Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в

Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 година в с. Сирищник, Пернишка област. Завършил е история в СУ “Св. Кл. Охридски ”, има докторска дисертация. Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. От 1996 до 2001 година е ръководител на Българска социалистическа партия. От 2002 до 2012 година е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата на поста. В началото на 2014 година бе изключен от Българска социалистическа партия и сътвори партия АБВ. Женен, с двама синове и петима внуци. С него беседва.
- Г-н Първанов, вършим това изявление в навечерието на 10 януари - доста размирна дата в новата ни история. Днес, въпреки обстановката да е радикално друга от 1997 година, още веднъж има политическа рецесия. Можем ли да вършим някакви аналогии и би трябвало ли и в този момент народът да влезе в Народното събрание, с цел да го чуят политиците и да намерят най-сетне оня разсъдък и единодушие, които ни изведоха от рецесията тогава?

- Има такава теза. Чак крайният вид за разтрошаване на Народното събрание нека да не се случи, само че до момента в който хората не излязат на улицата, смяната няма да започва. Преди 2 година имаше сходна обстановка, само че тогава в по-голямата си част на митингите излязоха инцидентни хора и нямаше някой от систематичните играчи, който да даде посока, както беше през 1997 година
Винаги съпоставям 10 януари с 4 февруари. Има две трендове в българската политика. Едната е разрушителната - че би трябвало да се събори всичко и да се гради отначало. Другата е съзидателната, част от която аз съм имал чест да бъда дружно с Кольо Добрев, светла му памет. Надявам се в този момент съзидателната наклонност да се съживи и да поеме нещата в свои ръце.
- Преди дни “Продължаваме смяната ” се пробваха да прокарат през Народното събрание декларация с национални цели по сходство на онази, която се одобри при започване на 38-ото Народно събрание през 1997 година Сега обаче това не се случи, по какъв начин си го обяснявате?

- Тогава, без значение че загубихме нелеко на изборите, ние запазихме градивната си позиция и гласувахме за декларацията, препоръчана от новите ръководещи от десницата, като изключим точката за НАТО, по която нямахме още решение и бяхме “въздържали се ”. И след приемането на тази декларация нещата започнаха да се развиват по-разумно и по-сговорчиво и от двете страни. Това беше времето, в което с Иван Костов можехме да си приказваме, да се договаряме даже за избрани неща, свързани с валутния ръб или интернационалните връзки, по значими за България политики. Това е нещо, което в този момент не виждам.
Противно на всички внушения, тогава може би имаше опитни политици със стаж и солидни решения от началото на прехода зад тила си, които, колкото и да се карат, можеха да седнат на една маса и да се схванат. Сега всичко се развива по оста “за ” и “против ” ГЕРБ от началото на последните процеси, без никаква концепция да се потърси рационално и трайно решение, което да сближи позициите. Не може до безспир да водят война тези политически сили, които в този момент са към върха.
- Като ги гледате днешните политици, какъв съвет бихте им дали за излизане от политическата рецесия?
- Бих ги посъветвал да седнат, да помислят, да си съберат концепциите, в случай че имат такива, и да влязат в някакъв естествен диалог с останалите. Защото реваншът не е добър консултант в политиката. А го виждам и при едните, и при другите. Това може да продължи до безспир. Наистина, ние не сме имали до момента подобен интервал, в който да има четири служебни държавни управления с вероятността за още. Това значи разпад на държавността и политическата система.
- Защо не можаха да се обединят към декларацията на Политическа партия - в нея имаше дефинирани такива цели?
- Не е поради текста на декларацията, а поради държанието на “Промяната ” към ГЕРБ. Сега им се връща.
Нещо сходно имаше през 2005 година Тогава Национална движение „Симеон Втори" игра доста тежка контра на Българска социалистическа партия в първия мандат и след това даже не посмяха да си предложат те вид във втория, тъй като се видя, че ще им се върне тъпкано. И по този начин, естествено, се отиде към третия вид.
- Сега обстановката се повтаря, само че възможностите на третия мандат май не са изключително огромни. Възможно ли е да се откри въпреки всичко единодушието да се излъчи държавно управление и каква е сполучливата формула съгласно вас?
- Само теоретично има късмет. Поне аз не виждам някой да работи по тематиката съществено. То не става от през днешния ден за на следващия ден. За да се съберат през 2005 година трите партии, а и наклонността беше за четворна коалиция, ние бяхме водили разговор в продължение на месеци. Второ, самата процедура беше отработена по този начин - те приготвят проектокабинета с програмната декларация и в едната ръка аз давам мандата, с другата ръка те ми връщат досието с министрите, като зад претендента за министър председател стоят партийните водачи като знак на поддръжка. Това в този момент ми е мъчно да си го показва. Ще бъде знамение, в случай че се случи.
- Тогава вие бяхте апетитен за проектант на тройната коалиция, а в този момент президентът Румен Радев не желае да се намеси в процесите. Трябва ли той да заеме по-ангажираща роля?
- Въпрос на жанр е. Аз не съм могъл да си показва, че мога да оставя нещата да се развиват на самотек и партиите да се оправят както намерят за добре. Между другото тогава напрежението сред евентуалните участници в обединението беше в действителност доста съществено. И трябваше доста време, доста неофициални диалози, публични съвещания. Но това е било моето схващане. И за 10 година по мое време не се случи служебно държавно управление. Сега към този момент са четири служебните държавни управления, това е към този момент прекомерно.
- Умишлено ли се търси служебно ръководство? И зад държанието на Радев прозира ли желанието за президентска република?
- Чувам политолози да се пробват да обосноват такава теза. Не мога да кажа, че това е позиция на президента Радев. И не бих го посъветвал да я отстоява, да преследва сходна политическа цел. Първо, тъй като тя е непостижима. Президентска или, както Дюверже споделя: полупрезидентска република - той доста добре е разказал визията за една такава форма на ръководство, допуска в действителност да се направи дълбока смяна в конституцията, да има Велико народно събрание, на което партии като Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи да гласоподават “за ”, а аз не виждам по какъв начин ще се случи. А що се отнася до дясното, те са били по-скоро за противоположното - Народното събрание да избира президента. Тоест няма да има поддръжка за такава концепция.
И второ, което е по-важно, аз не мисля, че сходна концепция би била работеща, по-полезна. И дано партийните функционери да не се измъкват с тази теза от блатото, в което сами се натикаха за невъзможността да намерят рационални и работещи решения. През годините се видя, че българската парламентарна република може да работи нелошо. Давам за образец времето на ръководството на царя и на тройната коалиция, когато имах достойнството да бъда президент. Тогава нещата работеха и България имаше интернационален престиж, политическо успокоение, обществена политика. Защо тогава да може, а в този момент не? Ако ще отиваме към радикални разновидности - да се върнем към концепцията на Кимон Георгиев за закриване на партиите?! Това ще ни реши ли проблемите? Не мисля!
- Какъв е изходът от тази политическа рецесия? На кого президентът би трябвало да даде третия мандат, с цел да се случи държавно управление в действителност?
- Това е разбор по-скоро за политолози. Би могло и би трябвало да се случи с всяка една от останалите партии след второто място, в случай че в действителност могат да седнат и да се схванат. Ако ще се надлъгват, то тогава всеки би могъл да изхарчи този мандат. Затова и не желая да давам прогнози.
Но даже и да се случи, това държавно управление ще бъде еднодневка, ден до пладне. Ще се повъртят няколко месеца, ще се изпокарат, тъй като пред България има доста тежки проблеми, по които те са на разнообразни отзиви. И не е бюлетината, която ги разделя. Войната е тежък проблем, енергийната рецесия, стопанската система.
- Не е ли въпреки всичко по-добре да се сформира държавно управление, въпреки и с къс живот - до локалните избори да вземем за пример, с цел да се премине през спешните месеци?
- Самото споменаване на локалните избори демонстрира, че тези, които са вътре, а още повече тези, които остават отвън държавното управление, ще мислят единствено за това по какъв начин да завоюват локалната власт. Така че ще се дебнат и нещата ще отиват все по̀ на зле. Няма смисъл да се вършат опити.
- Но нови избори в този момент ще родят ли по-различна обстановка в Народното събрание?
- Никой не би могъл да го обещае. Но сигурно новите избори биха могли да поразбутат нещата, да понаместят други, и може би да извадят нови политически фактори.
- Т.нар. Нова левица ли визирате? На първата ви среща видяхме главно остарели муцуни...
- Новата левица беше това образувание, с което стартирахме преди 25 година Сега по-кратко, само че по-убедително приказваме за Левицата. Там има доста качествени хора. Има и доста младежи, които, уви, не видяхме на президиума тогава. Но те последователно ще излизат на напред във времето. А в това, че по-опитните оказват помощ, няма нищо неприятно. Имаше един прекрасен съветски филм “На пердах идут одни старики ” - единствено старците влизат в борбата. Но това в кръга на шегата. Аз не разделям и в никакъв случай не съм делял на млади и остарели и съм успявал с поддръжката и на едните, и на другите.
- Ключов въпрос обаче са връзките с Българска социалистическа партия. Вече е ясно, че с Нинова отпред на партията левицата ще е без Българска социалистическа партия и може би по тази причина първата колекция приличаше на помпане на мускули на вътрешната съпротива.
- Левицата може да се случи без това управление на Българска социалистическа партия. Нужна е промяна и коалиция. Преди 25 година моята теза беше, че с цел да успеем, е нужна смяна. Сега това стана мръсна дума, по тази причина приказваме за промяна - наложително изискване за левицата, в случай че желаеме да се върнем в мача. Как ще стане това, аз към този момент съм настрана и не мога да давам препоръки на сътрудниците от Българска социалистическа партия. Българските социалисти са задоволително зрели, само че би трябвало да схванат, че това е последният късмет. Не имам вяра да се случи, само че и Корнелия Нинова би трябвало да се замисли може ли да си разреши още една тежка загуба. Едно време второто място беше проваляне за Българска социалистическа партия, а в този момент петото се прави оценка като триумф. И като се позовавам на едното време - дано да напомня държанието на Александър Лилов, светла му памет, който загуби едни избори и си подаде оставката. И от това Българска социалистическа партия се възроди. За страдание, тази традиция остана в историята, а без нея ще последваме образеца на средноевропейските социалдемократически партии. Къде са полската, унгарската, чешката левица? Няма ги.
- Нинова най-вероятно ще остане водач и след конгреса през февруари. Тя разгласи прошка и ви предложения назад в партията, прави и стъпки за обединяване на лявото към Българска социалистическа партия. Май на изборите вляво ще има две писти?
- Това, което предложи госпожа Нинова, беше един ден преди сбирката на левицата - доста обикновено, някакъв финт. Второ, въпреки да не се е случило по нейно време, тя като ръководител би трябвало да знае, че ние бяхме изключени с решение на Националния съвет от 7 март 2014 година И в случай че желаеха да създадат жест на благосклонност към нас, можеха да анулират това решение.
И трето, това предложение ми намирисва на левосектантство. Това е съдружната визия на Българска комунистическа партия от 20-те години, когато са призовавали социалдемократи и земеделци срещу партийните си управления да се влеят в Българска комунистическа партия. Не! Ние не сме единствено тези, които са изгонени и напуснали, има доста обичайни социалдемократи, има хора с ляво мислене, които не са били членове на Българска социалистическа партия. Нищо по-естествено от това, както ние го направихме преди време, да създадем необятна коалиция, с доста толерантни връзки между тях и да дадем късмет за равнопоставеност. Това е ключът. А не да се влеем, може би да целунем ръка и да бъдем признати отначало. Не! Това не е съществено!
- Ако вътрешната съпротива не успее на конгреса на Българска социалистическа партия да смъкна Нинова, очаквате ли разединение на партията и към вас да се причислят някои от знаковите лица?
- Не бих желал да върша спекулации, ще приказваме, откакто мине конгресът. Всяко размишление в едната или другата посока би могло да сътвори напрежение. Но на този конгрес би трябвало да стане дискусия не просто за това по какъв начин да се явят на изборите, а за това по какъв начин програмно да наподобява Българска социалистическа партия. И още по-важно - да стане конфликт, в положителния смисъл, сред настоящия водач и другите възможности, тъй като с изключение на Костадин Паскалев виждам няколко души с качества на водачи. Надявам се да има ясно изразено водачество. И за един нов избор би трябвало да има “равен старт ”.
- Но подобен спор в дневния ред на конгреса не е очакван към този момент.
- Това значи, че ще се опитат да оспорят процедурите. Това също е мотив за спор. Както споделят математиците - когато една задача няма решение и се потвърди, това също е решение. Ако се види, че гневно се съпротивляват против концепцията за смяна в управлението, респективно в устава и метода на избора, то това значи, че някой се окопава от ден на ден и повече, до момента в който стигне дъното, че и отвъд.
- Вие ли сте архитектът на тази концепция за Левицата? Какво ще съставлява тя в последна сметка - коалиция или нов политически индивид?
- Ще се разбере скоро. А аз поддържам напъните на една немалка група хора от Българска социалистическа партия и такива от другите леви обединения.
- На срещата в НДК липсваха знакови имена от вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия като Сергей Станишев? Бихте ли работили с него още веднъж?
- Ако господин Станишев желае смяна, тогава да поддържа трансформацията и по-късно да търси реализация на личните си упоритости. Преди първия конгрес ме питаха по какъв начин бих погледнал на наличието на Станишев и аз имах единствено една молба - да не ни слагат един до различен. Иначе е добре пристигнал всеки, който може да помогне, колкото и непримиримо да сме спорили.
 
Източник:
 
 
 
 
06 Яну 2023418105 Яну 2023601605 Яну 2023533903 Яну 2023424602 Яну 2023631802 Яну 20233680КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Яну 20231296624 Дек 2022354306 Яну 202392828 Дек 2022767
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД