Българо-руските отношения влизат в дълбокия фризер
Гeopги Mинчeв e икономист, пpeдceдaтeл нa УC нa Бългapo-pycĸaтa тъpгoвcĸo-пpoмишлeнa пaлaтa (БPTΠΠ) от 2017 година. Той е някогашен ръководител на Haциoнaлнoтo cдpyжeниe нa бългapcĸитe cпeдитopи (2006-2012 г.) и сегашен ръководител на неговия Кoнтpoлен cъвeт.
Г-н Минчев, към този момент беше оповестено, че 46-ият президент на Съединени американски щати е Джо Байдън. Накъде ще тръгне свет ът , в случай че той въпреки всичко постави клетва и влезе в Белия дом на 20 януари следващата година?
Нека стартираме малко по отдалече. Най-общо казано, политиката на Доналд Тръмп може да се формулира по следния метод: „ Нищо персонално - единствено бизнес “. И както е при всеки бизнес, вратата за някакви тактически по-къси или по-дълги съглашения с съперника остава отворена.
За него американската стопанска система е първостепенна задача, а облагата – съществена цел. Поради това доставките на полутечен природен газ (LNG) за Югоизточна Европа да вземем за пример се реализират главно от американски компании. Нищо, че доста постоянно става дума за съветски газ, който е релативно по-евтин и не е зафрахтован (т.е. не е контрактуван за дълъг интервал напред - бел. ред.). За съпоставяне - катарският газ, да вземем за пример, е зафрахтован и размерите за свободния пазар са дребни.
Концепцията на Демократическата партия е кардинално друга. Нейната съществена цел е да реанимира политиката от началото на 90-те години на ХХ век, когато американската стопанска система е част от международната, само че Съединени американски щати е световен финансов и боен хегемон.
Или, в случай че би трябвало да обобщя обстановката, за Тръмп и републиканците Европейски Съюз и НАТО бяха принадлежности с намаляваща стойност, до момента в който за Байдън и демократите НАТО е главен инструмент за обезпечаване на световния ред подобен, какъвто го знаем.
Как ще се отрази промяната на властта във Вашингтон върху огромните ни енергийни планове, свързани с Русия?
Принципната позиция на Съединени американски щати по отношение на българо-руските връзки - включително в областта на енергетиката и превоза - не се е променяла от десетилетия, без значение от това кой е собственик на Белия дом. Тя постоянно е била, е и ще си остане стабилно отрицателна.
Причината е повече от ясна – развиването на българо-руските връзки наложително се преглежда като опасност за американските и евроатлантическите ползи в района. Разликата е в това по какъв начин се степенуват щатските цели в концепциите на републиканците и на демократите. Тази разлика обаче е тактическа, а не стратегическа.
При Тръмп основен зложелател беше Китай, а Русия - противник, който трябваше да бъде притеглен или обезвреден. А за Демократическата партия основен зложелател беше и си остава Русия, до момента в който на Китай се гледа като на главен съперник.
Тактическото пренареждане на целите изисква съсредоточаване на силите за битка с Русия, с цел да се основат условия, при които връзките с Китай да бъдат уравновесени. Поради това Байдън ще нажежи до последна степен антируската политика, включително и на българска територия.
Това значи ли, че натискът на Вашингтон за преустановяване на енергийните планове с съветско присъединяване ще се усили?
Категорично да. Другото, което може да се чака е, че тази част от българския политически хайлайф, която исторически е тясно обвързвана с световния финансов хайлайф, и по-конкретно - с Демократическата партия, ще бъде подкрепяна от Съединени американски щати в напъните си да пристигна на власт и да промени коренно външнополитическия курс на България.
Тоест - мощно негативният ни външнотърговски баланс с Русия - от порядъка на 3.3 - 4 милиарда $, ще намалее?
Със сигурност не можем да паднем под някакъв най-малък размер на вноса, доколкото към момента не съществуват други източници на суровинно-енергийни запаси, с които да сменяем съветските.
Да, само че към този момент има пътна карта за прекосяването на АЕЦ „ Козлодуй “ на щатско нуклеарно гориво. През идващите години последователно ще сменяем съветския газ с азерски, щатски или различен. Засега няма опция единствено за огромна част от петрола, доколкото „ ЛУКОЙЛ “ е притежател на бургаската рафинерия и държи немалка част от пазара. Смятате ли, че има късмет за довършването на „ Балкански поток “?
Българската права от „ Балкански поток “ може да бъде приключена до влизането на Джо Байдън в Белия дом. Какви количества природен газ обаче ще се транзитират по нея и от кое място ще идва той, е напълно различен въпрос. Знаете, че имаме подписано съглашение с Азербайджан за 1 милиарда куб. метра, знаете и за новооткритите находища на Турция в Черно море, знаете и за апетитите на Реджеп Тайип Ердоган да прекрои енергийната карта на Средиземноморието. Всичко това обаче желае време. Така че, в случай че приказваме единствено за 2021 година, нищо коренно няма да се случи. Но, в случай че погледнем три-четири години напред, нещата с газовите доставки на Балканите могат доста да се трансформират.
Какви са вероятностите пред плана за АЕЦ „ Белене “?
Конкретно за плана „ Белене “ е редно да напомним, че той бе спрян след едно изненадващо посещаване на Хилари Клинтън у нас, както и на трима сенатори, двама от които бяха републиканци. Така че в обозримото бъдеще, този план ще продължи да съществува единствено на хартия.
По отношение на транспортните връзки с Русия – има ли късмет да бъде възобновена фериботната ро-ро линия Бургас – Новоросийск?
При съществуващия товарооборот сред двете страни – надали.
Вече повече от 7 месеца няма директни полети сред България и Русия. Има ли някакви шансове за смяна в тази посока, пък било то и единствено поради новогодишните празници?
Това зависи главно от пандемичната конюнктура, макар че сме очевидци по какъв начин историята с ковид се употребява за построяването на нов вид желязна завеса. На проверка към този момент е подложен главният принцип на световния демократичен ред - свободното придвижване на хора, като тази наклонност ще бъде устойчива и през идващите години. По-скоро рестриктивните мерки пред свободното придвижване на хора ще бъдат институционализирани, в сравнение с да се върне свободата отпреди пандемията. Бариерите ще бъдат както политически и административни, по този начин и чисто стопански - просто задграничните пътуванията още веднъж ще станат разкош, а не ежедневие.
Това няма ли да докара до възстановяване на световната екология?
Би трябвало. Но има и друго нещо – разрушаването на световната верига на доставки, което към този момент е справедлив факт, няма по какъв начин да бъде отиграно в противоположна посока. Процесът стартира още след 2008 година, само че в този момент, по време на пандемията, стана явен. Тенденцията към този момент е към регионализация на индустриалния цикъл за понижаване разноските за превоз. Тази форма на световно разделяне на труда, при която междинното разстояние за доставки от Китай е над 3000 км. единствено в едната посока, за едни става стопански неоправдана, а за други - политически неприемлива. На тяхно място към този момент се образуват нови местни вериги на доставки. Бъдещето е във все по-еднопосочното капсулиране на националните стопански системи и на районните стопански клъстери.
В умозаключение?
Не ни чака нищо радостно в обозримо бъдеще. Тенденцията е явна – рецесията ще освен ще продължи, само че и ще се задълбочава. Със сигурност Джо Байдън и неговият екип ще положат всички старания за реализацията на плана „ Триморие “, който ще играе ролята на хигиеничен кордон по отношение на Русия. Така че българо-руските стопански връзки влизат в дълбокия фризер. В резултат, през идната година, когато към този момент се очертаят параметрите на действителната картина в международен мащаб, нашите политици, отчитайки новите действителности, ще би трябвало бързо да се приспособяват и да се поправят. Можем да чакаме, че оповестяването на Русия за основен зложелател, ще докара до ескалация на напрежението и до районни спорове. И като нищо прогнозата на някои политически наблюдаващи, че България ще се трансформира във фронтова страна за известно време, може да се сбъдне. Няма оптимизъм – има възходяща тревога.
Разговора води: Белчо Цанев
Г-н Минчев, към този момент беше оповестено, че 46-ият президент на Съединени американски щати е Джо Байдън. Накъде ще тръгне свет ът , в случай че той въпреки всичко постави клетва и влезе в Белия дом на 20 януари следващата година?
Нека стартираме малко по отдалече. Най-общо казано, политиката на Доналд Тръмп може да се формулира по следния метод: „ Нищо персонално - единствено бизнес “. И както е при всеки бизнес, вратата за някакви тактически по-къси или по-дълги съглашения с съперника остава отворена.
За него американската стопанска система е първостепенна задача, а облагата – съществена цел. Поради това доставките на полутечен природен газ (LNG) за Югоизточна Европа да вземем за пример се реализират главно от американски компании. Нищо, че доста постоянно става дума за съветски газ, който е релативно по-евтин и не е зафрахтован (т.е. не е контрактуван за дълъг интервал напред - бел. ред.). За съпоставяне - катарският газ, да вземем за пример, е зафрахтован и размерите за свободния пазар са дребни.
Концепцията на Демократическата партия е кардинално друга. Нейната съществена цел е да реанимира политиката от началото на 90-те години на ХХ век, когато американската стопанска система е част от международната, само че Съединени американски щати е световен финансов и боен хегемон.
Или, в случай че би трябвало да обобщя обстановката, за Тръмп и републиканците Европейски Съюз и НАТО бяха принадлежности с намаляваща стойност, до момента в който за Байдън и демократите НАТО е главен инструмент за обезпечаване на световния ред подобен, какъвто го знаем.
Как ще се отрази промяната на властта във Вашингтон върху огромните ни енергийни планове, свързани с Русия?
Принципната позиция на Съединени американски щати по отношение на българо-руските връзки - включително в областта на енергетиката и превоза - не се е променяла от десетилетия, без значение от това кой е собственик на Белия дом. Тя постоянно е била, е и ще си остане стабилно отрицателна.
Причината е повече от ясна – развиването на българо-руските връзки наложително се преглежда като опасност за американските и евроатлантическите ползи в района. Разликата е в това по какъв начин се степенуват щатските цели в концепциите на републиканците и на демократите. Тази разлика обаче е тактическа, а не стратегическа.
При Тръмп основен зложелател беше Китай, а Русия - противник, който трябваше да бъде притеглен или обезвреден. А за Демократическата партия основен зложелател беше и си остава Русия, до момента в който на Китай се гледа като на главен съперник.
Тактическото пренареждане на целите изисква съсредоточаване на силите за битка с Русия, с цел да се основат условия, при които връзките с Китай да бъдат уравновесени. Поради това Байдън ще нажежи до последна степен антируската политика, включително и на българска територия.
Това значи ли, че натискът на Вашингтон за преустановяване на енергийните планове с съветско присъединяване ще се усили?
Категорично да. Другото, което може да се чака е, че тази част от българския политически хайлайф, която исторически е тясно обвързвана с световния финансов хайлайф, и по-конкретно - с Демократическата партия, ще бъде подкрепяна от Съединени американски щати в напъните си да пристигна на власт и да промени коренно външнополитическия курс на България.
Тоест - мощно негативният ни външнотърговски баланс с Русия - от порядъка на 3.3 - 4 милиарда $, ще намалее?
Със сигурност не можем да паднем под някакъв най-малък размер на вноса, доколкото към момента не съществуват други източници на суровинно-енергийни запаси, с които да сменяем съветските.
Да, само че към този момент има пътна карта за прекосяването на АЕЦ „ Козлодуй “ на щатско нуклеарно гориво. През идващите години последователно ще сменяем съветския газ с азерски, щатски или различен. Засега няма опция единствено за огромна част от петрола, доколкото „ ЛУКОЙЛ “ е притежател на бургаската рафинерия и държи немалка част от пазара. Смятате ли, че има късмет за довършването на „ Балкански поток “?
Българската права от „ Балкански поток “ може да бъде приключена до влизането на Джо Байдън в Белия дом. Какви количества природен газ обаче ще се транзитират по нея и от кое място ще идва той, е напълно различен въпрос. Знаете, че имаме подписано съглашение с Азербайджан за 1 милиарда куб. метра, знаете и за новооткритите находища на Турция в Черно море, знаете и за апетитите на Реджеп Тайип Ердоган да прекрои енергийната карта на Средиземноморието. Всичко това обаче желае време. Така че, в случай че приказваме единствено за 2021 година, нищо коренно няма да се случи. Но, в случай че погледнем три-четири години напред, нещата с газовите доставки на Балканите могат доста да се трансформират.
Какви са вероятностите пред плана за АЕЦ „ Белене “?
Конкретно за плана „ Белене “ е редно да напомним, че той бе спрян след едно изненадващо посещаване на Хилари Клинтън у нас, както и на трима сенатори, двама от които бяха републиканци. Така че в обозримото бъдеще, този план ще продължи да съществува единствено на хартия.
По отношение на транспортните връзки с Русия – има ли късмет да бъде възобновена фериботната ро-ро линия Бургас – Новоросийск?
При съществуващия товарооборот сред двете страни – надали.
Вече повече от 7 месеца няма директни полети сред България и Русия. Има ли някакви шансове за смяна в тази посока, пък било то и единствено поради новогодишните празници?
Това зависи главно от пандемичната конюнктура, макар че сме очевидци по какъв начин историята с ковид се употребява за построяването на нов вид желязна завеса. На проверка към този момент е подложен главният принцип на световния демократичен ред - свободното придвижване на хора, като тази наклонност ще бъде устойчива и през идващите години. По-скоро рестриктивните мерки пред свободното придвижване на хора ще бъдат институционализирани, в сравнение с да се върне свободата отпреди пандемията. Бариерите ще бъдат както политически и административни, по този начин и чисто стопански - просто задграничните пътуванията още веднъж ще станат разкош, а не ежедневие.
Това няма ли да докара до възстановяване на световната екология?
Би трябвало. Но има и друго нещо – разрушаването на световната верига на доставки, което към този момент е справедлив факт, няма по какъв начин да бъде отиграно в противоположна посока. Процесът стартира още след 2008 година, само че в този момент, по време на пандемията, стана явен. Тенденцията към този момент е към регионализация на индустриалния цикъл за понижаване разноските за превоз. Тази форма на световно разделяне на труда, при която междинното разстояние за доставки от Китай е над 3000 км. единствено в едната посока, за едни става стопански неоправдана, а за други - политически неприемлива. На тяхно място към този момент се образуват нови местни вериги на доставки. Бъдещето е във все по-еднопосочното капсулиране на националните стопански системи и на районните стопански клъстери.
В умозаключение?
Не ни чака нищо радостно в обозримо бъдеще. Тенденцията е явна – рецесията ще освен ще продължи, само че и ще се задълбочава. Със сигурност Джо Байдън и неговият екип ще положат всички старания за реализацията на плана „ Триморие “, който ще играе ролята на хигиеничен кордон по отношение на Русия. Така че българо-руските стопански връзки влизат в дълбокия фризер. В резултат, през идната година, когато към този момент се очертаят параметрите на действителната картина в международен мащаб, нашите политици, отчитайки новите действителности, ще би трябвало бързо да се приспособяват и да се поправят. Можем да чакаме, че оповестяването на Русия за основен зложелател, ще докара до ескалация на напрежението и до районни спорове. И като нищо прогнозата на някои политически наблюдаващи, че България ще се трансформира във фронтова страна за известно време, може да се сбъдне. Няма оптимизъм – има възходяща тревога.
Разговора води: Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ