Георги Найденов: Да преименуваме площад Централен на...
Георги Найденов е роден на 11 септември 1945 година в Пловдив. По обучение е химик и лекар по право, а по предопределение - занаятчия на словото. Почти половин век е работил като публицист в районни медии, бил е и сътрудник на Българска телеграфна агенция в Пловдив и Москва и специфичен сътрудник в Афганистан, Корея, Монголия, Съединени американски щати, Китай, Швейцария, Йордания. Ръководил е южнобългарското бюро на организация „ София прес “. Акредитиран публицист към Организация на обединените нации. Носител е на редица интернационалните награди. Отличен е с наградата „ Златното перо “ на Съюза на българските публицисти през 2011 година Вписан е в Златната книга на Фондация „ Кенеди “. От 1996 година е изпълнителен шеф на фондация „ Помогни на нуждаещите се “. Президент е на Международната академия по публицистика ЕВРОПРЕС. Автор е на 20 книги, 2 от които в съавторство. Преди седмица бе промоцията на най-новата му книга „ Пловдив - мегаполис на духа и благоверието “. Тя съставлява самобитен хартиен гид, който развежда читателя из всички културни, исторически, религиозни и археологически здания и монументи в Пловдив и региона. Написана е в памет на неговата майка Миля Балева-Найденова, приживе преподавател и будител, която умира едвам на 27 години.
- Г-н Найденов, какво ви предизвика да напишете книгата „ Пловдив - мегаполис на духа и благоверието “?
- Тази книга написах като пловдивчанин, с цел да вдъхна малко самочувствие на своите съграждани, защото нашият град е един от най-древните в света и най-древният в Европа. Тъй като малко хора знаят този факт, би трябвало да го разпространяваме и разкажем. Още повече че днешните археолози, на които би трябвало да свалим шапка, вършат чудеса. Те изписват незнайните страници на пловдивската биография. За моя наслада един от коректорите на книгата към този момент я е превел на съветски език. А това, че Пловдив стана европейска столица на културата, е епохално събитие в неговата история. Второто, което ме предизвика е, че когато работех интензивно като публицист, показвахме, че Пловдив е град на верската приемливост. Хубавото при религиите е, че те работят за изявата на личността и упражняване на приемливост. Това е и илюстрация за политика, само че говорейки за политика, дано поясня, че тя е война без кръвопролития, до момента в който войната си остава политика с кръвопролития даже и в 21. век.
Затова за нас, публицистите, толерантността е средство за битка с омразата, с незнанието и разделянето на „ ние “ и „ те “. Тя е изискване за мир, народна власт и стабилно развиване. Затова колегиумът на Международната академия ЕВРОПРЕС одобри за собствен професионален празник Международния ден на толерантността - 16 ноември, разгласен от Организация на обединените нации. По наша самодейност на този ден през 2016 година в Пловдив бе открит Паметният знак на военните репортери, отразявали Руско-турска война през 1877/78 година - преходници на публицистиката в освободена България. Между другото, преди 3 години един френски проектант искаше да подари абстрактен план за създаване на храм на международните религии в Пловдив. Беше донесъл и макета, само че не го одобриха в общината, и индивидът си потегли отчаян. Наскоро взех решение да възобновя контакта с него, само че разбрах, че е умрял.
- Какви начинания предвиждате в границите на семейството на Пловдив като европейска столица на културата?
-По мотив на семейството на града ни като европейската столица на културата през 2019 година работим върху основаването на клубове за другарство с Пловдив, в общини и обитаеми места в региона. Интересното е, че към този момент демонстрираха интерес към такива клубове от Монтана, Стрелча, Лом и Силистра. В Община Пловдив ще внесем предложение, след ремонта на площад " Централен ", той да се преименува на площад " 22 септември ", когато е празникът на независимостта на България, а намиращият се на площада гарнизонен боен клуб да се преименува на Военен клуб ген. Владимир Вазов.
Искаме също да се смени името и на градския Дом на културата - да се споделя Дворец на нациите „ Борис Христов “. Необходимо е също да се сложи незабравим знак на Археологическия музей. Навремето там се организира Филипополска седмица на първата тракийска просвета. Тогава посетител беше проф. Ян Бест от Холандия, шеф на Фондацията за исторически проучвания. Той е индивидът, който даде дефиницията на тракологията, с цел да стане независима просвета и да ни познае целият теоретичен свят. Смятам, че в случай че сложим незабравим знак в негова чест, ще притеглим и повече холандци.
- В Пловдив се чака да дойдат и доста задгранични публицисти. Има ли построен пресцентър за тях?
- Не. Ще потърсим подпомагане от управлението на арменската общественост да ни дават в избрани дни един от клубовете си в Стария град. Предвиждаме на създадем и специфични експозиции за медии и връзки. Разполагаме с ретро журналистическа инсталация, остарели пишещи машини, едната от които е била в деяние през 19. век. Пазим и една от първите създадени радиоточки „ Родина “, както и остарели радиоапарати. Музея ще разположим в двора на ул. „ Фредерик Жюлио Кюри “ 9, където се намира офисът на Фондация " Помогни на нуждаещите се ", а мястото ще се споделя „ Журналистическа гостоприемница “.
Другото, което сме замислили, е да създадем паспорт на екскурзианта. Той ще има в същото време информативен и древен темперамент и ще остане като светиня за този, който посети Пловдив като европейска столица на културата. Имам огромно предпочитание да възстановим и интернационалния фестивал на документалното кино. Вече две години не можем да направил 12-ото му издание заради липса на средства. Имаме подготвеност, единствено би трябвало някой да ни подаде ръка. Извън тематиката с Пловдив - европейска столица на културата, на огромните хипермаркети ще препоръчаме да слагат специфичен знак /който съм донесъл от Аржентина/ за паркиране на водачи на МПС, които са бъдещи майки. Така ще изразим уважението си към тях, защото сме в тежка демографска рецесия.
- Да ви върна в годините на дейна журналистическа активност. В коя точка на света изпитахте същински боязън като специфичен сътрудник?
- Спомням си за командировка от Москва до столицата на Киргизстан - Бишкек /по руско време Фрунзе/, където посетих единствената в Средна Азия плантация за отровни змии. В нея се отглеждаха най-вече пепелянки и кобри - общо 6000. От тях се извличаше отрова за потребностите на фармацията. По време на фотосите основният ветеринар Юрий Сударев изтърва едно от влечугите. То бързо се насочи към мен, само че той го хвана и уви към ръката си. А моята фотография, която показваше „ доенето “ на змиите, бе малко разфокусирана. Признавам, изплаших се, а моят именит фотоапарат „ Старт “ независимо бе записал държанието ми.
- С коя персона не успяхте да извършите изявление?
-Много желаех да направя изявление с Владимир Висоцки. За днешните млади да споделя, че това бе бардът, чиито песни по времето на соца се записваха и разпространяваха по системата на „ самиздат “. С Висоцки ме свърза моят прочут доктор Иля Илич Аронов, воин от Великата отечествена война, който по мое време бе основен доктор на пета подстанция на „ Бърза помощ “ в Москва. Той постоянно ми съдействаше за билети за „ Театъра на Таганка “, където играеше бардът. По време на един театър в антракта предадох на Володя авансово написаните въпроси. Уговорихме се, след неговите гастроли из Сибир, които му предстояха, да се забележим още веднъж за отговорите. Измина повече от година, Москва към този момент живееше с пулса на „ Олимпиада 80 “, а отговори към момента нямах. Докато един ден радиото и малкия екран прекъснаха излъчванията си, с цел да научи светът вестта за преждевременната кончина на Висоцки. Бе единствено на 40. Позвъниха ми от България да напиша нещо за него. Така се роди „ Интервю без отговори “ - с осведомителни информации и изказани по различен мотив реплики на актьора-певец.
- Г-н Найденов, какво ви предизвика да напишете книгата „ Пловдив - мегаполис на духа и благоверието “?
- Тази книга написах като пловдивчанин, с цел да вдъхна малко самочувствие на своите съграждани, защото нашият град е един от най-древните в света и най-древният в Европа. Тъй като малко хора знаят този факт, би трябвало да го разпространяваме и разкажем. Още повече че днешните археолози, на които би трябвало да свалим шапка, вършат чудеса. Те изписват незнайните страници на пловдивската биография. За моя наслада един от коректорите на книгата към този момент я е превел на съветски език. А това, че Пловдив стана европейска столица на културата, е епохално събитие в неговата история. Второто, което ме предизвика е, че когато работех интензивно като публицист, показвахме, че Пловдив е град на верската приемливост. Хубавото при религиите е, че те работят за изявата на личността и упражняване на приемливост. Това е и илюстрация за политика, само че говорейки за политика, дано поясня, че тя е война без кръвопролития, до момента в който войната си остава политика с кръвопролития даже и в 21. век.
Затова за нас, публицистите, толерантността е средство за битка с омразата, с незнанието и разделянето на „ ние “ и „ те “. Тя е изискване за мир, народна власт и стабилно развиване. Затова колегиумът на Международната академия ЕВРОПРЕС одобри за собствен професионален празник Международния ден на толерантността - 16 ноември, разгласен от Организация на обединените нации. По наша самодейност на този ден през 2016 година в Пловдив бе открит Паметният знак на военните репортери, отразявали Руско-турска война през 1877/78 година - преходници на публицистиката в освободена България. Между другото, преди 3 години един френски проектант искаше да подари абстрактен план за създаване на храм на международните религии в Пловдив. Беше донесъл и макета, само че не го одобриха в общината, и индивидът си потегли отчаян. Наскоро взех решение да възобновя контакта с него, само че разбрах, че е умрял.
- Какви начинания предвиждате в границите на семейството на Пловдив като европейска столица на културата?
-По мотив на семейството на града ни като европейската столица на културата през 2019 година работим върху основаването на клубове за другарство с Пловдив, в общини и обитаеми места в региона. Интересното е, че към този момент демонстрираха интерес към такива клубове от Монтана, Стрелча, Лом и Силистра. В Община Пловдив ще внесем предложение, след ремонта на площад " Централен ", той да се преименува на площад " 22 септември ", когато е празникът на независимостта на България, а намиращият се на площада гарнизонен боен клуб да се преименува на Военен клуб ген. Владимир Вазов.
Искаме също да се смени името и на градския Дом на културата - да се споделя Дворец на нациите „ Борис Христов “. Необходимо е също да се сложи незабравим знак на Археологическия музей. Навремето там се организира Филипополска седмица на първата тракийска просвета. Тогава посетител беше проф. Ян Бест от Холандия, шеф на Фондацията за исторически проучвания. Той е индивидът, който даде дефиницията на тракологията, с цел да стане независима просвета и да ни познае целият теоретичен свят. Смятам, че в случай че сложим незабравим знак в негова чест, ще притеглим и повече холандци.
- В Пловдив се чака да дойдат и доста задгранични публицисти. Има ли построен пресцентър за тях?
- Не. Ще потърсим подпомагане от управлението на арменската общественост да ни дават в избрани дни един от клубовете си в Стария град. Предвиждаме на създадем и специфични експозиции за медии и връзки. Разполагаме с ретро журналистическа инсталация, остарели пишещи машини, едната от които е била в деяние през 19. век. Пазим и една от първите създадени радиоточки „ Родина “, както и остарели радиоапарати. Музея ще разположим в двора на ул. „ Фредерик Жюлио Кюри “ 9, където се намира офисът на Фондация " Помогни на нуждаещите се ", а мястото ще се споделя „ Журналистическа гостоприемница “.
Другото, което сме замислили, е да създадем паспорт на екскурзианта. Той ще има в същото време информативен и древен темперамент и ще остане като светиня за този, който посети Пловдив като европейска столица на културата. Имам огромно предпочитание да възстановим и интернационалния фестивал на документалното кино. Вече две години не можем да направил 12-ото му издание заради липса на средства. Имаме подготвеност, единствено би трябвало някой да ни подаде ръка. Извън тематиката с Пловдив - европейска столица на културата, на огромните хипермаркети ще препоръчаме да слагат специфичен знак /който съм донесъл от Аржентина/ за паркиране на водачи на МПС, които са бъдещи майки. Така ще изразим уважението си към тях, защото сме в тежка демографска рецесия.
- Да ви върна в годините на дейна журналистическа активност. В коя точка на света изпитахте същински боязън като специфичен сътрудник?
- Спомням си за командировка от Москва до столицата на Киргизстан - Бишкек /по руско време Фрунзе/, където посетих единствената в Средна Азия плантация за отровни змии. В нея се отглеждаха най-вече пепелянки и кобри - общо 6000. От тях се извличаше отрова за потребностите на фармацията. По време на фотосите основният ветеринар Юрий Сударев изтърва едно от влечугите. То бързо се насочи към мен, само че той го хвана и уви към ръката си. А моята фотография, която показваше „ доенето “ на змиите, бе малко разфокусирана. Признавам, изплаших се, а моят именит фотоапарат „ Старт “ независимо бе записал държанието ми.
- С коя персона не успяхте да извършите изявление?
-Много желаех да направя изявление с Владимир Висоцки. За днешните млади да споделя, че това бе бардът, чиито песни по времето на соца се записваха и разпространяваха по системата на „ самиздат “. С Висоцки ме свърза моят прочут доктор Иля Илич Аронов, воин от Великата отечествена война, който по мое време бе основен доктор на пета подстанция на „ Бърза помощ “ в Москва. Той постоянно ми съдействаше за билети за „ Театъра на Таганка “, където играеше бардът. По време на един театър в антракта предадох на Володя авансово написаните въпроси. Уговорихме се, след неговите гастроли из Сибир, които му предстояха, да се забележим още веднъж за отговорите. Измина повече от година, Москва към този момент живееше с пулса на „ Олимпиада 80 “, а отговори към момента нямах. Докато един ден радиото и малкия екран прекъснаха излъчванията си, с цел да научи светът вестта за преждевременната кончина на Висоцки. Бе единствено на 40. Позвъниха ми от България да напиша нещо за него. Така се роди „ Интервю без отговори “ - с осведомителни информации и изказани по различен мотив реплики на актьора-певец.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ