А сега накъде след вота? Четири сценария за новия парламент ...
ГЕРБ завоюва 13-ата си изборна победа от основаването на плана на Бойко Борисов през 2006 година. Тя пристигна с най-ниския резултат на партията на парламентарни избори - под 1 млн. гласа и едвам 25% (По данни на " Галъп " към 22 часа). Това значи сред 70 и 75 депутати в 45-ото Народно заседание и съвсем никаква опция ГЕРБ да остане на власт.
Голямата изненада е " ИТН ". Според прогнозните резултати към 22 часа нощес планът на Слави Трифонов получи поддръжката на близо половин милион българи и е втора политическа мощ у нас със 17%. Провалът е за Българска социалистическа партия. Столетницата понесе най-тежко проваляне от ниската изборна интензивност, която падна под 50% поради страховете на хората в пандемията от ковид. С резултат под 17 на 100 социалистите получават сред 43 и 46 депутати.
В Народното събрание влизат още Демократична България (10,7%), Движение за права и свободи (10%), " Изправи се.бг, Мутри вън " (5,1%) и Вътрешна македонска революционна организация (4,6%).
И за ГЕРБ, и за Българска социалистическа партия това са най-слабите резултати от 2009 година насам във връзка с броя гласове.
До заветните 121 места за образуването на болшинство в 45-ото Народно заседание за партията на Борисов остават над 45 гласа в поддръжка, което значи, че успеха на ГЕРБ може да се окаже пирова. Съвсем евентуално е да се повтори обстановката от 2013 година, когато партията завоюва най-голямо доверие, само че остана в съпротива, тъй като никой не пожела да се коалира с нея.
Варианти за кабинет „ Борисов 4 “, наподобява, няма
Единствената опция ГЕРБ да сформира държавно управление е да си обезпечи поддръжката на някоя от идващите я 2 партии - " ИТН " или Българска социалистическа партия. Слави Трифонов и Корнелия Нинова обаче са безапелационни, че взаимно ръководство с ГЕРБ е немислимо.
Другият вид за държавно управление на Борисов е обезпечаване на болшинство посредством Вътрешна македонска революционна организация и част от депутатите на „ ИТН “ срещу волята на Слави.
Правителство на ГЕРБ с различен министър председател
Тази опция съществува, въпреки и с прекалено много условности. Подобен вид преди време позволи водачът на „ Да, България “ Христо Иванов. При състояние че някогашният правосъден министър се върне на тази позиция, можем да станем очевидци на дясноцентристки съдружен кабинет, формиран от ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация и „ Демократична България “ и подсилен от част от депутатите на " ИТН ".
Кабинет анти ГЕРБ
Математически този вид за сформиране на държавно управление наподобява най-реалистичен, в случай че омразата към Борисов се окаже по-силна от взаимната злост сред Корнелия Нинова, Мая Манолова, Христо Иванов и Слави Трифонов. Очаква се Българска социалистическа партия, „ Изправи се.бг Мутри вън “, „ Демократична България “ и „ ИТН “ да разполагат с към 125 депутати, което прави подобен кабинет вероятен. Едва ли обаче сходно държавно управление ще има дълъг живот.
Служебен кабинет и избори „ 2 в 1 “ наесен
Вотът на 4 април разпредели силите в Народното събрание по този начин, че най-вероятно 45-ото Народно заседание ще се окаже с къс живот. Ако участниците в него не могат да намерят общ език за сформиране на работещо държавно управление, конституцията планува длъжностен кабинет, назначен от президента Румен Радев. Подобен вид е измежду най-големите кошмари за ГЕРБ. При състояние че първите две политически сили не съумеят да получат поддръжка за сформиране на държавно управление, президентът ще разпореди мандат на трета парламентарно показана партия или коалиция, която той самичък има право да уточни. Ако и тя не успее да направи кабинет, Народното събрание, определено в неделя, ще се разпусне.
За да се спазят всички планувани в Конституцията условия обаче, това ще стане най-рано при започване на юни. Дотогава ще ръководи сегашният кабинет на Борисов.
С оглед на идните президентски избори през октомври, най-вероятно е Румен Радев да насрочи избори " 2 в 1 " наесен.
Фатална ли ще е 13-ата
13-ата победа на ГЕРБ на избори може да се окаже съдбовна за партията на Борисов. Един от пъклените проекти на съперниците му планува ГЕРБ да бъде изваден в съпротива и да се разпадне от личната си тежест, надалеч от властта.
Борисов обаче е показвал, че може да се оправя и в такава обстановка. Случващото се през днешния ден е дежавю на това, което претърпя България през 2013-2014 година. Тогава ГЕРБ завоюва парламентарния избор, само че 97 депутати не стигнаха за съставянето на кабинет. Последваха месеци на митинги и кавги и през лятото на 2014-а Пламен Орешарски подаде оставка. ГЕРБ завоюва още по-трудно новия избор, само че сформира кабинет в коалиция с Реформаторския блок.
Активна работа в съпротива влиза в проектите на Борисов и през днешния ден. Дали идващият кабинет ще е на анти ГЕРБ коалиция или длъжностен, той ще се сблъска с тежки провокации, които носи със себе си пандемията с ковид и обрисувалата се към този момент икономическа рецесия. Не са изключени митинги и контрапротести, които да вкарат България в продължителна политическа рецесия, и връщането на ГЕРБ във властта в обозримо бъдеще.
Иначе досега ГЕРБ има в актива си 13 изборни победи и единствено една загуба - на вота за президент през 2016 година 5 успехите са на парламентарни избори (2009, 2013, 2014, 2017 и 2021 г.), 4 - на локалния избор (2007, 2011, 2015 и 2019) и 3 на избори за европейски парламент (2009, 2014, 2019).
Въпросът е дали вчерашната 13-а победа ще е съдбовна.
Президентът Радев привиква 45-ото Народно събрание до месец
Парламентарните избори на 4 април към този момент са минало, откакто през вчерашния ден България даде своя глас за състава на новия 45-и парламент. Сега Конституцията „ трансферира топката “ в полето на президента Румен Радев, който е задължен в едномесечен период да насрочи първото съвещание на новото Народно заседание. Според член 75 от главния закон на страната, в случай че това не се случи, съвещанието може да се свика и от една пета от народните представители. Досега обаче историята не познава случай, в който президентът да е забавил решението си цялостен месец. Вероятно Радев също няма да чака до 4 май, още повече след вчерашното му изявление, че изборите трябвало да бъдат още през предходната година. Дори в случай че някоя от партиите оспори резултатите от вота, това не пречи на президента да свика съвещанието.
За да насрочи първата колекция на Народното събрание обаче, президентът би трябвало да изчака ЦИК да разгласи окончателните резултати от вота. Според специалисти напълно разумно е Радев да „ свири общ брой “ на новите депутати в средата на април. Народното събрание се нуждае от най-малко 1 работен ден, с цел да си гласоподава управление, след което би трябвало да бъде избран съставът на парламентарните комисии и да се създаде устав за работата на Народното събрание.
В същото време президентът стартира подготовка за връчване на мандат за сформиране на държавно управление. Той организира съвещания с парламентарните групи. Най-многочислената от тях първа би трябвало да излъчи претендент за министър-председател, който да получи мандата за сформиране на държавно управление.
Интересен факт е, че в закона няма посочен период, в който президентът би трябвало да връчи първия мандат. Той обаче надали ще се бави доста, защото през това време ще продължи да ръководи сегашният кабинет. Първата политическа мощ, съгласно резултата от изборите, пък разполага с една седмица, с цел да предложи посредством министър-председателя си състав на държавното управление.
Ако това не се случи, правото да сформира кабинет получава втората по бройка парламентарна група, която също има 7-дневен период, с цел да го стори. Ако и тя не успее, президентът има правото по свое убеждение да връчи мандат за сформиране на държавно управление на някоя от другите парламентарни сили, а срокът отново е едноседмичен.
Ако един от трите опита за сформиране на кабинет е минал сполучливо, тогава президентът предлага на Народното събрание да избере оферти претендент за министър-председател, който пък показва структурата и състава на своя кабинет.
При състояние че не се реализира единодушие за сформиране на държавно управление, президентът е длъжен да назначи служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно до два месеца.
Голямата изненада е " ИТН ". Според прогнозните резултати към 22 часа нощес планът на Слави Трифонов получи поддръжката на близо половин милион българи и е втора политическа мощ у нас със 17%. Провалът е за Българска социалистическа партия. Столетницата понесе най-тежко проваляне от ниската изборна интензивност, която падна под 50% поради страховете на хората в пандемията от ковид. С резултат под 17 на 100 социалистите получават сред 43 и 46 депутати.
В Народното събрание влизат още Демократична България (10,7%), Движение за права и свободи (10%), " Изправи се.бг, Мутри вън " (5,1%) и Вътрешна македонска революционна организация (4,6%).
И за ГЕРБ, и за Българска социалистическа партия това са най-слабите резултати от 2009 година насам във връзка с броя гласове.
До заветните 121 места за образуването на болшинство в 45-ото Народно заседание за партията на Борисов остават над 45 гласа в поддръжка, което значи, че успеха на ГЕРБ може да се окаже пирова. Съвсем евентуално е да се повтори обстановката от 2013 година, когато партията завоюва най-голямо доверие, само че остана в съпротива, тъй като никой не пожела да се коалира с нея.
Варианти за кабинет „ Борисов 4 “, наподобява, няма
Единствената опция ГЕРБ да сформира държавно управление е да си обезпечи поддръжката на някоя от идващите я 2 партии - " ИТН " или Българска социалистическа партия. Слави Трифонов и Корнелия Нинова обаче са безапелационни, че взаимно ръководство с ГЕРБ е немислимо.
Другият вид за държавно управление на Борисов е обезпечаване на болшинство посредством Вътрешна македонска революционна организация и част от депутатите на „ ИТН “ срещу волята на Слави.
Правителство на ГЕРБ с различен министър председател
Тази опция съществува, въпреки и с прекалено много условности. Подобен вид преди време позволи водачът на „ Да, България “ Христо Иванов. При състояние че някогашният правосъден министър се върне на тази позиция, можем да станем очевидци на дясноцентристки съдружен кабинет, формиран от ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация и „ Демократична България “ и подсилен от част от депутатите на " ИТН ".
Кабинет анти ГЕРБ
Математически този вид за сформиране на държавно управление наподобява най-реалистичен, в случай че омразата към Борисов се окаже по-силна от взаимната злост сред Корнелия Нинова, Мая Манолова, Христо Иванов и Слави Трифонов. Очаква се Българска социалистическа партия, „ Изправи се.бг Мутри вън “, „ Демократична България “ и „ ИТН “ да разполагат с към 125 депутати, което прави подобен кабинет вероятен. Едва ли обаче сходно държавно управление ще има дълъг живот.
Служебен кабинет и избори „ 2 в 1 “ наесен
Вотът на 4 април разпредели силите в Народното събрание по този начин, че най-вероятно 45-ото Народно заседание ще се окаже с къс живот. Ако участниците в него не могат да намерят общ език за сформиране на работещо държавно управление, конституцията планува длъжностен кабинет, назначен от президента Румен Радев. Подобен вид е измежду най-големите кошмари за ГЕРБ. При състояние че първите две политически сили не съумеят да получат поддръжка за сформиране на държавно управление, президентът ще разпореди мандат на трета парламентарно показана партия или коалиция, която той самичък има право да уточни. Ако и тя не успее да направи кабинет, Народното събрание, определено в неделя, ще се разпусне.
За да се спазят всички планувани в Конституцията условия обаче, това ще стане най-рано при започване на юни. Дотогава ще ръководи сегашният кабинет на Борисов.
С оглед на идните президентски избори през октомври, най-вероятно е Румен Радев да насрочи избори " 2 в 1 " наесен.
Фатална ли ще е 13-ата
13-ата победа на ГЕРБ на избори може да се окаже съдбовна за партията на Борисов. Един от пъклените проекти на съперниците му планува ГЕРБ да бъде изваден в съпротива и да се разпадне от личната си тежест, надалеч от властта.
Борисов обаче е показвал, че може да се оправя и в такава обстановка. Случващото се през днешния ден е дежавю на това, което претърпя България през 2013-2014 година. Тогава ГЕРБ завоюва парламентарния избор, само че 97 депутати не стигнаха за съставянето на кабинет. Последваха месеци на митинги и кавги и през лятото на 2014-а Пламен Орешарски подаде оставка. ГЕРБ завоюва още по-трудно новия избор, само че сформира кабинет в коалиция с Реформаторския блок.
Активна работа в съпротива влиза в проектите на Борисов и през днешния ден. Дали идващият кабинет ще е на анти ГЕРБ коалиция или длъжностен, той ще се сблъска с тежки провокации, които носи със себе си пандемията с ковид и обрисувалата се към този момент икономическа рецесия. Не са изключени митинги и контрапротести, които да вкарат България в продължителна политическа рецесия, и връщането на ГЕРБ във властта в обозримо бъдеще.
Иначе досега ГЕРБ има в актива си 13 изборни победи и единствено една загуба - на вота за президент през 2016 година 5 успехите са на парламентарни избори (2009, 2013, 2014, 2017 и 2021 г.), 4 - на локалния избор (2007, 2011, 2015 и 2019) и 3 на избори за европейски парламент (2009, 2014, 2019).
Въпросът е дали вчерашната 13-а победа ще е съдбовна.
Президентът Радев привиква 45-ото Народно събрание до месец
Парламентарните избори на 4 април към този момент са минало, откакто през вчерашния ден България даде своя глас за състава на новия 45-и парламент. Сега Конституцията „ трансферира топката “ в полето на президента Румен Радев, който е задължен в едномесечен период да насрочи първото съвещание на новото Народно заседание. Според член 75 от главния закон на страната, в случай че това не се случи, съвещанието може да се свика и от една пета от народните представители. Досега обаче историята не познава случай, в който президентът да е забавил решението си цялостен месец. Вероятно Радев също няма да чака до 4 май, още повече след вчерашното му изявление, че изборите трябвало да бъдат още през предходната година. Дори в случай че някоя от партиите оспори резултатите от вота, това не пречи на президента да свика съвещанието.
За да насрочи първата колекция на Народното събрание обаче, президентът би трябвало да изчака ЦИК да разгласи окончателните резултати от вота. Според специалисти напълно разумно е Радев да „ свири общ брой “ на новите депутати в средата на април. Народното събрание се нуждае от най-малко 1 работен ден, с цел да си гласоподава управление, след което би трябвало да бъде избран съставът на парламентарните комисии и да се създаде устав за работата на Народното събрание.
В същото време президентът стартира подготовка за връчване на мандат за сформиране на държавно управление. Той организира съвещания с парламентарните групи. Най-многочислената от тях първа би трябвало да излъчи претендент за министър-председател, който да получи мандата за сформиране на държавно управление.
Интересен факт е, че в закона няма посочен период, в който президентът би трябвало да връчи първия мандат. Той обаче надали ще се бави доста, защото през това време ще продължи да ръководи сегашният кабинет. Първата политическа мощ, съгласно резултата от изборите, пък разполага с една седмица, с цел да предложи посредством министър-председателя си състав на държавното управление.
Ако това не се случи, правото да сформира кабинет получава втората по бройка парламентарна група, която също има 7-дневен период, с цел да го стори. Ако и тя не успее, президентът има правото по свое убеждение да връчи мандат за сформиране на държавно управление на някоя от другите парламентарни сили, а срокът отново е едноседмичен.
Ако един от трите опита за сформиране на кабинет е минал сполучливо, тогава президентът предлага на Народното събрание да избере оферти претендент за министър-председател, който пък показва структурата и състава на своя кабинет.
При състояние че не се реализира единодушие за сформиране на държавно управление, президентът е длъжен да назначи служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно до два месеца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ