Тъжният клоун Георги Парцалев: “Не е въпросът само да оставиш нещо след себе си. Важно е какво”
Георги Парцалев е роден на 16 юни 1925 година в град Левски и съвсем извършва фамилната фантазия - да стане доктор. Той следва няколко семестъра медицина, преди да се съобщи на огромната си обич - театърът. И по този начин, през 1956 година, дружно с Григор Вачков, Георги Калоянчев, Стояна Мутафова и Никола Анастасов, са първите артисти на Сатиричния спектакъл.
През 1970 година тези артисти са всенародни любимци, пред които начинаещата тогава актриса Латинка Петрова не смее да диша: “Ние младите се лепяхме по цоклите, тъй като минава актьорът...”.
Не звезда, а земен човек
Той бил единственият, с който можело да се приказва, усмихвал се на всички, поздравявал от пропуща до чистачките всички, заметнал винения си шал, достоен, неагресивен. Но при него имало театрална тресчица при всяко излизане. Много се тормозил, преди да излезе на сцената, и тичал преди присъединяване да се обади на майка си. “Мамо, добре съм, подготвил съм се, да”, нареждал по телефона. След зрелище отново тичал да рапортува: “Добре мина, ‘ората рекоха браво”.
През 1958 година идва и първата му роля в киното в “Любимец 13”. Парцалев бързо се трансформира в любим на публиката и един от незабравимите комедианти. Изиграва едни от най-запомнящите се функции във филмите “С деца на море ", “Дванадесет диоптъра далекогледство ", “Сиромашко лято " и “Тримата от запаса ".
“В артиста материята е с особена кройка, там има всичко - и доста сол, и доста пипер. Много яд има, само че Пацо умееше тези неща да ги гълта и да бъде джентълмен”, единомислещи са сътрудниците му.
Въпреки радостните истории, Парцалев е именуван и “тъжният клоун”, той бил “велик самотник”.
Споделял, че се опасява, че ще почине самичък
Няколко години преди гибелта си огромният Парцалев претърпява низ от разочарования. До последно не станал член на партията, заради тази причина и не бил измежду любимците на властта. Постепенно почнали да му отхвърлят функции в театъра и киното.
Мечтаната му роля, която по този начин и не съумява да изиграе, е тази на Дон Кихот. На 31 октомври 1989 година великият комедиант Георги Парцалев издъхва на 64-годишна възраст в Правителствена болница. Още се носят митове към точната диагноза, довела до гибелта му. Официалната версия, с която излиза фамилията му, е скоротечна левкемия.
Поради споровете му с партията му е отказано и поклонение в Сатиричния спектакъл
Животът на обичания български артист може би най-добре се разказва с една негова имитация от “Сиромашко лято”: “Не е въпросът единствено да оставиш нещо след себе си. Важно е какво ще оставиш”.
“Смехът е съществено нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”, обичаше да споделя единственият артист, за който никой не може да каже неприятна дума. Смята се, че кариерата му е била благополучна и щастлива и че както е бил национален любим, така е бил уважаван и от “народната” власт. Истината обаче е друга. Парцалев става национален актьор едвам през 1988 година, малко преди гибелта си, а е бил трайно недолюбван от властта по три аргументи: тъй като е бил доста известен, тъй като е бил безпартиен и тъй като бил с нетрадиционна полова ориентировка. Като просветен и ерудиран човек, Парцалев е пазел живота си както от алчните погледи на клюкарите, по този начин и - доколкото е било допустимо - от бдителното око на партията. Поради това не става партиен член, за разлика от сътрудника си Георги Калоянчев. Още се помни закачката сред двамата, когато на задявката на Калоянчев, че двамата лапат национални пари, Парцалев дава отговор аристократично и ефектно: “Ти ядеш национални, а аз заслужени!”. Една от околните приятелки на великия артист - Латинка Петрова, споделя: Когато се разболя, аз съвсем всеки ден го посещавах в болничното заведение. А той слагаше едни чавки кой идва да го види. Как разбрах?! - Един ден ми вика: “Лотье, ти нямаш пропуснати посищения. Ей така чавка ти поставям!”. А един ден ми вика:
“Глиедам, свети му патриарх Максим - в прилежащата стая. Викам си: Божи човек, пък и негу гу були жлъчка... Тука има ниещу, дето ни е в ред!”.
Явно разсъждаваше за какво Господ не го е направил вечен
С всичко се майтапеше. Усмивката му не слизаше от лицето. Една вечер обаче, като се прибирахме късно през нощта, ми сподели: “Лотье, теби тъ чакът у дома, мени нийде никой ни мъ чака!”. Парцалев бил сигурен, че службите го наблюдават непрекъснато. Тато го недолюбвал поради “левия му уклон”. Едва отървал пандиза в средата на 60-те години по време на първия огромен развой против “меките китки”. Тогава, нашепва остаряла градска легенда, Пацата се провикнал в правосъдната зала:
“Коскоджамити съдии, а се занимават с наш’те дупетии!”
Магистратите се разсмели и сатиричното величие било избавено.
А и Парцалев правеше пачки от халтури, до момента в който Калата като партиен секретар на театъра не можеше да си го разреши. Лично на мен Пацата ми е казвал, че има 100 000 лева на брошура. Живееше си като Симеончо. Беше безумно великодушен. Раздаваше заеми наляво и надясно. И постоянно той плащаше сметките...”. Малко известното за Пацата • За 65 години Георги Парцалев нито един път не е ходил на почивна станция. Често обаче гостувал на другари в провинцията. Бил извънредно скромен, постоянно на масата оставало неизядено сервираното му месо, само че лютите чушки омитал като фурия. Докато снимали кино лентата " Тримата от запаса " край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 предложения за Парцалев, а едно семейство даже заплашило, че в случай че звездата не отиде да спи у тях, ще си възпламенят къщата.
По време на фотосите локалните изклали и всички пуйки, с цел да нагостят артиста.
• Парцалев имал две лица - едно за общо прилагане и друго - единствено за къщна приложимост. Разработил си и две походки - на улицата и на сцената движел мъжкарски, а вкъщи го давал с балетна стъпка. Навън в никакъв случай не парадирал с многочислените си златни синджири и гривни, до момента в който на личен терен дзънкал като индийска танцьорка. Жестовете му в непозната компания въобще не издавали “нежната душа”. Точно противоположното било измежду хора, на които имал доверие. Тогава маестрото вадел най-тънкото си гласче, най-влажния си взор и най-кръшните придвижвания на крайниците.
• Жените с вярно полово възприятие също се шашвали от грацията, с която водел “двойното си счетоводство”. Негови любимки били двете топ звезди на родното кино Катя Паскалева и Невена Коканова. Виждал в тях сродни души, отворени за шаренията на света, за насладата от купона и сцената, наречена живот.
Паулина БОЯНОВА
През 1970 година тези артисти са всенародни любимци, пред които начинаещата тогава актриса Латинка Петрова не смее да диша: “Ние младите се лепяхме по цоклите, тъй като минава актьорът...”.
Не звезда, а земен човек
Той бил единственият, с който можело да се приказва, усмихвал се на всички, поздравявал от пропуща до чистачките всички, заметнал винения си шал, достоен, неагресивен. Но при него имало театрална тресчица при всяко излизане. Много се тормозил, преди да излезе на сцената, и тичал преди присъединяване да се обади на майка си. “Мамо, добре съм, подготвил съм се, да”, нареждал по телефона. След зрелище отново тичал да рапортува: “Добре мина, ‘ората рекоха браво”.
През 1958 година идва и първата му роля в киното в “Любимец 13”. Парцалев бързо се трансформира в любим на публиката и един от незабравимите комедианти. Изиграва едни от най-запомнящите се функции във филмите “С деца на море ", “Дванадесет диоптъра далекогледство ", “Сиромашко лято " и “Тримата от запаса ".
“В артиста материята е с особена кройка, там има всичко - и доста сол, и доста пипер. Много яд има, само че Пацо умееше тези неща да ги гълта и да бъде джентълмен”, единомислещи са сътрудниците му.
Въпреки радостните истории, Парцалев е именуван и “тъжният клоун”, той бил “велик самотник”.
Споделял, че се опасява, че ще почине самичък
Няколко години преди гибелта си огромният Парцалев претърпява низ от разочарования. До последно не станал член на партията, заради тази причина и не бил измежду любимците на властта. Постепенно почнали да му отхвърлят функции в театъра и киното.
Мечтаната му роля, която по този начин и не съумява да изиграе, е тази на Дон Кихот. На 31 октомври 1989 година великият комедиант Георги Парцалев издъхва на 64-годишна възраст в Правителствена болница. Още се носят митове към точната диагноза, довела до гибелта му. Официалната версия, с която излиза фамилията му, е скоротечна левкемия.
Поради споровете му с партията му е отказано и поклонение в Сатиричния спектакъл
Животът на обичания български артист може би най-добре се разказва с една негова имитация от “Сиромашко лято”: “Не е въпросът единствено да оставиш нещо след себе си. Важно е какво ще оставиш”.
“Смехът е съществено нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”, обичаше да споделя единственият артист, за който никой не може да каже неприятна дума. Смята се, че кариерата му е била благополучна и щастлива и че както е бил национален любим, така е бил уважаван и от “народната” власт. Истината обаче е друга. Парцалев става национален актьор едвам през 1988 година, малко преди гибелта си, а е бил трайно недолюбван от властта по три аргументи: тъй като е бил доста известен, тъй като е бил безпартиен и тъй като бил с нетрадиционна полова ориентировка. Като просветен и ерудиран човек, Парцалев е пазел живота си както от алчните погледи на клюкарите, по този начин и - доколкото е било допустимо - от бдителното око на партията. Поради това не става партиен член, за разлика от сътрудника си Георги Калоянчев. Още се помни закачката сред двамата, когато на задявката на Калоянчев, че двамата лапат национални пари, Парцалев дава отговор аристократично и ефектно: “Ти ядеш национални, а аз заслужени!”. Една от околните приятелки на великия артист - Латинка Петрова, споделя: Когато се разболя, аз съвсем всеки ден го посещавах в болничното заведение. А той слагаше едни чавки кой идва да го види. Как разбрах?! - Един ден ми вика: “Лотье, ти нямаш пропуснати посищения. Ей така чавка ти поставям!”. А един ден ми вика:
“Глиедам, свети му патриарх Максим - в прилежащата стая. Викам си: Божи човек, пък и негу гу були жлъчка... Тука има ниещу, дето ни е в ред!”.
Явно разсъждаваше за какво Господ не го е направил вечен
С всичко се майтапеше. Усмивката му не слизаше от лицето. Една вечер обаче, като се прибирахме късно през нощта, ми сподели: “Лотье, теби тъ чакът у дома, мени нийде никой ни мъ чака!”. Парцалев бил сигурен, че службите го наблюдават непрекъснато. Тато го недолюбвал поради “левия му уклон”. Едва отървал пандиза в средата на 60-те години по време на първия огромен развой против “меките китки”. Тогава, нашепва остаряла градска легенда, Пацата се провикнал в правосъдната зала:
“Коскоджамити съдии, а се занимават с наш’те дупетии!”
Магистратите се разсмели и сатиричното величие било избавено.
А и Парцалев правеше пачки от халтури, до момента в който Калата като партиен секретар на театъра не можеше да си го разреши. Лично на мен Пацата ми е казвал, че има 100 000 лева на брошура. Живееше си като Симеончо. Беше безумно великодушен. Раздаваше заеми наляво и надясно. И постоянно той плащаше сметките...”. Малко известното за Пацата • За 65 години Георги Парцалев нито един път не е ходил на почивна станция. Често обаче гостувал на другари в провинцията. Бил извънредно скромен, постоянно на масата оставало неизядено сервираното му месо, само че лютите чушки омитал като фурия. Докато снимали кино лентата " Тримата от запаса " край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 предложения за Парцалев, а едно семейство даже заплашило, че в случай че звездата не отиде да спи у тях, ще си възпламенят къщата.
По време на фотосите локалните изклали и всички пуйки, с цел да нагостят артиста.
• Парцалев имал две лица - едно за общо прилагане и друго - единствено за къщна приложимост. Разработил си и две походки - на улицата и на сцената движел мъжкарски, а вкъщи го давал с балетна стъпка. Навън в никакъв случай не парадирал с многочислените си златни синджири и гривни, до момента в който на личен терен дзънкал като индийска танцьорка. Жестовете му в непозната компания въобще не издавали “нежната душа”. Точно противоположното било измежду хора, на които имал доверие. Тогава маестрото вадел най-тънкото си гласче, най-влажния си взор и най-кръшните придвижвания на крайниците.
• Жените с вярно полово възприятие също се шашвали от грацията, с която водел “двойното си счетоводство”. Негови любимки били двете топ звезди на родното кино Катя Паскалева и Невена Коканова. Виждал в тях сродни души, отворени за шаренията на света, за насладата от купона и сцената, наречена живот.
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ