Геолози и палеонтолози, откриха нови данни, че изригването на супервулкана

Геолози и палеонтолози, откриха нови данни, че изригването на супервулкана Тоба, което е станало преди 73 000 години, съвсем не е засегнало Африка и племената, живеещи в южната част на континента. Това се споделя в публикация, оповестена в списание „ Нейчър “. „ Много наши сътрудници към този момент са се опитвали да ревизират хипотезата, че изригването на Тоба е провокирало съвсем цялостното измиране на човечеството. Всички тези опити се провалиха, защото те не успяваха да намерят по едно и също време и следи от изригването на вулкана и еднопосочни белези, че на това място по време на катаклизма са живели хора “, споделя Къртис Марин от университета в Тампа, щата Аризона.

Днес доста палеонтолози и еволюционисти смятат, че изригването на вулканите е изиграло основна роля в доста всеобщи измирания. За образец се дава Перм, когато са унищожени към 96% от животните в океана. То е бил породено от голямо изтичане на магма в Сибир.

По-скромното изригване на вулкана Тоба на Суматра, е изиграло надалеч по-съществена роля в еволюцията на индивида, смятат палеонтолози. То съвсем е изтрило човечеството от лицето на Земята преди към 73 000 години, предизвиквайки многогодишна „ вулканична зима “ и погубвайки десетки типове растения, с които са се препитавали античните човекоподобни.

Относително наскоро археолози и палеонтолози са намерели свидетелства, че актуалните хора са почнали да се популяризират на планетата преди 150-170 000 години, което е с десетки и даже стотици хиляди години, по-рано, в сравнение с се е смятало. Тези открития укрепиха теорията за „ вулканичен апокалипсис “, защото съвсем всички от тези ранни човешки култури са изчезнали без диря преди към 70-80 000 години, когато е било огромното вулканично изригване.

Марин и неговите сътрудници са разкрили първите еднопосочни сведения, че този прелом съвсем не е повлиял на групи антични хора, които са живели по крайбрежието на Южна и Югоизточна Африка, изучавайки отлаганията, които са се образували по време на изригването в покрайнините на две местообитания на античните първобитни хора. Те се намират на мястото на днешните курортни градчета Влеесбаай и Пинакл пойнт на южното крайбрежие на ЮАР. Двата града се намират на задоволително огромно разстояние от Тоба – към 9 000 км. Ако следствията от изригването на супервулкана фактически са имали световен темперамент, то частици пепел, сажди и други следи от изригването, биха се запазили в почвата и в седиментните скали, образувани в Африка тогава. След дълго търсене Марин и сътрудниците му откриват зрънца вулканична пепел отпреди към 74.7-73.9 000 години. Те са проучили химическия им състав. Необичайните фракции на калиеви и силициеви съединения потвърждават, че тези частици сажди произлизат от супервулкана Тоба. Учените, са открили, базирайки се на това изобретение, че изригването на вулкана въобще не е повлияло на метода на живот на античните хора, обитаващи в този миг Африка. Засега не е ясно дали Южна Африка е изключение от правилото или демонстрация на общата наклонност. Учените се надяват откриването на следи от пепел на други места в Африка и на други континенти, населявани от антични Homo sapiens, ще даде отговор на този въпрос. /РИА-Новости