Опозицията бойкотира конституционната комисия
ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Възраждане “ отхвърлиха да предлагат членове на краткотрайната комисия за смяна в Конституцията, което слага под въпрос цялото политическо изпитание за промени в главния закон. С гласовете на четворната ръководеща коалиция комисията въпреки всичко бе основана, а за ръководител бе определен съпредседателят на “Демократична България “ Христо Иванов.
Управляващите имат единствено 134 депутатски места, до момента в който за приемане на промени в главния закон са нужни минимум 160 гласа.
Дебатът в пленарната зала продължи повече от два часа, като групата на ГЕРБ-СДС искаше да имат съпредседател на комисията и да не бъдат наричани “мафиотска организация “. Първото бе отхвърлено с гласоподаване, а второто не бе разисквано.
Предложението на ръководещите беше комисията да има 14 членове – по двама от всяка парламентарна група. ГЕРБ предстоящо употребява тематиката политически и се опита да изкопчи самопризнание от ръководещите, че е партия, която е загрижена за промените и няма нищо общо с “мафията “
“Държим да излезе някой от болшинството и да каже на нашите гласоподаватели, че ГЕРБ е партия, а не мафиотска организация. През лятото казахте, че няма да преговаряте с терористи. Сега подготвени ли сте да преговаряте? Ние сме подготвени. Нека да каже някой обществено – желаеме да приказваме с ГЕРБ. Ясно е, че никаква Конституция не може да се промени без ГЕРБ, по този начин са решили гласоподавателите. Големият въпрос е имате ли единение не с опозицията, а между тях, тъй като самите вие знаете, че имате разнопосочни хрумвания. Ние ще подкрепим тази комисия. Надяваме се да оцените този жест “, сподели Тома Биков от ГЕРБ.
Групата на ГЕРБ-СДС в действителност не гласоподава против основаването на комисията, само че отхвърли да предложи свои членове в нея, което на процедура я неодобрява. Същото направиха Движение за права и свободи и националистите от “Възраждане “.
Още през декември Томислав Дончев (ГЕРБ) изясни, че партията му е подготвена на диалози за промени в главния закон в частта за правосъдната власт. Движение за права и свободи също анонсира подготвеност да внесе пакет от конституционни промени. Така през последните два месеца се сътвори чувство, че някакъв компромис е вероятен. Още при първата процедурна крачка обаче опозицията неодобрява процеса.
През предходната година на няколко пъти Христо Иванов обясняваше, че ще търси поддръжка от всеки един народен представител в опит да се одобряват промени в конституцията и да се рестартира правосъдната промяна. ГЕРБ обаче държи да получи политическа реабилитация през този развой като накара ръководещите да стартират политически договаряния.
По време на дебата Христо Иванов разяснява, че до момента Демократична България неслучайно не внася план за промени в Конституцията, с цел да може не просто да се дебатира по съответни оферти, а всеки да даде своите и те да бъдат разисквани.
“Крайно време е да се положат старания да стартираме да решаваме тематиката за ниското доверие в правораздаването и в прокуратурата в частност по безапелационен метод. На тази тематика ѝ е времето от доста години “, сподели Иванов.
Той изясни, че Демократична България не желае да слага останалите партии пред приключен факт като внесе своя план, а желае да търси единодушие. “Демократична България “ предложи огромен план за промени на прокуратурата и Висшия правосъден съвет още в 45-ото Народно заседание, само че той не бе разискван поради късия живот на този парламент.
“Нека да опитаме (сега), а в случай че не успеем, всеки ще си носи отговорността. Да покажем, че можем да намираме метод за обществен диалог “, прикани Иванов.
Възражението на Движение за права и свободи бе, че няма съответен план за промени в Конституцията. ГЕРБ избраха да се възмущават, че са ги нарекли мафиотска организация, а в този момент се търси тяхната поддръжка.
Христо Иванов има горчив опит като правосъден министър във второто държавно управление на Бойко Борисов. Тогава той още веднъж инициира промени в Конституцията, които обаче бяха тежко редактирани от ГЕРБ и Движение за права и свободи, с цел да се одобри най-после вид на промяна, който бе избран като “исторически компромис “. Тази промяна раздели Висшия правосъден съвет по метод, който резервира политическия надзор върху съда и даде безспорен монопол на основния прокурор върху делата на прокуратурата.
След приемането на тези промени Христо Иванов подаде неотложно оставка като правосъден министър, ДСБ напусна ръководеща коалиция, а по-късно и Реформаторския блок. Осакатената правосъдна промяна тласна Иванов към основаването на “Да, България “, а по-късно и се стигна и до обединението “Демократична България “.
Управляващите имат единствено 134 депутатски места, до момента в който за приемане на промени в главния закон са нужни минимум 160 гласа.
Дебатът в пленарната зала продължи повече от два часа, като групата на ГЕРБ-СДС искаше да имат съпредседател на комисията и да не бъдат наричани “мафиотска организация “. Първото бе отхвърлено с гласоподаване, а второто не бе разисквано.
Предложението на ръководещите беше комисията да има 14 членове – по двама от всяка парламентарна група. ГЕРБ предстоящо употребява тематиката политически и се опита да изкопчи самопризнание от ръководещите, че е партия, която е загрижена за промените и няма нищо общо с “мафията “
“Държим да излезе някой от болшинството и да каже на нашите гласоподаватели, че ГЕРБ е партия, а не мафиотска организация. През лятото казахте, че няма да преговаряте с терористи. Сега подготвени ли сте да преговаряте? Ние сме подготвени. Нека да каже някой обществено – желаеме да приказваме с ГЕРБ. Ясно е, че никаква Конституция не може да се промени без ГЕРБ, по този начин са решили гласоподавателите. Големият въпрос е имате ли единение не с опозицията, а между тях, тъй като самите вие знаете, че имате разнопосочни хрумвания. Ние ще подкрепим тази комисия. Надяваме се да оцените този жест “, сподели Тома Биков от ГЕРБ.
Групата на ГЕРБ-СДС в действителност не гласоподава против основаването на комисията, само че отхвърли да предложи свои членове в нея, което на процедура я неодобрява. Същото направиха Движение за права и свободи и националистите от “Възраждане “.
Още през декември Томислав Дончев (ГЕРБ) изясни, че партията му е подготвена на диалози за промени в главния закон в частта за правосъдната власт. Движение за права и свободи също анонсира подготвеност да внесе пакет от конституционни промени. Така през последните два месеца се сътвори чувство, че някакъв компромис е вероятен. Още при първата процедурна крачка обаче опозицията неодобрява процеса.
През предходната година на няколко пъти Христо Иванов обясняваше, че ще търси поддръжка от всеки един народен представител в опит да се одобряват промени в конституцията и да се рестартира правосъдната промяна. ГЕРБ обаче държи да получи политическа реабилитация през този развой като накара ръководещите да стартират политически договаряния.
По време на дебата Христо Иванов разяснява, че до момента Демократична България неслучайно не внася план за промени в Конституцията, с цел да може не просто да се дебатира по съответни оферти, а всеки да даде своите и те да бъдат разисквани.
“Крайно време е да се положат старания да стартираме да решаваме тематиката за ниското доверие в правораздаването и в прокуратурата в частност по безапелационен метод. На тази тематика ѝ е времето от доста години “, сподели Иванов.
Той изясни, че Демократична България не желае да слага останалите партии пред приключен факт като внесе своя план, а желае да търси единодушие. “Демократична България “ предложи огромен план за промени на прокуратурата и Висшия правосъден съвет още в 45-ото Народно заседание, само че той не бе разискван поради късия живот на този парламент.
“Нека да опитаме (сега), а в случай че не успеем, всеки ще си носи отговорността. Да покажем, че можем да намираме метод за обществен диалог “, прикани Иванов.
Възражението на Движение за права и свободи бе, че няма съответен план за промени в Конституцията. ГЕРБ избраха да се възмущават, че са ги нарекли мафиотска организация, а в този момент се търси тяхната поддръжка.
Христо Иванов има горчив опит като правосъден министър във второто държавно управление на Бойко Борисов. Тогава той още веднъж инициира промени в Конституцията, които обаче бяха тежко редактирани от ГЕРБ и Движение за права и свободи, с цел да се одобри най-после вид на промяна, който бе избран като “исторически компромис “. Тази промяна раздели Висшия правосъден съвет по метод, който резервира политическия надзор върху съда и даде безспорен монопол на основния прокурор върху делата на прокуратурата.
След приемането на тези промени Христо Иванов подаде неотложно оставка като правосъден министър, ДСБ напусна ръководеща коалиция, а по-късно и Реформаторския блок. Осакатената правосъдна промяна тласна Иванов към основаването на “Да, България “, а по-късно и се стигна и до обединението “Демократична България “.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ