Да погледнем повече гео на геополитиката
Геополитиката, пишат в дебелите книги, се занимава с въздействието на географията върху интернационалните връзки. У нас, пък и освен, множеството хора, които се вълнуват от тематиката натъртват повече на политическия аспект и доста по-малко на географския. Един тип геополитиката е станала доста повече " политика ", в сравнение с " гео ". Географията и стартовите дадености, с които разполагат другите страни стана все по-изтласкана от огромния диалог за връзките сред обществата. А това неизбежно води до деформиране на огромната картина. Защото географията има значение, даденостите, с които страните разполагат имат значение.
Поради естеството на това, че се занимавам в действителност цялостен живот с интернационална търговия и логистични вериги свързани най-много с металите, съм забелязал, че география не трябва да се подценява. А мнозина го вършат, което ми се коства, че е неточност или най-малкото основава недостатъчност. Няма по какъв начин човек да разбере държанието на обособените огромни играчи на интернационалната политическа сцена, в случай че не схваща географските им особености. Отделно от това, в случай че не разбираме личните си географски плюсове и минуси, ние няма по какъв начин да си отговорим на огромния въпрос - по какъв начин може и би трябвало да се развива страната ни, с цел да сме най-пълноценни за себе си и сътрудниците си?
Нека погледнем напълно в наедрял щрих част от огромните и значими страни на интернационалната сцена. Следва да се стартира естествено със Съединени американски щати. Америка е гигантска страна, това е ясно. Но за разлика от другите огромни страни като Русия, Канада или Китай, в Америка климатът и релефът са извънредно удобни, което разрешава огромно лично произвеждане на храна. Америка няма по какъв начин да е застрашена в миналото от дефицит на храна. Тя създава сама над 90% от питателните си артикули. Отделно положителният климат разрешава и дейно добиване на естествените изкопаеми - едно е да имаш газови и петролни находища във безконечния мраз на Сибир, напълно друго е да имаш такива в топлите и налични зони на Тексас.
Отделно Америка е цялостен независим континент обособен от океан от изток и от океан от запад от всички свои евентуални врагове. Не е инцидентно, че на територията на Съединени американски щати война не е водена. Русия може да влезе с танковете в Украйна, само че никой не може да влезе с танковете в Съединени американски щати - отвън Канада и Мексико, които обаче са част от огромното икономическо семейство на Вашингтон. Като към това добавиш четвърт хилядолетие народна власт и независимост, това прави оптиката, през която Съединени американски щати гледа света доста друга, по отношение на нашите мащаби и разбирания.
Ако погледнем Русия там също географията играе голяма роля. Да, Русия е гигантска страна, само че 2/3 от нейната територия е в действителност необитаема. Не е инцидентно, че съвсем цялото население на страната е групирано в европейската част или по тихоокеанското крайбрежие. Просто на останалите места се живее мъчно. Земята е корава, студът прави земеделието мъчна задача, извличането на изкопаеми, които постоянно ще имаш при такава голяма територия, също не е елементарно. Пускането в употреба на спрян, по някаква причина, петролен бунар в безкрайността на Сибир е сложна, в случай че не и непостижима задача. Една от аргументите Русия да прояви експанзия и да нападне суверенна Украйна се корени в потребността на Русия да усвои безбрежните плодородни земи на Украйна, само че и да се възползва от лесните за добиване естествени изкопаеми в региона на Донбас. Това не е цялото пояснение, само че е част от обаянието, което остава отвън прожекторите. Макар че каквито и пояснения да има Русия, това не й дава право да води война за нещо, което не е нейно, само че това е друга тематика. В последна сметка и голямата земя на Канада също не е обработваема, само че не виждаме канадски танкове в Мичиган, нали?
Китай пък разполага с една от най-негостоприемните територии на планетата. Където не са планини, са пустини. Извън крайбрежието другото е мъчно, мъчно място. Това слага Китай пред обективната потребност да бъде фабрика на света като утилизира голямата си работна ръка. Европа има голямо население в прелестен климатичен пояс, само че не й стига повърхност. Затова тук са сложни за осъществяване тежки и огромни производства, от които имаме потребност, само че нямаме задоволително витално пространство, с цел да ги създадем без опасност за околната среда, която е толкоз основна тук. Но и въпреки климатът да е добър, той не е подобаващ, да речем, Германия да се изпълни с фотоволтаици. Наивно е да считаме, че жаркото калифорнийско слънце, което съвсем не стопира да грее, може да се съпоставя с мрачните дни в Германия или Англия, да речем.
Примери от този порядък могат да се дадат доста. Но общото сред всички тях е, че няма по какъв начин да разберем непознатото държание, в случай че не разберем непознатите условия. Измерването на държанието на отсрещния, съдейки по личния критерий, е рецепта за незадоволство и фрустрация. Няма по какъв начин някой в Бразилия, да вземем за пример, където в действителност няма почва за земеделие, защото земята безусловно се отвоюва от джунглата и наподобява повече на плажен пясък, в сравнение с плодородна пръст, да разбере нашето разхищаване на обработваеми земи. Няма по какъв начин някой в Швейцария, който живее като скална коза из чукарите да разбере по какъв начин из великите американски равнини можеш да изминеш стотици километри без да видиш поселение по-голямо от няколко фермерски постройки. Просто другият стартов темперамент на страните прави и отношението към света друго според от това кой питаш.
И тук идва време да си поговорим за нашенските благоприятни условия. България е на прелестно място, на кръстопътя на света. Ние имаме прогнозируем и постоянен климат, имаме огромна плавателна река, имаме достъп до море, имаме гори и планини, равнини и ширини. Отделно не сме и гъсто обитаеми, та можем да си позволим комплицирани и изискващи пространство обекти в областта на енергетиката или металургията. Всичко имаме. Въпросът е единствено един - за какво не го употребяваме? Защо не създадем още един АЕЦ с американска или друга западна технология? Защо не използваме залежите си от шистов газ в слабонаселените северозападни райони, с което ще създадем прехранване и разцвет освен за локалните хора, само че и за цялата страна? Защо не тропнем по масата да влезем в Шенген, което дружно с приемането на еврото ще направи България естественият логистичен хъб на Европа? Далеч по-естествен, прочее, от Холандия.
Отговорът на тези въпроси е елементарен - тъй като не желаеме. Ако искахме да сме сполучливи, щяхме да избираме политици, които да вървят по този път. Ако искахме да сме самостоятелни, щяхме да пожелаваме от властта да работи за нашата самостоятелност. Вместо това ние избираме един компрадорски хайлайф, извърнат дали на изток или на запад все едно, който да работи за това в чия взаимозависимост да ни сложи. Фокусираме се дали да сме с единия възрастен от изток или с другия възрастен от запад и отхвърляме да осъзнаем, че не сме дете на разведени родители. Няма кой възрастен да ни помогне. Ние сме възрастният. Ние сме тези, от които зависи. И е време да спрем с детинщините и да се вземем в ръце.
Източник/Автор: Труд/Петър Кичашки
Поради естеството на това, че се занимавам в действителност цялостен живот с интернационална търговия и логистични вериги свързани най-много с металите, съм забелязал, че география не трябва да се подценява. А мнозина го вършат, което ми се коства, че е неточност или най-малкото основава недостатъчност. Няма по какъв начин човек да разбере държанието на обособените огромни играчи на интернационалната политическа сцена, в случай че не схваща географските им особености. Отделно от това, в случай че не разбираме личните си географски плюсове и минуси, ние няма по какъв начин да си отговорим на огромния въпрос - по какъв начин може и би трябвало да се развива страната ни, с цел да сме най-пълноценни за себе си и сътрудниците си?
Нека погледнем напълно в наедрял щрих част от огромните и значими страни на интернационалната сцена. Следва да се стартира естествено със Съединени американски щати. Америка е гигантска страна, това е ясно. Но за разлика от другите огромни страни като Русия, Канада или Китай, в Америка климатът и релефът са извънредно удобни, което разрешава огромно лично произвеждане на храна. Америка няма по какъв начин да е застрашена в миналото от дефицит на храна. Тя създава сама над 90% от питателните си артикули. Отделно положителният климат разрешава и дейно добиване на естествените изкопаеми - едно е да имаш газови и петролни находища във безконечния мраз на Сибир, напълно друго е да имаш такива в топлите и налични зони на Тексас.
Отделно Америка е цялостен независим континент обособен от океан от изток и от океан от запад от всички свои евентуални врагове. Не е инцидентно, че на територията на Съединени американски щати война не е водена. Русия може да влезе с танковете в Украйна, само че никой не може да влезе с танковете в Съединени американски щати - отвън Канада и Мексико, които обаче са част от огромното икономическо семейство на Вашингтон. Като към това добавиш четвърт хилядолетие народна власт и независимост, това прави оптиката, през която Съединени американски щати гледа света доста друга, по отношение на нашите мащаби и разбирания.
Ако погледнем Русия там също географията играе голяма роля. Да, Русия е гигантска страна, само че 2/3 от нейната територия е в действителност необитаема. Не е инцидентно, че съвсем цялото население на страната е групирано в европейската част или по тихоокеанското крайбрежие. Просто на останалите места се живее мъчно. Земята е корава, студът прави земеделието мъчна задача, извличането на изкопаеми, които постоянно ще имаш при такава голяма територия, също не е елементарно. Пускането в употреба на спрян, по някаква причина, петролен бунар в безкрайността на Сибир е сложна, в случай че не и непостижима задача. Една от аргументите Русия да прояви експанзия и да нападне суверенна Украйна се корени в потребността на Русия да усвои безбрежните плодородни земи на Украйна, само че и да се възползва от лесните за добиване естествени изкопаеми в региона на Донбас. Това не е цялото пояснение, само че е част от обаянието, което остава отвън прожекторите. Макар че каквито и пояснения да има Русия, това не й дава право да води война за нещо, което не е нейно, само че това е друга тематика. В последна сметка и голямата земя на Канада също не е обработваема, само че не виждаме канадски танкове в Мичиган, нали?
Китай пък разполага с една от най-негостоприемните територии на планетата. Където не са планини, са пустини. Извън крайбрежието другото е мъчно, мъчно място. Това слага Китай пред обективната потребност да бъде фабрика на света като утилизира голямата си работна ръка. Европа има голямо население в прелестен климатичен пояс, само че не й стига повърхност. Затова тук са сложни за осъществяване тежки и огромни производства, от които имаме потребност, само че нямаме задоволително витално пространство, с цел да ги създадем без опасност за околната среда, която е толкоз основна тук. Но и въпреки климатът да е добър, той не е подобаващ, да речем, Германия да се изпълни с фотоволтаици. Наивно е да считаме, че жаркото калифорнийско слънце, което съвсем не стопира да грее, може да се съпоставя с мрачните дни в Германия или Англия, да речем.
Примери от този порядък могат да се дадат доста. Но общото сред всички тях е, че няма по какъв начин да разберем непознатото държание, в случай че не разберем непознатите условия. Измерването на държанието на отсрещния, съдейки по личния критерий, е рецепта за незадоволство и фрустрация. Няма по какъв начин някой в Бразилия, да вземем за пример, където в действителност няма почва за земеделие, защото земята безусловно се отвоюва от джунглата и наподобява повече на плажен пясък, в сравнение с плодородна пръст, да разбере нашето разхищаване на обработваеми земи. Няма по какъв начин някой в Швейцария, който живее като скална коза из чукарите да разбере по какъв начин из великите американски равнини можеш да изминеш стотици километри без да видиш поселение по-голямо от няколко фермерски постройки. Просто другият стартов темперамент на страните прави и отношението към света друго според от това кой питаш.
И тук идва време да си поговорим за нашенските благоприятни условия. България е на прелестно място, на кръстопътя на света. Ние имаме прогнозируем и постоянен климат, имаме огромна плавателна река, имаме достъп до море, имаме гори и планини, равнини и ширини. Отделно не сме и гъсто обитаеми, та можем да си позволим комплицирани и изискващи пространство обекти в областта на енергетиката или металургията. Всичко имаме. Въпросът е единствено един - за какво не го употребяваме? Защо не създадем още един АЕЦ с американска или друга западна технология? Защо не използваме залежите си от шистов газ в слабонаселените северозападни райони, с което ще създадем прехранване и разцвет освен за локалните хора, само че и за цялата страна? Защо не тропнем по масата да влезем в Шенген, което дружно с приемането на еврото ще направи България естественият логистичен хъб на Европа? Далеч по-естествен, прочее, от Холандия.
Отговорът на тези въпроси е елементарен - тъй като не желаеме. Ако искахме да сме сполучливи, щяхме да избираме политици, които да вървят по този път. Ако искахме да сме самостоятелни, щяхме да пожелаваме от властта да работи за нашата самостоятелност. Вместо това ние избираме един компрадорски хайлайф, извърнат дали на изток или на запад все едно, който да работи за това в чия взаимозависимост да ни сложи. Фокусираме се дали да сме с единия възрастен от изток или с другия възрастен от запад и отхвърляме да осъзнаем, че не сме дете на разведени родители. Няма кой възрастен да ни помогне. Ние сме възрастният. Ние сме тези, от които зависи. И е време да спрем с детинщините и да се вземем в ръце.
Източник/Автор: Труд/Петър Кичашки
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ