Георги Апостолов е координатор на Центъра за безопасен интернет от

Гугъл-децата нуждаят ли се от гугъл-родители?

Георги Апостолов е координатор на Центъра за безвреден интернет от основаването му през 2005 година. По прoфесия е публицист с над 15 години процедура, редактор и сътрудник в Българска телеграфна агенция, основен редактор на български и чуждоезични медии. През последните години управлява голям брой начинания против противозаконното и нездравословно наличие и държание за деца онлайн.

Георги ни споделя за главните рискове, пред които е допустимо да се изправи едно дете в интернет, по тази причина до каква степен са осведомени родителите и по какъв начин могат да предпазят децата си от цялата информация, която им се дава онлайн.

Сърфира ли безвредно детето Ви в интернет и пристрастено ли е към смарт телефона си? Ако сте родители на деца от 9 до 17 години, може да получите тази и още потребна информация на специфичната „ Родителска среща “ , проведена от Теленор на 17 ноември в гр. Варна. По време на събитието, родители и специалисти от Центъра за безвреден интернет , Асоциация „ Родители “ и Теленор ще разискват какви са заканите в онлайн общуването, защо децата употребяват обществените мрежи и други горещи въпроси, които вълнуват всеки родител.

Според Вас, кое е по-удачно - Да се даде известна независимост на децата при потреблението на интернет и да се следи от близко в какви уеб сайтове влизат и какво вършат или напълно да се забрани достъпът им до интернет и технологиите?

Както и с всичко друго в живота, възбраните нормално водят до противоположния резултат. Но и свободата би трябвало да се дава последователно. Изключително значимо е родителят да бъде дружно с детето при неговите първи стъпки в интернет. И няма значение до каква степен той е на „ ти “ с технологиите – значимото нещо, което той би трябвало да съобщи на детето, е, че виртуалната среда е също като действителната – има положителни и неприятни хора, занимания и рискове. В началото и докъм 9-10-годишна възраст не е неприятна концепция да се употребяват стратегии или настройки за наставнически надзор, само че постоянно със знанието на детето и с пояснение, че това е за негова персонална сигурност. Важно е също по този начин родителят постоянно да се интересува какво ново или забавно е намерило детето в интернет, дружно да преглеждат уеб сайтове и да разискват кое е уместно за него и кое не толкоз. Така когато детето усети, че нещо не е наред, ще се усеща по-спокойно да показа и да се посъветва с родителя. Децата изключително доста се радват, когато възрастният изиска от тях те да му покажат или да го научат на нещо – това също сближава и построява доверие.

Какви са главните рискове, пред които може да се изправи едно дете в интернет ?

Най-страшната заплаха е влизането в контакт с педофил, който всекидневно се крие зад подправен профил на дете на същата възраст. Тъй като педофилите „ ловуват “ за деца нормално в обществените мрежи, родителят би трябвало да реши на каква възраст да разреши на детето да употребява обществена мрежа. По принцип регистрацията във фейсбук, а и в множеството от другите обществени мрежи, е допустима единствено при навършени 13 години. Над 73% от българските деца обаче са там, преди да навършат дори 12 години. Обикновено приближен възрастен оказва помощ за основаване на първия профил и защото би трябвало да се избере фиктивна възраст, не се взема поради, че постоянно е най-добре възрастта на детския профил да бъде най-близо до действителната и в никакъв случай – на пълновръстен човек. Защото профилите на деца се употребяват със специфични отбрани.

Но най-често срещаната заплаха за децата в интернет е това, което те си предизвикват взаимно – това, което назоваваме онлайн тормоз. Често това се прави за развлечение, само че от време на време шегите стават прекомерно груби и даже нецензурни и това може съществено да повлияе на душeвността на детето. В такива случаи родителят е редно да се намеси и да помогне на детето да блокира съответния „ шегобиец “, а в случай че нещата са станали по-сериозни, постоянно може да потърси съвет от консутантите на Центъра за безвреден интернет.

Според Вас, по какъв начин можем да предпазим това ново потомство, което израства с интернет? Това персонална отговорност на всеки родител към детето му ли е или е отговорност на цялото общество?

Тъй като от ден на ден деца влизат в интернет още преди да тръгнат на учебно заведение, първата отговорност е на родителя. Няма значение до каква степен той е ловък с технологиите – значимото е, че той има житейския опит и обществени умения, които детето занапред развива. Голяма е отговорността и на просветителната система. Предмети като осведомителни технологии, информатика, компютърно моделиране са потребни, само че те не дават тези умения, които оказват помощ за насочване в големия океан от информация, връзки, контакти и наличие. Това са уменията на 21. век – цифровата и медийна просветеност, без които и възрастните се поддават нерядко на подправени сензации, неправилна или манипулирана информация и определяне на контакт с подправени профили с незнаен край.

Какъв е най-ефективният метод родителите да предпазят децата си от онлайн заплахите? Има ли някакви правила, които би трябвало да бъдат следвани?

Главното и главно предписание е общуването и диалозите на тематика интернет. Но не по плашещ метод, а със спокоен диалог и същински интерес какво прави там детето, какво му е забавно и какво би му било потребно. Когато сме разрешили на детето да има профил в обществена мрежа, родителят би трябвало да знае паролите на детето най-малко до 10-годишна възраст, с цел да може понякога да ревизира със знанието на детето то с кого и по какъв начин поддържа връзка. И родителят в никакъв случай не би трябвало да се тормози да каже на детето си „ не знам “. Днешните гугъл-деца имат доста ясна визия какъв брой необятни са знанията и родителят няма да му падне в очите с този отговор. Затова пък това дава опция дружно да потърсят верния отговор.

Голям ли е процентът на деца, които са жертва на тормоз в интернет? Как може децата да се преборят с това?

Ако приказваме за онлайн издевателството сред връстници, на процедура 100% от децата ни са жертви: към 25% са ставали обект на някакви насмешки и нападки, към 18% са тормозещите, само че всички останали са очевидци на обидите и унижението. А в обстановка на принуждение всеки човек подсъзнателно се отъждествява или с жертвата, или с причинителя.

*публикация

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html