ГЕРБ дърпа на ПП/ДБ с почти 2% - 27,4% срещу 25,7%. 5 партии влизат в НС
ГЕРБ има близо 2% преднина пред ПП-ДБ на старта на предизборната акция. Това сочи изследване на социологическа организация " Сова Харис " по поръчка на организация ПИК. Едва 11% от интервюираните считат, че коалиция сред ГЕРБ и ПП-ДБ може да преведе страната през рецесията.
Данните от извършеното социологическо проучване демонстрират, че твърдо решилите да гласоподават на 2 април са с 2-3% повече, което е към 100-150 хиляди гласоподаватели. Това демонстрира, че в случай че не се намесят други фактори, на идващите изключителни избори до урните ще отидат към 2,7 милиона гласоподаватели.
Резултатите от проучването демонстрират, че към този момент обединяването ПП-ДБ се приближава до поддръжката, равна на аритметичния общ брой, получен от двете обединения на предходните избори, само че не провокира резултат на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове).
Ще гласувате ли на изборите на 2 април Източник: Сова Харис
Бившите ръководещи и спечелили на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с поддръжка от 27,4%. Очертава се третата позиция още веднъж да е на Движение за права и свободи – 11,7%. " Възраждане " също стоят покрай резултата си от предишните избори с 10,6%, изпреварвайки Българската социалистическа партия.
Декларираната поддръжка за Българска социалистическа партия е 9,7%, само че би трябвало да имаме поради, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появяването на съперник в този бранш може да докара до спомагателни разбърквания в границите на предизборната акция.
Според получените данни изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще участват в идващия парламент. Има обаче още три политически субекта, поддръжката за които може да преодолее бариерата от 4%. Това са Коалиция " Левицата! " (3,9%), " Български напредък " (3,7%) и " ИТН " (3,1%).
Интересът на левите гласоподаватели към новото обединяване е огромен и явно тази групировка може да запълни отворилата се ниша. " Български Възход " и " ИТН " не престават да търсят своята еднаквост и предизборната битка ще покаже дали напъните им ще се увенчаят с триумф. Внимание заслужават още Коалиция " Заедно " (1,2%), лидирана от двама водещи специалисти, напуснали Има Такъв Народ, и новата поява на Национална движение „Симеон Втори" (0,9%) в политическото пространство.
Въпреки че са надалеч от изборната преграда, с получената поддръжка и експертния си капацитет двете обединения съставляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти.
Имате ли доверие на следните политици Източник: Сова Харис
Логично е в изискванията на парламентарна рецесия президентската институция да придобие статута на незаобиколим фактор. Неслучайно президентът и вицепрезидентът получават най-високо доверие измежду политическите персони у нас. Сред останалите водачи на политически обединения не следим обилни разминавания сред доверието към личността и към това на организацията, която управлява.
Какви са вашите възгледи по оста ляво-дясно Източник: Сова Харис
В хода на всяка предизборна акция е значимо коя партия ще си построи облика на евентуалния победител. Данните от проучването демонстрират, че съгласно 33,8% от гласоподавателите най-вече гласове ще завоюват ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че спечелили ще са ПП-ДБ. Знаем, че постоянно има конформистки избор, който следва спечелилите.
След изборите кое държавно управление би превело страната през рецесията Източник: Сова Харис
За страна като България няма по какъв начин обществената тематика да не е в центъра на внимание във всяка предизборна битка. Сериозни опасения, че материалното им положение може да се утежни до степен да са усложнение да се устоят, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% считат, че няма да стигнат до това състояние.
Ще се утежни ли материалното ви състояние Източник: Сова Харис
Няма по какъв начин този индикатор да не въздейства на настройките на гласоподавателите. Интересно е, че макар тежките обществени проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява оринтация 17,4%). Това може би се дължи на обстоятелството, че двете водещи политически обединения се дефинират като десни. Разбира се, можем да създадем и извода за настоящото положение на лявото политическо посланичество.
Трябва ли България да стане президентска републикаИзточник: Сова Харис
Въпросът за това, кое държавно управление би превеело България по-успешно през рецесията, не получава еднопосочен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% поддръжка против 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това демонстрира, че съгласно гласоподавателите партиите на смяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти.
Идеята за смяна на формата на държавното ръководство и превръщането ни в президентска република има задоволителен брой почитатели за слагането й в общественото пространство – 22,1%, само че напълно незадоволителни с цел да бъде призната - 53,3% отхвърлят подобен вид.
Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от идната година отпадна от единствено себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен недостиг вършат тази стъпка невъзможна. Остава да търсим аргументите за обезценяването на валутата ни. Не са за подценяване и опасенията на жителите за предстояща далавера с цените при такава смяна. Явно държавните институции би трябвало да изградят съществени превантивни ограничения, в случай че желаят да успокоят и предразположат публичното мнение.
Трябва ли България да одобри еврото за своя публична валута Източник: Сова Харис
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 20-27 февруари 2023 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Данните от извършеното социологическо проучване демонстрират, че твърдо решилите да гласоподават на 2 април са с 2-3% повече, което е към 100-150 хиляди гласоподаватели. Това демонстрира, че в случай че не се намесят други фактори, на идващите изключителни избори до урните ще отидат към 2,7 милиона гласоподаватели.
Резултатите от проучването демонстрират, че към този момент обединяването ПП-ДБ се приближава до поддръжката, равна на аритметичния общ брой, получен от двете обединения на предходните избори, само че не провокира резултат на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове).
Ще гласувате ли на изборите на 2 април Източник: Сова Харис Бившите ръководещи и спечелили на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с поддръжка от 27,4%. Очертава се третата позиция още веднъж да е на Движение за права и свободи – 11,7%. " Възраждане " също стоят покрай резултата си от предишните избори с 10,6%, изпреварвайки Българската социалистическа партия.
Декларираната поддръжка за Българска социалистическа партия е 9,7%, само че би трябвало да имаме поради, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появяването на съперник в този бранш може да докара до спомагателни разбърквания в границите на предизборната акция.
Според получените данни изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще участват в идващия парламент. Има обаче още три политически субекта, поддръжката за които може да преодолее бариерата от 4%. Това са Коалиция " Левицата! " (3,9%), " Български напредък " (3,7%) и " ИТН " (3,1%).
Интересът на левите гласоподаватели към новото обединяване е огромен и явно тази групировка може да запълни отворилата се ниша. " Български Възход " и " ИТН " не престават да търсят своята еднаквост и предизборната битка ще покаже дали напъните им ще се увенчаят с триумф. Внимание заслужават още Коалиция " Заедно " (1,2%), лидирана от двама водещи специалисти, напуснали Има Такъв Народ, и новата поява на Национална движение „Симеон Втори" (0,9%) в политическото пространство.
Въпреки че са надалеч от изборната преграда, с получената поддръжка и експертния си капацитет двете обединения съставляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти.
Имате ли доверие на следните политици Източник: Сова Харис Логично е в изискванията на парламентарна рецесия президентската институция да придобие статута на незаобиколим фактор. Неслучайно президентът и вицепрезидентът получават най-високо доверие измежду политическите персони у нас. Сред останалите водачи на политически обединения не следим обилни разминавания сред доверието към личността и към това на организацията, която управлява.
Какви са вашите възгледи по оста ляво-дясно Източник: Сова Харис В хода на всяка предизборна акция е значимо коя партия ще си построи облика на евентуалния победител. Данните от проучването демонстрират, че съгласно 33,8% от гласоподавателите най-вече гласове ще завоюват ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че спечелили ще са ПП-ДБ. Знаем, че постоянно има конформистки избор, който следва спечелилите.
След изборите кое държавно управление би превело страната през рецесията Източник: Сова Харис За страна като България няма по какъв начин обществената тематика да не е в центъра на внимание във всяка предизборна битка. Сериозни опасения, че материалното им положение може да се утежни до степен да са усложнение да се устоят, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% считат, че няма да стигнат до това състояние.
Ще се утежни ли материалното ви състояние Източник: Сова Харис Няма по какъв начин този индикатор да не въздейства на настройките на гласоподавателите. Интересно е, че макар тежките обществени проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява оринтация 17,4%). Това може би се дължи на обстоятелството, че двете водещи политически обединения се дефинират като десни. Разбира се, можем да създадем и извода за настоящото положение на лявото политическо посланичество.
Трябва ли България да стане президентска републикаИзточник: Сова Харис Въпросът за това, кое държавно управление би превеело България по-успешно през рецесията, не получава еднопосочен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% поддръжка против 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това демонстрира, че съгласно гласоподавателите партиите на смяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти.
Идеята за смяна на формата на държавното ръководство и превръщането ни в президентска република има задоволителен брой почитатели за слагането й в общественото пространство – 22,1%, само че напълно незадоволителни с цел да бъде призната - 53,3% отхвърлят подобен вид.
Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от идната година отпадна от единствено себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен недостиг вършат тази стъпка невъзможна. Остава да търсим аргументите за обезценяването на валутата ни. Не са за подценяване и опасенията на жителите за предстояща далавера с цените при такава смяна. Явно държавните институции би трябвало да изградят съществени превантивни ограничения, в случай че желаят да успокоят и предразположат публичното мнение.
Трябва ли България да одобри еврото за своя публична валута Източник: Сова Харис Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено в интервала 20-27 февруари 2023 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ