Георги Димитров е първият комунистически лидер на България от 1946

Георги Димитров е първият комунистически водач на България от 1946 до 1949 година Димитров управлява Комунистическия интернационал от 1934 до 1943 година Той е теоретик на капитализма, който уголемява концепциите на Ленин, твърдeйки, че фашизмът е диктатурата на най-реакционните детайли на финансовия капитализъм.

Ранен живот

 

Димитров е роден в село Ковачевци, област Перник. Той е първото от осем деца на родители бежанци от Османска Македония с майка от Банско и татко от Разлог. Майка му Парашкева Досева е била християнка-протестантка. Дори фамилията му от време на време е описвано като протестантско. Местят се в Радомир, а по-късно в София. Димитров се образова като композитор и става деен участник в работническото придвижване в българската столица.

 

Кариера

 

Димитров се причислява към Българската социалдемократическа работническа партия през 1902 година, а през 1903 година следва Димитър Благоев и неговото крило, като основава Социалдемократическата работническа партия на България. Тази партия се трансформира в Българска комунистическа партия през 1919 година, когато се причислява към болшевизма и Коминтерна.

От 1904 до 1923 година е секретар на Федерацията на профсъюзите. През 1915 година, по време на Първата международна война, е определен за депутат и се опълчва на гласуването на нов боен заем, като лежи в пандиза до 1917 година

През юни 1923 година, когато министър-председателят Александър Стамболийски е свален посредством държавен прелом, комунистическите съдружници на Стамболийски, които в началото не са склонни да се намесят, провеждат въстание против Александър Цанков. Димитров поема управлението на революционната активност и цяла седмица съумява да устои на потисничеството.

Той и управлението бягат в Югославия и получават задочна смъртна присъда. Под разнообразни псевдоними той живее в Съветския съюз до 1929 година, когато се реалокира в Германия, където е назначен да управлява централноевропейската секция на Коминтерна

.

Лайпцигският развой

 

През 1932 година Димитров е назначен за общоприет секретар на Световния комитет срещу войната и фашизма на мястото на Вили Мюнценберг. През 1933 година той е задържан в Берлин за хипотетично съучастничество в подпалването на Райхстага. Известно е, че Димитров взема решение да откаже юрист и да се пази против своите нацистки обвинители, основно Херман Гьоринг, употребявайки процеса като опция да отбрани идеологията на комунизма.

Лидер на България

 

През 1946 година Димитров се завръща в България след 22 години заточение и става водач на комунистическата партия. След настъпването на неприкритото комунистическо ръководство през 1946 година Димитров наследява Кимон Георгиев като министър-председател. Димитров стартира договаряния с Йосип Броз Тито за основаване на Федерация на южните славяни.

Идеята довежда до Бледското съглашение от 1947 година, подписано от Димитров и Тито, което приканва за унищожаване на граничните бариери, споразумяване на предстоящ митнически съюз и едностранно опрощаване на Югославия от българските военни репарации.

България приема учители от Югославия

 

Предварителният проект за федерацията включва присъединението на Благоевградска област („ Пиринска Македония “) към Социалистическа република Македония и връщането на Западните околности от Сърбия към България.

България приема учители от Югославия, които преподават македонски език в учебните заведения в Пиринска Македония и издава заповед българите от Благоевградска област да заявят македонско съзнание.

Скоро обаче сред Тито и Димитров се появяват различия както във връзка с бъдещата взаимна страна, по този начин и във връзка с македонския въпрос. Докато Димитров планува страна, в която Югославия и България ще бъдат сложени на равни начала и Македония ще бъде повече или по-малко прикрепена към България, Тито вижда България като седма република в разширена Югославия, строго ръководена от Белград.

Различията им се простират и до националния темперамент на македонците – до момента в който Димитров ги счита за издънка на българите, Тито ги счита за независима нация, която няма нищо общо с българите. Така първичната приемливост към македонизирането на Пиринска Македония последователно прераства в откровена паника.

До януари 1948 година проектите на Тито и Димитров се трансформират в спънка за стремежите на Сталин за цялостен надзор над новия Източен блок. Сталин кани Тито и Димитров в Москва. Димитров приема поканата, само че Тито отхвърля и вместо него изпраща своя непосредствен сподвижник Едвард Кардел.

Идеите за Балканска федерация и Обединена Македония са изоставени, македонските учители са изгонени и преподаването на македонски език в цялата провинция е прекъснато. Въпреки последствията, Югославия не трансформира позицията си за отвод от български военни репарации, както е несъмнено в Бледското съглашение.

Смърт

Димитров умира на 2 юли 1949 година в санаториума „ Барвиха “ край Москва. Нарастващите спекулации, че е бил токсичен, по този начин и не са доказани, макар че здравето му се утежнява внезапно точно при визитата в Москва. Привържениците на теорията за отравянето настояват, че Сталин не харесва концепцията на Димитров за „ Балканска федерация “ и близостта му с Тито. Държава, състояща се от Югославия и България, би била прекомерно огромна и самостоятелна, с цел да бъде следена от Москва.

Знае се, че Димитров и хората от обкръжението му са страдали от тежка форма на алкохолизъм. След гибелта му руските медици оповестяват, че той е умрял от сърдечна непълнота и цироза. Министерство на вътрешните работи обаче взема решение и косата и мозъкът на Димитров са изследвани. В тях е открит живак доста над нормалната доза за естествени процеси.

Ден след гибелта на Вожда Министерският съвет взема решение тялото на Георги Димитров да бъде балсамирано и сложено в пантеон. Тялото е балсамирано в Москва и превозено с трен до София, където е изложено в особено построен пантеон, който е приключен за рекордните шест
дни.

 

Противниците на теорията за ликвидиране настояват, че Димитров е бил най-вярното „ куче “ на Сталин и той не е имал действителна причина да го убие.

 

 

Източник: TimeNote/Превод: SafeNews

Още вести четете в: България, Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News