Европейският шампион Георги Иванов пред ТОПСПОРТ: Имам силна психика и сърце! Искам титлата и при мъжете!
Георги Иванов зарадва всички българи с прелестното си показване на европейското състезание по битка до 23 години, което се организира в Тирана. В най-тежката категория на свободния жанр - 125-кг, той победи украинеца Володимир Кочанов с 11:0 и механически туш, единствено за 3:14 минути. И по този начин завоюва втората си купа от европейско в тази възрастова група, откакто през 2023 още веднъж стана №1, отново след край против този противник. След огромния успех, Иванов даде изявление първо за ТОПСПОРТ .
Георги, здравей и честита купа! Не остави никакъв късмет на противниците ти - 4 победи, общо 32 точки за теб, едвам 2 за съперниците ти. Показа им по какъв начин се прави...
- Здравейте и благодаря за поздравленията, за вниманието към мен. Много съм удовлетворен, тъй като европейското в свободния жанр приключи с българския химн! Прославих България и съм горделив. Често казано, чаках да печеля златния орден още преди шампионата. Въпреки това, че имах тежък чоп. Още на старта ми се падна руснак - Пуховски. Победих го с 5:1, само че беше оспорвана битка, водих единствено 3:1 към края. После направих 4:0 против Дурсинов от Азербайджан. Той имаше по-лек чоп и почиваше преди срещата ни. Винаги ми е най-трудно на старта, само че след това нямам проблеми. Но полуфинала бях уверен, че ще преборя турчина. Направих го изрично. За да пристигна новата ми битка с украинеца Кочанов. Той даже не се изпоти до финала, побеждаваше за 2-3 минути...
Източник:
Е, на финала хубаво го изпоти - 11:0 и механически туш...
- Да, по този начин е, добре го поизпотих! Стъпих на тепиха против него и видях, че има боязън в очите. Беше обезпокоен. Това ме стимулира още повече - като видя, че противникът ми го е боязън! Два пъти го надвивам на край на европейско до 23 години. Едва ли желае да се срещнем и отсега нататък.
Треньорът ти в националния ни тим Диан Динчев празнуваше рожден ден в същия ден. Подари му най-хубавия подарък. Какво си казахте с него?
- Че имаме една цел - да вдигнем високо българското знаме след края на финала. Така и стана. Чухме химна и още веднъж показахме, че битката е най-успешният български спорт, който няма да загуби популярност и обичаи, който ще продължава да носи медали и да прави хората щастливи. Вече 3 години подред взимаме купата в тежката категория на свободния жанр на европейско до 23 години. Аз я взех през 2023 година, предходната го направи Ален Хубулов, в този момент отново аз.
Източник:
Сега какво следва за теб?
- Подготвителен лагер във Владикавказ с националния тим при мъжете. Там ще се готвим за идното европейско състезание в Братислава, което е през идващия месец. Ще отида там пределно стимулиран да надделявам, да продължа положителната си форма.
Да разбирам, че се целиш в европейска купа и при мъжете?
- Винаги това е моята цел - първо място! Независимо от шампионата и възрастовата група. Винаги желая да бъда първенец, да пъдя най-високи цели. Не ме е боязън от никого! Ето, в тази категория е Олимпийският първенец от Грузия - Гено Петриашвили. Не знам дали ще бъде на Европейското, тази година на никое място не се е борил досега. Но и против него да се изправя, отново няма да има никакъв боязън у мен! Вярвам в себе си.
Това прави усещане - още с излизането на тепиха напряко полудяваш, като гледаме погледа ти.
- Ами, в нашия спорт е доста значимо да имаш душeвност, да си темперамент. Млад съм, само че считам, че владея мощна душeвност и това доста ми оказва помощ. Естествено, не може и без другите съставни елементи от битката. Заради това трябват доста тренировки, доста лагери и спаринг противници. Подготовката за всеки шампионат от извънредно значение. Но имаш ли душeвност и сърце, нещата ще се получават.
Източник:
Ти си ученик на димитровградската школа. Донесе първата купа за града след дълга пауза от над 50 години. Тава не се беше случвало от времето на Еньо Вълчев. Кажи няколко думи за клуба ти?
- Така е, направих това след доста дълга пауза от времената на Вълчев. Не единствено от битка, и от други спортове дълго нямаше купа градът, в случай че не се неистина. Благодарен съм на всички в клуба ми. Че ми оказват помощ. И на треньора ми Салим Наим, аз съм при него от дете, от 6-годишен. Той ме взе и ме построи като герой. Продължава да го прави. И баща ме тренираше, Бог да го елементарни. Петима братя сме. Татко ни събираше на килима в хола и правихме хватки. Всичките ми братя бяха свързани с битката, медалисти. По-големите се отхвърлиха, най-малкият неотдавна стана трети на републиканско, той е на 12 години. Ние сме семейство, което доста обича битката.
Кой е обичаният ти герой?
- Винаги мой кумир е бил легендата Валентин Йорданов! Велик българин и звезда в международен мащаб в нашия спорт. Да станеш Олимпийски първенец на 36 години в един от леките стилове на свободната битка е нещо неповторимо. При нас, тежките, е по-лесно на тази възраст, само че при него е било доста мъчно. Бил е твърдоглав и постоянно ми е за образец.
Източник:
Оптимист ли си за бъдещето на битката у нас, че триумфите ще продължат?
- Да, оптимист съм! Виждате, реализираме триумфи. Но би трябвало да се обърне внимание на децата, на тези, които идват изпод, там ситуацията по никакъв начин не е розово. Да има повече лагери за U15 и U17, да има надпревари. Това е пътят за мен. Да сме живи и здрави и да развиваме битката, тъй като е най-успешният български спорт и носи популярност на страната ни.
Георги, здравей и честита купа! Не остави никакъв късмет на противниците ти - 4 победи, общо 32 точки за теб, едвам 2 за съперниците ти. Показа им по какъв начин се прави...
- Здравейте и благодаря за поздравленията, за вниманието към мен. Много съм удовлетворен, тъй като европейското в свободния жанр приключи с българския химн! Прославих България и съм горделив. Често казано, чаках да печеля златния орден още преди шампионата. Въпреки това, че имах тежък чоп. Още на старта ми се падна руснак - Пуховски. Победих го с 5:1, само че беше оспорвана битка, водих единствено 3:1 към края. После направих 4:0 против Дурсинов от Азербайджан. Той имаше по-лек чоп и почиваше преди срещата ни. Винаги ми е най-трудно на старта, само че след това нямам проблеми. Но полуфинала бях уверен, че ще преборя турчина. Направих го изрично. За да пристигна новата ми битка с украинеца Кочанов. Той даже не се изпоти до финала, побеждаваше за 2-3 минути...
Източник:
Е, на финала хубаво го изпоти - 11:0 и механически туш...
- Да, по този начин е, добре го поизпотих! Стъпих на тепиха против него и видях, че има боязън в очите. Беше обезпокоен. Това ме стимулира още повече - като видя, че противникът ми го е боязън! Два пъти го надвивам на край на европейско до 23 години. Едва ли желае да се срещнем и отсега нататък.
Треньорът ти в националния ни тим Диан Динчев празнуваше рожден ден в същия ден. Подари му най-хубавия подарък. Какво си казахте с него?
- Че имаме една цел - да вдигнем високо българското знаме след края на финала. Така и стана. Чухме химна и още веднъж показахме, че битката е най-успешният български спорт, който няма да загуби популярност и обичаи, който ще продължава да носи медали и да прави хората щастливи. Вече 3 години подред взимаме купата в тежката категория на свободния жанр на европейско до 23 години. Аз я взех през 2023 година, предходната го направи Ален Хубулов, в този момент отново аз.
Източник:
Сега какво следва за теб?
- Подготвителен лагер във Владикавказ с националния тим при мъжете. Там ще се готвим за идното европейско състезание в Братислава, което е през идващия месец. Ще отида там пределно стимулиран да надделявам, да продължа положителната си форма.
Да разбирам, че се целиш в европейска купа и при мъжете?
- Винаги това е моята цел - първо място! Независимо от шампионата и възрастовата група. Винаги желая да бъда първенец, да пъдя най-високи цели. Не ме е боязън от никого! Ето, в тази категория е Олимпийският първенец от Грузия - Гено Петриашвили. Не знам дали ще бъде на Европейското, тази година на никое място не се е борил досега. Но и против него да се изправя, отново няма да има никакъв боязън у мен! Вярвам в себе си.
Това прави усещане - още с излизането на тепиха напряко полудяваш, като гледаме погледа ти.
- Ами, в нашия спорт е доста значимо да имаш душeвност, да си темперамент. Млад съм, само че считам, че владея мощна душeвност и това доста ми оказва помощ. Естествено, не може и без другите съставни елементи от битката. Заради това трябват доста тренировки, доста лагери и спаринг противници. Подготовката за всеки шампионат от извънредно значение. Но имаш ли душeвност и сърце, нещата ще се получават.
Източник:
Ти си ученик на димитровградската школа. Донесе първата купа за града след дълга пауза от над 50 години. Тава не се беше случвало от времето на Еньо Вълчев. Кажи няколко думи за клуба ти?
- Така е, направих това след доста дълга пауза от времената на Вълчев. Не единствено от битка, и от други спортове дълго нямаше купа градът, в случай че не се неистина. Благодарен съм на всички в клуба ми. Че ми оказват помощ. И на треньора ми Салим Наим, аз съм при него от дете, от 6-годишен. Той ме взе и ме построи като герой. Продължава да го прави. И баща ме тренираше, Бог да го елементарни. Петима братя сме. Татко ни събираше на килима в хола и правихме хватки. Всичките ми братя бяха свързани с битката, медалисти. По-големите се отхвърлиха, най-малкият неотдавна стана трети на републиканско, той е на 12 години. Ние сме семейство, което доста обича битката.
Кой е обичаният ти герой?
- Винаги мой кумир е бил легендата Валентин Йорданов! Велик българин и звезда в международен мащаб в нашия спорт. Да станеш Олимпийски първенец на 36 години в един от леките стилове на свободната битка е нещо неповторимо. При нас, тежките, е по-лесно на тази възраст, само че при него е било доста мъчно. Бил е твърдоглав и постоянно ми е за образец.
Източник:
Оптимист ли си за бъдещето на битката у нас, че триумфите ще продължат?
- Да, оптимист съм! Виждате, реализираме триумфи. Но би трябвало да се обърне внимание на децата, на тези, които идват изпод, там ситуацията по никакъв начин не е розово. Да има повече лагери за U15 и U17, да има надпревари. Това е пътят за мен. Да сме живи и здрави и да развиваме битката, тъй като е най-успешният български спорт и носи популярност на страната ни.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ