Русия и Китай искат да разбият света на парчета
Геополитически блокове, конкуриращи се идеологии, софтуерна конкуренция. Върнахме ли се в 60-те години?, пита Хал Брандс, колумнист на Bloomberg Opinion и почитан професор в Училището за напреднали интернационалните проучвания на университета " Джон Хопкинс ".
От Украйна през Газа до Южнокитайско море, светът е посипан с рецесии. Международното съдействие е парализирано от дипломатическо съперничество; техно-оптимизмът отстъпи място на всеобхватна техно-тревожност. Единствената суперсила куца към избори със съдбоносни последствия, до момента в който противниците й трескаво се въоръжават за сегашни и може би бъдещи войни. Всяко от тези провокации на собствен ред е симптоматично за настъпваща по-дълбока историческа смяна. " Настоящата интернационална среда е в ужас, защото нейните съществени детайли се трансформират по едно и също време. "
Хенри Кисинджър написа, че през 1968 година буря от смяна - деколонизация, вътрешни митинги, изменящ се баланс на силите - раздрусва договореностите, зародили след Втората международна война. Но оценката на Кисинджър също е добра насочна точка за схващане на объркания през днешния ден свят. За едно потомство след Студената война светът беше структуриран от набор от истини: триумфът на демокрацията над автокрацията, добродетелите на глобализацията и нововъведенията, вероятностите за мир сред великите сили и стабилизиращата роля на американската мощност. Тези истини бяха в основата на свят, който беше извънредно удобен за Съединени американски щати и техните съдружници. Те също са били исторически удобни за световните финанси и търговия.
Причината днешният свят да наподобява толкоз безреден е, че тези остарели истини се разпадат, до момента в който контурите на нова епоха се оформят. Нововъзникващият ред е този, в който геополитическите блокове се завръщат, а стратегическите противници водят жестоки идеологически и софтуерни борби. Международната стопанска система е полесражение, защото взаимозависимостта и несигурността вървят ръка за ръка. Глобалното ръководство и решаването на проблеми от ден на ден наподобяват като артефакти от една по-щастлива ера. Международното принуждение се ускорява, защото рискът от огромна война - даже световна война - нараства. Силата на Съединени американски щати към момента остава огромна, само че държанието на Америка става все по-хаотично, защото нейната политика става по-малко постоянна. Цялата тази блъсканица към момента може да сътвори почтено бъдеще. Но първо, политиците и предприемачите би трябвало да схванат настъпилата ера на фрагментация.
Златният век на глобализацията
Светът след Студената война имаше своите несигурности, своите несправедливости, своите безобразия. Но светът, който се появи след рухването на Берлинската стена, към момента се усещаше като време на неповторим напредък и заричане. Демокрацията побеждаваше автокрацията. Броят на демокрациите се усили от към 40 при започване на 70-те години на предишния век до 120 до 2000 година
Глобализацията беше в протест: международната търговия се усили почти четири пъти сред 1989 година и 2019 година, до момента в който потоците от директни задгранични вложения набъбнаха осем пъти сред 1992 година и 2000 година Икономическата отвореност увеличи виталния стандарт по света. Смяташе се, че това също ще понижи интернационалното напрежение, създавайки световен разцвет, който единствено най-злите негодници биха нарушили. Глобализацията беше улеснена на собствен ред от цифровата гражданска война, която улесни търговията и увеличи продуктивността. Информационните технологии наподобява също благоприятстваха свободата: обществените медии подхраниха митинги, които смъкнаха репресивните държавни управления в Египет и Украйна при започване на 2010 година
Прогресът имаше и своята тъмна страна, несъмнено. Катастрофалният тероризъм, от който Съединени американски щати пострадаха на 11 септември, сподели по какъв начин слабите играчи могат да се възползват от лекотата на интернационалното пътешестване, връзките и финансите, с цел да стартират офанзиви с световен мащаб. Като цяло обаче един свят, за който се предполагаше, че се умиротворява посредством икономическа интеграция, изглеждаше все по-благоприятен за мира на великите сили. И защото опасността от огромна война намаляваше, водещите сили щяха да насочат силата си към начинания и институции - от противодействието на насилствения екстремизъм до построяването на Световната комерсиална организация - предопределени да укротят транснационалните закани и да укрепят световните правила на придвижване. Целият този прогрес беше подсилен от Съединени американски щати. Американските съюзи донесоха мир и непоклатимост в Източна Европа и Западния Пасифик. Вашингтон поддържаше демокрацията и глобализацията; той послужи като катализатор за групови дейности против разпространяването на нуклеарни оръжия и други проблеми. Американските софтуерни компании насърчиха нововъведения, които задвижиха цифровата епоха.
Редът след Студената война, както се споделя в стратегически документ на Пентагона, беше " в последна сметка подсилен от Съединени американски щати ". Съединени американски щати бяха също страна на чудесата за компании и вложители, които яхнаха вълната на глобализацията. Мултинационалните компании можеха да пожънат нова успеваемост в една отворена, интегрирана международна стопанска система. Те можеха да търгуват и да влагат в атмосфера на сигурност, обезпечена от Чичо Сам.
Глобализацията спомогна за поддържането на ниска инфлация, частично тъй като развитите страни получиха достъп до евтина работна ръка. Не на последно място, алтернативите при правенето на бизнес с репресивни режими или даже с евентуални противници изглеждаха незначителни поради упованието, че самата търговия ще накара проблематичните участници да станат виновни заинтригувани страни. В този смисъл епохата след Студената война беше златна епоха. Но в този момент основните й детайли са сринати.
Война на хрумвания
Ретроспективно видяно, напредъкът след Студената война беше по-крехък, в сравнение с изглеждаше: доста нови демокрации бяха едва консолидирани, което ги направи уязвими за автократични обрати. Други характерности на епохата са мечове с две остриета. Глобализацията донесе разцвет, само че също по този начин и неравноправие и културна неустановеност - последствия, които ускориха нео-популисткия миг, който към момента не е завършил. Информационните технологии дадоха на дисидентите нови принадлежности за рецензия на репресивните управници, само че също по този начин дадоха на тези управници по-добри способи да наблюдават и потискат своите критици.
По създание редът след Студената война, който се крепеше на господството на Съединени американски щати и Запада, се натъкна на проблеми, откакто това владичество стартира да отслабва. Русия се съживи, а Китай се разрасна избухливо в процъфтяващата международна стопанска система. Вашингтон и доста съдружници подцениха военните си бюджети, тъй като се усещаха прекомерно комфортно в защитния пашкул на американската надмощие.
Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати и Китай
С течение на времето страните, които не харесваха системата, учредена на демократични полезности и водачеството на Съединени американски щати, станаха по-агресивни в провокациите си: Русия нахлу в съседите си Грузия и Украйна, Китай изиска и последователно завладя огромна част от Южнокитайско море; Иран провокира безпорядък в Близкия изток. Тази офанзива се случи тъкмо когато задължението на Америка към тази система се оказа заплашен. Неуспешните старания за трансформиране на Ирак и Афганистан в пика на въздействието на Америка след Студената война доведоха до безнравственост и съкращения. Глобалната финансова рецесия от 2008-09 година разбърка политиката на Америка и изтощи нейната стратегическа сила.
Президентството на Доналд Тръмп, когато Вашингтон разгласи конкуренция на Китай, само че изглеждаше във война с доста от своите съдружници, въплъщава какъв брой несигурна е станала траекторията на Америка. До 2022 година, когато Владимир Путин се опита да унищожи самостоятелна Украйна, откакто подписа незабравим съюз " без ограничавания " с Китай на Си Дзинпин, ерата след Студената война безспорно завърши. Няколко характерности дефинират епохата, която стартира.
Китай пораства в технологиите
Първо, блоковете се завърнаха. Не толкоз отдавнашните геополитически разграничителни линии започнаха да се размиват. Сега съперничещи си обединения се бият по целия свят. В Украйна група евразийски автокрации - Северна Корея, Иран и Китай - подкрепя напъните на Русия да разбие нормите за ненападение. Те са изправени против група напреднали демокрации - от Северна Америка, Европа и Индо-Тихоокеанския район - които поддържат Киев в запазването на по-голяма система, която им служи добре. Тези съюзи не са всеобхватни - доста страни от Глобалния юг се стремят да играят и на двете страни - само че те безспорно се стягат с повишаването на интернационалното напрежение. Русия, отчуждена от Запада, утроява връзките си с други ревизионисти: доказателство за това е неотдавна контрактуваният съюз на Путин с Пхенян. Съединени американски щати, от своя страна, укрепват, уголемяват и консолидират своите съюзи, с цел да сдържат евразийските автокрации. В резултат на това борбата надвишава районните граници.
От 2022 година Съединени американски щати принудиха съдружниците си в Европа и Азия да спрат доставките на усъвършенствано съоръжение за произвеждане на полупроводници в Китай, илюстрация на това по какъв начин геополитическите разлики трансформират икономическите и софтуерни връзки. Второ, борбата на концепциите още веднъж се разгаря. Русия и Китай не получиха меморандума за неустоимия успех на демокрацията. Те трансформират интернационалните правила и организации, с цел да създадат автокрациите по-сигурни. Те имат вяра, че техните нелиберални системи могат да произведат по-голяма дисциплинираност, старания и мощ от декадентските демокрации. За да потвърдят това, те принуждават и дестабилизират страни, които стоят на пътя им. Русия употребява дезинформация, хакерски атаки и бойкот против демокрациите от двете страни на Атлантика.
Пекин употребява набор от оръжия - другарски настроени медии, подкупи, хакерски атаки, стопански наказания - с цел да задуши рецензиите и да посее раздори в Тайван и други демократични общества. Технологичните нововъведения подхранват политическите войни: Москва и Пекин към този момент могат да употребяват дезинформация, задействана от AI, против своите демократични врагове. Трето, бушува битка за софтуерно превъзходство. Преди едно потомство софтуерното водачество на Америка беше просто преобладаващо. Нещата към този момент не са толкоз еднопосочни.
Китай реализира голям прогрес в кибероръжията и хиперзвуковите ракети. Инвестира съществено в изкуствения разсъдък, квантовите калкулации и други технологии от т. н. Четвъртата индустриална гражданска война. През цялата история геополитическите надпревари са били софтуерни. Ако Китай господства в основни нововъзникващи технологии, той може да господства и в тази епоха. Това значи, че индустриалната политика ще остане, защото геополитическите противници влагат и слагат защитни бариери към стратегически браншове от полупроводници до чиста сила. Това също по този начин значи, че икономическата война ще стане нещо всекидневно, защото и двете страни употребяват дотации, надзор върху износа, ограничение на вложенията, мита и други принадлежности за ускорение на своите нововъведения и задържане на противниците.
Четвърто, ожесточената конкуренция убива опцията за решение на световни проблеми. Транснационалните провокации стават все по-тежки, само че геополитическото напрежение попречва съдействието сред Съединени американски щати и Китай по въпроси от Ковид до изменението на климата. Великите сили даже не могат да си сътрудничат, с цел да поддържат жизненоважни търговски пътища отворени. Някога Съединени американски щати и Китай работеха дружно, с цел да разбият сомалийските пирати. Но Пекин в този момент приключва покупко-продажбите с бунтовниците хути, които стрелят по Червено море и Аденския залив, до момента в който Иран ги въоръжава, а Русия ги атакува. През идващите години очаквайте видимо фундаментални правила, като свободата на корабоплаването в моретата, да станат по-оспорвани. И очаквайте съдействието за справяне с транснационалните проблеми, без значение дали става въпрос за изменението на климата или ръководството на напредналите технологии, да се случи най-вече в границите на групи от страни с еднообразно мислене (групата на G-7).
Пето, на фона на студени войни, софтуерни войни и търговски войни, сянката на същинската война стана неизбежна. Украйна е опустошена от най-големия спор в Европа от 1945 година насам. Близкият изток е разтресен от голям брой взаимосвързани конфликти. Общият брой на войните сред страните е по-висок от когато и да било от десетилетия. Не очаквайте тази наклонност да се обърне скоро. Както и да свърши войната в Украйна, Русия ще излезе от нея с опитна войска, мобилизирана стопанска система и епична завист към Запада. Иран се доближава все по-близо до нуклеарен потенциал, който ще обезпечи поддръжката му за жестока неустойчивост в Близкия изток. Китай натрупа ресурси от храни и сила - кораби, самолети и муниции за всеобщо произвеждане - и ускорява натиска си за превъзходство в Тихия океан. Горещи точки от островите Сенкаку до Втората Томасова плитчина може да послужат като мотив за китайско-американски конфликт.
Териториалните искания в Южнокитайско море се припокриват
Стабилността на интернационалната система от дълго време е тясно обвързвана със стабилността на основните райони на Евразия: Европа, Близкия изток и Източна Азия. Войната или опасността от война прониква и в трите области по едно и също време. Това прави последната характерност на нашата епоха по-отрезвяваща: Америка към момента е мощна, само че по-малко надеждна.
Предимствата на Съединени американски щати, стопански и военни, остават обилни, а американските задължения остават незаменими за построяването на един заслужен свят. За страдание, във време, когато доста западни страни са изправени пред политическа парализа, неустойчивост или някаква композиция от двете, вътрешните драми на Америка могат да бъдат извънредно разрушителни. Да, краткосрочната заплаха е, че втори мандат на Тръмп може да отслаби съюзите на Съединени американски щати и да подтиква страни на първа линия като Полша или Южна Корея да основат свои лични нуклеарни оръжия. Или алтернативата - втори мандат на Байдън, в който Америка е водена от очевидно западащ главнокомандващ. Но проблемите са по-дълбоки.
Зад Тръмп се крие едно по-голямо придвижване " Първо Америка ", което незабавно ще остави света на произвола. Зад Байдън се крие евентуално мощна форма на напредничав неоизолационизъм. Следователно политическите основи на американския интернационализъм са нестабилни. Нарастващата поляризация и вътрешното напрежение може да накарат Съединени американски щати да се разсеят, даже да бъдат погълнати от вътрешните си демони - тъкмо както възходящата световна неустойчивост усилва цената на това разпръскване.
Трета международна война?
Епохите на разтърсвания могат да доведат до благополучен край. Студената война роди демократичния интернационален ред, който в последна сметка обезпечи повече независимост, мир и разцвет, в сравнение с човечеството в миналото е имало. Днес реализмът не би трябвало да бъде синоним на отчаяние, тъй като Съединени американски щати и техните демократични съдружници към момента имат дълготрайни преимущества пред своите врагове, в това число техните свободни държавни институции. Но за политическите водачи и бизнес водачите, навигирането в тази ера на фрагментация ще изисква да имат поради някои съществени правила. Първо, няма връщане към " естественото ". Днешните рецесии в Украйна, Близкия изток и други горещи точки не са необикновени. Те са признаци на дълбоки, продължаващи промени, които трансформират главните ритми на международните събития.
Конкретни рецесии могат да идват и да си отиват; несъмнено напрежение може да се увеличи или спадне. Но водачите във властта и бизнеса би трябвало да се приготвят за епоха на непрекъсната жизнеспособност, конкуренция и спорове. Нивата на риск, както стратегически, по този начин и стопански, ще бъдат нараснали за години напред.
Второ, не можете да имате всичко. След Студената война Съединени американски щати и техните съдружници можеха да се насладят на свят, който беше феноменално подобаващ за техните ползи и полезности на доста ниска цена. Мултинационалните компании биха могли да се възползват от успеваемостта, предлагана от глобализацията, без да се тревожат прекалено много за превратностите на световната политика. Нито един от двата метода не е резистентен през днешния ден. Както могат да потвърдят водачите, които участваха на срещата на върха на НАТО този месец, цената на националната сигурност и опазването на демократичните полезности нараства, до момента в който автократичните сили подхващат своите ходове. Междувременно западни компании, които трябваше да избират дали да останат в Русия, откакто тя нахлу в Украйна - или да се чудят по какъв начин да защитят своите активи, интервенции и известност, в случай че Китай нахлуе в Тайван - откриват, че алтернативите при работа в оранжерийна среда могат да бъдат съществени.
Трето, приемайте съществено най-лошите сюжети. Отговорните американски длъжностни лица би трябвало да обмислят освен опцията за конфликт сред Съединени американски щати и Русия или спор сред Съединени американски щати и Китай - колкото и пагубен да е, само че и световна война, в която спорове избухват на няколко места по едно и също време. Международните корпорации също би трябвало да се борят със сюжети, които не толкоз от дълго време биха изглеждали странни. Ами в случай че сигурността на жизненоважни морски пътища пострада, тъй като хусите са основали казус, който други следват? Как техните интервенции биха могли да бъдат наранени от китайско-американска война, която би довела до по-брутално, бързо и широкообхватно разделяне, в сравнение с някой може да си показа през днешния ден? Но битката с тях е методът, по който човек построява устойчивостта си, военна или интелектуална, нужна, с цел да процъфтява в един плевел свят.
Четвърто, защото геополитиката и геоикономиката стават неразделни, Западът би трябвало да влага в нови познания. В държавното управление националната сигурност към този момент не е толкоз мощно доминирана от дипломати и експерти на защитата. Разбирането на капиталовите модели, финансовите и софтуерните усложнения и вземането на решения от частния бранш стана сериозно значимо за спечелването на днешната конкуренция. Частният бранш, от своя страна, навлиза в миг, в който геополитическата неначетеност просто няма значение, като се има поради, че малко компании са изцяло изолирани от спиранията или опциите, които националните съперничества могат да причинят. Намерете позитивната страна на нещастието.
Да, светът става все по-отвратителен. Но ерата на разривите основава шансове за Съединени американски щати да изградят по-дълбоки връзки със сходно мислещи народи в Европа и Индо-Тихоокеанския океан, с цел да катализират исторически прилив на нововъведения в сериозните технологии и да показват, че демократичните общества към момента могат да надминат нелибералните. Това също по този начин основава шансове за фирмите да основават по-устойчиви вериги за доставки, да се възползват от преимуществата на новата индустриална политика и да основат по-силни партньорства с държавното управление на Съединени американски щати, което обезверено се нуждае от творчеството и нововъведенията на частния бранш, с цел да се оправи с новите стопански, разследващи и военни провокации.
Ние сме в началната фаза на една епоха с брутални спорове. Задачата е да се възползваме оптимално.
От Украйна през Газа до Южнокитайско море, светът е посипан с рецесии. Международното съдействие е парализирано от дипломатическо съперничество; техно-оптимизмът отстъпи място на всеобхватна техно-тревожност. Единствената суперсила куца към избори със съдбоносни последствия, до момента в който противниците й трескаво се въоръжават за сегашни и може би бъдещи войни. Всяко от тези провокации на собствен ред е симптоматично за настъпваща по-дълбока историческа смяна. " Настоящата интернационална среда е в ужас, защото нейните съществени детайли се трансформират по едно и също време. "
Хенри Кисинджър написа, че през 1968 година буря от смяна - деколонизация, вътрешни митинги, изменящ се баланс на силите - раздрусва договореностите, зародили след Втората международна война. Но оценката на Кисинджър също е добра насочна точка за схващане на объркания през днешния ден свят. За едно потомство след Студената война светът беше структуриран от набор от истини: триумфът на демокрацията над автокрацията, добродетелите на глобализацията и нововъведенията, вероятностите за мир сред великите сили и стабилизиращата роля на американската мощност. Тези истини бяха в основата на свят, който беше извънредно удобен за Съединени американски щати и техните съдружници. Те също са били исторически удобни за световните финанси и търговия.
Причината днешният свят да наподобява толкоз безреден е, че тези остарели истини се разпадат, до момента в който контурите на нова епоха се оформят. Нововъзникващият ред е този, в който геополитическите блокове се завръщат, а стратегическите противници водят жестоки идеологически и софтуерни борби. Международната стопанска система е полесражение, защото взаимозависимостта и несигурността вървят ръка за ръка. Глобалното ръководство и решаването на проблеми от ден на ден наподобяват като артефакти от една по-щастлива ера. Международното принуждение се ускорява, защото рискът от огромна война - даже световна война - нараства. Силата на Съединени американски щати към момента остава огромна, само че държанието на Америка става все по-хаотично, защото нейната политика става по-малко постоянна. Цялата тази блъсканица към момента може да сътвори почтено бъдеще. Но първо, политиците и предприемачите би трябвало да схванат настъпилата ера на фрагментация.
Златният век на глобализацията
Светът след Студената война имаше своите несигурности, своите несправедливости, своите безобразия. Но светът, който се появи след рухването на Берлинската стена, към момента се усещаше като време на неповторим напредък и заричане. Демокрацията побеждаваше автокрацията. Броят на демокрациите се усили от към 40 при започване на 70-те години на предишния век до 120 до 2000 година
Глобализацията беше в протест: международната търговия се усили почти четири пъти сред 1989 година и 2019 година, до момента в който потоците от директни задгранични вложения набъбнаха осем пъти сред 1992 година и 2000 година Икономическата отвореност увеличи виталния стандарт по света. Смяташе се, че това също ще понижи интернационалното напрежение, създавайки световен разцвет, който единствено най-злите негодници биха нарушили. Глобализацията беше улеснена на собствен ред от цифровата гражданска война, която улесни търговията и увеличи продуктивността. Информационните технологии наподобява също благоприятстваха свободата: обществените медии подхраниха митинги, които смъкнаха репресивните държавни управления в Египет и Украйна при започване на 2010 година
Прогресът имаше и своята тъмна страна, несъмнено. Катастрофалният тероризъм, от който Съединени американски щати пострадаха на 11 септември, сподели по какъв начин слабите играчи могат да се възползват от лекотата на интернационалното пътешестване, връзките и финансите, с цел да стартират офанзиви с световен мащаб. Като цяло обаче един свят, за който се предполагаше, че се умиротворява посредством икономическа интеграция, изглеждаше все по-благоприятен за мира на великите сили. И защото опасността от огромна война намаляваше, водещите сили щяха да насочат силата си към начинания и институции - от противодействието на насилствения екстремизъм до построяването на Световната комерсиална организация - предопределени да укротят транснационалните закани и да укрепят световните правила на придвижване. Целият този прогрес беше подсилен от Съединени американски щати. Американските съюзи донесоха мир и непоклатимост в Източна Европа и Западния Пасифик. Вашингтон поддържаше демокрацията и глобализацията; той послужи като катализатор за групови дейности против разпространяването на нуклеарни оръжия и други проблеми. Американските софтуерни компании насърчиха нововъведения, които задвижиха цифровата епоха.
Редът след Студената война, както се споделя в стратегически документ на Пентагона, беше " в последна сметка подсилен от Съединени американски щати ". Съединени американски щати бяха също страна на чудесата за компании и вложители, които яхнаха вълната на глобализацията. Мултинационалните компании можеха да пожънат нова успеваемост в една отворена, интегрирана международна стопанска система. Те можеха да търгуват и да влагат в атмосфера на сигурност, обезпечена от Чичо Сам.
Глобализацията спомогна за поддържането на ниска инфлация, частично тъй като развитите страни получиха достъп до евтина работна ръка. Не на последно място, алтернативите при правенето на бизнес с репресивни режими или даже с евентуални противници изглеждаха незначителни поради упованието, че самата търговия ще накара проблематичните участници да станат виновни заинтригувани страни. В този смисъл епохата след Студената война беше златна епоха. Но в този момент основните й детайли са сринати.
Война на хрумвания
Ретроспективно видяно, напредъкът след Студената война беше по-крехък, в сравнение с изглеждаше: доста нови демокрации бяха едва консолидирани, което ги направи уязвими за автократични обрати. Други характерности на епохата са мечове с две остриета. Глобализацията донесе разцвет, само че също по този начин и неравноправие и културна неустановеност - последствия, които ускориха нео-популисткия миг, който към момента не е завършил. Информационните технологии дадоха на дисидентите нови принадлежности за рецензия на репресивните управници, само че също по този начин дадоха на тези управници по-добри способи да наблюдават и потискат своите критици.
По създание редът след Студената война, който се крепеше на господството на Съединени американски щати и Запада, се натъкна на проблеми, откакто това владичество стартира да отслабва. Русия се съживи, а Китай се разрасна избухливо в процъфтяващата международна стопанска система. Вашингтон и доста съдружници подцениха военните си бюджети, тъй като се усещаха прекомерно комфортно в защитния пашкул на американската надмощие.
Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати и Китай
С течение на времето страните, които не харесваха системата, учредена на демократични полезности и водачеството на Съединени американски щати, станаха по-агресивни в провокациите си: Русия нахлу в съседите си Грузия и Украйна, Китай изиска и последователно завладя огромна част от Южнокитайско море; Иран провокира безпорядък в Близкия изток. Тази офанзива се случи тъкмо когато задължението на Америка към тази система се оказа заплашен. Неуспешните старания за трансформиране на Ирак и Афганистан в пика на въздействието на Америка след Студената война доведоха до безнравственост и съкращения. Глобалната финансова рецесия от 2008-09 година разбърка политиката на Америка и изтощи нейната стратегическа сила.
Президентството на Доналд Тръмп, когато Вашингтон разгласи конкуренция на Китай, само че изглеждаше във война с доста от своите съдружници, въплъщава какъв брой несигурна е станала траекторията на Америка. До 2022 година, когато Владимир Путин се опита да унищожи самостоятелна Украйна, откакто подписа незабравим съюз " без ограничавания " с Китай на Си Дзинпин, ерата след Студената война безспорно завърши. Няколко характерности дефинират епохата, която стартира.
Китай пораства в технологиите
Първо, блоковете се завърнаха. Не толкоз отдавнашните геополитически разграничителни линии започнаха да се размиват. Сега съперничещи си обединения се бият по целия свят. В Украйна група евразийски автокрации - Северна Корея, Иран и Китай - подкрепя напъните на Русия да разбие нормите за ненападение. Те са изправени против група напреднали демокрации - от Северна Америка, Европа и Индо-Тихоокеанския район - които поддържат Киев в запазването на по-голяма система, която им служи добре. Тези съюзи не са всеобхватни - доста страни от Глобалния юг се стремят да играят и на двете страни - само че те безспорно се стягат с повишаването на интернационалното напрежение. Русия, отчуждена от Запада, утроява връзките си с други ревизионисти: доказателство за това е неотдавна контрактуваният съюз на Путин с Пхенян. Съединени американски щати, от своя страна, укрепват, уголемяват и консолидират своите съюзи, с цел да сдържат евразийските автокрации. В резултат на това борбата надвишава районните граници.
От 2022 година Съединени американски щати принудиха съдружниците си в Европа и Азия да спрат доставките на усъвършенствано съоръжение за произвеждане на полупроводници в Китай, илюстрация на това по какъв начин геополитическите разлики трансформират икономическите и софтуерни връзки. Второ, борбата на концепциите още веднъж се разгаря. Русия и Китай не получиха меморандума за неустоимия успех на демокрацията. Те трансформират интернационалните правила и организации, с цел да създадат автокрациите по-сигурни. Те имат вяра, че техните нелиберални системи могат да произведат по-голяма дисциплинираност, старания и мощ от декадентските демокрации. За да потвърдят това, те принуждават и дестабилизират страни, които стоят на пътя им. Русия употребява дезинформация, хакерски атаки и бойкот против демокрациите от двете страни на Атлантика.
Пекин употребява набор от оръжия - другарски настроени медии, подкупи, хакерски атаки, стопански наказания - с цел да задуши рецензиите и да посее раздори в Тайван и други демократични общества. Технологичните нововъведения подхранват политическите войни: Москва и Пекин към този момент могат да употребяват дезинформация, задействана от AI, против своите демократични врагове. Трето, бушува битка за софтуерно превъзходство. Преди едно потомство софтуерното водачество на Америка беше просто преобладаващо. Нещата към този момент не са толкоз еднопосочни.
Китай реализира голям прогрес в кибероръжията и хиперзвуковите ракети. Инвестира съществено в изкуствения разсъдък, квантовите калкулации и други технологии от т. н. Четвъртата индустриална гражданска война. През цялата история геополитическите надпревари са били софтуерни. Ако Китай господства в основни нововъзникващи технологии, той може да господства и в тази епоха. Това значи, че индустриалната политика ще остане, защото геополитическите противници влагат и слагат защитни бариери към стратегически браншове от полупроводници до чиста сила. Това също по този начин значи, че икономическата война ще стане нещо всекидневно, защото и двете страни употребяват дотации, надзор върху износа, ограничение на вложенията, мита и други принадлежности за ускорение на своите нововъведения и задържане на противниците.
Четвърто, ожесточената конкуренция убива опцията за решение на световни проблеми. Транснационалните провокации стават все по-тежки, само че геополитическото напрежение попречва съдействието сред Съединени американски щати и Китай по въпроси от Ковид до изменението на климата. Великите сили даже не могат да си сътрудничат, с цел да поддържат жизненоважни търговски пътища отворени. Някога Съединени американски щати и Китай работеха дружно, с цел да разбият сомалийските пирати. Но Пекин в този момент приключва покупко-продажбите с бунтовниците хути, които стрелят по Червено море и Аденския залив, до момента в който Иран ги въоръжава, а Русия ги атакува. През идващите години очаквайте видимо фундаментални правила, като свободата на корабоплаването в моретата, да станат по-оспорвани. И очаквайте съдействието за справяне с транснационалните проблеми, без значение дали става въпрос за изменението на климата или ръководството на напредналите технологии, да се случи най-вече в границите на групи от страни с еднообразно мислене (групата на G-7).
Пето, на фона на студени войни, софтуерни войни и търговски войни, сянката на същинската война стана неизбежна. Украйна е опустошена от най-големия спор в Европа от 1945 година насам. Близкият изток е разтресен от голям брой взаимосвързани конфликти. Общият брой на войните сред страните е по-висок от когато и да било от десетилетия. Не очаквайте тази наклонност да се обърне скоро. Както и да свърши войната в Украйна, Русия ще излезе от нея с опитна войска, мобилизирана стопанска система и епична завист към Запада. Иран се доближава все по-близо до нуклеарен потенциал, който ще обезпечи поддръжката му за жестока неустойчивост в Близкия изток. Китай натрупа ресурси от храни и сила - кораби, самолети и муниции за всеобщо произвеждане - и ускорява натиска си за превъзходство в Тихия океан. Горещи точки от островите Сенкаку до Втората Томасова плитчина може да послужат като мотив за китайско-американски конфликт.
Териториалните искания в Южнокитайско море се припокриват
Стабилността на интернационалната система от дълго време е тясно обвързвана със стабилността на основните райони на Евразия: Европа, Близкия изток и Източна Азия. Войната или опасността от война прониква и в трите области по едно и също време. Това прави последната характерност на нашата епоха по-отрезвяваща: Америка към момента е мощна, само че по-малко надеждна.
Предимствата на Съединени американски щати, стопански и военни, остават обилни, а американските задължения остават незаменими за построяването на един заслужен свят. За страдание, във време, когато доста западни страни са изправени пред политическа парализа, неустойчивост или някаква композиция от двете, вътрешните драми на Америка могат да бъдат извънредно разрушителни. Да, краткосрочната заплаха е, че втори мандат на Тръмп може да отслаби съюзите на Съединени американски щати и да подтиква страни на първа линия като Полша или Южна Корея да основат свои лични нуклеарни оръжия. Или алтернативата - втори мандат на Байдън, в който Америка е водена от очевидно западащ главнокомандващ. Но проблемите са по-дълбоки.
Зад Тръмп се крие едно по-голямо придвижване " Първо Америка ", което незабавно ще остави света на произвола. Зад Байдън се крие евентуално мощна форма на напредничав неоизолационизъм. Следователно политическите основи на американския интернационализъм са нестабилни. Нарастващата поляризация и вътрешното напрежение може да накарат Съединени американски щати да се разсеят, даже да бъдат погълнати от вътрешните си демони - тъкмо както възходящата световна неустойчивост усилва цената на това разпръскване.
Трета международна война?
Епохите на разтърсвания могат да доведат до благополучен край. Студената война роди демократичния интернационален ред, който в последна сметка обезпечи повече независимост, мир и разцвет, в сравнение с човечеството в миналото е имало. Днес реализмът не би трябвало да бъде синоним на отчаяние, тъй като Съединени американски щати и техните демократични съдружници към момента имат дълготрайни преимущества пред своите врагове, в това число техните свободни държавни институции. Но за политическите водачи и бизнес водачите, навигирането в тази ера на фрагментация ще изисква да имат поради някои съществени правила. Първо, няма връщане към " естественото ". Днешните рецесии в Украйна, Близкия изток и други горещи точки не са необикновени. Те са признаци на дълбоки, продължаващи промени, които трансформират главните ритми на международните събития.
Конкретни рецесии могат да идват и да си отиват; несъмнено напрежение може да се увеличи или спадне. Но водачите във властта и бизнеса би трябвало да се приготвят за епоха на непрекъсната жизнеспособност, конкуренция и спорове. Нивата на риск, както стратегически, по този начин и стопански, ще бъдат нараснали за години напред.
Второ, не можете да имате всичко. След Студената война Съединени американски щати и техните съдружници можеха да се насладят на свят, който беше феноменално подобаващ за техните ползи и полезности на доста ниска цена. Мултинационалните компании биха могли да се възползват от успеваемостта, предлагана от глобализацията, без да се тревожат прекалено много за превратностите на световната политика. Нито един от двата метода не е резистентен през днешния ден. Както могат да потвърдят водачите, които участваха на срещата на върха на НАТО този месец, цената на националната сигурност и опазването на демократичните полезности нараства, до момента в който автократичните сили подхващат своите ходове. Междувременно западни компании, които трябваше да избират дали да останат в Русия, откакто тя нахлу в Украйна - или да се чудят по какъв начин да защитят своите активи, интервенции и известност, в случай че Китай нахлуе в Тайван - откриват, че алтернативите при работа в оранжерийна среда могат да бъдат съществени.
Трето, приемайте съществено най-лошите сюжети. Отговорните американски длъжностни лица би трябвало да обмислят освен опцията за конфликт сред Съединени американски щати и Русия или спор сред Съединени американски щати и Китай - колкото и пагубен да е, само че и световна война, в която спорове избухват на няколко места по едно и също време. Международните корпорации също би трябвало да се борят със сюжети, които не толкоз от дълго време биха изглеждали странни. Ами в случай че сигурността на жизненоважни морски пътища пострада, тъй като хусите са основали казус, който други следват? Как техните интервенции биха могли да бъдат наранени от китайско-американска война, която би довела до по-брутално, бързо и широкообхватно разделяне, в сравнение с някой може да си показа през днешния ден? Но битката с тях е методът, по който човек построява устойчивостта си, военна или интелектуална, нужна, с цел да процъфтява в един плевел свят.
Четвърто, защото геополитиката и геоикономиката стават неразделни, Западът би трябвало да влага в нови познания. В държавното управление националната сигурност към този момент не е толкоз мощно доминирана от дипломати и експерти на защитата. Разбирането на капиталовите модели, финансовите и софтуерните усложнения и вземането на решения от частния бранш стана сериозно значимо за спечелването на днешната конкуренция. Частният бранш, от своя страна, навлиза в миг, в който геополитическата неначетеност просто няма значение, като се има поради, че малко компании са изцяло изолирани от спиранията или опциите, които националните съперничества могат да причинят. Намерете позитивната страна на нещастието.
Да, светът става все по-отвратителен. Но ерата на разривите основава шансове за Съединени американски щати да изградят по-дълбоки връзки със сходно мислещи народи в Европа и Индо-Тихоокеанския океан, с цел да катализират исторически прилив на нововъведения в сериозните технологии и да показват, че демократичните общества към момента могат да надминат нелибералните. Това също по този начин основава шансове за фирмите да основават по-устойчиви вериги за доставки, да се възползват от преимуществата на новата индустриална политика и да основат по-силни партньорства с държавното управление на Съединени американски щати, което обезверено се нуждае от творчеството и нововъведенията на частния бранш, с цел да се оправи с новите стопански, разследващи и военни провокации.
Ние сме в началната фаза на една епоха с брутални спорове. Задачата е да се възползваме оптимално.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ