Забравете жълтите павета, вече няма кой да ги оправи
Георги Банов Снимка: 24 часа Георги Банов, „ 24 часа “
Мине – не мине време, и софиянци стартират да ги занимават с жълтите павета. Как се прави ремонт на ремонта, по какъв начин пропадали, по какъв начин не знам си какво. Някои даже политическа кариера съумяха да създадат около тях, и то не неприятна. Най-малкото ръководят града.
А казусът просто би трябвало да се не помни и да завърши.
Защото жълтите павета са минало. Колкото и да се опитваме, няма по какъв начин да ги възстановим
И нито един политик няма да ви каже истината за какво е по този начин. А тя е елементарна. Тези, които ги редяха, просто умряха. Умряха и тези, които редяха и елементарните, и поради това се разместват още на първия месец.
Не се регистрира, че когато са били редени, по тях са минавали по две каруци на кръст, като едната сигурно е била царската карета. Сега върху жълтите и елементарните павета се движат тонове коли, рейсове, самосвали, а на 6 май – и обути в гумени галоши танкове. Едва ли може да има параленост, само че това не става за фейсбук. Друго си е да снимаш и да плюеш. Така я избори ще спечелиш, я нещо друго.
Ама паве с хейт не се реди
Реди се от занаятчия. Онези, дето учеха по техникумите. Средно особено му викаха. Не се редят от професори, доценти и основни асистенти. Такива у нас с лопата да ги ринеш. Майсторлъкът изчезна. Или умря, или отпътува да работи на Запад. Това освен подвигна цената на ремонтите, само че ги направи и много калпави. Но толкоз си могат, откакто с десетилетия сполучливо се преборихме с някои специалности, които считаме за непрестижни. Непрестижни, но паветата изскачат, плочките падат и впрочем.
Инфлуенсър е хубава “професия ”, само че няма да ти измаже банята
Може да си най-хубавият програмист, само че и на теб ще ти се запуши тоалетната. Най-малкото тъй като ще я е направил някой като Баш майстора от незабравимите социалистически комедии. Едно е да сложиш вярно паве, друго си е да си седиш на дивана вкъщи и да плюеш по този, които ги е наредил, в обществените мрежи. Хем по-удобно, хем по-престижно.
Навремето по социализма имаше една приказка: “Учи, мама, с цел да не работиш ”. Е, за 30 години успяхме да претворим в каузи заветите на обичания на половин народ приятел Тодор Живков. Успяхме да претворим в каузи и: “Те ни лъжат, че ни заплащат, ние ги лъжем, че работим ”.
За всичко си би трябвало занаятчия, само че те стават все по-малко и по-малко
Факт е, че най-трудно се влиза в детска ясла. След това ще изкласиш някак. А в университета си е напряко ария. След като към този момент се влиза с 2,50 на матурата. Как да нямаме професори и доценти? Знаете ли, че България е имала най-малко 5 професори по футбол, само че без да има футбол?
Как ви звучи това? Нищо чудно някъде да има и професор или най-малко доцент по редене на павета. На доктрина сигурно сме добре, само че на практика… Сигурно някой хабилитиран предложи да се поставят и металните шини, които в този момент пукат гуми.
Майсторлъкът не се намира на улицата
Той е нужен даже да правиш кошници. Да знаеш кое къде да сложиш, по какъв начин да направиш основата, по какъв начин да загладиш павето.
Ако някой си мисли, че скоро ще стане по-добре, грубо се лъже
Тепърва идват тези, които учиха отдалечено. Които не могат да вдигнат писалка, камо ли паве. Заради това би трябвало или да ги забравим, или най-малко да изнамерим някъде жълт асфалт и да решим казуса. Този другия, с майсторите, няма по какъв начин да го оправим. Там загубихме мача от дълго време.
Сега е съвременно да се разчита на изкуствения разсъдък. Ама нали не очаквате той да ви подреди паветата? Няма по какъв начин да се получи
А като асфалтираме жълтите павета, може да ги подредим да вземем за пример в общината. По коридорите, с цел да могат политиците всеки ден да си гледат обичаната дъвка. Все ще се откри някой, който да ги подреди по някакъв метод. Дано в един прелестен ден се сетят какво са направили за последните десетилетия. И да осъзнаят, че би трябвало да отдадат заслуженото на тези, които работят с ръцете си. Дори на тези, които изхвърлят боклука. Защото, в случай че и те намалеят, ще затънем до ушите в гняс. Но в случай че се съди по политическите разногласия и тяхното интелектуално равнище, евентуално това е и основната цел на тези, които желаят да ни ръководят.
