Кризите се множат, но страховете от трета световна война са неоснователни
Геополитическият хоризонт в този момент е по-мрачен, в сравнение с когато и да било от доста време насам. Войниците на Путин се възползват от инерцията, която се сътвори след завладяването на Авдеевка. Те завзеха самодейността, а украинската войска мина в защита.
Близкият изток пламти на доста места по едно и също време. Израел би трябвало да превземе южната част на линията Газа или войната ще остане незавършена. Военната логичност е безапелационна макар филантропичната злополука и американския напън.
Иранските помощници подклаждат огъня на доста фронтове. " Хизбула " нападна Северен Израел от Ливан. Йеменските хути се пробват да блокират пътя през Червено море и по този метод един от най-важните търговски направления. Нападенията на иракски милиции против американски бази покачват риска от директна борба сред Вашингтон и Техеран.
На фона на тези неприятни вести Тайван беше ненапълно пропуснат. Всъщност това е идеалният миг за Китай да затегне винта на ескалацията. Разликата в силата на китайските и тайванските въоръжени сили нараства с всеки минал ден.
Три театъра на военни дейности, три закани. Опасенията са явни - огнищата на пожар не могат да бъдат изолирани. Пожарите могат да се разпространят по нехайство или съзнателно. В последна сметка цялото земно кълбо ще бъде обхванато от пламъци.
Толкова за сюжета, за който има и исторически образец. В навечерието на Първата международна война никоя от огромните сили не желае континентален спор, само че все пак се впускат в него с съдбовна комбинация от слепота и проява на храброст.
Песимистичните прогнози преглеждат единствено една част от уравнението, а точно тази за ескалация. В същото време те подценяват възпиращите фактори, които предотвратяват детонацията. Историята не е влакче в увеселителен парк, в което всичко се устремява към злополука. Политиката може да противодейства на това. Фатализмът се поражда от възприятието, че сме затрупани от множеството спорове, само че разсъдъкът може да насочи възприятията в вярната посока.
Путин има геополитическа цел, към която се стреми от войната в Грузия през 2008 година насам. Той не желае да възроди Съветския съюз, а единствено неговата зона на въздействие. Украйна е ключът към това. Ако Путин успее да откри марионетно държавно управление в Киев, той ще бъде една стъпка по-близо до фантазията си. От друга страна, борбата с НАТО крие големи опасности.
Новият цар подцени силата на съперника, когато навлезе в Украйна. Но той не е комарджия. Неговият общоприет проект да сътвори руска зона на въздействие 2.0 - Грузия, Армения и Азербайджан - и по този метод да господства в Каспийско море, има по-прости политически цели.
Западноевропейците може да подценяват този район, само че за Москва той е от централно значение. Хегемонията в зоната сред Черно и Каспийско море укрепва позицията на Русия по отношение на Турция. В същото време въздействието на Кремъл още веднъж ще нарасне в Централна Азия, където Китай набира мощ.
НАТО не може да чака упоритостите на Путин да бъдат ориентирани на изток. Той към този момент изненада Запада през 2014 година и 2022 година и алиансът няма различен избор, с изключение на да се приготви за продължителна борба и да се въоръжи. Но колкото повече НАТО укрепва възпиращите си сили, толкоз по-висока ще бъде цената за Путин.
Москва към момента има преимущество, тъй като може да набира бойци по-лесно. Производството на оръжия също ще нарасне, само че по-късно ще бъде в застой. Западната отбранителна промишленост, в противен случай, набира скорост. Тя ще завоюва борбата за материали.
Путин мечтае, че Тръмп ще прекъсне помощта. Той може да бърка. Въпреки всички вяли приказки, президентът Тръмп не може да бъде заинтригуван от съветска победа. Тя ще го накара да наподобява слаб. " Кой загуби Европа? " Този спор би бил неприятен PR, а няма нищо, което Тръмп да ненавижда повече.
Конфликтът в Газа остава местен, тъй като една огромна война не е от изгода за никого, даже за Иран. Неговата тактика има три цели: да предотврати кървава война като тази в Ирак на своя територия, да реализира районна надмощие и да избегне директна борба със Съединени американски щати. Иран разполага с помощни войски, които да свършат мръсната работа, и те се бият и умират - всичко това на ниска политическа цена. Така Техеран реализира районно владичество, без самичък да води война.
В същото време възпиращият резултат на нуклеарната стратегия работи. Нито едно американско държавно управление не е намерило противоотрова: нито Обама с нуклеарното съглашение, нито Тръмп с неговото анулиране. Защо Техеран би желал да заплаши това? Дори негодниците могат да бъдат рационални.
Остава един трети спектакъл. Някои пенсионирани американски генерали знаят сигурно, че до 2027 година Пекин ще нахлуе в Тайван. Но за какво? Китай желае надмощие в западната част на Тихия океан. С други думи, той желае да изтласка Америка от своята зона на въздействие. Това изисква устойчивост, а не смела военна случка. Ако тактиката проработи, Пекин ще владее Тайван както посредством официално ръководство, по този начин и посредством ограничавания.
Съединени американски щати не са подготвени да се примирят с това, а Япония и Австралия също се въоръжават. Потенциалът за ескалация е действителен, както и опасността от нуклеарна борба. Заплахата от нуклеарен Армагедон трагично отличава нашето време от 1914 година Но никоя мощ не е сляпа или безразсъдна, даже Москва, тъй че възможностите за реализиране на равновесие са най-малко толкоз огромни, колкото и заплахата от ескалация.
Конкуриращите се концепции за ред неизбежно водят до напрежение, само че въпреки всичко може да се откри общ език. Студената война в никакъв случай не се трансформира в гореща война, тъй като всички страни бяха заинтригувани от непоклатимост и предвидимост. Това обаче се дължи на предварителни условия - Западът не би трябвало да потегля на кръстоносен поход в отбрана на универсалните полезности, възпявайки моралното си предимство. Китай не би трябвало да прекалява с провокациите си.
Ако успеем да овладеем централния спор сред Съединени американски щати и Китай, плашещият облик на Путин ще се свие до естествени размери. Студената война е опасност, тъй като светът постоянно е бил на ръба на злополуката, само че тя е и модел за сполучливо ръководство на спорове.
Близкият изток пламти на доста места по едно и също време. Израел би трябвало да превземе южната част на линията Газа или войната ще остане незавършена. Военната логичност е безапелационна макар филантропичната злополука и американския напън.
Иранските помощници подклаждат огъня на доста фронтове. " Хизбула " нападна Северен Израел от Ливан. Йеменските хути се пробват да блокират пътя през Червено море и по този метод един от най-важните търговски направления. Нападенията на иракски милиции против американски бази покачват риска от директна борба сред Вашингтон и Техеран.
На фона на тези неприятни вести Тайван беше ненапълно пропуснат. Всъщност това е идеалният миг за Китай да затегне винта на ескалацията. Разликата в силата на китайските и тайванските въоръжени сили нараства с всеки минал ден.
Три театъра на военни дейности, три закани. Опасенията са явни - огнищата на пожар не могат да бъдат изолирани. Пожарите могат да се разпространят по нехайство или съзнателно. В последна сметка цялото земно кълбо ще бъде обхванато от пламъци.
Толкова за сюжета, за който има и исторически образец. В навечерието на Първата международна война никоя от огромните сили не желае континентален спор, само че все пак се впускат в него с съдбовна комбинация от слепота и проява на храброст.
Песимистичните прогнози преглеждат единствено една част от уравнението, а точно тази за ескалация. В същото време те подценяват възпиращите фактори, които предотвратяват детонацията. Историята не е влакче в увеселителен парк, в което всичко се устремява към злополука. Политиката може да противодейства на това. Фатализмът се поражда от възприятието, че сме затрупани от множеството спорове, само че разсъдъкът може да насочи възприятията в вярната посока.
Путин има геополитическа цел, към която се стреми от войната в Грузия през 2008 година насам. Той не желае да възроди Съветския съюз, а единствено неговата зона на въздействие. Украйна е ключът към това. Ако Путин успее да откри марионетно държавно управление в Киев, той ще бъде една стъпка по-близо до фантазията си. От друга страна, борбата с НАТО крие големи опасности.
Новият цар подцени силата на съперника, когато навлезе в Украйна. Но той не е комарджия. Неговият общоприет проект да сътвори руска зона на въздействие 2.0 - Грузия, Армения и Азербайджан - и по този метод да господства в Каспийско море, има по-прости политически цели.
Западноевропейците може да подценяват този район, само че за Москва той е от централно значение. Хегемонията в зоната сред Черно и Каспийско море укрепва позицията на Русия по отношение на Турция. В същото време въздействието на Кремъл още веднъж ще нарасне в Централна Азия, където Китай набира мощ.
НАТО не може да чака упоритостите на Путин да бъдат ориентирани на изток. Той към този момент изненада Запада през 2014 година и 2022 година и алиансът няма различен избор, с изключение на да се приготви за продължителна борба и да се въоръжи. Но колкото повече НАТО укрепва възпиращите си сили, толкоз по-висока ще бъде цената за Путин.
Москва към момента има преимущество, тъй като може да набира бойци по-лесно. Производството на оръжия също ще нарасне, само че по-късно ще бъде в застой. Западната отбранителна промишленост, в противен случай, набира скорост. Тя ще завоюва борбата за материали.
Путин мечтае, че Тръмп ще прекъсне помощта. Той може да бърка. Въпреки всички вяли приказки, президентът Тръмп не може да бъде заинтригуван от съветска победа. Тя ще го накара да наподобява слаб. " Кой загуби Европа? " Този спор би бил неприятен PR, а няма нищо, което Тръмп да ненавижда повече.
Конфликтът в Газа остава местен, тъй като една огромна война не е от изгода за никого, даже за Иран. Неговата тактика има три цели: да предотврати кървава война като тази в Ирак на своя територия, да реализира районна надмощие и да избегне директна борба със Съединени американски щати. Иран разполага с помощни войски, които да свършат мръсната работа, и те се бият и умират - всичко това на ниска политическа цена. Така Техеран реализира районно владичество, без самичък да води война.
В същото време възпиращият резултат на нуклеарната стратегия работи. Нито едно американско държавно управление не е намерило противоотрова: нито Обама с нуклеарното съглашение, нито Тръмп с неговото анулиране. Защо Техеран би желал да заплаши това? Дори негодниците могат да бъдат рационални.
Остава един трети спектакъл. Някои пенсионирани американски генерали знаят сигурно, че до 2027 година Пекин ще нахлуе в Тайван. Но за какво? Китай желае надмощие в западната част на Тихия океан. С други думи, той желае да изтласка Америка от своята зона на въздействие. Това изисква устойчивост, а не смела военна случка. Ако тактиката проработи, Пекин ще владее Тайван както посредством официално ръководство, по този начин и посредством ограничавания.
Съединени американски щати не са подготвени да се примирят с това, а Япония и Австралия също се въоръжават. Потенциалът за ескалация е действителен, както и опасността от нуклеарна борба. Заплахата от нуклеарен Армагедон трагично отличава нашето време от 1914 година Но никоя мощ не е сляпа или безразсъдна, даже Москва, тъй че възможностите за реализиране на равновесие са най-малко толкоз огромни, колкото и заплахата от ескалация.
Конкуриращите се концепции за ред неизбежно водят до напрежение, само че въпреки всичко може да се откри общ език. Студената война в никакъв случай не се трансформира в гореща война, тъй като всички страни бяха заинтригувани от непоклатимост и предвидимост. Това обаче се дължи на предварителни условия - Западът не би трябвало да потегля на кръстоносен поход в отбрана на универсалните полезности, възпявайки моралното си предимство. Китай не би трябвало да прекалява с провокациите си.
Ако успеем да овладеем централния спор сред Съединени американски щати и Китай, плашещият облик на Путин ще се свие до естествени размери. Студената война е опасност, тъй като светът постоянно е бил на ръба на злополуката, само че тя е и модел за сполучливо ръководство на спорове.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ