Законопроект на ГЕРБ врътва кранчето на лесните пари за безработица
ГЕРБ прави опит да затегне малките врати, които в този момент разрешават с няколко дни високоплатена работа човек да получава от нашата система оптимално обезщетение за безработица. От години тези схеми са доста известни, само че в последно време нашумяха като " френска " безработица около употребата на френската система. Сега Деница Сачева и още трима депутати от ГЕРБ оферират промени, с които на този вид благоприятни условия (те постоянно са напълно легални) ще се постави край.
У нас право на обезщетение за безработица има човек, за който са импортирани или дължими осигурителни вноски за минимум 12 месеца от последните 18. Размерът на компенсацията е 60% от среднодневния застрахователен приход за последните 24 месеца, като този дълъг период бе комплициран точно с цел да се пресекат измамите. Когато обаче човек има в референтния си интервал работа в друга страна от Европейски Съюз, влизат в деяние европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност. Те изискват, в името на това да не бъде затормозяван служителят да потвърждава стаж от повече от една страна, да се вземе поради единствено последната му работа по трудово правно отношение.
Благодарение на европейския правилник цели села от Благоевградско пътуват за по няколко дни до Франция, работят за къс интервал - от три дни до няколко седмици, след което се връщат и аплайват за оптимални помощи за безработица. Понякога работата е напълно фиктивна, като работодатели описват, че български юристи имат регистрирани сдружения във Франция да създават трудови контракти на конвейр. Често обаче всичко е законно. Като се върнат, хората получават близо година оптимално обезщетение, сметнато на база последната работа, т.е. трите скъпо платени дни във Франция.
Има и втора скица, разказана в претекстовете към законопроекта на Сачева и компания - след практикуване на трудова претовареност в чужбина, лицата са наемани с висок застрахователен приход у нас от български застраховател, като компенсацията към този момент се образува само от този приход, получен за този финален приключен застрахователен интервал в България.
Тези две благоприятни условия тежат несъразмерно на системата. При три пъти по-кратък референтен интервал за установяване на компенсацията, сумата е в оптимален размер, акцентира Сачева. Така 7,73% от получаващите обезщетение през 2023 година са получили 26,33% от общо изплатените компенсации. Повече от 80% от компенсациите при краткосрочна претовареност в Европейски Съюз са в оптимален дневен размер, а останалите са близо до оптималния, показват още вносителите. През 2023 година общо 736 514 българи са получили компенсации за безработица, от тях 56 958 са били по европейски регламенти. Тези със стаж в чужбина са получили 136 292 630 лева от общо 517 570 303 лева за безработица. Средният размер по българското законодателство е 538,07 лева, а по европейските регламенти е 1365,74 лева.
За да се изравнят правата на тези с напълно български стаж и на другите, депутатите на ГЕРБ оферират с нов законопроект при установяване на обезщетение със стаж от чужбина да се вземат поради приходите на лицето, получавани на последната му работа и всички приходи от България и други страни за последните 24 месеца. Промяната в Кодекса за обществено обезпечаване фактически може да постави завършек на опцията да получаваш оптимално обезщетение с няколко дни работа. Не е ясно обаче дали в действителност тя е допустима, откакто използването на последната работа е условие на европейски правилник.
Според член 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, когато изчисляването на компенсацията по закон се основава на размера на предходното трудово заплащане, се регистрира извънредно възнаграждението при последната работа по трудово правно отношение. Според идващия параграф 2, същото предписание се ползва и когато законодателството на съответната страна планува специфичен застрахователен интервал за установяване въз основата за компенсацията (България дава отговор на този случай). Има обаче и още един параграф, който позволява дерогация на първите две условия в някои случаи. Предстои да разберем дали тези текстове ще разрешат да допишем условията.
Възможността да се получават оптимални компенсации с минимална претовареност не е единственият проблем с така наречен френска безработица. Работодатели се оплакват от няколко години, че не могат да намерят работна ръка, тъй като всеки лежи на тези пари и приема да работи единствено на черно, или изобщо не желае. Има и още един проблем - с цел да не им пресечен компенсацията с нежелана оферта за работа, тези хора постоянно си вадят подправени медицински експертизи, че са заболели и не могат да поставят труд.
Съществува обаче и противоположен проблем с европейския правилник, описват специалисти. Често напълно добросъвестни хора се прибират по насила в България и стартират тук работа за доста по-малко пари, а като останат без работа, губят години на огромни осигуровки, с цел да получават минимума по последното си предопределение. Съдилищата у нас имат трайна процедура да отсъждат в интерес на регламента - т.е. човек остава на ниска база от последната си заплата.
Промените, импортирани от ГЕРБ, сигурно ще обиден и хора, които попадат в коментираните хипотези по насила, а не за машинация.
У нас право на обезщетение за безработица има човек, за който са импортирани или дължими осигурителни вноски за минимум 12 месеца от последните 18. Размерът на компенсацията е 60% от среднодневния застрахователен приход за последните 24 месеца, като този дълъг период бе комплициран точно с цел да се пресекат измамите. Когато обаче човек има в референтния си интервал работа в друга страна от Европейски Съюз, влизат в деяние европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност. Те изискват, в името на това да не бъде затормозяван служителят да потвърждава стаж от повече от една страна, да се вземе поради единствено последната му работа по трудово правно отношение.
Благодарение на европейския правилник цели села от Благоевградско пътуват за по няколко дни до Франция, работят за къс интервал - от три дни до няколко седмици, след което се връщат и аплайват за оптимални помощи за безработица. Понякога работата е напълно фиктивна, като работодатели описват, че български юристи имат регистрирани сдружения във Франция да създават трудови контракти на конвейр. Често обаче всичко е законно. Като се върнат, хората получават близо година оптимално обезщетение, сметнато на база последната работа, т.е. трите скъпо платени дни във Франция.
Има и втора скица, разказана в претекстовете към законопроекта на Сачева и компания - след практикуване на трудова претовареност в чужбина, лицата са наемани с висок застрахователен приход у нас от български застраховател, като компенсацията към този момент се образува само от този приход, получен за този финален приключен застрахователен интервал в България.
Тези две благоприятни условия тежат несъразмерно на системата. При три пъти по-кратък референтен интервал за установяване на компенсацията, сумата е в оптимален размер, акцентира Сачева. Така 7,73% от получаващите обезщетение през 2023 година са получили 26,33% от общо изплатените компенсации. Повече от 80% от компенсациите при краткосрочна претовареност в Европейски Съюз са в оптимален дневен размер, а останалите са близо до оптималния, показват още вносителите. През 2023 година общо 736 514 българи са получили компенсации за безработица, от тях 56 958 са били по европейски регламенти. Тези със стаж в чужбина са получили 136 292 630 лева от общо 517 570 303 лева за безработица. Средният размер по българското законодателство е 538,07 лева, а по европейските регламенти е 1365,74 лева.
За да се изравнят правата на тези с напълно български стаж и на другите, депутатите на ГЕРБ оферират с нов законопроект при установяване на обезщетение със стаж от чужбина да се вземат поради приходите на лицето, получавани на последната му работа и всички приходи от България и други страни за последните 24 месеца. Промяната в Кодекса за обществено обезпечаване фактически може да постави завършек на опцията да получаваш оптимално обезщетение с няколко дни работа. Не е ясно обаче дали в действителност тя е допустима, откакто използването на последната работа е условие на европейски правилник.
Според член 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, когато изчисляването на компенсацията по закон се основава на размера на предходното трудово заплащане, се регистрира извънредно възнаграждението при последната работа по трудово правно отношение. Според идващия параграф 2, същото предписание се ползва и когато законодателството на съответната страна планува специфичен застрахователен интервал за установяване въз основата за компенсацията (България дава отговор на този случай). Има обаче и още един параграф, който позволява дерогация на първите две условия в някои случаи. Предстои да разберем дали тези текстове ще разрешат да допишем условията.
Възможността да се получават оптимални компенсации с минимална претовареност не е единственият проблем с така наречен френска безработица. Работодатели се оплакват от няколко години, че не могат да намерят работна ръка, тъй като всеки лежи на тези пари и приема да работи единствено на черно, или изобщо не желае. Има и още един проблем - с цел да не им пресечен компенсацията с нежелана оферта за работа, тези хора постоянно си вадят подправени медицински експертизи, че са заболели и не могат да поставят труд.
Съществува обаче и противоположен проблем с европейския правилник, описват специалисти. Често напълно добросъвестни хора се прибират по насила в България и стартират тук работа за доста по-малко пари, а като останат без работа, губят години на огромни осигуровки, с цел да получават минимума по последното си предопределение. Съдилищата у нас имат трайна процедура да отсъждат в интерес на регламента - т.е. човек остава на ниска база от последната си заплата.
Промените, импортирани от ГЕРБ, сигурно ще обиден и хора, които попадат в коментираните хипотези по насила, а не за машинация.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ