Европа или Ердоган - кой ще завладее Либия?
Геополитическа злополука е на път да раздруса южните пазари на Европа под безпомощния взор на интернационална общественост и по-специално на Европейския съюз, който се провали с гръм и тропот.
Либийският спектакъл, който към този момент е в хватката на повтарящия се безпорядък от 2011 година, заплашва да избухне в районен пожар с непредвидими последствия за Средиземноморския район. Както при сирийската рецесия, вътрешните фрактури на северноафриканския колос, жестоко казано сред две конкурентни районни сили - Триполитания (на запад) против Киренайка (на изток), се експлоатират и задълбочават от непозната интервенция, която ескалира. Това написа в публицистичната си публикация френският ежедневник Le Monde.
Един от основните герои на тази интернационализация на либийския спор е Турция на Реджеп Тайип Ердоган, която съчетава властническия си дрейф с все по-упоритото експанзионистично прелъщение в източното Средиземноморие. Турският държавен глава умножи войнствените заявления за Либия през последните дни, заплашвайки да изпрати войски в помощ на държавното управление на Националното съглашение (GAN) на Файез Сарадж, основано в Триполи. Вече се появи информация за придвижването на сирийските милиции в Триполи, въведения към вероятно изпращане на войски от Анкара през януари.
Турция споделя, че просто се притичва на помощ на държавно управление, прието от интернационалната общественост, само че оставено да се оправя единствено с нападението, стартирано против Триполи от фелдмаршала отстъпник Халифа Хафтар, " мощния човек " от източна Либия със седалище в Бенгази.
Всъщност предлаганите от Ердоган услуги на управляващите в Триполи дават отговор на масираната задгранична военна поддръжка, на която Хафтар към този момент се радва. Подкрепен от районната ос, формирана от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, три страни, които правят оценка неговия боен авторитаризъм, маршалът също е подкрепян интензивно и от Русия, в контраст на напъните на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, на който тя е един от петте непрекъснати членове. Няколкостотин съветски " наемници " в действителност поддържат Хафтар в продължаващата борба в Триполи.
Ясна отговорност
Трябва да задействаме алармата в лицето на този барутен погреб, в който се е трансформирала Либия. Спиралата от непозната интервенция заплашва освен морския баланс в източното Средиземноморие, само че и стабилността на Северна Африка и Сахел. Трябва да сме наясно с отговорностите. Тази на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е преди всичко.
Tой не съумя да одобри единна резолюция, призоваваща за преустановяване на офанзивата в Триполи, почнала през април, и още по-малко да наложи използването на резолюцията от 2011 година, постановяваща оръжейно ембарго.
Европа също не крие своите разделения - по-специално сред Франция и Италия - лишавайки се по този метод от всевъзможни ефикасни дейности. Ако волунтаризмът на Еманюел Макрон беше по-скоро своевременен, то той беше съпроводен и от мрачна, даже непрозрачна игра на Франция в интерес на Хафтар, която предприе дипломатическо ходатайство.
В Париж маршалът в действителност има редица симпатизанти, залагащи на хипотетичната му дарба да стабилизира южната граница на Либия, на границата на Сахел. Хафтар пояснява това френско снизхождение като зелена светлина за упоритостта му да завладее Триполи.
Ако в Либия успее да се утвърди съветско -турски кондоминиум, сходно на случилото се в Северна Сирия, Европа на напред във времето, ще заплати цената за личния си неуспех.
Либийският спектакъл, който към този момент е в хватката на повтарящия се безпорядък от 2011 година, заплашва да избухне в районен пожар с непредвидими последствия за Средиземноморския район. Както при сирийската рецесия, вътрешните фрактури на северноафриканския колос, жестоко казано сред две конкурентни районни сили - Триполитания (на запад) против Киренайка (на изток), се експлоатират и задълбочават от непозната интервенция, която ескалира. Това написа в публицистичната си публикация френският ежедневник Le Monde.
Един от основните герои на тази интернационализация на либийския спор е Турция на Реджеп Тайип Ердоган, която съчетава властническия си дрейф с все по-упоритото експанзионистично прелъщение в източното Средиземноморие. Турският държавен глава умножи войнствените заявления за Либия през последните дни, заплашвайки да изпрати войски в помощ на държавното управление на Националното съглашение (GAN) на Файез Сарадж, основано в Триполи. Вече се появи информация за придвижването на сирийските милиции в Триполи, въведения към вероятно изпращане на войски от Анкара през януари.
Турция споделя, че просто се притичва на помощ на държавно управление, прието от интернационалната общественост, само че оставено да се оправя единствено с нападението, стартирано против Триполи от фелдмаршала отстъпник Халифа Хафтар, " мощния човек " от източна Либия със седалище в Бенгази.
Всъщност предлаганите от Ердоган услуги на управляващите в Триполи дават отговор на масираната задгранична военна поддръжка, на която Хафтар към този момент се радва. Подкрепен от районната ос, формирана от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, три страни, които правят оценка неговия боен авторитаризъм, маршалът също е подкрепян интензивно и от Русия, в контраст на напъните на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, на който тя е един от петте непрекъснати членове. Няколкостотин съветски " наемници " в действителност поддържат Хафтар в продължаващата борба в Триполи.
Ясна отговорност
Трябва да задействаме алармата в лицето на този барутен погреб, в който се е трансформирала Либия. Спиралата от непозната интервенция заплашва освен морския баланс в източното Средиземноморие, само че и стабилността на Северна Африка и Сахел. Трябва да сме наясно с отговорностите. Тази на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е преди всичко.
Tой не съумя да одобри единна резолюция, призоваваща за преустановяване на офанзивата в Триполи, почнала през април, и още по-малко да наложи използването на резолюцията от 2011 година, постановяваща оръжейно ембарго.
Европа също не крие своите разделения - по-специално сред Франция и Италия - лишавайки се по този метод от всевъзможни ефикасни дейности. Ако волунтаризмът на Еманюел Макрон беше по-скоро своевременен, то той беше съпроводен и от мрачна, даже непрозрачна игра на Франция в интерес на Хафтар, която предприе дипломатическо ходатайство.
В Париж маршалът в действителност има редица симпатизанти, залагащи на хипотетичната му дарба да стабилизира южната граница на Либия, на границата на Сахел. Хафтар пояснява това френско снизхождение като зелена светлина за упоритостта му да завладее Триполи.
Ако в Либия успее да се утвърди съветско -турски кондоминиум, сходно на случилото се в Северна Сирия, Европа на напред във времето, ще заплати цената за личния си неуспех.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ