Заради България: Държавите в ЕС да узаконят джендъра в личните документи
Генералният юрист Жан Ришар де ла Тур, старши юрист в Съда на Европейските общности (ЕС), издаде необвързващо, само че извънредно значимо мнение, препоръчващо всички страни членки на Европейския съюз да признават половата еднаквост (т.нар. джендър) на трансджендър хората в публични документи, в това число персонални карти и актове за раждане.
Становището е в отговор на случай от България, при който заявката на трансджендър лице за смяна на половия маркер в акта му за раждане е било отхвърлено от националните управляващи, което е сложило началото на основна правосъдна борба с последствия за цяла Европа.
Правното предизвикателство произлиза от българска трансджендър жена, която се е пробвала да промени акта си за раждане, с цел да отразява половата си еднаквост, само че настояването е било отхвърлено според българското законодателство. Впоследствие този случай е отправен до Европейски Съюз, повдигайки по-широкия въпрос дали страните членки на Европейски Съюз би трябвало да признават такива промени, направени в друга страна от Европейски Съюз.
Генералният юрист на Европейски Съюз Жан Ришар де ла Тур
Становището на генералния юрист дьо ла Тур се основава на съществени права на Европейски Съюз, по-специално правото на всички жители на Европейски Съюз да се движат и обитават свободно в границите на Съюза (член 21 от Договора за действието на Европейския съюз, ДФЕС) и правото на ценене на персоналния и фамилния живот (член 7 от Хартата на главните права на ЕС). Според дьо ла Тур, когато половата еднаквост на обещано лице е законно приета в една страна от Европейски Съюз,
другите страни членки би трябвало да признаят този статус за задачите на издаването на документи за идентичност,
в противоположен случай рискуват да нарушат тези съществени права.
Становището на дьо ла Тур е удивително със своята изясненост и акцент върху житейските действителности на транссексуалните хора. Той твърди, че националните закони, които не плануват законно признание на пола или отхвърлят да признаят промени, направени в друга страна членка, съставляват спънка пред правилото на свободно придвижване – крайъгълен камък на Европейски Съюз – като принуждават трансджендърите
да живеят с документи за идентичност, които не отразяват същинската им същина.
В мнението се прецизира в допълнение, че това обвързване следва да се разгръща върху всички съответни документи за гражданско положение – освен актове за раждане, само че и персонални карти и паспорти. Генералният юрист се базира на предходни каузи на Съда на Европейски Съюз, с цел да поддържа концепцията, че законно направените промени в имената и половите маркери в една страна би трябвало да бъдат приети от всички страни членки, в случай че няма безапелационни аргументи това да не се прави.
Липсата на правно признание на трансджендър идентичности в някои страни от Европейски Съюз е довела до обилни бариери за транс хората, в това число
компликации при достъпа до претовареност, опазване на здравето и трансгранични услуги.
Защитниците от дълго време настояват, че непоследователните политики в Европейски Съюз основават комбинация от права и отбрани, което води до правна неустановеност и дискриминация за транссексуалните жители, до момента в който се движат сред страните членки.
Организации като ILGA-Europe и Интергрупата за правата на ЛГБТИ на Европейския парламент приветстваха мнението на генералния юрист, като подчертаха, че то акцентира нуждата от хармонизирани политики и равно отнасяне на трансджендърите в целия Европейски Съюз. Те означават, че въпреки мнението да не е наложително, Съдът на Европейски Съюз постоянно следва препоръките на своите генерални юристи в окончателните си решения, което прави този миг евентуално трансформиращ за правата на трансджендърите в Европа.
Становището на генералния юрист провокира мощни реакции, изключително в страни с по-рестриктивни подходи към признаването на пола.
В България, откъдето произлиза казусът, управляващите се съпротивляват на правните промени в поддръжка на правата на транссексуалните лица, а страната не признава еднополовите бракове или цивилен партньорства.
Организациите за правата на индивида приветстваха мнението като стъпка към по-голямо тъждество, до момента в който някои консервативни политически групи го подлагаха на критика като нарушаващо националния суверенитет. Правни специалисти показват, че разсъжденията на генералния юрист са солидно залегнали в правото и правосъдната процедура на Европейски Съюз, което затруднява страните членки да оправдаят непризнаването на промени в половата еднаквост, направени другаде в Съюза.
Сега Съдът на Европейски Съюз ще прегледа мнението на генералния юрист дьо ла Тур, до момента в който приготвя окончателното си решение по българския случай. Въпреки че съдът не е длъжен да следва съвета на генералния юрист, той го прави в множеството случаи.
Решение в интерес на наложителното признание може да дефинира обвързващ юридически стандарт,
изискващ от всички страни членки на Европейски Съюз да актуализират процедурите си за издаване на документи за идентичност на транссексуални лица в сходство със законодателството на Европейски Съюз.
Групи за правата на транссексуалните хора в цяла Европа наблюдават от близко случая, изразявайки вяра, че удобното решение ще понижи дискриминирането и ще усъвършенства всекидневието на транссексуалните хора, като подсигурява, че тяхната правна еднаквост се зачита, където и да живеят, работят или пътуват в Европейски Съюз. Резултатът би могъл да повлияе и на дебатите по отношение на правата на транссексуалните и правното признание в страни отвън Европа.
Становището е в отговор на случай от България, при който заявката на трансджендър лице за смяна на половия маркер в акта му за раждане е било отхвърлено от националните управляващи, което е сложило началото на основна правосъдна борба с последствия за цяла Европа.
Правното предизвикателство произлиза от българска трансджендър жена, която се е пробвала да промени акта си за раждане, с цел да отразява половата си еднаквост, само че настояването е било отхвърлено според българското законодателство. Впоследствие този случай е отправен до Европейски Съюз, повдигайки по-широкия въпрос дали страните членки на Европейски Съюз би трябвало да признават такива промени, направени в друга страна от Европейски Съюз.
Генералният юрист на Европейски Съюз Жан Ришар де ла Тур
Становището на генералния юрист дьо ла Тур се основава на съществени права на Европейски Съюз, по-специално правото на всички жители на Европейски Съюз да се движат и обитават свободно в границите на Съюза (член 21 от Договора за действието на Европейския съюз, ДФЕС) и правото на ценене на персоналния и фамилния живот (член 7 от Хартата на главните права на ЕС). Според дьо ла Тур, когато половата еднаквост на обещано лице е законно приета в една страна от Европейски Съюз,
другите страни членки би трябвало да признаят този статус за задачите на издаването на документи за идентичност,
в противоположен случай рискуват да нарушат тези съществени права.
Становището на дьо ла Тур е удивително със своята изясненост и акцент върху житейските действителности на транссексуалните хора. Той твърди, че националните закони, които не плануват законно признание на пола или отхвърлят да признаят промени, направени в друга страна членка, съставляват спънка пред правилото на свободно придвижване – крайъгълен камък на Европейски Съюз – като принуждават трансджендърите
да живеят с документи за идентичност, които не отразяват същинската им същина.
В мнението се прецизира в допълнение, че това обвързване следва да се разгръща върху всички съответни документи за гражданско положение – освен актове за раждане, само че и персонални карти и паспорти. Генералният юрист се базира на предходни каузи на Съда на Европейски Съюз, с цел да поддържа концепцията, че законно направените промени в имената и половите маркери в една страна би трябвало да бъдат приети от всички страни членки, в случай че няма безапелационни аргументи това да не се прави.
Липсата на правно признание на трансджендър идентичности в някои страни от Европейски Съюз е довела до обилни бариери за транс хората, в това число
компликации при достъпа до претовареност, опазване на здравето и трансгранични услуги.
Защитниците от дълго време настояват, че непоследователните политики в Европейски Съюз основават комбинация от права и отбрани, което води до правна неустановеност и дискриминация за транссексуалните жители, до момента в който се движат сред страните членки.
Организации като ILGA-Europe и Интергрупата за правата на ЛГБТИ на Европейския парламент приветстваха мнението на генералния юрист, като подчертаха, че то акцентира нуждата от хармонизирани политики и равно отнасяне на трансджендърите в целия Европейски Съюз. Те означават, че въпреки мнението да не е наложително, Съдът на Европейски Съюз постоянно следва препоръките на своите генерални юристи в окончателните си решения, което прави този миг евентуално трансформиращ за правата на трансджендърите в Европа.
Становището на генералния юрист провокира мощни реакции, изключително в страни с по-рестриктивни подходи към признаването на пола.
В България, откъдето произлиза казусът, управляващите се съпротивляват на правните промени в поддръжка на правата на транссексуалните лица, а страната не признава еднополовите бракове или цивилен партньорства.
Организациите за правата на индивида приветстваха мнението като стъпка към по-голямо тъждество, до момента в който някои консервативни политически групи го подлагаха на критика като нарушаващо националния суверенитет. Правни специалисти показват, че разсъжденията на генералния юрист са солидно залегнали в правото и правосъдната процедура на Европейски Съюз, което затруднява страните членки да оправдаят непризнаването на промени в половата еднаквост, направени другаде в Съюза.
Сега Съдът на Европейски Съюз ще прегледа мнението на генералния юрист дьо ла Тур, до момента в който приготвя окончателното си решение по българския случай. Въпреки че съдът не е длъжен да следва съвета на генералния юрист, той го прави в множеството случаи.
Решение в интерес на наложителното признание може да дефинира обвързващ юридически стандарт,
изискващ от всички страни членки на Европейски Съюз да актуализират процедурите си за издаване на документи за идентичност на транссексуални лица в сходство със законодателството на Европейски Съюз.
Групи за правата на транссексуалните хора в цяла Европа наблюдават от близко случая, изразявайки вяра, че удобното решение ще понижи дискриминирането и ще усъвършенства всекидневието на транссексуалните хора, като подсигурява, че тяхната правна еднаквост се зачита, където и да живеят, работят или пътуват в Европейски Съюз. Резултатът би могъл да повлияе и на дебатите по отношение на правата на транссексуалните и правното признание в страни отвън Европа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ