Социалната оценка на правителството е „Среден 2.90“
Георги Богданов е началник на Национална мрежа за децата и президент на Регионалната коалиция за протекция на детето Child Pact.
Г-н Богданов, въпросът „ ХелпКарма “ възроди негативизма на обществото към дарителските действия и в всеобщото схващане фондация още веднъж е мръсна дума. Защо тематиката се изкриви до своята диаметралност?
Търсенето и набирането на средства за тежко заболели деца и хора в потребност се случва доста мъчно в България – тези хора не намират поддръжка от страна на страната. Здравната система - и изключително педиатрията - са в доста тежко състояние. Ние от Национална мрежа за децата от години безрезултатно се борим за основаването на национална детска болница. Що се отнася до „ ХелпКарма “, неналичието на доверие в даренията нанася тежки вреди на цялото общество, освен на дарителския бранш. Да се облагодетелстваш от благотворителни дела е грозно и неоправдателно.
Още от времето на „ Сапио “ целият благотворителен бранш се подразбира като машина за пари и персонално облагодетелстване. Какви са рикошетите на този проблем?
Срещу гражданските организации – фондации и сдружения, против целия неправителствен бранш по принцип, политиците водят целенасочена акция.
С каква цел?
Това е най-лесният метод да обезглавиш гражданското общество. По същия метод се води и битката против свободната публицистика. Така можеш да правиш каквото си искаш с страната.
България се слави с най-некачествената обществена услуга в Европа. Защо тогава властта отхвърля съдействието от гражданския бранш, откакто той може да свърши работата на ръководещите?
Социалната работа в България действително стартира едвам преди 15-20 години и то без да е ясно какво тъкмо съставлява тя. Когато влязат в тематиката, политиците нормално се объркват, тъй като са наследили една доста остаряла система за обществено подкрепяне. Да раздадеш някакви пари не значи, че предоставяш обществена услуга.
Къде са тежките пукнатини в Закона за обществените услуги?
Социалното подкрепяне не ползва методите на обществената работа – да окажеш помощ на индивида, да го изведеш от бедността. Усилията на гражданския бранш не могат да заместят страната.
Някои недотам демократични народи от Далечния Изток демонстрират по какъв начин страната може съвършено да прави тази работа – триумфите на Тайван и Южна Корея в битката против корона вируса бяха прегледен тест освен за здравната, само че и за обществената система.
Модерните обществени политики делегират услуги на външни снабдители – освен на неправителствени организации, а и на компании, а страната управлява по какъв начин се извършват услугите. Това у нас участва в доста дребна степен – едвам 8% от размера на работата.
Какви промени донесе характерната конюнктура на корона-противодействието в обгрижването на детския свят у нас?
Породиха се големи диспути до каква степен децата са вирусоносители, дистанионно ли да учат или присъствено. Върху тях се стовари огромната виновност за разпространяването на вируса. Децата ще понесат рецесията в най-тежка степен – не в медицински, а в обществен, психически и прочувствен смисъл. Отношението на възрастните към вируса се преекспонира върху децата. Другата страна на казуса е мизерията, в която живеят доста от тях. Има деца, които заспиват гладни. Има деца, които губят топлия безвъзмезден обяд на БЧК в учебните заведения, излизайки на отдалечено образование.
Но едно международно име във вирусологията като акад. Ангел Гълъбов счита, че точно присъственото образование на учениците е основната причина за взривния напредък на болестта в есенните месеци.
Чисто управнически, доста неща трябваше да бъдат свършени още през лятото. Втората вълна се очакваше...
COVID-19 даде една лятна „ почивка “, която не беше употребена.
Някои ще кажат, че и митингите са отговорни, само че истината е, че над 40% от нашенци са уверени, че този вирус е небивалица на Бил Гейтс. Вярваме в конспирациите, а след това децата са ни отговорни за разболяването.
Споменавали сте, че изборите в Съединени американски щати въздействат върху политиките за деца в България. Каква връзка намирате?
Надявам се, че при Байдън няма да е по този начин, само че ръководството на Тръмп даде думата на извънредно десни религиозни организации, които радикализираха други общности, в това число в България. Така плъзнаха тайните теории за 5G, за плоската земя, за „ неприятния “ закон за обществените услуги, за „ отвратителната “ тактика за детето и всички тематики, свързани с децата и фамилията.
Тази наклонност се скрепи от ръководството на Тръмп в Съединени американски щати и на Путин в Русия – че децата и дамите не се нуждаят от права, че абортите би трябвало да се забранят, че силата е в „ обичайните “ фамилии. В Щатите потегли нова интрига - QAnon, която е неразрешена от ФБР, само че има милиони почитатели в целия свят. Те имат вяра, че Хилари Клинтън и демократичният хайлайф на Съединени американски щати са педофили, които тормозят деца и им изтеглят надбъбречната жлеза, с цел да си я инжектират. Краен фундаментализъм. Ние пък към този момент втора година нямаме тактика за детето. А домашното принуждение продължава да процъфтява.
Защо тези повеи покълват в душевността на европееца, в частност - и на българина?
Хората се поддават на страховете и се тормозят за бъдещето.
Тоест, в случай че човек се опасява от бъдещето, би трябвало да тръгне обратно във вековете?
Дезинформацията и пропагандата целят точно това. Затова по-важно е какво прави рационалната част от популацията. А какво прави Европейски Съюз? Нищо. Какво прави България в последните 12 години? Нищо.
Да се изясни, да вземем за пример, че в Норвегия не ядат деца.
Да. Да обяснят също къде е Норвегия и къде е България - във всяко едно отношение.
Какви зависимости намирате сред българското обществено законодателство и съветската агитация у нас? Москва не гони ли основно геостратегически цели в района?
Тази тематика е най-близко до индивида. От политиките за детето се интересуват родителите, които пък са гласоподаватели. По тези линии пропагандата минава най-ефикасно. Виновни постоянно са норвежците, Сорос и НПО-тата. Децата фактически се употребяват за политически цели.
Дали обаче американските конспирации и съветската администрация са причина ние да имаме най-слабата обществена система в Европа?
Никога у нас не сме имали поредна политика в обществената сфера и нито една ръководеща политическа мощ в последните 20 година не е направила стъпка в тази посока. Националната мрежа за децата всяка година издава един бележник на властта, в който означаваме какво настоящото държавно управление е дало обещание, какво е изпълнило и какво не е. Оценката постоянно е била към тройката, само че в този момент е 2.90. Това се отнася и за демографската политика, раждаемостта, детското опазване на здравето.
За да няма клатушкане в страсти и пристрастия, да погледнем към документа, който най-ясно сочи политиките в обособените браншове. Какво четете вие в Бюджет' 2021 в обществените му измерения?
Инвестициите в децата са доста ниски. В частта за образованието се усилват най-вече заплатите на учителите. Социалната сфера е недофинансирана от години – продължаваме да имаме храноден от 1.60 лева на човек, настанен в обществена услуга. А най-недофинансирано е опазването на здравето на децата. Там напряко е трагично.
Национална линия е да се съпоставяме със самите себе си. Ако се съпоставим с тези, към които се стремим, какво прави за личните си деца „ нападателната “ към нашите деца Норвегия?
За икономическата им политика в тази посока е ненужно да приказваме. Но там също е неразрешено да се бият деца. Никой не може да удари пестник на дете - нито родител, нито друго дете. Нашата народопсихология е друга. У нас към момента детето е благосъстоятелност на родителите, а не обособена персона.
Белезите на Ориента не престават да са забележими и работещи, без значение от Европейски Съюз?
Абсолютно.
Разговора води: Емил Янев
Г-н Богданов, въпросът „ ХелпКарма “ възроди негативизма на обществото към дарителските действия и в всеобщото схващане фондация още веднъж е мръсна дума. Защо тематиката се изкриви до своята диаметралност?
Търсенето и набирането на средства за тежко заболели деца и хора в потребност се случва доста мъчно в България – тези хора не намират поддръжка от страна на страната. Здравната система - и изключително педиатрията - са в доста тежко състояние. Ние от Национална мрежа за децата от години безрезултатно се борим за основаването на национална детска болница. Що се отнася до „ ХелпКарма “, неналичието на доверие в даренията нанася тежки вреди на цялото общество, освен на дарителския бранш. Да се облагодетелстваш от благотворителни дела е грозно и неоправдателно.
Още от времето на „ Сапио “ целият благотворителен бранш се подразбира като машина за пари и персонално облагодетелстване. Какви са рикошетите на този проблем?
Срещу гражданските организации – фондации и сдружения, против целия неправителствен бранш по принцип, политиците водят целенасочена акция.
С каква цел?
Това е най-лесният метод да обезглавиш гражданското общество. По същия метод се води и битката против свободната публицистика. Така можеш да правиш каквото си искаш с страната.
България се слави с най-некачествената обществена услуга в Европа. Защо тогава властта отхвърля съдействието от гражданския бранш, откакто той може да свърши работата на ръководещите?
Социалната работа в България действително стартира едвам преди 15-20 години и то без да е ясно какво тъкмо съставлява тя. Когато влязат в тематиката, политиците нормално се объркват, тъй като са наследили една доста остаряла система за обществено подкрепяне. Да раздадеш някакви пари не значи, че предоставяш обществена услуга.
Къде са тежките пукнатини в Закона за обществените услуги?
Социалното подкрепяне не ползва методите на обществената работа – да окажеш помощ на индивида, да го изведеш от бедността. Усилията на гражданския бранш не могат да заместят страната.
Някои недотам демократични народи от Далечния Изток демонстрират по какъв начин страната може съвършено да прави тази работа – триумфите на Тайван и Южна Корея в битката против корона вируса бяха прегледен тест освен за здравната, само че и за обществената система.
Модерните обществени политики делегират услуги на външни снабдители – освен на неправителствени организации, а и на компании, а страната управлява по какъв начин се извършват услугите. Това у нас участва в доста дребна степен – едвам 8% от размера на работата.
Какви промени донесе характерната конюнктура на корона-противодействието в обгрижването на детския свят у нас?
Породиха се големи диспути до каква степен децата са вирусоносители, дистанионно ли да учат или присъствено. Върху тях се стовари огромната виновност за разпространяването на вируса. Децата ще понесат рецесията в най-тежка степен – не в медицински, а в обществен, психически и прочувствен смисъл. Отношението на възрастните към вируса се преекспонира върху децата. Другата страна на казуса е мизерията, в която живеят доста от тях. Има деца, които заспиват гладни. Има деца, които губят топлия безвъзмезден обяд на БЧК в учебните заведения, излизайки на отдалечено образование.
Но едно международно име във вирусологията като акад. Ангел Гълъбов счита, че точно присъственото образование на учениците е основната причина за взривния напредък на болестта в есенните месеци.
Чисто управнически, доста неща трябваше да бъдат свършени още през лятото. Втората вълна се очакваше...
COVID-19 даде една лятна „ почивка “, която не беше употребена.
Някои ще кажат, че и митингите са отговорни, само че истината е, че над 40% от нашенци са уверени, че този вирус е небивалица на Бил Гейтс. Вярваме в конспирациите, а след това децата са ни отговорни за разболяването.
Споменавали сте, че изборите в Съединени американски щати въздействат върху политиките за деца в България. Каква връзка намирате?
Надявам се, че при Байдън няма да е по този начин, само че ръководството на Тръмп даде думата на извънредно десни религиозни организации, които радикализираха други общности, в това число в България. Така плъзнаха тайните теории за 5G, за плоската земя, за „ неприятния “ закон за обществените услуги, за „ отвратителната “ тактика за детето и всички тематики, свързани с децата и фамилията.
Тази наклонност се скрепи от ръководството на Тръмп в Съединени американски щати и на Путин в Русия – че децата и дамите не се нуждаят от права, че абортите би трябвало да се забранят, че силата е в „ обичайните “ фамилии. В Щатите потегли нова интрига - QAnon, която е неразрешена от ФБР, само че има милиони почитатели в целия свят. Те имат вяра, че Хилари Клинтън и демократичният хайлайф на Съединени американски щати са педофили, които тормозят деца и им изтеглят надбъбречната жлеза, с цел да си я инжектират. Краен фундаментализъм. Ние пък към този момент втора година нямаме тактика за детето. А домашното принуждение продължава да процъфтява.
Защо тези повеи покълват в душевността на европееца, в частност - и на българина?
Хората се поддават на страховете и се тормозят за бъдещето.
Тоест, в случай че човек се опасява от бъдещето, би трябвало да тръгне обратно във вековете?
Дезинформацията и пропагандата целят точно това. Затова по-важно е какво прави рационалната част от популацията. А какво прави Европейски Съюз? Нищо. Какво прави България в последните 12 години? Нищо.
Да се изясни, да вземем за пример, че в Норвегия не ядат деца.
Да. Да обяснят също къде е Норвегия и къде е България - във всяко едно отношение.
Какви зависимости намирате сред българското обществено законодателство и съветската агитация у нас? Москва не гони ли основно геостратегически цели в района?
Тази тематика е най-близко до индивида. От политиките за детето се интересуват родителите, които пък са гласоподаватели. По тези линии пропагандата минава най-ефикасно. Виновни постоянно са норвежците, Сорос и НПО-тата. Децата фактически се употребяват за политически цели.
Дали обаче американските конспирации и съветската администрация са причина ние да имаме най-слабата обществена система в Европа?
Никога у нас не сме имали поредна политика в обществената сфера и нито една ръководеща политическа мощ в последните 20 година не е направила стъпка в тази посока. Националната мрежа за децата всяка година издава един бележник на властта, в който означаваме какво настоящото държавно управление е дало обещание, какво е изпълнило и какво не е. Оценката постоянно е била към тройката, само че в този момент е 2.90. Това се отнася и за демографската политика, раждаемостта, детското опазване на здравето.
За да няма клатушкане в страсти и пристрастия, да погледнем към документа, който най-ясно сочи политиките в обособените браншове. Какво четете вие в Бюджет' 2021 в обществените му измерения?
Инвестициите в децата са доста ниски. В частта за образованието се усилват най-вече заплатите на учителите. Социалната сфера е недофинансирана от години – продължаваме да имаме храноден от 1.60 лева на човек, настанен в обществена услуга. А най-недофинансирано е опазването на здравето на децата. Там напряко е трагично.
Национална линия е да се съпоставяме със самите себе си. Ако се съпоставим с тези, към които се стремим, какво прави за личните си деца „ нападателната “ към нашите деца Норвегия?
За икономическата им политика в тази посока е ненужно да приказваме. Но там също е неразрешено да се бият деца. Никой не може да удари пестник на дете - нито родител, нито друго дете. Нашата народопсихология е друга. У нас към момента детето е благосъстоятелност на родителите, а не обособена персона.
Белезите на Ориента не престават да са забележими и работещи, без значение от Европейски Съюз?
Абсолютно.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ