Включително в случай че разгледате изборите за президент в Съединени американски щати, ще забележите, че президентът Доналд Тръмп е определен с по-малко гласове, в сравнение с неговият конкурент, само че все пак е президент на Съединените американски щати. Това единствено по себе си докара до някои публични мероприятия, да го назовем. Първото, с което аз не мога да се съглася с сътрудниците от ГЕРБ, които са и вносители на Законопроекта, е, че ние би трябвало да го приемем наложително, въпреки съдът да ни споделя противоположното нещо, т.е. да не дебатираме. Видите ли, ние не би трябвало да имаме необятен публичен спор по тематиката. Защото, сътрудници, най-малко съгласно мен има няколко казуса в това, което ни се предлага. Ако съумеете да си визиите една изборна секция, хайде, пленарната зала е много огромна, само че Вие знаете в какъв мащаб и размер са изборните секции в страната и в чужбина, представете си една изборна секция, в която би трябвало да има 240 кутии, в които би трябвало да пуснете бюлетина. Представете си една изборна секция в чужбина, която би трябвало да изготви 240 изборни протокола – разнообразни за всеки регион, и първото нещо, което би трябвало да направи, когато Вие отидете там, е да откри по персонална карта Вие в коя секция би трябвало да гласувате, в кой лист би трябвало да се подпишете, коя бюлетина би трябвало да Ви дадат, и този развой би трябвало да го проследят и по-късно да гласувате. С предлагането – вероятно в България, видите ли, да може да се гласоподава с хартиена бюлетина и с електронна, а пък на открито да се гласоподава единствено по електронен път, някак си слагаме дисбаланс, който Конституцията ни не разрешава. Конституцията ни е споделила, че българският жител, без значение къде се намира, има равни права с този, който се намира на територията на страната и ние не можем да кажем: ти тъй като си отпътувал в чужбина и не си тук, ще имаш разнообразни права; в случай че се върнеш в България, ще гласуваш с хартиена бюлетина, в случай че седиш в чужбина – няма да гласуваш с хартиена бюлетина. Няма подобен вид. Най-големият проблем в едно законодателство, което е мажоритарно за изборна система, е обвързван с определянето на границите на регионите. В британското издание на Уикипедия, в случай че се разровите, има таблица, която демонстрира другите способи и методологии, по които Вие може да изградите един регион. В тази таблица са показани мощните и слабите страни на всеки един регион. Все още не преставам да се чудя, въпреки и към този момент половин година, откакто към този момент е минал референдумът, откакто се е провел, коя ще бъде тази институция в България, която ще може да отсее най-справедливо и да каже: такава ще бъде системата? Много ми е забавно дали пък в президентството инцидентно не се намира някоя невидима конструкция, която да се назовава „ конструкция за установяване на изборните региони в България “ или „ конструкция по установяване на каквито и да е други региони, с изключение на тези, които са административни по Конституция “. Това е най-големият капан и най-голямата клопка, която съществува в една такава система. Да не приказваме, че другият принцип е кой отива на балотаж. Ако имаме двама души на балотажа – българската процедура е потвърдила, че гласуването се организира „ срещу “, а не „ за “, то тогава ние можем ли да твърдим, че даденият претендент е „ положителният “ претендент или е „ неприятният “ претендент? Тогава в пленарната зала какви претенденти ще попадат – „ положителните “ или „ неприятните “ претенденти? Ако го разгледаме по различен метод – някои споделят: вкарваме мажоритарния детайл. Тогава тези, които го споделят, за какво се бият в гърдите и споделят, че преференцията е мажоритарен детайл? Ако сме споделили, че сега сме дали мажоритарност и тази мажоритарност съществува и сега в българската изборна система, то ние към какво вървим? Някой ще каже: каква е мажоритарността? Всеки един от тази зала и всеки един претендент за депутат може да се кандидатира като самостоятелен. Когато се кандидатира като самостоятелен, тогава ще може да покаже неговата фигура като мажоритарност какъв брой би тежала в обществото и какъв брой гласа ще събера. На последните парламентарни избори, които се организираха, броят на самостоятелните претенденти – имаше във съвсем всеки изборен регион, и общата тежест на гласовете, които съумяха да съберат, е към осем хиляди. Защо не вадя преференцията отсам? Преференцията съставлява желание, когато ти си избрал към този момент дадена партия да гласуваш по идеология, примерно, или заради това, че водачът на дадена партия ти е приветлив и ти към този момент предпочиташ за кой вероятно да пуснеш гласа си. Сама по себе си преференцията не е 100% мажоритарност. Тук ще отворя една скоба към сътрудниците от Движение за права и свободи. Тяхната мисъл в посока на преференцията и в елиминирането на грешката 15/15 е вярна. Но моето предложение, над което може да се мисли, е заместването на цифровия знак с буквен подобен. Там единственият проблем би се основал при локални избори, като най-дългата листа в София за общински съветници е 61, а при дублажа става 122. Тоест ще би трябвало три пъти да дублираме, примерно а, б, в и по този начин нататък. (Реплика.) Може да се измисли. Това е метод за отбягване също на тази неточност, тъй като елиминирането единствено по себе си, видите ли, в случай че се падне номерът – дали можеш да го извадиш, да го смениш, или дали можеш да го разместиш, не е удачно. Защото може да накърни някакви права на който и да било от участващите вътре в листата. Но даването на идентични учредения на всички останали, би било безусловно обикновено. Благодаря Ви. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, аз ще се спра най-вече на първият Законопроект, тъй като той на процедура преформатира цялата изборна и политическа система в България. Уважаеми народни представители! Чистата мажоритарна система на процедура убива демокрацията, представителността в Народното събрание, както и плурализма. Пропорционалната изборна система, като такава, е основана да компенсира минусите на мажоритарната. Тя е приложена за първи път през 1889 година в Белгия. Част от тези дефекти на мажоритарната изборна система ще се опитам да показва пред Вас в своето изявление. Мажоритарната система води до липса на парламентарно показване на огромен % от гласоподавателите. И по отношение на предния въпрос – системата се ползва в 58 страни в света, множеството от които се намират в Африка и Азия: Еритрея, Етиопия, Габон, Гамбия, Кения, Нигерия, Танзания. В Азия това са: Индонезия, Индия, Северна Корея, Пакистан, Филипините, Мианмар. Тази система ще докара до деформиране и липса на посланичество на половината от гласовете на процедура. Тази система крие минимум две тежко рискове и два тежки минуса. На първо място, тя облагодетелства огромните партии за сметка на плурализма и ще докара до тежък удар против демокрацията. На второ място, другата заплаха е, че като цяло този тип изборна система в България – мажоритарната, на процедура ще раздроби националната политическа система и ще подтиква образуването на местни и районни партии. Предизборната акция ще е фрагментирана, районна, а не национална такава, което от една страна я прави по-скъпа и сигурно ще подтиква и закононарушението „ пазаруване на гласове “. Това го има в България и всички Вие добре го знаете и познавате. Въздействието върху гласоподавателите ще е тотално и ще включва: пропаганда, напън и рекет от по този начин наречените „ локални феодали “. При предлагането на процедура преустановяване на държавната дотация за партиите ще се засилят корпоративният напън, ползите и то от местен темперамент. Политиките, концепциите и убежденията ще правят отстъпка изцяло пред частните стопански ползи. На трето място, различен сериозен минус е, че при мажоритарната изборна система има огромна загуба на гласове. Тази загуба идва от това, че гласовете, подадени за съответния претендент, се губят. Допринесли за вота са единствено гласовете на определения претендент. При това изгубени са гласовете освен за неспечелилия, изгубени са гласовете и за претендента, който е спечелил, само че не са му били нужни за успеха. Гласовете, подадени за неизбраните претенденти, на процедура нямат безусловно никаква стойност. Когато се ползва мажоритарна система с безусловно болшинство, е допустимо претендентът да получи 50 плюс един гласа. При това състояние останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно посланичество. Мажоритарният избор е в това, че в изборния регион печели този претендент, който е спечелил най-вече гласове, без разлика коя партия го издига и каква политика или хрумвания същият следва. В България при мажоритарната изборна система с изключение на качествени хора с престиж, в Народното събрание ще влязат много съмнителни „ политици “, добрали се до депутатското място със скъпа акция или с непосредствено пазаруване на гласовете. В българските условия в Народното събрание несъмнено ще влязат 240 или най-малко две трети политически неангажирани и безотговорни към националните политики депутати, хора със самочувствие, че са мажоритарно определени и без значение дали показват партийна принадлежност, мъчно ще се поддават на партийна дисциплинираност, поредност и предвидима политика. Ще скачат от група в група и всеки ще тегли чергата към себе си. Ако изобщо има парламентарно болшинство, то ще е прекомерно нежно и ще има страхотни, невиждани до този миг пазарлъци на процедура за всеки един глас. Няма да може да се образува национална линия, тактика и политика. Правителствата ще са доста нестабилни, няма да правят никаква работа и най-вероятно ще се сменят съвсем на всеки шест месеца. Това мнение е изразено на процедура от всички специалисти в извършените до сегашния миг разисквания и диспути. Поради тези причини и с оглед нашата поредна позиция и националната ни отговорност ние от „ Българска социалистическа партия за България “ няма да подкрепим този Законопроект, тъй като той не взема решение политическите проблеми в България, не лекува недъзите на политическата ни система, поради които гласоподава част от българския народ на референдума, а ги задълбочава и реализира само частно партийните ползи на ГЕРБ, поднесени с огромна доза популизъм и измама. Този спор обаче не би трябвало да стопира до тук, а да се води отговорно, държавнически, с държавнически фасон и мисъл, задълбочено и аналитично. Уважаеми народни представители, когато Алеко Константинов написа очерка си „ Бай Ганьо прави избори с Гочоолу и Дочоолу “, системата е била мажоритарна и той доста добре разказва всички тези недъзи. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „ Българска социалистическа партия за България “.) ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам отношение по по този начин импортирания Законопроект. Колеги, през вчерашния ден беше огласено изследване на организация, в което ясно е изразено самото отношение на българските жители към мажоритарния избор. Има сериозен спад в поддръжниците на тази система. Защо се получава това? Защото в продължение на няколко месеца към този момент българските жители схванаха до какви рискове може да докара тази мажоритарна система в два тура. Ако се върнем обратно: беше инициирана, беше основана група, започнаха да се събират подписки да се инициира референдум по отношение на тази система. Нямаше разяснителна акция и се говореше по какъв начин българският парламент ще бъде построен единствено от персони, които ще имат директно отношение към българските жители. Това обаче беше илюзия за българския народ. Факт е, както първоначално се сподели, че огромна част, болшинството от всички български жители, които участваха в референдума, гласоподаваха „ за “ тази система. Но аз запитвам: за какво когато имаше предложение референдумът да бъде извършен не дружно с провеждането на изборите за български президент, и в случай че имаше разяснителна акция кои са главните закани за българската народна власт в по този начин препоръчаната система, не съм сигурен дали болшинството от български жители, които участваха в изборите за президент и поддържаха референдума, щяха да гласоподават с позитивен знак? Уважаеми сътрудници, вместо да подрива партийния избор, както се твърди, желанието на вносителя беше точно такова. Това ще докара до оттегляне от завоюваното от самите жители намаляване на партийния избор с въвеждане на преференцията, даваща опция точно на тези жители да избират един всред десетки препоръчани от съответната партия претенденти. Ако фактически претекстът на предлаганата смяна е избор на персони и ограничение на партийния избор, то подобен резултат има и сега с тази изборна система, а точно с преференциите. За да забележим дали предлаганата мажоритарна система фактически би довела до предстоящото намаляване на въздействието на партийните централи, е задоволително сега да вземем картата на България и да преброим мажоритарно определените кметове в страната на последните извършени локални избори през 2015 година За всички е ясно, че една трета, даже повече от една трета от мажоритарно определените кметове със в този момент настоящата изборна система са от една политическа партия. Освен този отрицателен резултат, ще посоча и още един, доколкото възможностите на партиите за триумф директно зависят от това къде са прокарани границите. Когато начертаваме границите, въз основата на които се дефинират 240-те изборни региона, борбата за тях би била доста яростна и вероятността резултатът да е неутрален е доста дребна. Една от известните рецензии против тази мажоритарна народна власт е начертаването на границите на едномандатните региони по метод, който дава преимущество на една политическа партия. Това е точно практиката на Джери Мандеринг или авансово нагласения избор. Нека обърнем внимание, че определянето на границите на едномандатните региони евентуално ще се правят от администрация, която се подчинява на ръководещите, уважаеми сътрудници. Очакваме, че сходна изборна система би нараснала корупционният напън. Често даже няколко гласа биха се оказали решаващи за избор на депутат. В тази връзка, приведените причини водят до следните изводи. Няма учредения да чакаме позитивни резултати върху политическата ни система, а тъкмо противоположното – ще има отрицателни, а точно понижаване на политическия плурализъм в демократична България, понижаване на конкуренцията, понижаване на представителството на жителите, основаване на условия за корумпиране на изборния развой и за оборване на резултатите, което в допълнение би подрило доверието на жителите у демократичния развой у нас. Тези причини би трябвало да са задоволителни, с цел да разберем за какво препоръчаната изборна система не се употребява за избор на законодателен орган в нито една модерна народна власт. Разбира се, можем да опитвам с нова изборна система, в случай че актуалната не ни удовлетворява, само че е добре да знаем каква е цената на един подобен опит. Ако Движение за права и свободи се ръководеше от чисто партийния си интерес, би трябвало да поддържа тази система, само че защото сме национално виновна партия и постоянно се ръководим от националния интерес, ние няма да подкрепим по този начин препоръчаните промени, а точно тази мажоритарна система за осъществяване на избори в два тура. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от Движение за права и свободи.) ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има нещо доста алегорично в това, че точно нашият парламент ще дебатира толкоз значим въпрос – дали да минем от чисто пропорционална изборна система, която доминира в България над четвърт век, към мажоритарна. Казвам, че е алегорично, тъй като нашият парламент е юбилеен – той е десетият парламент от демократичните промени в България през 1989 година И в случай че сме живи и здрави всички тук, точно този парламент би трябвало 2019 година да посрещне 30 годишнината от тези паметни месеци ноември-декември на 1989 година, т.е. 30 години, които са задоволително време да се направи осмисляне на извървения път в България, що се касае до изборното право. Българските жители имаха задоволително време да употребяват тази пропорционална система и най-сетне да кажат с гласа си свободно и демократично дали я харесват. И те споделиха, че не я харесват. И тъй като виждам тук доста млади сътрудници, доста млади народни представители, което съгласно мен е силата на този парламент, това са бъдещи положителни политици, аз ще се върна малко обратно, тъй като някои от тях са родени след 10 ноември 1989 година В България имаше доста огромен спор каква да бъде изборната система в зората на самата народна власт. И този спор стана пред очите на милиони българи. Не знам по какъв начин е било в провинцията, само че София приличаше на светулка. Градът светеше нощем до 3,00 ч., с цел да слуша Кръглата маса, все едно има олимпиада или международно по футбол, по какъв начин да изберем Великото национално заседание, по какъв начин да изберем тези 400 души народни представители. Две извънредно противоположни тези на двете огромни обединения на Кръглата маса. Българската социалистическа партия тогава настояваше за безусловно мажоритарна система на всичките 400 народни представители. И тя беше права за себе си, тъй като към този миг, напълно естествено, тя разполагаше с доста по-популярни, доста по-известни държавни и партийни функционери. Съюз на демократичните сили в лицето на починалия лекар Желев, беше за напълно пропорционална система. Доктор Желев, починалият ми другар, споделяше, че в последна сметка ще се гласоподава на тези избори за хрумвания, за промяна на системата, или с две думи: за комунизъм или за народна власт. Този огромен спор свърши с един исторически компромис, който за мен беше добър – одобри се смесена изборна система: 200 народни представители да се изберат съразмерно и 200 мажоритарно в едномандатни региони на два тура с безусловно болшинство. Аз имах достойнството да бъда един от тези определени народни представители. Тук има още един сътрудник – уважаемият господин Бояджиев от Разград, и той мажоритарно определен. Двама сме от Великото национално заседание. Даже бях един от тези 32-ма от Съюз на демократичните сили определен на първи тур – 54 на 46 с доста мощен претендент от Българска социалистическа партия, един доста почитан началник на Окръжна болница. Много тъпо беше, че в идната година – 1991 година, когато трябваше да се избира нормално Народно заседание, за жалост, Българската социалистическа партия на 360 градуса смени своето виждане за изборната система и от предпочитание в 1990 година за чисто мажоритарно, с безспорното си болшинство във Великото национално заседание наложи пропорционална система. Бяха прави за себе си социалистите тогава, тъй като Съюз на демократичните сили посредством микрофона на Великото национално заседание имаше към този момент доста известни депутати. От друга страна, стартира да се разцепва – Съюз на демократичните сили с тирета, център, либерали, петковисти. Взеха тогава 10% и на 13 октомври ние победихме единствено с 1%, а не с 10, примерно. Говоря за Съюз на демократичните сили. Истината е, че с тази смесена система тогава, в 1990 година гласоподаваха над 92% български гласоподаватели. И тъй като доста се приказва за немска смесена система, има и унгарска, ние си направихме 1990 година българска смесена изборна система. И тогава имаше немска усложнена, имаше и унгарска с остатъчни листи, само че ние си направихме българска смесена система, която, за жалост, отпадна в 1991 година и от този момент насам сме заробени с тази пропорционална система с дребното омекотяване, което се направи 2009 година, когато бяха определени мажоритарно 31 народни представители. Искам да Ви кажа, че съм огромен последовател, това е мое мнение над две десетилетия, огромен последовател на мажоритарната система, то не е конюнктурно. Затова в далечната 1993 година, беше 20 май, внесох предложение за референдум за мажоритарни избори. Вчера отидох в Библиотеката, беше доста общителна госпожата да ми направи извадка от протоколите, и видях, че едвам една година по-късно – 1994 година въпросът, първо, Сашо Йорданов, като ръководител на Народното събрание, второ, уважаемият Кадир Кадир се опита да го вкара в дневния ред, само че не можа да мине за няколко гласа. Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи гласоподаваха шарено, Българска социалистическа партия беше срещу. Янаки Стоилов, който ми е другар, добър правист, тогава от името на Българска социалистическа партия сподели: „ Не му е пристигнало още времето за референдум “. Може би 1993 година не му е било пристигнало, само че към този момент му пристигна и той се състоя. Защо съм подобен обожател на мажоритарната система? Защото като бях определен мажоритарно, по-късно бях определен в Тридесет и шестото и по листи, бях дори в основата на триумфа на Съюз на демократичните сили, хората ми реагираха доста добре, аз пребивавам в центъра на София, вървя си пешком, в никакъв случай не съм имал кола, тъй като няма къде да заедно съм с нея, ме спираха и ми викаха: „ Ние сме люлинци! “. Те знаеха кого са избрали, говорихме си, ходихме си на срещи – тогава нямаше такива зали и не беше толкоз съвременно парламентарното житие – в един трафопост. Тоест дълги години по-късно те знаеха кого са избрали, радваха се, че ме виждат и аз можех да им кажа какво съм направил, да вземем за пример, че бях депутатът във Великото национално заседание, въпреки и от опозицията, с най-вече признати законопроекти. На второ място, личностният принцип е неоспорим при мажоритарната система. Това е доста значимо. Хората желаят да избират в едномандатен регион лице против лице претенденти. Тези депутати не са анонимни. Връзката сред определения депутат и гласоподавателите явно е доста по-голяма. Казах на процедура, само че по този начин е и на доктрина. Второ, самият мажоритарен избор прави изборите доста забавни, той е непредсказуем. Ще дам образец. Кой е мислил 1990 година, че е допустимо армейският военачалник Добри Джуров, та той беше легенда за милиони българи най-вече от лявата страна на залата, дълготраен министър, той загуби мажоритарно не в синя София, той загуби в Троян от никому незнайния, с изключение на в дребни литературни среди, Йордан Василев. Обратен образец в София, синя София: с 22 на 2 Съюз на демократичните сили побеждава Българска социалистическа партия, само че взема решение Съюз на демократичните сили в един изборен регион в столицата, кондензиран с доста ромско население, да издигне рома интелектуалец – Мануш Романов, честен човек, само че хората избраха Вашия сътрудник Янаки Стоилов, тъй като Янаки е правист, по-добре приказва и си завоюва мажоритарно един мандат. Имаше и доста огромен конфликт на персони, тъй като партиите тогава при мажоритарния избор се стремяха да издигат мощни кандидатури. Един образец: поетесата Блага Димитрова, претендент на Съюз на демократичните сили. Срещу нея не какъв да е, а огромният български актьор Васил Михайлов от Българска социалистическа партия. И Петко челник завоюва тогава мажоритарния избор сред двамата. И трето, което е доста значимо и е преимущество на мажоритарната система, е правенето на по-големи и по-силни парламентарни болшинства. Това е и в теорията, по този начин е и на процедура. Сега огромният въпрос е: неприятно ли е това? Аз мисля, че това не е неприятно. Прави сте във Вашите изявления, че пропорционалната система има по-голяма представителност, това е нейната мощ, влизат и дребни партии, въпреки всичко внушителен орган сме. Но в случай че погледнем от позиция на Конституцията, а всички българи желаят да е мощно ръководството, с цел да има мощно ръководство би трябвало да е освен можещ министър председателят и можещи министри, би трябвало да има мощно парламентарно болшинство, тъй като държавното управление е еманация на Народното събрание. А ние в новото хилядолетие, сътрудници, не сме били очевидци на нито една партия да може да реализира независимо болшинство и да може да ръководи, носейки си надлежно и отговорността. Стигна се даже до парадокса: в 2014 година ГЕРБ побеждава втората и третата партия взети дружно, това е един доста огромен резултат. И в случай че пристигна някой чужденец, ще каже: „ Сигурно са взели 120-130 депутата “. Не. Взеха 84, тъй като след тях се бяха накачулили партии и обединения. Тоест нашата пропорционална система със относително ниска преграда от 4%, в множеството страни е 5, и без бонус, какъвто хитрите гърци направиха – който победи, през днешния ден е Ципрас, на следващия ден ще е Нова народна власт, ето му 50 депутата от горната страна, сътвори нагон за правене на обединения. И най-простият образец беше Реформаторският блок. Получили на последните избори 1, 2 и 3 %, събрали се и създали 7%. И каква беше тази тяхна представителност? Съжалявам, че ги няма, само че не ги избраха хората. Всичките бяха в коалиция с ГЕРБ, само че едните подкрепяха ръководството, другите бяха люта съпротива, само че и като люта съпротива имаха министри. Това е псевдопарламентаризъм и псевдодемокрация. Да не приказваме за една друга партия, на един почитан български публицист – господин Бареков. Какво беше нейното посланичество? Тя влезе в Народното събрание да си съставлява гласоподавателите и преди клетвата се разпадна! Тоест коства ми се, че 40 партии за дребна България са прекомерно доста. Ако нашата концепция е да вкарваме всички дребни партии, те са стотици, дайте да махнем четирите % – да влизат всички. Пък кой ще желае да стане министър-председател с 80-партиен парламент?! Това е огромен проблем и огромно предимство на мажоритарните… Тук си приказвам с сътрудници, от Българска социалистическа партия имам другари – с Иво Христов, с Тома Томов, от Патриотите. Те симпатизират на Виктор Орбан! Като пристигам пешком към Народното събрание, хора ме питат: по какъв начин ги прави тези работи? Не единствено с мигрантите. Как ги прави с монополите? Как ги прави с банките? Как направи по този начин да дава 33 хиляди евро за трето дете – подарък от страната? Прави ги с две трети. Защото там огромната част от народните представители – той понижи техния брой на 199, само че 106 избират мажоритарно. Там завоюва с 96:10! Иначе по листи – 52% единствено. И да си дойдем на думата. Този спор може да е безконечен, тъй като е древен – коя система е по-добра, той е древен в разнообразни общества, в разнообразни демокрации. Имало е и пропорционална, и мажоритарна. Сега в Германия, в Унгария е смесена, която, както споделих, е най-справедлива. Но българските жители се произнесоха по този въпрос. И в този момент дано забележим вота – 2,5 млн. български жители! Нека да забележим в новото хилядолетие: кой получи подобен избор, коя политическа фигура, кой претендент за президент и коя партия? Уважаемият господин Радев завоюва доста безапелационно на втори тур, мощно групиране на гласове – с половин милион под този резултат. Царят пристигна – вълна, ще ни оправя за 800 дни! Хората: „ Ура! “, завоюва във всички изборни региони. Само че и той – половин милион по-малко. На първи тур на тези президентски избори: господин Радев – началник на Военновъздушните сили, госпожа Цачева – два пъти ръководител на Народното събрание, господин Орешарски – министър-председател, ами те тримата не взеха 2,5 млн. гласа. Ако се върнем в края на 90-те години, Петър Стоянов – 2,5 млн. гласа с огромно групиране на гласове, в това число и благодарение на Движение за права и свободи, отново е със 7 хиляди гласа по-малко. И като сложим чертата, какво излиза? Излиза, че след януари 1992 година, когато доктор Желев получи 2 млн. 738 хиляди гласа, подобен избор няма. Сега някои споделят: „ Да, 2,5 млн. единствено гласоподаваха, само че останалите милиони са срещу мажоритарната система “. Колеги, дайте да обърнем назад нещата. Дайте да забележим какъв брой гласоподаваха за пропорционалната – 500 хиляди от милионите български гласоподаватели. Просто червен картон на тази пропорционална система. Българската изборна система има потребност от ободряване. Виждате, партии се явяват – Нова република желаят. Това е някаква неолиберална фикция. Каква нова република може да има в България? С тази република ще си караме, госпожи и господа, тъй като с цел да имаме нова република, би трябвало Велико национално заседание – да стане президентска. Това Велико национално заседание би трябвало да има на три четения по две трети! Така че това са неолиберални някакви неща, вървят си хората, стачкуват си. Нова република желаеха и през 2012 година в Унгария, тъй като Орбан ги би две трети. Те не знаят какво да желаят – викат: „ Нова република желаеме, нови хора! “. Така че има потребност от ободряване и това ободряване може да пристигна при промяна на мажоритарната система, която в България е призната през 1880 година. Има някои проблеми. Единият от тях е с районирането. Тук съм склонен – не е работа на президента да се занимава с районирането. Ако ние забележим Закона за Великото национално заседание, който, за жалост, беше анулиран преди три години – в действителност президентът дефинира 200-те мажоритарни региона, единствено че при действието на остарялата Конституция тогава президентът имаше изключителни пълномощия! Доктор Желев имаше законодателна самодейност – въпреки определен от Народното събрание, внесе Закона за деполитизация на армията, анулира Наредбата за жителството, Наредба за краткотрайно ограничение приемането на нови поданици. Сегашният президент обаче, въпреки и мажоритарно определен, за жалост, има много по-ограничени пълномощия – те са конституционно посочени. Не може ние със закон – това не мога да го приема като човек, който е бил 9 години парламентарен арбитър –да му разпореждаме задания, които не са негова работа. Съгласен съм с сътрудника, който сподели за наложителното гласоподаване. Тази норма не е единствено мъртва. Видях Мая Манолова обществено, тук при защитата, и я поздравих за куража да сезира Конституционния съд. Страхотен резултат – 11:0 гласа, не може да има наложително гласоподаване в България, без смяна на Конституцията. Това е обикновено. Ако бяхме споделили на Орлов мост на 7 юни, че ще караме хората да гласоподават наложително, щяха да ни обесят на орлите! Че всичко пристигна в името на свободата на мисълта, съвестта – член 39, правото на свободен избор. И член 57 не разрешава някой да пипа тези съществени права. Текстът е: те са „ неотменими “. Така че дали ще се анулира, или друг член 3, има директно деяние на Конституцията. Българските жители би трябвало да знаят, че могат да се базират на това директно деяние и че това тяхно право на свободен глас е неотменимо. Тоест в действителност е мъртва нормата, по-добре беше да я отменим. Искам да завърша с това. Казва се: „ Няма я на никое място тази мажоритарна система сега в Европа “ – има я в различен вид във Франция и Англия, в разнообразни времена я има по друг метод. Ние сме суверенна страна. Член 1 от българската Конституция споделя, че цялата власт принадлежи не на Брюксел, не на Франция, не на Русия, не на Америка, а на българския народ; че тя се упражнява от него освен посредством нас – органите, които е избрал, само че и не-по-сред-ствено! Никой не може да си присвои националния суверенитет. Над 2,5 млн. български жители упражниха своето суверенно право на директно практикуване на държавната власт. Надявам се да се съобразим с него, да чуем гласа на народа ни Божий и да не погребваме директната народна власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми сътрудници! Уважаеми господин Цветанов, внимавайте какво си пожелавате, тъй като най-вероятно по този начин импортирания закон, без значение че ние ще го подкрепим, защото ние ще поддържаме всеки закон, който покачва мажоритарността в Избирателния кодекс, той няма да мине. Но след седмица или две, ще бъде импортиран различен закон, който също е за напълно мажоритарни избори. Той обаче няма недъзите на този, който е импортиран. А съм сигурен, че ще би трябвало да обяснявате тъкмо противоположното. Няма да минат и две седмици, когато ще преглеждаме другия мажоритарен въпрос и тогава в действителност се надявам, че ще си спомните днешните думи и ще кажете, че ще продължавате да твърдите, че би трябвало да се вслушваме във волята на тези 2,5 млн. български гласоподаватели, които в действителност се надяват, че в края на краищата ще влизат персони и хора със предпазено име в своите градове, в своите общини и в действителност да изберем и създадем един мажоритарен закон, с цел да може, както сподели и господин Марков – когато се срещаме, когато се разхождаме пешком измежду своите съграждани, първо да го вършим гордо, и, второ, всички да ни познават, и надлежно да ни поздравяват за хубавите неща, които сме създали или да отнесем мажоритарно ругатните, в случай че не сме си свършили работата. Благодаря. Гласували 220 народни представители: за 98, срещу 121, въздържал се 1. “ Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ