Гецата на 60: Топката е животът ми и съм щастлив
Георги Георгиев - Гецата, който навършва 60 години през днешния ден показа пред вестник „ Мач Телеграф “ дали е благополучен от това, което е постигнал до този миг в живота си и сбъднал ли е фантазиите си. Той съобщи, че признанието на хората е най-голямото му достижение.
Прочетете още
„ Остаряваме всички постепенно. Имаше една ария на Богдана Карадочева - „ Остаряваме постепенно “, та и аз по този начин. Ще го ознаменувам в Пловдив с другари в едно локално заведение. Няма да сме доста хора, ще събера най-близките. Ще бъдем към петнадесет индивида “, стартира с усмивка Гецата.
„ За тези 60 години съумях да извърша фантазиите си. Най-голямата ми фантазия от дете беше да стана футболист и станах. Футболът е моят живот с друго не съм се занимавал в никакъв случай. Въпреки, че съм приключил механотехникум, шлосер съм по обучение, само че нямам нищо общо с тези машини. Топката е животът ми и съм удовлетворен. Има и неща, които съм желал да реализира, само че не съм съумял. Всеки човек има такива цели, които доста е желал да доближи, само че не е съумял. Не може да вземеш целия свят. Трудно ми е да дефинира какво тъкмо, само че съм удовлетворен от това, което реализирах за тези 60 години. Не ламтя за нищо повече и съм благополучен. Мачовете, които в никакъв случай няма да не помни са три и са с три разнообразни тима. Единият е с Ботев Пд против Берое, когато победихме с 8:1. С ЦСКА против Спарта Прага, когато надделяхме с 3:0 и във Франция, когато с фланелката на Мюлуз победихме Бордо с 5:1. Това са ми най-силните мачове, които съм изиграл и ще си ги припомням постоянно. Колкото до загубата, която в никакъв случай няма да не помни тя е, когато бях част от ЦСКА и играехме на „ Българска войска “ против Левски, когато загубихме от „ сините “ с 2:4. Тогава при 2:0 получихме дузпа, а аз се нагърбих с нейното осъществяване, само че Пламен Николов избави. Последва поврат и тежко проваляне за нас. Николов ми е огромен другар. Следих го с интерес в предаването по Българска национална телевизия „ Последният печели “, когато победи в две от игрите. Доказа, че футболистите не сме толкоз глупави “, продължи той с усмивка. „ В онази среща, когато пропуснах от бялата точка скърбя, само че пък за Пламен беше доста позитивно. Понякога, когато спортувам ми се върти в главата, за какво ли не я бих в другия ъгъл но не мога да го върна. Изправял съм се против доста почтени тимове и играчи. Играл съм против доста огромни футболисти. Имах това спортно благополучие и то играчи, които станаха и международни първенци. Във всеки един от тимовете, за които играех бях благополучен. Юноша съм на Марица Пд, като в този тим ми минаха детските години, както и юношеските, а по-късно играх в мъжкия футбол с този клуб. И в Ботев бях благополучен, както и в ЦСКА. Там бяхме страховит колектив. В Мюлуз имах също прелестен престой. Не мога да се оплача и се надявам да има повече такива хора, които да почувстват това, до което се допрях аз и го претърпях. Един от най-скъпите ми голове беше този против Левски на 10 октомври, когато бихме „ сините “ с 1:0. Аз осъществих попадението в 10-ата минута, което се оказа и решаващо попадение. Играех с номер 10 тогава. На таблото пишеше “10, 10, 10 ” и ще го помня вечно, тъй като въпреки всичко победихме Левски. Тогава ги нямаше към този момент Стоичков, Пенев и Костадинов и бяхме много млад тим... За мен най-важното достижение е това, че хората и до ден сегашен, даже и без да ги познавам ме стопират и ми се радват. Ето един образец, когато се кача в градския и водачът на рейса не ми дава да си платя билетчето.
Признанието на хората за мен е най-голямото достижение. Имал съм доста титли, само че най-важното ми достижение е признанието на хората. Благодаря им за всичко! Богат живот, изпълнен с доста усмивки и положителни моменти и хора. За идващите 60 години си поисквам да сме живи и здрави всички. За мен най-важното на тези години към този момент е да има почитание. съгласие и човещина! “ приключи Гецата.
Скритият воин от Парк де Пренс. Юбилярът бе част от златните поколения на Ботев Пд и ЦСКА през 80-те
Един от огромните играчи в българския футбол от 80-те и 90-те години и воин от Съединени американски щати 94 – Георги Георгиев навършва 60 години през днешния ден. Юноша е на Марица Пд, като през 1984 година приема поканата на легендата на Ботев Пд и тогавашен старши треньор на „ канарчетата “ Динко Дерменджиев и минава на Колежа. Има 4 годишен контракт с Ботев, който не му разрешава да премине в ЦСКА, макар че треньорът на „ армейците “ - Димитър Пенев го желае още през 1987-а.
С „ жълто-черния “ екип играе паралелно с още няколко огромни играчи от мощната генерация на клуба през 80-те – Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев. Печели сребърните медали в шампионата през сезон 1985/86 и бронзовите в идващите две години. Взима присъединяване в паметната победа над Байерн Мюнхен с 2:0 за КНК.
През 1988-а минава в ЦСКА, където пък играе с друга златна генерация – тази на „ алените “, отпред с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев и Трифон Иванов. Става два пъти първенец на България, а след продажбата на тримата огромни той и починалият Трифон Иванов стават водачите на „ алените “. През 1991-а минава във френския Мюлуз, където остава 4 сезона. През 1993-а преди решителния дуел на „ Парк де Пренс “ националният тим е на лагер в Германия. Емо Костадинов и Любо Пенев обаче нямат френски визи.
Тогава Боби Михайлов и Вальо Михов се обръщат за помощ към Георги Георгиев. Той ги прекарва с колата си през границата сред Германия и Франция. Мястото не е инцидентно определено – през един мост на Рейн, където няма митничари. На другия ден Емо и Любо хващат аероплан от Мюлуз и отпътуват за Париж. Местните чиновници на летището пък ги разпознали и споделили на подбив, че в случай че не ги пуснат, може да станат национални герои. Както демонстрира бъдещето, тeзи думи се оказват доста правилни, тъй като точно Любо и Емо изковаха победния гол на „ Парк де Пренс “.
През 1995/96 Гецата се завърна в ЦСКА, а сезон по-късно завърши като играещ треньор там откъдето стартира – в родния Марица, който бе в елита.
Прочетете още
„ Остаряваме всички постепенно. Имаше една ария на Богдана Карадочева - „ Остаряваме постепенно “, та и аз по този начин. Ще го ознаменувам в Пловдив с другари в едно локално заведение. Няма да сме доста хора, ще събера най-близките. Ще бъдем към петнадесет индивида “, стартира с усмивка Гецата.
„ За тези 60 години съумях да извърша фантазиите си. Най-голямата ми фантазия от дете беше да стана футболист и станах. Футболът е моят живот с друго не съм се занимавал в никакъв случай. Въпреки, че съм приключил механотехникум, шлосер съм по обучение, само че нямам нищо общо с тези машини. Топката е животът ми и съм удовлетворен. Има и неща, които съм желал да реализира, само че не съм съумял. Всеки човек има такива цели, които доста е желал да доближи, само че не е съумял. Не може да вземеш целия свят. Трудно ми е да дефинира какво тъкмо, само че съм удовлетворен от това, което реализирах за тези 60 години. Не ламтя за нищо повече и съм благополучен. Мачовете, които в никакъв случай няма да не помни са три и са с три разнообразни тима. Единият е с Ботев Пд против Берое, когато победихме с 8:1. С ЦСКА против Спарта Прага, когато надделяхме с 3:0 и във Франция, когато с фланелката на Мюлуз победихме Бордо с 5:1. Това са ми най-силните мачове, които съм изиграл и ще си ги припомням постоянно. Колкото до загубата, която в никакъв случай няма да не помни тя е, когато бях част от ЦСКА и играехме на „ Българска войска “ против Левски, когато загубихме от „ сините “ с 2:4. Тогава при 2:0 получихме дузпа, а аз се нагърбих с нейното осъществяване, само че Пламен Николов избави. Последва поврат и тежко проваляне за нас. Николов ми е огромен другар. Следих го с интерес в предаването по Българска национална телевизия „ Последният печели “, когато победи в две от игрите. Доказа, че футболистите не сме толкоз глупави “, продължи той с усмивка. „ В онази среща, когато пропуснах от бялата точка скърбя, само че пък за Пламен беше доста позитивно. Понякога, когато спортувам ми се върти в главата, за какво ли не я бих в другия ъгъл но не мога да го върна. Изправял съм се против доста почтени тимове и играчи. Играл съм против доста огромни футболисти. Имах това спортно благополучие и то играчи, които станаха и международни първенци. Във всеки един от тимовете, за които играех бях благополучен. Юноша съм на Марица Пд, като в този тим ми минаха детските години, както и юношеските, а по-късно играх в мъжкия футбол с този клуб. И в Ботев бях благополучен, както и в ЦСКА. Там бяхме страховит колектив. В Мюлуз имах също прелестен престой. Не мога да се оплача и се надявам да има повече такива хора, които да почувстват това, до което се допрях аз и го претърпях. Един от най-скъпите ми голове беше този против Левски на 10 октомври, когато бихме „ сините “ с 1:0. Аз осъществих попадението в 10-ата минута, което се оказа и решаващо попадение. Играех с номер 10 тогава. На таблото пишеше “10, 10, 10 ” и ще го помня вечно, тъй като въпреки всичко победихме Левски. Тогава ги нямаше към този момент Стоичков, Пенев и Костадинов и бяхме много млад тим... За мен най-важното достижение е това, че хората и до ден сегашен, даже и без да ги познавам ме стопират и ми се радват. Ето един образец, когато се кача в градския и водачът на рейса не ми дава да си платя билетчето.
Признанието на хората за мен е най-голямото достижение. Имал съм доста титли, само че най-важното ми достижение е признанието на хората. Благодаря им за всичко! Богат живот, изпълнен с доста усмивки и положителни моменти и хора. За идващите 60 години си поисквам да сме живи и здрави всички. За мен най-важното на тези години към този момент е да има почитание. съгласие и човещина! “ приключи Гецата.
Скритият воин от Парк де Пренс. Юбилярът бе част от златните поколения на Ботев Пд и ЦСКА през 80-те
Един от огромните играчи в българския футбол от 80-те и 90-те години и воин от Съединени американски щати 94 – Георги Георгиев навършва 60 години през днешния ден. Юноша е на Марица Пд, като през 1984 година приема поканата на легендата на Ботев Пд и тогавашен старши треньор на „ канарчетата “ Динко Дерменджиев и минава на Колежа. Има 4 годишен контракт с Ботев, който не му разрешава да премине в ЦСКА, макар че треньорът на „ армейците “ - Димитър Пенев го желае още през 1987-а.
С „ жълто-черния “ екип играе паралелно с още няколко огромни играчи от мощната генерация на клуба през 80-те – Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев. Печели сребърните медали в шампионата през сезон 1985/86 и бронзовите в идващите две години. Взима присъединяване в паметната победа над Байерн Мюнхен с 2:0 за КНК.
През 1988-а минава в ЦСКА, където пък играе с друга златна генерация – тази на „ алените “, отпред с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев и Трифон Иванов. Става два пъти първенец на България, а след продажбата на тримата огромни той и починалият Трифон Иванов стават водачите на „ алените “. През 1991-а минава във френския Мюлуз, където остава 4 сезона. През 1993-а преди решителния дуел на „ Парк де Пренс “ националният тим е на лагер в Германия. Емо Костадинов и Любо Пенев обаче нямат френски визи.
Тогава Боби Михайлов и Вальо Михов се обръщат за помощ към Георги Георгиев. Той ги прекарва с колата си през границата сред Германия и Франция. Мястото не е инцидентно определено – през един мост на Рейн, където няма митничари. На другия ден Емо и Любо хващат аероплан от Мюлуз и отпътуват за Париж. Местните чиновници на летището пък ги разпознали и споделили на подбив, че в случай че не ги пуснат, може да станат национални герои. Както демонстрира бъдещето, тeзи думи се оказват доста правилни, тъй като точно Любо и Емо изковаха победния гол на „ Парк де Пренс “.
През 1995/96 Гецата се завърна в ЦСКА, а сезон по-късно завърши като играещ треньор там откъдето стартира – в родния Марица, който бе в елита.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ