Българи сме и всички страдаме от една обща болест...
Георги (Гоце) Николов Делчев (4 февруари 1872 г.- 4 май 1903 г.) е един от най-значимите български революционери, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален воин в България и Република Македония. Използва псевдоними като Ахил, Миндизот.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обграждане в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 против 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, само че опитът пропада. Битката край село Баница приключва със гибелта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, до момента в който другите съумяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Ето някои от политическите мисли на Гоце Делчев. Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас немаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани.
Другари, не виждате ли, че в този момент към този момент не сме плебеи на разпадащата се турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин. Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото Българско родно място.
Гръцките свещеници и учители са спънка за нас. Дойде време да работим за България, тъй като ние всички сме българи. Трябва да работим за България, тъй като тя ще пристигна и ще ни помогне да отхвърлим османската власт.
Аз разбирам света само като поле за културно състезание сред народите.
Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпущаме изпредвид, че има и други народности и страни, които са доста заинтригувани от разрешението на този въпрос. Една интервенция на България ще провокира намесата и на прилежащите страни и може да докара до разпокъсването на Македония. Ето за какво народите, населяващи тия две области, би трябвало сами с общи старания и жертви да извоюват своята независимост и самостоятелност в рамките на една самостоятелна Македоно-Одринска страна, като разчитаме единствено на материалната и морална поддръжка на България и на Великите сили.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обграждане в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 против 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, само че опитът пропада. Битката край село Баница приключва със гибелта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, до момента в който другите съумяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Ето някои от политическите мисли на Гоце Делчев. Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас немаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани.
Другари, не виждате ли, че в този момент към този момент не сме плебеи на разпадащата се турска страна, а сме плебеи на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята цялостна капитулация в Берлин. Затова би трябвало да се борим за автономията на Македония и Одринско, с цел да ги запазим в тяхната целокупност, като един стадий за бъдещето им присъединение към общото Българско родно място.
Гръцките свещеници и учители са спънка за нас. Дойде време да работим за България, тъй като ние всички сме българи. Трябва да работим за България, тъй като тя ще пристигна и ще ни помогне да отхвърлим османската власт.
Аз разбирам света само като поле за културно състезание сред народите.
Ние, българите от Македония и Одринско, не би трябвало да изпущаме изпредвид, че има и други народности и страни, които са доста заинтригувани от разрешението на този въпрос. Една интервенция на България ще провокира намесата и на прилежащите страни и може да докара до разпокъсването на Македония. Ето за какво народите, населяващи тия две области, би трябвало сами с общи старания и жертви да извоюват своята независимост и самостоятелност в рамките на една самостоятелна Македоно-Одринска страна, като разчитаме единствено на материалната и морална поддръжка на България и на Великите сили.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ