Геополитиката на съвременна Европа има своите корени в управлението на

Геополитиката на модерна Европа има своите корени в ръководството на последния римски император Юстиниан Велики. Това е последният държател съумял да възвърне римската власт в съвсем цялата някогашна Римска империя. Този популярен мъж е израснал измежду българите край Охрид. Затова едно от най-прозорливите му решения е основаването на Юстиниана Прима, която още тогава през 535 година е известна като Българската Архиепископия.

По-късно тя е позната като Охридска Архиепископия. Чрез своята независима черква, а точно Юстиниана Прима, българите съумели да открият въздействие в съвсем цяла Европа. Те покръстили на Изток русите. На Запад стигнали до Окситания посредством своите почитатели наричани катари и албигойци.

Рим и Константинопол в продължение на епохи полагали всички старания да унищожават България като европейска мощ, като за това е трябвало наложително да унищожават Юстиниана Прима или Охридската Архиепископия. Рим и Константинопол осъзнавали добре, че българската самостоятелност и мощ се крие точно в Юстиниана Прима или Охридската Архиепископия.

Вкрая на седми век Константинопол съумял да провокира сериозна рецесия в Юстиниана Прима, като съумял да подкупи и притегли към Констаниполската патриаршия всички владици от Охридската Архиепископия и по този метод да обезглави българската черква, защото е нямало опция да бъде определен Патриарх.

Но българският държател Тривелий, който е татко на Тервел и Мойсей, съумял да притегли българина от Кападокия – Кирил Философ, който имал нужния ранг и можел да бъде определен за Патриарх. Но по пътя към Охрид той бил покорен в Солун. За да го освободи Тривелий водил три години война с Константинопол и през 703 г съумял да го освободи. След това той бил определен за Патриарх.

Така била избавена самостоятелна България – била избавена самостоятелната Юстиниана Прима. А Патриарх Кирил съумял да вкара за потребление писменост, която българите по негово име нарекли кирилица. Тази писменост използваме и до през днешния ден. Всичко това Кирил Философ е описал в неговото произведение „ Слово от Кирил Философ по какъв начин покръсти българите “.

В средата на 9 век Източната Римска империя, позната ни като Византия, претърпява огромен напредък. Той стартира при ръководството на Михаил III и е прочут като Първи византийски Ренесанс. Василевсът съумял да победи Борис и го принудил да наложи гръцкия църковен обряд създавайки втора българска черква с изключение на Охридската Архиепископия.

Ударните дипломати на Византия тогава били дмата братя от Солун - Църху и Страхота. Те приели духовните имена Константин и Методий. Осигурявайки съюза на Константинопол и Великоморавия, който бил ориентиран против България, те положили огромни старания да се оправят и с въздействието на Охридската Архиепископия и българите в Централна Европа.

За тази цел те употребявали и остаряла тракийска писменост станала известна като глаголица. Църху, който бил към този момент Константин, в последния месец от своя живот приел името Кирил и по този начин Константинопол съумял да сътвори дублиращ Кирил Флософ. Така в продължение на идващото хилядолетие гърците съумели да заличат загатна за българския Патриарх Кирил Философ от Кападаокия, посредством който Тривелий съумял да избави самостоятелната Юстиниана Прима.

Затова и българите оповестили Тривелий за светец и по този начин той останал прочут за българската история като Свети Тривелий. А по името на Патриарх Кирил, който въвел нова писменост, българите я нарекли кирилица. Но забележимата в предишното и невидимата през днешния ден Византия съумя да да ликвидира историографски и Свети Тривелий и Патриарх Кирил Философ от Кападокия. А самата Охридска Архиепископия гърците съумели да унищожават през 1767 година

В началото на 13 век в Европа се ускорява въздействието на Франция. Практически Филип II Август на Запад и Балдуин на Изток вледеят по-голяма част от някогашната Римска империя. Най-голям проблем и за двамата е българското въздействие и мощност.

Това става извънредно рисково за французите след пленяванетона Балдуин от Калоян през 1205г. В отговор на засиленото въздействие на българите в Европа Папа Инокентий III афишира кръстоносен поход против катари и албигойци в Западна Европа. Острие на този кръстоносен поход става Филип II Август. Така на Запад е ликвидирано въздействието на Охридската Архиепископия – посредством физическо очистване на катари и албигойци. Но Франция в никакъв случай не не помни, че българите са умъртвили Балдуин и неговият брат.

След завладяването на Константинопол от османците през 1453г многочислена византийска аристокрация се преселва в Западна Езропа, в това число в Англия. А откакто Зоя Палеологина се омъжва за Иван Трети, част от тази аристокрация се преселва в Русия. Тази византийска аристокрация задвижва силите, които водят до Ренесанса на Европа. Но тази потомствена аристокрация съумява да наложи на Изток и Запад концепцията за възобновяване на Византия и цялостно изтриване на българите.

В Русия в средата на 17 век Патриарх Никон съумява да наложи гръцкия обряд в съветската черква и ликвидира въздействието на Охридската Архиепископия, т.е. на българската черква и просвета.

През 18 век Западна Европа е в нравствен напредък прочут като Епохата на Просвещението. Дейците на Просвещението оказват въздействие в това число и във образуване на външнополитическите доктрини на обособените монархии. Най-ярките представители на просветният максимализъм са Фридрих II, Йозеф II и Екатерина Велика – монарсите на Прусия, Австрия и Русия.

Българинът Евгени Булгарис или прочут още като Евгениос Вулгарис е един от видните дейци на Европейското просвещение. Роден е в Корфу. Той учи в университета в Падуа, а след това в Лайпциг. Основател и ректор на Атонската академия/1749-1758г/. Ректор на Патриаршеската школа в Истанбул/1759-1761г/. Бил е в близки връзки с множеството видни дейци на Европейското просвещение, в това число с Йозеф II и Екатерина Велика. Фридрих Велики го предложил на Екатерина Велика. Така той става неин основен консултант и основател на Гръцкия план, като в същото време става и втори човек в Руската черква и авторитетен член на Петербургската академия на науките. Почива в Александър Невската лавра в Петербург, където е и заровен. Там са погребвани царе, патрпиарси и най-влиятелни съветски дейци.

Гръцкият план е концепция за идентичността сред Древна Гърция и Византия. Гърците съгласно него е трябвало да преобладават в културно отношение и елинизират близките варвари. Според него правоприемник на Византия е Русия. Чрез Гръцкия план е било предвиждано Русия да позволи Източния въпрос.

Първоначалният вид е предвиждал възобновяване на някогашната Византия като гръцко кралство, което да доближава до Дунав. Последният вид на Гръцкия план е Стара планина да дели Гърция и Влашко, а на Запад те да граничат със Сърбия. Казано по-простичко България би трябвало да не съществува.

Последният опит за осъществяване на Гръцкия план е в Ньой и единствено намесата на амерканския президент ни избавя като самостоятелна страна. Именно поради въздействието си върху дейците на Европейското просвещение и върху монарсите Евгений Булгарис съумява да получи тяхната поддръжка за своята концепция. Категорично доказателство за това е писмо на Екатерина Велика до Йозеф II:

„ Но в случай че, с Божията помощ, ми се удаде опция да освободя Европа от врага на християнския жанр, Ваше Императорско Величество не би ми отказало помощ във възобновяване на остарялата гръцка монархия върху руините на падналото варварско ръководство, което в този момент още доминира, при изискване, че поема отговорността да запазя по този начин възобновената монархия незавасима от моята.

Казано в резюме историята на Великите сили в Европа, както и техните външнополитически доктрини имат отрицателно отношение към българите. Защо тогава би трябвало да се учудваме на Берлин и Ньой? Та те са историческа причинност. Тъй като посредством „ Гаранция – Франция “ Париж през 1918г съобщи Добруджа на Румъния, а ние през днешния ден забравихме за това, през днешния ден имаме нов вид на тази гаранция, само че по отношене на Северна Македония.

Най-голямата победа на невидимата Византия е тази за тоталната операция на българската история. Евгени Булгарис оказва давление в Петербургската академия, където се оформят концепциите, които би трябвало да бъдат наложени за историята на българите.

Ето някои от тях:
- Устойчиво занемаряване на обстоятелството, че единствено българите пазим исторически спомен, в това число и точни датировки за най-важните древен събития – Сътворение на света, Библейски Потоп, Вавилонско стълпотворение, Размесване наезиците.

- Историографско ликвидиране на връзката сред траки и българи, и установяване на българите като български славяни. Това трябваше да бъде осъществено посредством исторически несъществуващите прабългари от тюркски генезис, които били номади и ръководени от ханове. 
- Пълно изтриване на историята на Юстиниана Прима известна още като Българската Архиепископия, а по-късно и като Охридска Архиепископия. За тази цел нейната история трябваше и беше представяна и до през днешния ден като история на богомилите, които били еретици.

- Унищожаване фигурите на Св.Тривелий/баща на Тервел и Мойсей/ - спасителят на Юстиниана Прима като българска Архиепископия, на Кирил Философ от Кападокия – Патриарх на Юстиниан Прима и създател на кирилицата, както и на Асен Велики - основоположник на българските царе на Балканите.

- Унищожаването на старобългарския език определяйки го като църковнославянски.

Имайки поради академичното издание на История на България, като най-представителен труд на академичната ни историография то може сигурно да се каже, че концепцията на Гръцкия план за изтриване на българската история е свещена идея за академичната ни историография. Като доказателство за това ще прегледам отношението на университетските ни историци към Крум.

Според учени, професори и доценти Крум целял със своето законодателство да славянизира страната и форсира процесите, водещи до слагането на обеднелите и лишени от земя и средства за произвеждане селяни под покровителството и властта на издигащите се едри земевладелци.

Според изводите в академичното издание победоносните войни на северозапад, разширението към Средец и югозападните земи на полуострова, успеха през 811г. и последвалите военни дейности в Тракия довели до обогатяването на владетеля и на неговите първи помощници.

Същевременно съгласно академичното издание, войните, водени от Крум съвсем от самото начало на неговото ръководство, утежнявали ситуацията на селячеството – по един или различен метод то загубвало правото си на благосъстоятелност върху своята земя, принуждавало се да се подчини на едрите земевладелци и да обработва тяхната земя към този момент като прикрепено към нея население.

Платените български историци, т.е. учени, прафесори и доценти, с цел да заличат загатна за отрязаната глава на Никифор ни насочват към Върбишкия проход, където в никакъв случай не е имало борба. А за столица на Крум дефинират Плиска, макар, че няма исторически извор, който да е в поддръжка и на двете изказвания.

Според възрожденските ни историци и средновековните създатели обаче Крум основал и управлявал от Търново. Обединил българите от Панония и тези на Балканите. Със своето законодателство основал най-добре уредената обществена страна в Европа и до през днешния ден.

Не инцидентно в Стратегикона на Кекавмен е маркирано:
„ Във всичко се застъпват за нуждаещия се. И в действителност богатият е господ за бедния, тъй като го облагодетелства. За това и българите назовават имотния - богат, което значи богоподобен ”.

Ето го обяснението за произхода на елементарната думичка „ богат ”,
Паисий дефинира Крум като „ подбран, милосърден и сполучлив във война, който сключил мир с Карл Велики “, а Никифор победил край Славомир – днешно Сломер. В преписи на неговата история Крум е „ 12-ий цар Болгарский, който бил огромен и проницателен левент. Той се занимавал в първите шест годин от царуването си единствено за вътрешните наредби на царството си. Помогнал на панонските българи да са освободят от франките и аварите, с които имали непрестанни боеве “ “. Раковски дефинира Крум като „ великий и мудрий мъж “.

Възрожденските ни историци сочат Петър и Асен като представители на Крумовата династия, като наследници на Самоиловият наследник Гаврил, който българите изгонили във Влашко. И би трябвало ли да се учудваме тогава, че Петър и Белгун оповестили българската самостоятелност в града на Крум – Търново, близо до Славомир.

А Белгун приел името Асен по името на бървия български цар Асен – правоприемник на Свети Тривелий. Не, не би трябвало да се учудваме. Но би трябвало да се учудваме на изобретателността на платените ни историци – учени, професори и доценти.

За да унищожават историографски Крумовата династия сплотяват двамата сина на Самоил - Гаврил и Радомир, и основават един – Гаврил Радомир, който надлежно убиват.

Позволих си да напиша това в деня, когато означаваме нашата самостоятелност, с една цел – време е да продължим Българското Възраждане, което почнало с историята на Паисий. Нека продължението да стартира като продължение на историческото знание завещано ни от Раковски.

Така ще достигнем до същинската самостоятелност, която е била крайната цел на Българското Възраждане. Знам, че написаното от мен ще засегне платените ни български историци, които умишлено или не, служат на Гръцкия план на Евгений Булгарис. Но кои са те в края на краищата съпоставени с Паисий и Раковски?