Геномен анализ на останки от България разкри неизвестна древна човешка миграция в Европа
Генетичното секвениране на човешки остатъци отпреди 45 000 години е разкрило непозната до момента миграция в Европа и е посочило, че смесването с неандерталци в този интервал е по-често, в сравнение с се смяташе до момента, написа " Франс прес ".
Изследването се основава на разбор на няколко антични човешки остатъци - в това число цели зъбни и костни фрагменти - открити в пещера в България през предходната година.
Генетичното секвениране е открило, че останките са пристигнали от човеци, които са по-тясно свързани със актуалните популации в Източна Азия и Америките, в сравнение с популациите в Европа.
" Това демонстрира, че те са принадлежали към модерна човешка миграция в Европа, която преди не е била известна от генетичния списък ", се споделя в проучването, оповестено в списание Nature.
То също по този начин " дава доказателства, че е имало най-малко известна последователност сред най-ранните модерни хора в Европа и по-късните хора в Евразия ".
Констатациите " трансформираха предходното ни схващане за ранните човешки миграции в Европа ", акцентира Матея Хайдиняк, помощник откривател от немския Институт за еволюционна антропология " Макс Планк ", който е оказал помощ в управлението на проучването.
" То сподели по какъв начин даже най-ранната история на актуалните европейци в Европа може да е била бурна и да е включвала заменяния на популацията ", сподели тя пред Франс прес.
Една от опциите, повдигната от констатациите, е " разпространяване на човешки групи, които по-късно се заменят (с други групи) по-късно в Западна Евразия, само че не престават да живеят и способстват за наследството на хората в Източна Евразия ", добави тя.
Останките са открити предходната година в пещерата " Бачо Киро " в България и по това време бяха приветствани като доказателство, че хората са живели до неандерталците в Европа доста по-рано, в сравнение с в миналото се е считало.
Генетичният разбор на останките също е посочил, че актуалните хора в Европа по това време са се смесвали повече с неандерталци, в сравнение с се предполагаше преди.
Всички " човеци в пещерата Бачо Киро имат предшественици неандерталци пет-седем генерации преди те да са живели, което допуска, че примесът (смесването) сред тези първи хора в Европа и неандерталците е бил постоянно срещано ", означи Хайдиняк.
Предишни доказателства за ранното разбъркване сред човек и неандерталец в Европа идват от един субект, наименуван Oase 1, датиращ от 40 000 години и открит в Румъния.
" Досега не можехме да изключим това да е инцидентно изобретение ", уточни Хайдиняк.
Констатациите са съпроводени от настрана проучване, оповестено през днешния ден в списанието Nature Ecology and Evolution, включващо геномно секвениране на проби от череп, открити в Чехия.
Черепът е открит в региона на Злати кун през 1950 година, само че възрастта му е обект на диспути и спорни констатации през последните десетилетия.
Първоначалният разбор е посочил, че е на възраст над 30 000 години, само че радиовъглеродното датиране е дало възраст, близка до 15 000 години.
Изследването се основава на разбор на няколко антични човешки остатъци - в това число цели зъбни и костни фрагменти - открити в пещера в България през предходната година.
Генетичното секвениране е открило, че останките са пристигнали от човеци, които са по-тясно свързани със актуалните популации в Източна Азия и Америките, в сравнение с популациите в Европа.
" Това демонстрира, че те са принадлежали към модерна човешка миграция в Европа, която преди не е била известна от генетичния списък ", се споделя в проучването, оповестено в списание Nature.
То също по този начин " дава доказателства, че е имало най-малко известна последователност сред най-ранните модерни хора в Европа и по-късните хора в Евразия ".
Констатациите " трансформираха предходното ни схващане за ранните човешки миграции в Европа ", акцентира Матея Хайдиняк, помощник откривател от немския Институт за еволюционна антропология " Макс Планк ", който е оказал помощ в управлението на проучването.
" То сподели по какъв начин даже най-ранната история на актуалните европейци в Европа може да е била бурна и да е включвала заменяния на популацията ", сподели тя пред Франс прес.
Една от опциите, повдигната от констатациите, е " разпространяване на човешки групи, които по-късно се заменят (с други групи) по-късно в Западна Евразия, само че не престават да живеят и способстват за наследството на хората в Източна Евразия ", добави тя.
Останките са открити предходната година в пещерата " Бачо Киро " в България и по това време бяха приветствани като доказателство, че хората са живели до неандерталците в Европа доста по-рано, в сравнение с в миналото се е считало.
Генетичният разбор на останките също е посочил, че актуалните хора в Европа по това време са се смесвали повече с неандерталци, в сравнение с се предполагаше преди.
Всички " човеци в пещерата Бачо Киро имат предшественици неандерталци пет-седем генерации преди те да са живели, което допуска, че примесът (смесването) сред тези първи хора в Европа и неандерталците е бил постоянно срещано ", означи Хайдиняк.
Предишни доказателства за ранното разбъркване сред човек и неандерталец в Европа идват от един субект, наименуван Oase 1, датиращ от 40 000 години и открит в Румъния.
" Досега не можехме да изключим това да е инцидентно изобретение ", уточни Хайдиняк.
Констатациите са съпроводени от настрана проучване, оповестено през днешния ден в списанието Nature Ecology and Evolution, включващо геномно секвениране на проби от череп, открити в Чехия.
Черепът е открит в региона на Злати кун през 1950 година, само че възрастта му е обект на диспути и спорни констатации през последните десетилетия.
Първоначалният разбор е посочил, че е на възраст над 30 000 години, само че радиовъглеродното датиране е дало възраст, близка до 15 000 години.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ