Да стане ли 24 май национален празник, а 3 март да бъде заличен?
ГЕРБ предложи народен празник на България да бъде 24 май. Това се случи ден откакто отмина тазгодишният празник и откакто 12 години не се сети да го направи като ръководеща партия.
Според осемте депутати от ГЕРБ, подписали се като вносители на законопроекта, националният празник " би трябвало не просто да сплотява, само че и да съдържа трансцендентна символика, която да пронизва публичната тъкан през поколенията и да възпитава избрани ценностни разбирания ".
Защо да отменим Трети март?
Действително 24 май е измежду най-обединяващите публични празници. Изтъква цивилизационен принос, публичен възрожденски напредък и държавно строителство. Едва ли някой би бил срещу този ден да е националният ни празник. Въпросът обаче е не за какво 24 май да е националният ни празник, ами за какво 3 март да не е подобен.
Очевидно е, че войната на Русия против Украйна и проверката на русофилските всеобщи исторически показа в последните три десетилетия са причина за опита за детронирането на 3 март. Сегашният ни народен празник не просто не величае лично национално изпитание и увенчава непозната заслуга, а поддържа един идеал за велика Санстефанска България, обрекъл страната на произшествия и реваншизъм. С низвергването на 3 март България ще направи нов прочит на предишното си и на люшкането си сред " България на три морета " и " земя като една човешка длан ".
Разбира се, ще потекат упреци за пренаписване на историята. Особено в случай че 3 март бъде не просто намален до формален, а въобще бъде премахнат като празник. И евентуално битката за нова доминанта в публичните разбирания ще продължи и по-нататък, с цел да детронира благодарността към Русия, сложена в основата на българския народен мавзолей. Вече освен премахването на Паметника на руската войска ще е център на остро опълчване. Паралелно с депутинизацията ще върви и един по-широк развой на дерусизация, при който към този момент ще бъде проблематично против Народното събрание да гледа " Александър Втори " на кон, главната национална катедрала и основна столична забележителност да носи името на неговия патрон " Александър Невски ", а булевардът с жълтите павета да се назовава " Цар Освободител ". Столичният център на суверенната българска страна като че ли е основан за прослава на един съветски император.
Затова 24 май ще престане да бъде толкоз сплотяващ празник, когато замести 3 март. Преодоляването на националния комплекс за признателност към освободителката и на сантименталните показа за братския съветски народ ще бъде дълъг развой - в случай че въобще е допустимо в миналото да завърши.
А другите страни, които празнуват 24 май?
Одържавяването на 24 май тече от дълго време - в последните години гвардейският духов оркестър и гвардейците, полагащи венци пред паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека, стартират да преобладават над ученическите фанфари и " цивилните " митинги. На 9 декември 2020 Народното събрание ускори побългаряването на 24 май, добавяйки " българската писменост " и Кирил и Методий в едно по-дълго название на празника - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. Издигането на деня на Кирил и Методий като народен празник малко или доста ще се схване като националистическо заграбване в страни, където също го честват или даже той е формален - като в Северна Македония и Чехия (където почитат Кирил и Методий на 5 юли).
Промяната на националния празник, доколкото е политически акт в настоящ подтекст, чертае и политически разделения. " Демократична България " и Има Такъв Народ евентуално ще поддържа замяната на 3 март с 24 май, Българска социалистическа партия ще е срещу, а мандатоносителят Политическа партия ще заобиколи въпроса, с цел да избегне пробив в ръководещата коалиция. И в случай че въпреки всичко се събере болшинство от ръководещи и опозиционни обединения за промяна на празника, ще се окаже, че българският парламент е кадърен единствено на " празнични ", не и на " делнични " консенсуси. И да вземем за пример най-големите путинофоби и русофоби биха споделили - за оръжието за Украйна не можахте да се обедините, а за смяна на националния празник можете.
Но за подобен въпрос сходен консенсус е прекомерно нежен - националният празник не е закрепен в конституцията и може да бъде изменен с нормално парламентарно болшинство с корекция в Кодекса на труда. В този ред на мисли: какво ще стане, в случай че на следващия ден леви и русофилски сили дойдат на власт и " си върнат " 3 март?
ДА за 24 май. Но при едно изискване
24 май е превъзходен ден за народен празник. Но би се трансформирал в подигравка, в случай че нация, издигнала на държавния си фундамент просветата и културата, отново си остане измежду първенците в Европейски Съюз по функционално необразовани възпитаници и по мизерни пари за просвета. 24 май има смисъл да е народен празник, в случай че може да се трансформира в знаме на един нов възрожденски фетиш към образованието и на едно ново, отърсено от комплекси за малоценост или великолепие национално самочувствие. Ако не, по-добре да нямаме народен празник - нищо не ни задължава. Можем да имаме голям брой публични празници, плюс един намален до формален 3 март, на които така и така има тържества, гвардейски роти и президентски слова. Така всеки ще може да види своя народен в някой формален празник.
Според осемте депутати от ГЕРБ, подписали се като вносители на законопроекта, националният празник " би трябвало не просто да сплотява, само че и да съдържа трансцендентна символика, която да пронизва публичната тъкан през поколенията и да възпитава избрани ценностни разбирания ".
Защо да отменим Трети март?
Действително 24 май е измежду най-обединяващите публични празници. Изтъква цивилизационен принос, публичен възрожденски напредък и държавно строителство. Едва ли някой би бил срещу този ден да е националният ни празник. Въпросът обаче е не за какво 24 май да е националният ни празник, ами за какво 3 март да не е подобен.
Очевидно е, че войната на Русия против Украйна и проверката на русофилските всеобщи исторически показа в последните три десетилетия са причина за опита за детронирането на 3 март. Сегашният ни народен празник не просто не величае лично национално изпитание и увенчава непозната заслуга, а поддържа един идеал за велика Санстефанска България, обрекъл страната на произшествия и реваншизъм. С низвергването на 3 март България ще направи нов прочит на предишното си и на люшкането си сред " България на три морета " и " земя като една човешка длан ".
Разбира се, ще потекат упреци за пренаписване на историята. Особено в случай че 3 март бъде не просто намален до формален, а въобще бъде премахнат като празник. И евентуално битката за нова доминанта в публичните разбирания ще продължи и по-нататък, с цел да детронира благодарността към Русия, сложена в основата на българския народен мавзолей. Вече освен премахването на Паметника на руската войска ще е център на остро опълчване. Паралелно с депутинизацията ще върви и един по-широк развой на дерусизация, при който към този момент ще бъде проблематично против Народното събрание да гледа " Александър Втори " на кон, главната национална катедрала и основна столична забележителност да носи името на неговия патрон " Александър Невски ", а булевардът с жълтите павета да се назовава " Цар Освободител ". Столичният център на суверенната българска страна като че ли е основан за прослава на един съветски император.
Затова 24 май ще престане да бъде толкоз сплотяващ празник, когато замести 3 март. Преодоляването на националния комплекс за признателност към освободителката и на сантименталните показа за братския съветски народ ще бъде дълъг развой - в случай че въобще е допустимо в миналото да завърши.
А другите страни, които празнуват 24 май?
Одържавяването на 24 май тече от дълго време - в последните години гвардейският духов оркестър и гвардейците, полагащи венци пред паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека, стартират да преобладават над ученическите фанфари и " цивилните " митинги. На 9 декември 2020 Народното събрание ускори побългаряването на 24 май, добавяйки " българската писменост " и Кирил и Методий в едно по-дълго название на празника - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. Издигането на деня на Кирил и Методий като народен празник малко или доста ще се схване като националистическо заграбване в страни, където също го честват или даже той е формален - като в Северна Македония и Чехия (където почитат Кирил и Методий на 5 юли).
Промяната на националния празник, доколкото е политически акт в настоящ подтекст, чертае и политически разделения. " Демократична България " и Има Такъв Народ евентуално ще поддържа замяната на 3 март с 24 май, Българска социалистическа партия ще е срещу, а мандатоносителят Политическа партия ще заобиколи въпроса, с цел да избегне пробив в ръководещата коалиция. И в случай че въпреки всичко се събере болшинство от ръководещи и опозиционни обединения за промяна на празника, ще се окаже, че българският парламент е кадърен единствено на " празнични ", не и на " делнични " консенсуси. И да вземем за пример най-големите путинофоби и русофоби биха споделили - за оръжието за Украйна не можахте да се обедините, а за смяна на националния празник можете.
Но за подобен въпрос сходен консенсус е прекомерно нежен - националният празник не е закрепен в конституцията и може да бъде изменен с нормално парламентарно болшинство с корекция в Кодекса на труда. В този ред на мисли: какво ще стане, в случай че на следващия ден леви и русофилски сили дойдат на власт и " си върнат " 3 март?
ДА за 24 май. Но при едно изискване
24 май е превъзходен ден за народен празник. Но би се трансформирал в подигравка, в случай че нация, издигнала на държавния си фундамент просветата и културата, отново си остане измежду първенците в Европейски Съюз по функционално необразовани възпитаници и по мизерни пари за просвета. 24 май има смисъл да е народен празник, в случай че може да се трансформира в знаме на един нов възрожденски фетиш към образованието и на едно ново, отърсено от комплекси за малоценост или великолепие национално самочувствие. Ако не, по-добре да нямаме народен празник - нищо не ни задължава. Можем да имаме голям брой публични празници, плюс един намален до формален 3 март, на които така и така има тържества, гвардейски роти и президентски слова. Така всеки ще може да види своя народен в някой формален празник.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ