ГЕРБ и ДПС подкрепиха Елена Йончева срещу себе си в Брюксел
ГЕРБ и Движение за права и свободи изпаднаха в парадоксалното състояние да гласоподават през вчерашния ден в Брюксел против личната си медийна политика, разобличена в Резолюция на Европарламента, чийто съавтор от България бе Елена Йончева (БСП). От 696 дали своят вот евродепутати 553-ма поддържаха документа, 54 бяха срещу, а 89 се въздържаха.
От българските евродепутати съвсем всички участвали от ГЕРБ (Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков, плюс присъдружният от Съюз на демократичните сили Александър Йорданов, само че без отсъстващия Емил Радев) поддържаха резолюцията за "Укрепване на свободата на медиите: отбрана на публицистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите ". Разколеба се единствено депутатът от ГЕРБ Асим Адемов, който се чудеше по какъв начин да гласоподава, тъй като в подпомагащата Комисия за просвета и обучение бе подкрепил резолюцията, а в пленарната зала се разгласи за "въздържал се ".
Движение за права и свободи също гласоподава "за " с цялата си група (Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова), макар че депутатът от същата партия Делян Пеевски като медиен магнат е трансформирал изданията си в глашатаи на ГЕРБ, до момента в който партията му публично е в съпротива. Пеевски неведнъж е подложен на критика в интернационалните отчети като един от основните виновници за сриването на България в класациите за медийна независимост.
Подкрепа даде и цялата група на Българска социалистическа партия (Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов и Елена Йончева). Единствените български евродепутати, които твърдо застанаха срещу документа, бяха пратениците на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, представящи се в Брюксел за консерватори.
Резолюцията осъжда похищенията против свободата на словото, заканите против публицистите и натискът на управляващите върху медиите за превръщането им в проправителствени пропагандни принадлежности. Тя приканва Европейската комисия да пресече потреблението от страните на еврофондове за финансиране на рабски медии и да поддържа финансово самостоятелните и проверяващи публицисти. По този въпрос дейна роля е играла Елена йончева, която е някогашен публицист и е един от шестимата "докладчици в сянка ", дали принос за написването на документа от полякинята Магдалена Адамович (ЕНП), която бе вносител на резолюцията и основен докладчик за претекстовете.
В писмо до в. "Сега " Йончева изясни, че при работата над резолюцията е имала поради на първо място положението на медиите в България, само че "умишлено нито една държава-членка не е упомената поименно в документа, тъй като задачата е да се одобри законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която сега липсва. С нея Европейската комисия ще би трябвало да уточни съответни решения, които да бъдат съобразени с правилата, записани в резолюцията. "
По нейно гледище с резолюцията се приканва за упорит бюджет на Европейски Съюз, в който да има средства за поддръжка на самостоятелната публицистика, изключително на проверяващите публицисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от държавните управления, а от самостоятелни европейски организации.
„ Разследващата публицистика в последно време отсъства. Скоростта, с която се популяризира информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите следствия са скъпо и рисково начинание “, разяснява Йончева след гласуването.
В документа по предложение на Елена Йончева, се изисква повече бистрота във финансирането на медиите, освен в тяхната благосъстоятелност, както е в България. Според нея разпоредбите за посочването на крайните притежатели постоянно се заобикалят или се съблюдават официално. Ако финансовите потоци за издръжката на медиите бяха известни, читателите щяха да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и практикуване на политическо въздействие върху тях.
По гледище на българската евродепутатка се приканва и за създаване на европейско законодателство, което да пази публицистите от правосъдни каузи, които се образуват за да бъдат сплашени или дискредитирани - така наречен SLAPP каузи. Това не значи, че тези, които под предлог, че са публицисти, разгласяват неистини и клюки, ще бъдат предпазени от правосъдно гонене. „ Това са две разнообразни писти. Целта е да не се преследват публицисти за това, че са изразили позиция “, разяснява тя.
Елена Йончева получи поддръжка и за още няколко оферти:
Да се вкарат стандарти и отличителни характерности за медийна независимост в целия Европейски съюз, защото в този момент съществуват огромни другия сред държавите-членки - в класациите има съвсем 100 пункта разлика сред страните от Европейски Съюз, които се показват най-добре, и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на Европейски Съюз по независимост на медиите – 111-то в международната класация за 2019 година, направена от „ Репортери без граници “.
Управляващите да обезпечат бистрота на активността си. Държавите-членки да подсигуряват достъп на публицистите и медиите до парламентарните диспути, членовете на Народното събрание и висшите държавни чиновници, до информация от обществен интерес и до обществени събития, конференции, изключително с присъединяване на представители на държавното управление.
Публичните персони и ръководещите да се въздържат от очернянето на публицисти. Държавите-членки да обезпечат отбраната на медиите при отразяването на митинги и демонстрации, с цел да могат публицистите да правят работата си без боязън
Жените публицисти да получат спомагателна отбрана, защото те са изключително уязвими на тормоз и закани
Компаниите, които ръководят медийни обществени платформи да се включат в Кодекса на държание, показан от Европейската комисия, в който има правила против езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространяване на езика на омразата и на закононарушенията от ненавист.
Потребителите да имат опция да алармират за евентуална дезинформация, с цел да може да се улесни по-бързото й поправяне, като в това време да се разреши и инспекция на обстоятелствата от самостоятелна, трета страна, с цел да не се позволява неправилно потребление на този инструмент.
Европейската комисия и държавите-членки да подкрепят просветителна политика, която усилва медийната и осведомителната просветеност, да дава опция на жителите да мислят сериозно и да им оказва помощ да откриват дезинформацията.
В резолюцията се плануват и ограничения в поддръжка на медиите, които пострадаха от пандемията поради COVID-19.
Докладчикът Магдалена Адамович съобщи: „ Днес сме очевидци на отдръпване на демокрацията и завладяване на власт с неистини. Не съществува независимост без самостоятелност на медиите, нито народна власт без медиен плурализъм. Медиите следва да служат на истината, а не на лъжите. Те следва да служат на гласоподавателите, а не на тези, които са на власт, и следва да бъдат употребявани за надзор върху властта. Медиите би трябвало да пазят демокрацията, само че те могат също да я убият. Ето за какво медиите би трябвало да бъдат самостоятелни “.
От българските евродепутати съвсем всички участвали от ГЕРБ (Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков, плюс присъдружният от Съюз на демократичните сили Александър Йорданов, само че без отсъстващия Емил Радев) поддържаха резолюцията за "Укрепване на свободата на медиите: отбрана на публицистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите ". Разколеба се единствено депутатът от ГЕРБ Асим Адемов, който се чудеше по какъв начин да гласоподава, тъй като в подпомагащата Комисия за просвета и обучение бе подкрепил резолюцията, а в пленарната зала се разгласи за "въздържал се ".
Движение за права и свободи също гласоподава "за " с цялата си група (Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова), макар че депутатът от същата партия Делян Пеевски като медиен магнат е трансформирал изданията си в глашатаи на ГЕРБ, до момента в който партията му публично е в съпротива. Пеевски неведнъж е подложен на критика в интернационалните отчети като един от основните виновници за сриването на България в класациите за медийна независимост.
Подкрепа даде и цялата група на Българска социалистическа партия (Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов и Елена Йончева). Единствените български евродепутати, които твърдо застанаха срещу документа, бяха пратениците на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, представящи се в Брюксел за консерватори.
Резолюцията осъжда похищенията против свободата на словото, заканите против публицистите и натискът на управляващите върху медиите за превръщането им в проправителствени пропагандни принадлежности. Тя приканва Европейската комисия да пресече потреблението от страните на еврофондове за финансиране на рабски медии и да поддържа финансово самостоятелните и проверяващи публицисти. По този въпрос дейна роля е играла Елена йончева, която е някогашен публицист и е един от шестимата "докладчици в сянка ", дали принос за написването на документа от полякинята Магдалена Адамович (ЕНП), която бе вносител на резолюцията и основен докладчик за претекстовете.
В писмо до в. "Сега " Йончева изясни, че при работата над резолюцията е имала поради на първо място положението на медиите в България, само че "умишлено нито една държава-членка не е упомената поименно в документа, тъй като задачата е да се одобри законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която сега липсва. С нея Европейската комисия ще би трябвало да уточни съответни решения, които да бъдат съобразени с правилата, записани в резолюцията. "
По нейно гледище с резолюцията се приканва за упорит бюджет на Европейски Съюз, в който да има средства за поддръжка на самостоятелната публицистика, изключително на проверяващите публицисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от държавните управления, а от самостоятелни европейски организации.
„ Разследващата публицистика в последно време отсъства. Скоростта, с която се популяризира информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите следствия са скъпо и рисково начинание “, разяснява Йончева след гласуването.
В документа по предложение на Елена Йончева, се изисква повече бистрота във финансирането на медиите, освен в тяхната благосъстоятелност, както е в България. Според нея разпоредбите за посочването на крайните притежатели постоянно се заобикалят или се съблюдават официално. Ако финансовите потоци за издръжката на медиите бяха известни, читателите щяха да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и практикуване на политическо въздействие върху тях.
По гледище на българската евродепутатка се приканва и за създаване на европейско законодателство, което да пази публицистите от правосъдни каузи, които се образуват за да бъдат сплашени или дискредитирани - така наречен SLAPP каузи. Това не значи, че тези, които под предлог, че са публицисти, разгласяват неистини и клюки, ще бъдат предпазени от правосъдно гонене. „ Това са две разнообразни писти. Целта е да не се преследват публицисти за това, че са изразили позиция “, разяснява тя.
Елена Йончева получи поддръжка и за още няколко оферти:
Да се вкарат стандарти и отличителни характерности за медийна независимост в целия Европейски съюз, защото в този момент съществуват огромни другия сред държавите-членки - в класациите има съвсем 100 пункта разлика сред страните от Европейски Съюз, които се показват най-добре, и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на Европейски Съюз по независимост на медиите – 111-то в международната класация за 2019 година, направена от „ Репортери без граници “.
Управляващите да обезпечат бистрота на активността си. Държавите-членки да подсигуряват достъп на публицистите и медиите до парламентарните диспути, членовете на Народното събрание и висшите държавни чиновници, до информация от обществен интерес и до обществени събития, конференции, изключително с присъединяване на представители на държавното управление.
Публичните персони и ръководещите да се въздържат от очернянето на публицисти. Държавите-членки да обезпечат отбраната на медиите при отразяването на митинги и демонстрации, с цел да могат публицистите да правят работата си без боязън
Жените публицисти да получат спомагателна отбрана, защото те са изключително уязвими на тормоз и закани
Компаниите, които ръководят медийни обществени платформи да се включат в Кодекса на държание, показан от Европейската комисия, в който има правила против езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространяване на езика на омразата и на закононарушенията от ненавист.
Потребителите да имат опция да алармират за евентуална дезинформация, с цел да може да се улесни по-бързото й поправяне, като в това време да се разреши и инспекция на обстоятелствата от самостоятелна, трета страна, с цел да не се позволява неправилно потребление на този инструмент.
Европейската комисия и държавите-членки да подкрепят просветителна политика, която усилва медийната и осведомителната просветеност, да дава опция на жителите да мислят сериозно и да им оказва помощ да откриват дезинформацията.
В резолюцията се плануват и ограничения в поддръжка на медиите, които пострадаха от пандемията поради COVID-19.
Докладчикът Магдалена Адамович съобщи: „ Днес сме очевидци на отдръпване на демокрацията и завладяване на власт с неистини. Не съществува независимост без самостоятелност на медиите, нито народна власт без медиен плурализъм. Медиите следва да служат на истината, а не на лъжите. Те следва да служат на гласоподавателите, а не на тези, които са на власт, и следва да бъдат употребявани за надзор върху властта. Медиите би трябвало да пазят демокрацията, само че те могат също да я убият. Ето за какво медиите би трябвало да бъдат самостоятелни “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ