Опитвам се да оставям злободневните събития, без коментар, наложил съм си го, НО... Случи се нещо, което надхвърля възможността ми да премина мимоходом. Интересно ми е как и защо в Учредителното събрание, а и след това, нашите предци са предпочитали да избират най-авторитетните фигури в обществено-политическия живот за председатели на Народното събрание?
Антим I, Каравелов, Славейков, Сукнаров, Тодор Икономов, Димитър Греков, Стамболов, Захарий Стоянов, Иван Гешов, Марко Балабанов, Найчо Цанов, Никола Мушанов, Александър Малинов…
Ще спра дотук, не че след 90-та година нямаше безспорни авторитети от различни партии. Няма да обсъждам или квалифицирам новия председател на Народното събрание - може да е изключително способен, но лично аз просто не го познавам. Днес чух пожелания “да оправдае доверието”.
Нима трябва да разчитаме на Провидението да ни изпрати човек, който бързо схваща? За съжаление към момента само можем да стискаме палци да се справи, тъй като това е първият му досег с парламентаризма. Уважението към институцията е нещо, което в България не съществува. Не уважаваме и един от заветите на бащите, основатели на Третата българска държава. Не говоря за писания девиз “Съединението прави силата”, който в различно време е използван от държави в половин Европа. Говоря за онова, което възрожденците са разбирали очевидно по-добре от нас - опитът и уважението на обществото към фигурата на председателя трябва да допринасят за доверието към една от най-важните институции в държавата, а не обратното! Много пъти имахме възможността да се убедим, че постът не прави човека. Определени неща в живота се научават с натрупване, само с житейски опит. Желанието е нещо чудесно, но то винаги е подчинено на реалностите.
Преди няколко дни колата ми се повреди. Имах голямо желание да тръгне, но реалността неумолимо ми казваше, че автосервизът ме зове.
По никакъв начин не визирам и не подценявам личността на новия председател. Затова и не го споменавам поименно. Проблемът е в липсата на уважение към избирателите, към институцията, но най-вече - към самите нас./БГНЕС
-------
Георги Михайлов, политически анализатор.
Анализът е направен специално за Фактор.бг.
Антим I, Каравелов, Славейков, Сукнаров, Тодор Икономов, Димитър Греков, Стамболов, Захарий Стоянов, Иван Гешов, Марко Балабанов, Найчо Цанов, Никола Мушанов, Александър Малинов…
Ще спра дотук, не че след 90-та година нямаше безспорни авторитети от различни партии. Няма да обсъждам или квалифицирам новия председател на Народното събрание - може да е изключително способен, но лично аз просто не го познавам. Днес чух пожелания “да оправдае доверието”.
Нима трябва да разчитаме на Провидението да ни изпрати човек, който бързо схваща? За съжаление към момента само можем да стискаме палци да се справи, тъй като това е първият му досег с парламентаризма. Уважението към институцията е нещо, което в България не съществува. Не уважаваме и един от заветите на бащите, основатели на Третата българска държава. Не говоря за писания девиз “Съединението прави силата”, който в различно време е използван от държави в половин Европа. Говоря за онова, което възрожденците са разбирали очевидно по-добре от нас - опитът и уважението на обществото към фигурата на председателя трябва да допринасят за доверието към една от най-важните институции в държавата, а не обратното! Много пъти имахме възможността да се убедим, че постът не прави човека. Определени неща в живота се научават с натрупване, само с житейски опит. Желанието е нещо чудесно, но то винаги е подчинено на реалностите.
Преди няколко дни колата ми се повреди. Имах голямо желание да тръгне, но реалността неумолимо ми казваше, че автосервизът ме зове.
По никакъв начин не визирам и не подценявам личността на новия председател. Затова и не го споменавам поименно. Проблемът е в липсата на уважение към избирателите, към институцията, но най-вече - към самите нас./БГНЕС
-------
Георги Михайлов, политически анализатор.
Анализът е направен специално за Фактор.бг.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ