Наш емигрант от Ню Йорк отглежда US боровинки в Сопот
Георги Сотиров е от малцината аграрни стопани, поели предизвикването да отглежда познатата повече от учебниците, в сравнение с като всеобща просвета у нас култивирана (американска) боровинка. Идеята се заражда в Щатите, където той и фамилията му живеят повече от 20 години. Там се среща с растението, чиято селекция, както и всеобщото му произвеждане са на забележително равнище. Запален по вкусния и потребен плод, той взема решение съвсем на смешка и по-скоро като занимание да сътвори свое насаждение, само че в България. Връща се в родния Сопот и пробно залага от американската боровинка 400 квадрата, като носи разсад от Америка. След това купува два имота земя в землището на Сопот. На единия е плантацията му с американска боровинка, а на другия е засадил лешници, които е „ заразил “ с трюфели. Като усет култивираната боровинка е радикално друга от балканската. Тя е много по-сладка от нея и с по-едри плодове. Повечето хора я търсят поради потребните <210> качества и неслучайно
тя е в топ 10 на най-здравословните храни.
Боровинковото стопанство на Георги Сотиров е на повърхност от 1,5 декара. По скица са насадени 940 растения от 9 разнообразни сорта. Те са с друга ранозрелост, което допуска по-дълго наличие на пазара. Монтирано е капково напояване. Цялото насаждение е покрито с защитна мрежа срещу градушки, а на няколко места висят големи жълти топки. Тяхната роля е да пазят растенията от птици. Според климатичните условия в подбалканския град беритбите стартират към средата на юни и завършват месец по-късно. Сотиров не пръска против заболявания и неприятели, а плевенето е единствено на ръка. Категоричен е, че на 100 % производството му е биологично, само че няма документ. Китапът е много безценен и не е целесъобразно да се дават пари за това всяка година. Затова продукта не продавам като биологичен, само че за себе си съм спокоен, че е подобен. Следвам правилото си, че на хората би трябвало да предлагам толкоз качествена храна, колкото и на моето семейство.
В началото Георги Сотиров доста мъчно набавил посадъчния материал, защото в България съвсем не се създава. Малка част от него е внесъл от Щатите, а по-голямата - от Полша. Преди 2-3 години схванал, че в Казанлък има лаборатория, в която създават инвитро култивирана боровинка. Същото се прави и в Института по планинско отглеждане на животни и земеделие в Троян. И когато се наложи наесен за презасаждане, купува посадъчен материал от Казанлък поради по-доброто качество. Въпреки че
по обучение не е агроном,
стопанинът е натрупал огромни познания за развъждането на растенията, дори ползва свои софтуерни нововъведения.
Тази година съм решил да опитвам. Половината градина ще подрежа през есента, а останалата част - напролет, с цел да видя какъв резултат ще има. Идеята за капковото напояване да е по-високо над земята е моя. Тъй като боровинката е с доста плитък корен, по тази причина подвигнах капката по-нагоре и когато падне и се удари в почвата, се „ пръска “ и прави по-голямо водно леке още на повърхността. По този метод по-голяма повърхност поема влага. Ефектът от това е позитивен, доказателство за което е положителното развиване на растенията.
Предпазната мрежа срещу градушка сложих преди две години. Инвестицията в нея е огромна, само че в случай че човек желае от дребна повърхност да получи добра годишна продукция и качествена продукция, разноските са оправдани. А функционалността на огромните висящи надуваеми жълти топки е да заплащат птиците, по-точно „ страшилища “ са изрисуваните по тях очи на соколи и орли. И в действителност нито една птица не е влезнала досега да кълве от боровинките. Другите защитни средства, което ползвам от тази година, са уреди, които издават тон като цвърчене. Тяхната роля е да прогонват подземни неприятели като къртици, както и змии и гущери. Според описанието за тяхната функционалност три броя могат да покрият повърхност от един декар. Аз обаче купих и инсталирах пет, с цел да обхвана цялата повърхност, и за моя наслада тази година влечуги не съм виждал тук.
За мен тази градина е един дребен парадайс
Направихме нещо, с което се занимаваме на драго сърце и от занимание се трансформира в бизнес, което и приходи ни носи. В интерес на истината първичната инвестиция е огромна, само че това не би трябвало да е преграда за старт на произвеждане. Посадъчният материал е много безценен и както аз го внесох от Съединени американски щати и други страни, това в допълнение подвигна себестойността. Само структурата за градушка ми излезе 11 хиляди лева Като се прибави и сумата за покупка на земята, в случай че човек няма своя, парите са много, само че последователно се избиват. За това главно оказва помощ положителната цена, която има продуктът на пазара. Така че е нужен сериозен първичен капитал. Понеже култивираната боровинка занапред се постанова на пазара в България, а и е безценен артикул, пазарът е малко сложен, само че реализацията последователно стартира „ да влиза в релси “. Преди 4 години се договорих с огромна комерсиална верига за доставка на плодовете и съм удовлетворен от партньорството с тях. От предходната година предлагам и в две пловдивски вериги.
тя е в топ 10 на най-здравословните храни.
Боровинковото стопанство на Георги Сотиров е на повърхност от 1,5 декара. По скица са насадени 940 растения от 9 разнообразни сорта. Те са с друга ранозрелост, което допуска по-дълго наличие на пазара. Монтирано е капково напояване. Цялото насаждение е покрито с защитна мрежа срещу градушки, а на няколко места висят големи жълти топки. Тяхната роля е да пазят растенията от птици. Според климатичните условия в подбалканския град беритбите стартират към средата на юни и завършват месец по-късно. Сотиров не пръска против заболявания и неприятели, а плевенето е единствено на ръка. Категоричен е, че на 100 % производството му е биологично, само че няма документ. Китапът е много безценен и не е целесъобразно да се дават пари за това всяка година. Затова продукта не продавам като биологичен, само че за себе си съм спокоен, че е подобен. Следвам правилото си, че на хората би трябвало да предлагам толкоз качествена храна, колкото и на моето семейство.
В началото Георги Сотиров доста мъчно набавил посадъчния материал, защото в България съвсем не се създава. Малка част от него е внесъл от Щатите, а по-голямата - от Полша. Преди 2-3 години схванал, че в Казанлък има лаборатория, в която създават инвитро култивирана боровинка. Същото се прави и в Института по планинско отглеждане на животни и земеделие в Троян. И когато се наложи наесен за презасаждане, купува посадъчен материал от Казанлък поради по-доброто качество. Въпреки че
по обучение не е агроном,
стопанинът е натрупал огромни познания за развъждането на растенията, дори ползва свои софтуерни нововъведения.
Тази година съм решил да опитвам. Половината градина ще подрежа през есента, а останалата част - напролет, с цел да видя какъв резултат ще има. Идеята за капковото напояване да е по-високо над земята е моя. Тъй като боровинката е с доста плитък корен, по тази причина подвигнах капката по-нагоре и когато падне и се удари в почвата, се „ пръска “ и прави по-голямо водно леке още на повърхността. По този метод по-голяма повърхност поема влага. Ефектът от това е позитивен, доказателство за което е положителното развиване на растенията.
Предпазната мрежа срещу градушка сложих преди две години. Инвестицията в нея е огромна, само че в случай че човек желае от дребна повърхност да получи добра годишна продукция и качествена продукция, разноските са оправдани. А функционалността на огромните висящи надуваеми жълти топки е да заплащат птиците, по-точно „ страшилища “ са изрисуваните по тях очи на соколи и орли. И в действителност нито една птица не е влезнала досега да кълве от боровинките. Другите защитни средства, което ползвам от тази година, са уреди, които издават тон като цвърчене. Тяхната роля е да прогонват подземни неприятели като къртици, както и змии и гущери. Според описанието за тяхната функционалност три броя могат да покрият повърхност от един декар. Аз обаче купих и инсталирах пет, с цел да обхвана цялата повърхност, и за моя наслада тази година влечуги не съм виждал тук.
За мен тази градина е един дребен парадайс
Направихме нещо, с което се занимаваме на драго сърце и от занимание се трансформира в бизнес, което и приходи ни носи. В интерес на истината първичната инвестиция е огромна, само че това не би трябвало да е преграда за старт на произвеждане. Посадъчният материал е много безценен и както аз го внесох от Съединени американски щати и други страни, това в допълнение подвигна себестойността. Само структурата за градушка ми излезе 11 хиляди лева Като се прибави и сумата за покупка на земята, в случай че човек няма своя, парите са много, само че последователно се избиват. За това главно оказва помощ положителната цена, която има продуктът на пазара. Така че е нужен сериозен първичен капитал. Понеже култивираната боровинка занапред се постанова на пазара в България, а и е безценен артикул, пазарът е малко сложен, само че реализацията последователно стартира „ да влиза в релси “. Преди 4 години се договорих с огромна комерсиална верига за доставка на плодовете и съм удовлетворен от партньорството с тях. От предходната година предлагам и в две пловдивски вериги.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ