Георги Заркин е име, което започва да съществува по-явно и

Георги Зарков прекарва живота си като враг на народа по затвори – поезията му се превръща в негова гилотина

Георги Заркин е име, което стартира да съществува по-явно и видно след 1989 година в България. Преди това е просто статистика на пандиза. Неговият умишлен живот завършва на 7 август 1977 година и тогава е на 37 години. Не е изключително прочут, нито известен даже през днешния ден, само че историята му заслужава един взор.

Роден е в Бели Искър, Самоковско през 1940 година Баща му е каменоделец, а майка му е стопанка. Не съумява да се радва на някакъв естествен живот, тъй като след идването на комунистическия режим, татко му, както и други съселяни и поданици на Самоков попадат в листата за разпродажба. Убивани са без съд и присъда, а по този начин наречената околност „ Черната канара “ се трансформира в гробница на мъченици – можете да я откриете над Боровец.

Още с това стартират и проблемите вкъщи за дребния Георги. Като наследник на фашизиран детайл, той няма достъп до цялостния набор от специалностите в университетите. С особени страдания съумява да приключи кинематография, а по-късно получава работа като зоотехник в Самоков. На 23 години заема длъжността на фоторепортер във вестник Земеделско знаме. Носейки белезите от сегашния изключително нечовечен режим, Георги се среща с Иван Тодоров-Горуня. Идеята на Горуня е да провежда въоръжен прелом, който да смъкна режима на Тодор Живков. Събитията и попарването на упоритостта идва навръх идната година – 1965 с убиването на Горуня.

Заркин продължава да популяризира позиви за битка против комунистите и даже измисля фиктивен революционен комитет, който принуждава родните сътрудници да търсят къде ли не сходни детайли. Имайки поради обстоятелството, че прави всичко самичък, не е въобще мъчно да се откри и кой тъкмо популяризира тази информация. Младият публицист и герой получава първа присъда от 6 години затвор в Софийския областен, а по-късно е изместен в Старозагорския затвор, където има още две спомагателни присъди – явно една не е задоволителна.

Истината е, че даже в пандиза, Заркин продължава да кара всички да се изправят против толкоз „ обичания “ строй, само че вместо това ще получи спомагателни наказания и свободата му ще се забави. Това не пречи на множеството прокурори да извърнат изключително внимание и да потвърдят на бедния Заркин, че Русия не води до милостиня, както той самият е писал. Вместо това, Русия се разказва като страна, която освен е помогнала, само че е разрешила на Народна република България да съществува. Изрично е да подсещаме, че за тази услуга си плащаме няколко пъти, както със злато, по този начин и със златни левове, само че дано не изпадаме в детайлности.

На Заркин са представени мисли на Георди Димитров, който показва, че Съюз на съветските социалистически републики е нужен като слънцето и водата на българина, както и на всяко живо създание, само че въпреки всичко да не изпадаме в детайлности. Затворът има единствено една функционалност, да заличи правото на битие. Противниците, които мъчно могат да бъдат отстранени, просто остават да гният, до момента в който времето не ги изхвърли като непотребен паразит.

Някои умират там, а други се пробват да избягат колкото се може по-далече от новото общество след освобождението си. На 15 юли 1968 година ще избухне и толкоз известната Пражка пролет. Заркин още веднъж взима перото и стартира да стачкува против изпращането на български бойци в Чехословакия. Пише до Тодор Живков, по-късно афишира гладна стачка и най-после задава единствено един въпрос на началника на пандиза:

„ Ако би трябвало да имам вяра, че Русия е избавител на България, то все едно да допускам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата. “

Преди да изтече главната присъда, Заркин съумява да получи още 5 години за разпространение на оскърбителен изказвания по адрес на държавния и публичен строй. Втората присъда идва с още 8 години, като се твърди, че е създавал контрареволюционна група в пандиза и даже създавал лирика с „ вражеско наличие “. Разбира се, за него не са отделени няколко милиона, които да разрешат издаването му в редица страни.

Популярността на Заркин, обратно на всички упования, води до един огромен проблем. Въпреки затварянето му, неговите стихове съумяват да стигнат до радио „ Свободна Европа “. По това време той към този момент се намира в Пазарджик, като младините му са потънали точно по пандизите. За страдание има и още един проблем, Георги Заркин стартира да притегля внимание към себе си точно с лирика. Един затворнически стих гласи следното:

„ Нам нужни са ни храбреци-

задават се барутни жътви!

Поне станете, Вие, мъртъвци,

тъй като живите са мъртви… “

Смята се, че Заркин би трябвало да излежи всички присъди, преди да бъде освободен. След Старозагорския затвор е изместен в Пазарджик точно с вярата, че там не познава никого и няма да бъде толкоз сериозен обект на ползи. Грешката на тогавашната власт обаче е огромна. Когато излиза наяве, че ще има среща на всички писатели и поети, все някой ще изиска да се запознае със Заркин, само че актуалният режим няма опция и право да го покаже, въпреки всичко той е национален зложелател, затова има право да не съществува.

Засилващото се напрежение подписва и неофициалната му смъртна присъда. На 7 август 1977 година Заркин ще се изправи против своите палачи. Душат го двама души, като единият натиска възглавница на главата му, а другият го постанова с маркуч, с цел да няма никакви следи от покушението. Пазарджишките пандизчии чуват самоо крясъци от килията, това е последното, което са чули от Георги:

„ Ох, за какво ме биете бе, за какво ме убивате?! “, „ Убиват ме, братлета! “, „ Какво съм ви направил?! Защо желаете да ме трепете?! “.

След това името Георги Заркин ще получи подправен медицински смъртен акт, който ще гласи, че същият е умрял от пневмония. Сигурно е била извънредно свирепа през август, само че никой не рови и не задава въпроси. Впрочем най-тъжното е, че Заркин ще изгуби всичко. Неговата брачна половинка ще бъде уволнена от работа и ще би трябвало да се разведе бързо с него, като един от най-черните дяволи в страната. След това е неведнъж малтретиран и унизен, само че това не му пречи да продължава да се бори против оня режим, който е съумял да отнеме татко му, както и още доста други.

Има наследник, само че не може да прекара толкоз време с него, има право да изпраща по едно писмо на три месеца и то рядко съумява да стигне до него. Добрата вест е, че най-малко бюрокрацията ги резервира в Държавна сигурност досието на Заркин, с цел да може синът му да ги открие след 1989 година Пневмонията в никакъв случай не бие като гумен маркуч през лицето и околните до през днешния ден си спомнят, че тялото на поета и лицето му, са обезобразени от пердах. Никога не задават въпроси от боязън, че същата орис може да чака и тях.

Истината ще пристигна доста по-късно, след цели 9 години от 1989 година Разпити и инспекции ще посочат, че Георги Заркин е бил погубен. Не е умрял от пневмония, а просто е попаднал в черния лист на хора, чиято уста не може да се затвори по различен метод. Той не е воин, а национален зложелател, едвам след 1989 година неговият наследник Лъчезар ще успее да издаде написаните стихотворения, както и два романа. Георги Заркин влиза на 25-годишна възраст в пандиза и умира на 37 години в Пазарджишкия затвор. Погребан е в общ анонимен гроб. Едва през 2014 година е почетен посмъртно с ордена „ За гражданска заслуга “ – първа степен от тогавашния президент Росен Плевнелиев.

Що се отнася до Лъчезар Заркин, той е имал татко до 4-годишна възраст, по-късно същият изчезва. При опитите да потвърди съществуването на политически убийства в Пазарджик, Лъчезар ще получи голям брой закани за живота си, както и опити за ликвидиране – срязаните спирачки на автомобила му са тъкмо подобен образец. Едва през 2000 година съумява да види шефа на пазарджишкия затвор да влезе като обвинен в същото сдание за поръчаните хора.

Това носи някакво задоволство, само че нищо повече. Трагично е, че Заркин е прочут и издаван от немски, полски и чешки издания, само че в никакъв случай не е намерил място измежду родните. Той не участва в нито една образователна история или литература. Дали се е борил за по-добър свят, това оставаме на вас да изберете.