Героят от Дойран, когото комунизмът премълча
Генерал Владимир Вазов е роден на 15 май 1868 година в Сопот. Той е една от най-изтъкнатите фигури в българската военна история, изключително прочут с ролята си като пълководец на 9-а пехотна Плевенска дивизия по време на Първата международна война. Най-значимата му победа е защитата при Дойран (1917–1918), където българските войски отблъскват неведнъж по-многобройната английска войска.
След войната Вазов става кмет на София (1926–1932) и се запомня с модернизационни начинания – павиране на улици, електрификация, канализация, създаване на публични здания.
Любопитен факт: през 1936 година той посещава Англия по покана на английски ветерани от Дойран, които му отдават почести поради проявения от него боен професионализъм и човечност към пленените и ранените.
Ген. Вазов умира на 20 май 1945 година в София.
Героят от Дойран
По време на Първата международна война военачалник Вазов командва 9-а Плевенска дивизия при Дойран (1917–1918). Три поредни офанзиви на неведнъж превъзхождащата английска и гръцка войска са изцяло отблъснати с минимални загуби за българите.
Британските генерали признават: „ Пред българските позиции при Дойран починаха повече бойци, в сравнение с при Вердюн “.
Почетен посетител на някогашните си съперници
През 1936 година Владимир Вазов е поканен в Лондон от Британския легион. Ветерани от Дойран го посрещат с военни почести в катедралата „ Свети Павел “. Всички присъстващи се изправят в символ на почитание пред българския военачалник – рядко и мощно самопризнание за един съперник.
Кмет с визия
След войната военачалник Вазов става кмет на София (1926–1932), където остава в историята като „ инженерът на столицата “. Под негово управление се уголемяват водопроводите, построяват се улици, канализация и осветяване – София се модернизира.
Военен, държавник и брат на патриарха на българската литература
Владимир Вазов е по-малък брат на Иван Вазов, само че изковава лична популярност — не с перо, а със тактика, чест и работа към Отечеството.
Политически нежелателен, въпреки и не репресиран директно
Генерал Вазов не е бил съден или репресиран след 9 септември 1944 година, както доста други офицери от царската войска. Въпреки това той умира на 20 май 1945 година в съвсем цялостна изолираност и без самопризнание от новата власт.
След гибелта му не се провеждат публични празнувания, а името му изчезва от учебниците, военната историография и публичния спор.
ФрогНюз
След войната Вазов става кмет на София (1926–1932) и се запомня с модернизационни начинания – павиране на улици, електрификация, канализация, създаване на публични здания.
Любопитен факт: през 1936 година той посещава Англия по покана на английски ветерани от Дойран, които му отдават почести поради проявения от него боен професионализъм и човечност към пленените и ранените.
Ген. Вазов умира на 20 май 1945 година в София.
Героят от Дойран
По време на Първата международна война военачалник Вазов командва 9-а Плевенска дивизия при Дойран (1917–1918). Три поредни офанзиви на неведнъж превъзхождащата английска и гръцка войска са изцяло отблъснати с минимални загуби за българите.
Британските генерали признават: „ Пред българските позиции при Дойран починаха повече бойци, в сравнение с при Вердюн “.
Почетен посетител на някогашните си съперници
През 1936 година Владимир Вазов е поканен в Лондон от Британския легион. Ветерани от Дойран го посрещат с военни почести в катедралата „ Свети Павел “. Всички присъстващи се изправят в символ на почитание пред българския военачалник – рядко и мощно самопризнание за един съперник.
Кмет с визия
След войната военачалник Вазов става кмет на София (1926–1932), където остава в историята като „ инженерът на столицата “. Под негово управление се уголемяват водопроводите, построяват се улици, канализация и осветяване – София се модернизира.
Военен, държавник и брат на патриарха на българската литература
Владимир Вазов е по-малък брат на Иван Вазов, само че изковава лична популярност — не с перо, а със тактика, чест и работа към Отечеството.
Политически нежелателен, въпреки и не репресиран директно
Генерал Вазов не е бил съден или репресиран след 9 септември 1944 година, както доста други офицери от царската войска. Въпреки това той умира на 20 май 1945 година в съвсем цялостна изолираност и без самопризнание от новата власт.
След гибелта му не се провеждат публични празнувания, а името му изчезва от учебниците, военната историография и публичния спор.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ