СИНПИ: ГЕРБ е първа политическа сила с 24.5%, ПП втори с 16.6%
ГЕРБ остава първа политическа мощ и към този момент води безапелационно с 24.5%. На второ място и със доста паднали проценти остават от „ Продължаваме промяната “ – 16.6 на 100. Трети в изследването на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания /СИНПИ/ се подреждат Движение за права и свободи, а Българска социалистическа партия остават едвам пета политическа мощ.
Електорални настройки
Трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна обстановка и в непосредствена непосредственост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласоподават или да не гласоподават в последния миг. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, освен това преди всичко в интерес на избрани обединения (през юли – за Има Такъв Народ, през ноември – за „ Продължаваме промяната “). Това и в двата случая докара до изненадващо преподреждане на парламентарно показаните политически сили, разминаващо се значително с предварителните прогнози.
Сега делът на колебаещи се гласоподаватели е значително по-нисък (около 6%) и упованието е този дял да се разпредели почти съразмерно на данните от количествения декларативен избор.
Под линията на 4-процентовия предел личат имената на още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: „ Изправи се България “ (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева.
Същевременно прави усещане, че двама от евентуалните участници в идващия парламент („ ИТН “ и „ Български напредък “) са в „ рискова непосредственост “ до изискуемия се от закона предел за влизане в Народното събрание, поради което данните за тези две обединения на този стадий не би трябвало да се преглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.
Възможно ли е разбъркване в класацията на бъдещите парламентарно показани политически сили поради изненади в оставащите дни до края на прадизборната акция или в самия избирателен ден? Разбира се, че е допустимо. Тук би трябвало да се вземат поради още няколко неща, които личат от данните.
Прието е да се счита, че при ниска изборна интензивност интригата за електоралния резултат се трансформира в борба на „ твърдите “ партийни ядра. Времевата отдалеченост сред предходните и актуалните парламентарни избори обаче е относително къса, поради което от най-голямо значение е до каква степен участниците в предизборната конкуренция ще съумеят да активизират предходните си гласоподаватели.
Прави усещане, че три от обединенията (ДПС, „ Възраждане “ и обединението „ ГЕРБ-СДС “) реализират относително висока степен на готовност на предходните си гласоподаватели, като една от тях („ Възраждане “) съвсем удвоява електоралния си капацитет посредством привличането на нови гласове. Сравнително сполучливо с привличането на нови гласове се показва още една групировка („ Демократична България “), само че в това време не съумява да задържи в задоволителна степен предходните си гласоподаватели. Големият „ губещ “ е „ Продължаваме промяната “, от която са отдръпнали поддръжката си близо 40 на 100 от нейните някогашни гласоподаватели, а не се оправя относително сполучливо и с привличането на нови гласове. В цифрата на „ губещите гласове “ следва да се упоменат и „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “, които обаче се радват на относително добра готовност на сегашните си твърди ядра.
Публичните диспути към въпроса за машинното гласоподаване и самодейностите за връщането на остарялата система на изборност оформиха всеобщото разбиране, че този метод на избор фаворизира едни партии и ощетява други.
Избирателна интензивност
Получените данни са доказателство за предстояща ниска изборна интензивност, даже по-ниска спрямо записаната през ноември предходната година. Това ще се случи, в случай че оставащите до края на предизборната акция дни не произведат някакво огромно и непредвидено събитие.
Очакваната ниска изборна интензивност е породена от разнообразни фактори, които обаче работят по едно и също време като цялост.
На първо място се откроява умората. През предходната година гласоподавателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, само че в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не създадоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са уверени, че и този път ще се случи същото или сходно нещо, възлиза на 46,3 на 100. Заради това от ден на ден гласоподаватели заявяват желание да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато възможностите за лъчение на стабилно болшинство и постоянно държавно управление ще наподобяват по-добри.
На второ място следва да се подчертаят другите по дълбочина и посока публични страхове, които вършат изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване поради инфлацията, битови неволи през зимата поради дефицита на енергоносители, загуба на работни места поради икономическата рецесия, боязън за здравето поради нова пандемична вълна.
На трето място се подрежда факторът „ недостиг на нови лица и обединения “. На идните избори като претенденти „ за славата “ се явяват същите играчи, които по друго време и на разнообразни учредения през предходната година бяха подценени или отхвърлени от гласоподавателите.
На четвърто място играе роля опасението от растящата интернационална неустойчивост, която във всеки миг може да ангажира България директно във военния спор, вилнеещ близо до нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна акция оставя усещане, че българският диалог не е политически, а геополитически и, че значимите решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху изявленията в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и обществените мрежи разкрива, че думи като „ Русия “, „ Украйна “, „ Америка (САЩ) “ и „ Европа (Европейски съюз) “ са употребявани сред 8 и 10 пъти повече, в сравнение с „ България “.
На пето място е редно да се подсети, че през ноември предходната година, когато бе маркиран връх по ниска изборна интензивност, с изключение на парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласоподаваха единствено за президент. Сега няма да ги има.
Накратко, гласоподавателите чакат да им се уточни вероятност не за неразбираемото и нестабилно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната акция не се чуват сходни послания, а в това, че те не звучат безапелационно, тъй като се употребяват повече за замяна на взаимни обвинявания и оправдания сред политическите обединения, вместо за диалог с гласоподавателите.
Всичко това предпоставя по-ниска изборна интензивност спрямо ноември предходната година, когато интензивността бе към 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се чака интензивността да надвиши 2,5 млн. души, само че може да спадне и до по-ниски равнища. Същевременно вотът отвън сраната ще увеличи своята тежест при разпределението на резултата, защото се чака да се резервира почти на същото номинално равнище.
Анализът е въз основа на данни от национално представително изследване, извършено от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), в интервала 16-21 септември 2022 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Електорални настройки
Трите парламентарни избора през предходната година се отличаваха със относително високи дялове на колебаещи се гласоподаватели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна обстановка и в непосредствена непосредственост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласоподават или да не гласоподават в последния миг. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, освен това преди всичко в интерес на избрани обединения (през юли – за Има Такъв Народ, през ноември – за „ Продължаваме промяната “). Това и в двата случая докара до изненадващо преподреждане на парламентарно показаните политически сили, разминаващо се значително с предварителните прогнози.
Сега делът на колебаещи се гласоподаватели е значително по-нисък (около 6%) и упованието е този дял да се разпредели почти съразмерно на данните от количествения декларативен избор.
Под линията на 4-процентовия предел личат имената на още две обединения, които притеглят евентуална поддръжка над или към 1%: „ Изправи се България “ (1,8%) и Вътрешна македонска революционна организация (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде показана в идващото Народно заседание на практика клони към нулева.
Същевременно прави усещане, че двама от евентуалните участници в идващия парламент („ ИТН “ и „ Български напредък “) са в „ рискова непосредственост “ до изискуемия се от закона предел за влизане в Народното събрание, поради което данните за тези две обединения на този стадий не би трябвало да се преглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.
Възможно ли е разбъркване в класацията на бъдещите парламентарно показани политически сили поради изненади в оставащите дни до края на прадизборната акция или в самия избирателен ден? Разбира се, че е допустимо. Тук би трябвало да се вземат поради още няколко неща, които личат от данните.
Прието е да се счита, че при ниска изборна интензивност интригата за електоралния резултат се трансформира в борба на „ твърдите “ партийни ядра. Времевата отдалеченост сред предходните и актуалните парламентарни избори обаче е относително къса, поради което от най-голямо значение е до каква степен участниците в предизборната конкуренция ще съумеят да активизират предходните си гласоподаватели.
Прави усещане, че три от обединенията (ДПС, „ Възраждане “ и обединението „ ГЕРБ-СДС “) реализират относително висока степен на готовност на предходните си гласоподаватели, като една от тях („ Възраждане “) съвсем удвоява електоралния си капацитет посредством привличането на нови гласове. Сравнително сполучливо с привличането на нови гласове се показва още една групировка („ Демократична България “), само че в това време не съумява да задържи в задоволителна степен предходните си гласоподаватели. Големият „ губещ “ е „ Продължаваме промяната “, от която са отдръпнали поддръжката си близо 40 на 100 от нейните някогашни гласоподаватели, а не се оправя относително сполучливо и с привличането на нови гласове. В цифрата на „ губещите гласове “ следва да се упоменат и „ Българска социалистическа партия за България “ и „ ИТН “, които обаче се радват на относително добра готовност на сегашните си твърди ядра.
Публичните диспути към въпроса за машинното гласоподаване и самодейностите за връщането на остарялата система на изборност оформиха всеобщото разбиране, че този метод на избор фаворизира едни партии и ощетява други.
Избирателна интензивност
Получените данни са доказателство за предстояща ниска изборна интензивност, даже по-ниска спрямо записаната през ноември предходната година. Това ще се случи, в случай че оставащите до края на предизборната акция дни не произведат някакво огромно и непредвидено събитие.
Очакваната ниска изборна интензивност е породена от разнообразни фактори, които обаче работят по едно и също време като цялост.
На първо място се откроява умората. През предходната година гласоподавателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, само че в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не създадоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са уверени, че и този път ще се случи същото или сходно нещо, възлиза на 46,3 на 100. Заради това от ден на ден гласоподаватели заявяват желание да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато възможностите за лъчение на стабилно болшинство и постоянно държавно управление ще наподобяват по-добри.
На второ място следва да се подчертаят другите по дълбочина и посока публични страхове, които вършат изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване поради инфлацията, битови неволи през зимата поради дефицита на енергоносители, загуба на работни места поради икономическата рецесия, боязън за здравето поради нова пандемична вълна.
На трето място се подрежда факторът „ недостиг на нови лица и обединения “. На идните избори като претенденти „ за славата “ се явяват същите играчи, които по друго време и на разнообразни учредения през предходната година бяха подценени или отхвърлени от гласоподавателите.
На четвърто място играе роля опасението от растящата интернационална неустойчивост, която във всеки миг може да ангажира България директно във военния спор, вилнеещ близо до нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна акция оставя усещане, че българският диалог не е политически, а геополитически и, че значимите решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху изявленията в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и обществените мрежи разкрива, че думи като „ Русия “, „ Украйна “, „ Америка (САЩ) “ и „ Европа (Европейски съюз) “ са употребявани сред 8 и 10 пъти повече, в сравнение с „ България “.
На пето място е редно да се подсети, че през ноември предходната година, когато бе маркиран връх по ниска изборна интензивност, с изключение на парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласоподаваха единствено за президент. Сега няма да ги има.
Накратко, гласоподавателите чакат да им се уточни вероятност не за неразбираемото и нестабилно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната акция не се чуват сходни послания, а в това, че те не звучат безапелационно, тъй като се употребяват повече за замяна на взаимни обвинявания и оправдания сред политическите обединения, вместо за диалог с гласоподавателите.
Всичко това предпоставя по-ниска изборна интензивност спрямо ноември предходната година, когато интензивността бе към 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се чака интензивността да надвиши 2,5 млн. души, само че може да спадне и до по-ниски равнища. Същевременно вотът отвън сраната ще увеличи своята тежест при разпределението на резултата, защото се чака да се резервира почти на същото номинално равнище.
Анализът е въз основа на данни от национално представително изследване, извършено от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), в интервала 16-21 септември 2022 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в домовете им са 1104 пълнолетни жители по метода CAPI (с помощта на таблети). При разбора са взети поради и данните от 450 онлайн изявленията с български гласоподаватели, гласуващи отвън страната. Проучването е осъществено със лични средства на института.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ