Георги Стайков е студент във ВИТИЗ, когато се снима в

Георги Стайков е студент във ВИТИЗ, когато се снима в паметния филм „ Вчера “. Към днешна дата обаче той към този момент е 60-годишен мъж, измъчен от тежка форма на множествена склероза. Коварното заболяване го е приковало за инвалидната количка и той рядко може да си разреши да излезе отвън бургаския си дом.

Днес той отбелязва 60-ия си празник като се заканва, че ще има ястие и пиянство на стомах до ранни зори. Резервирал е маса в заведение, намиращо се наоколо до дома му, а персоналният му помощник ще му помогне да стигне до там с количката. Най-важното е, че се усеща като юноша на 25 години и към момента има вяра в положителното у хората, което от време на време се оказва неточност, само че си дава сметка, че подобен ще си отиде от този свят.

Не съжалява, че преди години взел решението да се прибере в родината си и добавя, че до момента в който бил в Швеция не се чувствал добре надалеч от страната си, не можал да свикне и с климата им, оправял си настроението на маса, пиейки българска ракия и хапвайки луканка. Така в един миг решил да се прибере вкъщи. Категоричен е, че България е прелестна страна и се възмущава всякога, когато чуе някой да разяснява, че сме на едно от последните места в Европа. Смята, че е извънредно време хората да осъзнаят, че животът на Запад не е всичко това, което ни демонстрират по лъскавите филми.

Признава, че когато е печален си повдига настроението с алкохол и цигари. Обича да пие ракия, както и други типове алкохоли и се заканва, че ще пуши и ще пие, до момента в който почине. Наваксва си за годините, в които не го е правил…

Отбелязва, че войнстващата в последно време тъпотия е едно от нещата, които биха могли да го изкарат от равновесие. Гневи се и на претенциите без покритие. Категоричен е, че човек се дефинира от дейностите му, а не от думите му. Твърди, че не се опасява от нищо, даже и от гибелта – всеки един, който се е родил, неизбежно в даден миг ще си отиде от този свят.

Споделя, че не е уединен, откогато е прикрепен на инвалидна количка и актьорството не му липсва. Каквото е могъл, е дал на специалността. Личният му помощник Ибрям, е неговите ръце и крайници, грижи се за семейството и него самия. В сряда им е рибен ден, само че от време на време си поръчват и подготвена храна. Ибрям е индивидът, който готви или пък носи домашна храна от баба си, която живее в село до Бургас. Стайков е безапелационен, че е същински късметлия с това момче, защото на всичкото от горната страна има и диплома за рехабилитатор и постоянно го раздвижва.

Когато преди години му съобщили диагнозата, в първите дни даже не знаел къде се намира. След това се стегнал и решил да се бори. „ Какво да направя, да се оплача на арменския поп ли? Никой не е застрахован от заболявания. Приех диагнозата си метафизичен. Инвалидната количка също. Животът е подобен, какъвто е “, безапелационен е артистът.

Към инвалидната количка е прикрепен от 2.5 години. Случвало му се е да пада от нея, отивайки от едната стая в другата, само че издържал мъжествено сгромолясванията. Подчертава, че в случай че към днешна дата можеше да върви самичък, би отишъл първо на заведение да изпие едно кафе, а по-късно да яде шопска салата.

Благодари на всички, които му помогнаха финансово, с цел да се лекува. Благодарение на дарените средства може да си разреши спомагателните рехабилитации, от които се усеща много по-добре. Към момента са останали 10 300 евро от набраните средства.

Твърди, че не му би трябвало жена и добавя, че по този начин си е добре. Откакто се развел с третата му жена Арсения, от 5-6 години е самичък.

Отбелязва, че не му липсва времето, в което беше секссимвол и употребявал славата за еб*не. Не мисли, че има късмет да има извънбрачно дете, поради че до през днешния ден нито една от тези напористи девойки не е предявила искания, че е татко на детето й. Може и да има други деца, само че не са му споделили.

Инфо: Уикенд