Георг Спартански: Отношението на държавата към Плевен трябва да се промени не заради кмета, а заради гражданите
Георг Спартански е кмет на община Плевен от 2015 година. Той е магистър по право в Софийския университет “Св. Климент Охридски “. Има 25 години процедура в региона на наказателното право. Бил е ръководител на Общинския съвет в Плевен три мандата - от 1999 до 2015 година Actualo.com го потърси за изявление, в което да опише какво е приключил през годината, за най-наболелите проблеми на Плевен и метода, по който той вижда решаването им.
Г-н Спартански, в най-новото проучване на Института за пазарна стопанска система Плевен е една от трите области с най-висока оценка за опазването на здравето (със София град и Кюстендил). Това единствено на сериозната централизация на лечебни заведения в града – 13 на брой, ли се дължи съгласно вас?
Това е една от аргументите, само че тази централизация на квалитетни лечебни заведения се дължи на вложенията от страна на частния бранш в опазването на здравето. Стара максима е, че не е въпросът единствено в парите, а да знаеш по какъв начин да ги вложиш. Инвестициите, които се вършат години наред в Плевен, са директно доказателство за мъдро вложени пари, а жителите получават квалифицирана услуга с доста положително качество. Другото е, че ние имаме Медицински университет, който приготвя квалифицирани фрагменти и справедливо има високо добро име. Тези фрагменти в огромната си част постъпват в разкритите лечебни заведения. Така ние имаме доста добра обезпеченост както по брой на лечебните заведения и типа им, по този начин и на медицинските фрагменти, които ги обслужват. Комплекс от фактори е - обичаи, фрагменти, вложения. Всичко това прави Плевен едно от местата в България, където се получава най-хубаво лекуване.
По контракта от май месец тази година към този момент са ви доставени 14-те електрически рейса. В комплект със зарядните станции ли дойдоха?
С два дни разлика пристигнаха и 14-те електробуса, и 14-те зарядни станции. Започва монтажът на станциите. Предстои Общинският съвет да вземе решение, защото компанията " Тролейбусни транспорти " е 100% общинска, дали и кои линии ще бъдат пуснати, дали ще има уголемение на съществуващите линии. Това ще стане в месеците след Нова година.
Тоест, в най-скоро време ги пускате?
Разбира се, концепцията е да облекчим сметките на тролейбусния превоз. Имаме и план за монтиране на слънчеви панели, които да черпят слънчева сила, тя също да служи за зареждане на електробусите през нощните часове, когато електрическата енергия е много по-евтина спрямо дневната, в допълнение да облекчи сметките на сдружението. Всички знаем за големия скок на електрическата енергия. Няма скорошна вероятност тази наклонност да се обърне. Това слага под въпрос цените на тролейбусния транспорт. Те не са променяни доста години. Цената на билета е 1 лев, а към него би трябвало да прибавим безплатните карти на хората от третата възраст, понижението за студенти и възпитаници, които не са малко в Плевен. Това постанова след Нова година преразглеждане на въпроса с цената на билета. Съгласете се, че в два програмни интервала получихме общо 54 нови тролейбуса, с което на 100% е възобновен паркът, разкрихме и нови линии, подменихме контактната мрежа на тролейбусите с към 90%. Изградено бе ново хранилище за домуване на тролейбусите, актуализирани бяха спирките, има нови осведомителни табла за разписанието. В последна сметка постигнахме 100% възобновен екологичен превоз, който води спомагателни позитиви. Всичко това обаче не става единствено с пожелания. Сега ще е тъпо, в случай че цените на ел.енергията са такива, че билетите станат непостижими за немалка част от жителите. Трябва да търсим и вътрешни запаси, с цел да е цената по-поносима.
Още нямате решение какъв брой би била търпимата цена, по този начин ли?
Това ще зависи от чисто икономическата логичност и математическите сметки, които ще създадем след Нова година. Вече съм сложил тази задача на управлението на " Тролейбусен превоз ". Решението ще бъде на Общинския съвет, който е принципал. Неминуемо ще се стигне до някакво нарастване, с цел да не си банкрутираме личното сдружение, откакто сме го модернизирали на 100%. Неразумно е да не се съобразяваме с новите стопански действителности, само че това не може да стане за сметка на обществените функционалности на сдружението. Ние не търсим някакви свръх облаги, само че би трябвало да се стремим към обикновено действие.
Инвестицията в действителност на каква стойност е?
Много десетки милиони левове. 40 тролейбуса в първия програмен интервал плюс още 14 във втория, плюс още 14 електробуса прави близо 70 нови машини. Това е стойност, голяма за българските стандарти, която нито една община не би могла да си разреши със лични средства.
Сходни поръчки в други общини бяха подробно ревизирани от икономическа полиция и КПКОНПИ. Тази, която вашето общинско сдружение „ Тролейбусен превоз “ организира, тествана ли е?
Аз се отнасям напълно умерено към инспекциите на профилираните институции, тъй като това им е работата. До този миг особено тази поръчка не е проверявана от КПКОНПИ, икономическа полиция или други профилирани институции, само че ние сме подготвени когато и да е да дадем нужната информация и документи, в случай че се постанова. Няма никаква драма, че поръчките в други общини се ревизират. Това е част от нашата работа. Ние не сме безконтролни и безотчетни и сме подготвени когато и да е да бъдем проверявани.
Най-важните ви инфраструктурни планове за тази година?
Годината беше извънредно сложна освен за община Плевен, а за всички общини в България. Виждаме и ситуацията в страната. Имаме комбиниране на няколко рецесии - енергийна рецесия, рецесия с горивата, здравна и политическа, финансово-икономическа. Въпреки това съм удовлетворен, че немалка част от проектите ни са изпълнени. Направихме съществени поправки на значими улици в града, в индустриалната зона, на надлеза в централната градска част към ЖК " Сторгозия ". Той имаше градивни проблеми и се нуждаеше не просто от козметичен ремонт, а повсеместен, с цел да се подсигурява сигурността на пътуващите. Приключваме и цялостното трансформиране на уличното осветяване на Плевен с съвременно енергоспестяващо. Мога да се похваля, че сме първият град в България, който напълно подмени осветлението си. До няколко седмици завършваме плана за модернизиране на автогарата. Освен образния резултат, сме заложили и на практическите улеснения за транспортните превозвачи и за пасажерите. На процедура от остарялата автогара е останало единствено името. Тя не покриваше нито едно изискване на Наредба 33 на транспортното министерство и в случай че не бяхме създали тези промени, нямаше да имаме право да събираме гарови такси на превозвачите, а това ни подсигурява всяка година забележителен доход от стотици хиляди левове, които не могат да бъдат подценени. Ефектът от нея е многостранен.
" Строймонтаж " е компанията, избрана да направи кучешки подслон за 2,7 млн. лева Коя постройка ще ползвате за задачата, защото поръчката е за главен ремонт и преустрояване, и по какъв начин осигурихте финансирането?
Това е една дългогодишна сага, която стартира в първия ми мандат като кмет. За страдание в предишни мандати този въпрос не беше решен, нито пък бяха направени старания в тази тенденция. Затова неотложно след встъпването ми в служба желаех от страната да трансферира в благосъстоятелност на община Плевен един комплекс здания и дворно място, които бяха на някогашна ветеринарна амбулатория. Това е един огромен комплекс, който пустееше, беше даден на Българската организация по сигурност на храните, само че не се ползваше. Ние пък имахме потребност от парцел, в който да създадем подслон. Поисках го от страната. Беше належащо над 2 години и половина, до момента в който се откри един министър в лицето на господин Николай Нанков - министър на районното развиване и благоустройството, който реши въпроса за по-малко от месец. След това организирахме процедура за избор на архитект. Няколко пъти се проваляха публични поръчки - или заради липса на претенденти, или заради подписан контракт с компания, която се оказа неточна. Най-накрая се сдобихме с план. Проведохме процедура под изискване при съществуване на финансиране за строителната част и доставка на съоръжение. Сега остава да осигурим финансирането. Аз съм поканил на 20-ти декември новоизбраните 9 депутати от Плевенска област, на която среща ще ги срещна с целите на страната. Един от тях е обезпечаване на средства за създаване на приюта. В останалите още 10 общини в Плевенска област, а и в прилежащите общини на други области кучешки подслон няма. Този при нас ще обезпечи потребностите освен на Плевенска община, само че и на прилежащите при контракт за междуобщинско съдействие. Аз съм поставял въпроса и на равнище държавно управление, само че не е намирал решение. Ще продължим напъните това да се случи.
Въпросът с финансовата децентрализация стана като факсимиле. При всяка промяна на държавното управление още веднъж излиза на дневен ред. Какво е мнението ви по тази изстрадана тематика?
С тази тематика се занимавам от есента на 1999 година, когато бях за първи път бях общински консултант, след това - ръководител на Общински съвет в продължение на 3 мандата. Сега съм втори мандат кмет. На разнообразни конгреси - държавни или на НСОРБ, този въпрос е неведнъж коментиран. Бил съм и член на Съвета по децентрализация в страната, касаещ локалното самоуправление, където на паритетен принцип имаше представители на министерството и на българските общини. До този миг - с съвсем никакъв резултат. Ние сме подписали преди близо 30 година Европейската харта за локално самоуправление, като нейните постулати изискват страната да обезпечи на общините задоволително финансови запаси, с цел да извършват те своите финансови задължения към жителите или нови приходоизточници, от които те да са в положение в по-голям размер да реализират своите на хартия написани пълномощия. На всяка последваща власт е поставян този въпрос, а те се отнасят към нас почти на правилото " като стартират общините да посиняват и да се задушават “ се провиснал някакви средства, нормално по порочната процедура с постановления на Министерски съвет, с които се харчат събраните остатъци в държавния бюджет. Тук обособена тематика е по какъв начин се възнамеряват приходите в държавния бюджет и дали не са съзнателно занижени, с цел да има по-големи остатъци, които не с решение на Народно събрание, а с постановления на Министерски съвет да се разпределят на общините. В значително случаи това е на правилото " в случай че слушкаш, ще папкаш ", " в случай че си правилен, ще получиш ". Това не е децентрализация. Нашето предложение е да преминем този стадий и да стигнем до по-голяма автономия. Има статистики, които демонстрират, че на всеки 100 лв. събран налог от жителите 98 лева отиват в централния бюджет и единствено 2 лв. остават на локалните управляващи. На пръв взор огромните ни бюджети от десетки или стотици милиони левове годишно с решение на Общинските препоръки може да похарчим не повече от 8-9-10%. На процедура разполагаме с финансов запас, който ни е писмен знак по писмен знак написан по линия на така наречен държавно делегирани действия. Нямаме съвсем никакви средства, които по волята на локалната общественост да похарчим за локални потребности. Че това ще се промени, аз го чувам над 20 години. Ние ще подновим този разговор с новото държавно управление. Декларирани са планове, че този въпрос ще стои на тяхното внимание, само че по кое време ще се случи това!? Ще си послужа с израза " Тате ще ми купи колело, но различен път ". Ние се надяваме тате да купи колело по-рано, тъй като другият път е в миналото, в светлото бъдеще, а хората желаят да живеят при естествени европейски условия тук и в този момент.
През април тази година стартирахте поръчка за създаване на многофункционална спортна зала за над 19 млн. лева без Данък добавена стойност. Малко по-късно тя е прекъсната с претекст, че като КСС-то не дава отговор на работния план. До през днешния ден процедурата не е обновена, какво е трудността, само че и каква е историята на този обект, тъй като Плевен е единственият регионален град без съвременна спортна зала?
Този проблем е наболял от доста десетилетия. Преди към 40 година директно преди входа на парк " Кайлъка " беше почнало строителство на спортна зала, само че остана незавършено. Проектът към този момент е морално стар, деформирани са бетонните колони. Дворното място е държавен имот, само че наподобява на джунгла. Необяснимо за мен е безхаберието и неналичието на каквото и да е предпочитание от страната да реши този въпрос. Преди много години сме желали този терен, с цел да може с капиталов заем да създадем многофункционална спортна зала. Беше ни отказвано по разнообразни мотиви, а от време на време и без отговор. Сега стои като монумент на нелепостта. Трябва да бъде сринато изцяло. За да осъществя нещо на този терен, за страната е най-лесно да го продаде на търг, откакто не желае да го даде на общината. Мястото е апетитно и сигурно частният бранш ще откри какво да прави с този злепоставен план. Преди аз да стартира първия си мандат като кмет, по време на държавното управление Орешарски, бяха гласувани 2 млн. лева, с цел да бъде срината колопистата на града и на нейно място да се построи спортна зала. Колопистата беше срината, остатъците от нея бяха отстранени. Бяха положени основите до нулевия цикъл. След това съм написал безчет писма до централната власт с искане да бъдат предоставени целеви средства, с които да се довърши строителството. Недовършването му подсигурява втори монумент на нелепостта, а един към този момент си имаме. За страдание това не се случи, без значение че имах срещи с финансов министър, със състезателен министър, с министър председател. Вече дърветата в това дворно място стартират да гонят височината на дърветата от първия изоставен план. Постоянно нашите претенции или не биват чувани, или биват отклонявани. Този въпрос отново ще го слага на срещата с плевенските депутати, а и на новото държавно управление. Трябва да се вземе генерално решение - или ще има спортна зала в Плевен - и то в обозримо бъдеще, или в случай че няма да има, ще предложа на Общинския съвет да предоставим този терен посредством търг на тези, които желаят да го купят. С немалкото милиони, които ние ще получим от продажбата му, ще решим част от инфраструктурните потребности на града, в това число и да ремонтираме спортните зали на Плевен, които не са една и две и за които също са желани пари от централната власт. Имаме доста проблеми, които да решаваме, само че спортната инфраструктура в седмия по величина град с две олимпийски шампионки тази година - Стойка Кръстева и Ивет Горанова, е сериозен. Ако това не е задоволително за централната власт, не знам какво да създадем. А те не са единствените първенци на олимпиада. Искам да припомня и за Тереза Маринова, и за Гълъбин Боевски, за многото международни и европейски първенци, които е дал Плевен на България. Аз мисля, че отношението на централната власт към Плевен би трябвало да се промени не поради кмета на Плевен Георг Спартански, а поради жителите на Плевен, които заслужават нещо по-добро.
Г-н Спартански, в най-новото проучване на Института за пазарна стопанска система Плевен е една от трите области с най-висока оценка за опазването на здравето (със София град и Кюстендил). Това единствено на сериозната централизация на лечебни заведения в града – 13 на брой, ли се дължи съгласно вас?
Това е една от аргументите, само че тази централизация на квалитетни лечебни заведения се дължи на вложенията от страна на частния бранш в опазването на здравето. Стара максима е, че не е въпросът единствено в парите, а да знаеш по какъв начин да ги вложиш. Инвестициите, които се вършат години наред в Плевен, са директно доказателство за мъдро вложени пари, а жителите получават квалифицирана услуга с доста положително качество. Другото е, че ние имаме Медицински университет, който приготвя квалифицирани фрагменти и справедливо има високо добро име. Тези фрагменти в огромната си част постъпват в разкритите лечебни заведения. Така ние имаме доста добра обезпеченост както по брой на лечебните заведения и типа им, по този начин и на медицинските фрагменти, които ги обслужват. Комплекс от фактори е - обичаи, фрагменти, вложения. Всичко това прави Плевен едно от местата в България, където се получава най-хубаво лекуване.
По контракта от май месец тази година към този момент са ви доставени 14-те електрически рейса. В комплект със зарядните станции ли дойдоха?
С два дни разлика пристигнаха и 14-те електробуса, и 14-те зарядни станции. Започва монтажът на станциите. Предстои Общинският съвет да вземе решение, защото компанията " Тролейбусни транспорти " е 100% общинска, дали и кои линии ще бъдат пуснати, дали ще има уголемение на съществуващите линии. Това ще стане в месеците след Нова година.
Тоест, в най-скоро време ги пускате?
Разбира се, концепцията е да облекчим сметките на тролейбусния превоз. Имаме и план за монтиране на слънчеви панели, които да черпят слънчева сила, тя също да служи за зареждане на електробусите през нощните часове, когато електрическата енергия е много по-евтина спрямо дневната, в допълнение да облекчи сметките на сдружението. Всички знаем за големия скок на електрическата енергия. Няма скорошна вероятност тази наклонност да се обърне. Това слага под въпрос цените на тролейбусния транспорт. Те не са променяни доста години. Цената на билета е 1 лев, а към него би трябвало да прибавим безплатните карти на хората от третата възраст, понижението за студенти и възпитаници, които не са малко в Плевен. Това постанова след Нова година преразглеждане на въпроса с цената на билета. Съгласете се, че в два програмни интервала получихме общо 54 нови тролейбуса, с което на 100% е възобновен паркът, разкрихме и нови линии, подменихме контактната мрежа на тролейбусите с към 90%. Изградено бе ново хранилище за домуване на тролейбусите, актуализирани бяха спирките, има нови осведомителни табла за разписанието. В последна сметка постигнахме 100% възобновен екологичен превоз, който води спомагателни позитиви. Всичко това обаче не става единствено с пожелания. Сега ще е тъпо, в случай че цените на ел.енергията са такива, че билетите станат непостижими за немалка част от жителите. Трябва да търсим и вътрешни запаси, с цел да е цената по-поносима.
Още нямате решение какъв брой би била търпимата цена, по този начин ли?
Това ще зависи от чисто икономическата логичност и математическите сметки, които ще създадем след Нова година. Вече съм сложил тази задача на управлението на " Тролейбусен превоз ". Решението ще бъде на Общинския съвет, който е принципал. Неминуемо ще се стигне до някакво нарастване, с цел да не си банкрутираме личното сдружение, откакто сме го модернизирали на 100%. Неразумно е да не се съобразяваме с новите стопански действителности, само че това не може да стане за сметка на обществените функционалности на сдружението. Ние не търсим някакви свръх облаги, само че би трябвало да се стремим към обикновено действие.
Инвестицията в действителност на каква стойност е?
Много десетки милиони левове. 40 тролейбуса в първия програмен интервал плюс още 14 във втория, плюс още 14 електробуса прави близо 70 нови машини. Това е стойност, голяма за българските стандарти, която нито една община не би могла да си разреши със лични средства.
Сходни поръчки в други общини бяха подробно ревизирани от икономическа полиция и КПКОНПИ. Тази, която вашето общинско сдружение „ Тролейбусен превоз “ организира, тествана ли е?
Аз се отнасям напълно умерено към инспекциите на профилираните институции, тъй като това им е работата. До този миг особено тази поръчка не е проверявана от КПКОНПИ, икономическа полиция или други профилирани институции, само че ние сме подготвени когато и да е да дадем нужната информация и документи, в случай че се постанова. Няма никаква драма, че поръчките в други общини се ревизират. Това е част от нашата работа. Ние не сме безконтролни и безотчетни и сме подготвени когато и да е да бъдем проверявани.
Най-важните ви инфраструктурни планове за тази година?
Годината беше извънредно сложна освен за община Плевен, а за всички общини в България. Виждаме и ситуацията в страната. Имаме комбиниране на няколко рецесии - енергийна рецесия, рецесия с горивата, здравна и политическа, финансово-икономическа. Въпреки това съм удовлетворен, че немалка част от проектите ни са изпълнени. Направихме съществени поправки на значими улици в града, в индустриалната зона, на надлеза в централната градска част към ЖК " Сторгозия ". Той имаше градивни проблеми и се нуждаеше не просто от козметичен ремонт, а повсеместен, с цел да се подсигурява сигурността на пътуващите. Приключваме и цялостното трансформиране на уличното осветяване на Плевен с съвременно енергоспестяващо. Мога да се похваля, че сме първият град в България, който напълно подмени осветлението си. До няколко седмици завършваме плана за модернизиране на автогарата. Освен образния резултат, сме заложили и на практическите улеснения за транспортните превозвачи и за пасажерите. На процедура от остарялата автогара е останало единствено името. Тя не покриваше нито едно изискване на Наредба 33 на транспортното министерство и в случай че не бяхме създали тези промени, нямаше да имаме право да събираме гарови такси на превозвачите, а това ни подсигурява всяка година забележителен доход от стотици хиляди левове, които не могат да бъдат подценени. Ефектът от нея е многостранен.
" Строймонтаж " е компанията, избрана да направи кучешки подслон за 2,7 млн. лева Коя постройка ще ползвате за задачата, защото поръчката е за главен ремонт и преустрояване, и по какъв начин осигурихте финансирането?
Това е една дългогодишна сага, която стартира в първия ми мандат като кмет. За страдание в предишни мандати този въпрос не беше решен, нито пък бяха направени старания в тази тенденция. Затова неотложно след встъпването ми в служба желаех от страната да трансферира в благосъстоятелност на община Плевен един комплекс здания и дворно място, които бяха на някогашна ветеринарна амбулатория. Това е един огромен комплекс, който пустееше, беше даден на Българската организация по сигурност на храните, само че не се ползваше. Ние пък имахме потребност от парцел, в който да създадем подслон. Поисках го от страната. Беше належащо над 2 години и половина, до момента в който се откри един министър в лицето на господин Николай Нанков - министър на районното развиване и благоустройството, който реши въпроса за по-малко от месец. След това организирахме процедура за избор на архитект. Няколко пъти се проваляха публични поръчки - или заради липса на претенденти, или заради подписан контракт с компания, която се оказа неточна. Най-накрая се сдобихме с план. Проведохме процедура под изискване при съществуване на финансиране за строителната част и доставка на съоръжение. Сега остава да осигурим финансирането. Аз съм поканил на 20-ти декември новоизбраните 9 депутати от Плевенска област, на която среща ще ги срещна с целите на страната. Един от тях е обезпечаване на средства за създаване на приюта. В останалите още 10 общини в Плевенска област, а и в прилежащите общини на други области кучешки подслон няма. Този при нас ще обезпечи потребностите освен на Плевенска община, само че и на прилежащите при контракт за междуобщинско съдействие. Аз съм поставял въпроса и на равнище държавно управление, само че не е намирал решение. Ще продължим напъните това да се случи.
Въпросът с финансовата децентрализация стана като факсимиле. При всяка промяна на държавното управление още веднъж излиза на дневен ред. Какво е мнението ви по тази изстрадана тематика?
С тази тематика се занимавам от есента на 1999 година, когато бях за първи път бях общински консултант, след това - ръководител на Общински съвет в продължение на 3 мандата. Сега съм втори мандат кмет. На разнообразни конгреси - държавни или на НСОРБ, този въпрос е неведнъж коментиран. Бил съм и член на Съвета по децентрализация в страната, касаещ локалното самоуправление, където на паритетен принцип имаше представители на министерството и на българските общини. До този миг - с съвсем никакъв резултат. Ние сме подписали преди близо 30 година Европейската харта за локално самоуправление, като нейните постулати изискват страната да обезпечи на общините задоволително финансови запаси, с цел да извършват те своите финансови задължения към жителите или нови приходоизточници, от които те да са в положение в по-голям размер да реализират своите на хартия написани пълномощия. На всяка последваща власт е поставян този въпрос, а те се отнасят към нас почти на правилото " като стартират общините да посиняват и да се задушават “ се провиснал някакви средства, нормално по порочната процедура с постановления на Министерски съвет, с които се харчат събраните остатъци в държавния бюджет. Тук обособена тематика е по какъв начин се възнамеряват приходите в държавния бюджет и дали не са съзнателно занижени, с цел да има по-големи остатъци, които не с решение на Народно събрание, а с постановления на Министерски съвет да се разпределят на общините. В значително случаи това е на правилото " в случай че слушкаш, ще папкаш ", " в случай че си правилен, ще получиш ". Това не е децентрализация. Нашето предложение е да преминем този стадий и да стигнем до по-голяма автономия. Има статистики, които демонстрират, че на всеки 100 лв. събран налог от жителите 98 лева отиват в централния бюджет и единствено 2 лв. остават на локалните управляващи. На пръв взор огромните ни бюджети от десетки или стотици милиони левове годишно с решение на Общинските препоръки може да похарчим не повече от 8-9-10%. На процедура разполагаме с финансов запас, който ни е писмен знак по писмен знак написан по линия на така наречен държавно делегирани действия. Нямаме съвсем никакви средства, които по волята на локалната общественост да похарчим за локални потребности. Че това ще се промени, аз го чувам над 20 години. Ние ще подновим този разговор с новото държавно управление. Декларирани са планове, че този въпрос ще стои на тяхното внимание, само че по кое време ще се случи това!? Ще си послужа с израза " Тате ще ми купи колело, но различен път ". Ние се надяваме тате да купи колело по-рано, тъй като другият път е в миналото, в светлото бъдеще, а хората желаят да живеят при естествени европейски условия тук и в този момент.
През април тази година стартирахте поръчка за създаване на многофункционална спортна зала за над 19 млн. лева без Данък добавена стойност. Малко по-късно тя е прекъсната с претекст, че като КСС-то не дава отговор на работния план. До през днешния ден процедурата не е обновена, какво е трудността, само че и каква е историята на този обект, тъй като Плевен е единственият регионален град без съвременна спортна зала?
Този проблем е наболял от доста десетилетия. Преди към 40 година директно преди входа на парк " Кайлъка " беше почнало строителство на спортна зала, само че остана незавършено. Проектът към този момент е морално стар, деформирани са бетонните колони. Дворното място е държавен имот, само че наподобява на джунгла. Необяснимо за мен е безхаберието и неналичието на каквото и да е предпочитание от страната да реши този въпрос. Преди много години сме желали този терен, с цел да може с капиталов заем да създадем многофункционална спортна зала. Беше ни отказвано по разнообразни мотиви, а от време на време и без отговор. Сега стои като монумент на нелепостта. Трябва да бъде сринато изцяло. За да осъществя нещо на този терен, за страната е най-лесно да го продаде на търг, откакто не желае да го даде на общината. Мястото е апетитно и сигурно частният бранш ще откри какво да прави с този злепоставен план. Преди аз да стартира първия си мандат като кмет, по време на държавното управление Орешарски, бяха гласувани 2 млн. лева, с цел да бъде срината колопистата на града и на нейно място да се построи спортна зала. Колопистата беше срината, остатъците от нея бяха отстранени. Бяха положени основите до нулевия цикъл. След това съм написал безчет писма до централната власт с искане да бъдат предоставени целеви средства, с които да се довърши строителството. Недовършването му подсигурява втори монумент на нелепостта, а един към този момент си имаме. За страдание това не се случи, без значение че имах срещи с финансов министър, със състезателен министър, с министър председател. Вече дърветата в това дворно място стартират да гонят височината на дърветата от първия изоставен план. Постоянно нашите претенции или не биват чувани, или биват отклонявани. Този въпрос отново ще го слага на срещата с плевенските депутати, а и на новото държавно управление. Трябва да се вземе генерално решение - или ще има спортна зала в Плевен - и то в обозримо бъдеще, или в случай че няма да има, ще предложа на Общинския съвет да предоставим този терен посредством търг на тези, които желаят да го купят. С немалкото милиони, които ние ще получим от продажбата му, ще решим част от инфраструктурните потребности на града, в това число и да ремонтираме спортните зали на Плевен, които не са една и две и за които също са желани пари от централната власт. Имаме доста проблеми, които да решаваме, само че спортната инфраструктура в седмия по величина град с две олимпийски шампионки тази година - Стойка Кръстева и Ивет Горанова, е сериозен. Ако това не е задоволително за централната власт, не знам какво да създадем. А те не са единствените първенци на олимпиада. Искам да припомня и за Тереза Маринова, и за Гълъбин Боевски, за многото международни и европейски първенци, които е дал Плевен на България. Аз мисля, че отношението на централната власт към Плевен би трябвало да се промени не поради кмета на Плевен Георг Спартански, а поради жителите на Плевен, които заслужават нещо по-добро.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ