Оруел през 2035
Генчо седна в леглото и не можа да разбере къде се намира. Беше сънувал нещо, което бе оставило у него необичайно послевкусие и паника. Разтърка очи и внезапно осъзна, че до момента в който е спял, в главата му е връхлетяла някаква мисъл. Това беше извънредно и доста рисково, тъй като мисленето от дълго време бе неразрешено с решение на Народното събрание и нарушаването на възбраната се наказваше като закононарушение. А той бе сънувал думичката България и пред нея табелка: „ страна “. Не посмя да ревизира в компютъра какво значи „ страна “, тъй като всичко, което напишеше, щеше незабавно да бъде предадено в специфичната централа на Големия брат за следене на фейкове. Пък и сега поради режима на тока електричество нямаше, по обяд щяха да го пуснат за един час.
Отиде до кухнята и видя, че синът му е оставил два сухара. Изпита признателност към момчето, че се е погрижило за своя дъртак и е отделило от стотинките си на работещ безпаричен за такова лакомство. Генчо се надяваше синът му да не замине на Запад, като всички младежи, най-малко до момента в който татко му е жив. Съпругата му се спомина преди година, тъй като нямаха пари да платят за лекуването й на локалното комерсиално сдружение, а следващият вирус, пуснатбезплатно от Големия брат, поизмете възрастните с метлата си. Старците от дълго време не поТокът за българската територия се купуваше от Турция, от Румъния и така нататък, откакто спря работа АЕЦ „ Козлодуй “, а лучаваха никакви пари, тъй като хората в трудова възраст бяха незадоволителни, с цел да изпълнят бюджета с налозите си. Впрочем, още преди пет години централата в Брюксел, която управляваше бюджета на тази територия, беше забранила да се отделят от хазната суми за обществени разноски. Още когато Брюксел разгласи желание да вкара такава възбрана, множеството страни в Европа напуснаха това, което в миналото назоваха съюз, само че управляващите на българската територия като правилни следовници на евро-натовските полезности останаха твърдо с така наречен Централа Брюксел. Като едни други преди този момент с Хитлер.
Генчо отхапа постепенно от сухара и отново се върна към съня си. Тая дума „ страна “ не му даваше мира. Трябваше да се сети какво значи това. Българската територия се управляваше от Големия брат, всичките партии бяха подчинени на неговите инструкции и, в случай че продължаваха да се боричкат за да докопат власт, то беше, с цел да се облажат с следващата порция траншове от „ Америка за България “. На няколко пъти всичките заедно одобряваха военните бази с американски ракети, ориентирани против Русия. Но когато взеха и да изстрелват тия ракети, няколкото огромни града на българската територия бяха сринати до основи, а оживелите бездомници станаха бежанци и нахлуха към европейския запад, та локалната власт към този момент нямаше от кого да изсмуква благини. Затова Големият брат се смили и позволи да се поразхлаби военната примка към врата на българите.
Като се сети за българите, Генчо постепенно стартира да възвръща в паметта си това, което в никакъв случай не се загатваше из медиите тук, тъй като задграничните им притежатели го бяха изчегъртали от предаванията и страниците им. Младите нямаше по какъв начин да помнят и да знаят каквито и да било обстоятелства от предишното, тъй като то от дълго време бе отстранено от образователните стратегии на учебното заведение и на висшите учебни заведения, от които в протектората бяха останали пет-шест, комфортно подчинени на политиката на Големия брат. Обаче Генчо беше живял дълго и паметта му извади от дълбините си някои нещица. Така се сети, че имаше времена, когато българската история не беше припозната от Запада като македонска, когато имахме Кирил и Методий и кирилица, основана за славянството във Велики Преслав. После по едно време в Народното събрание преименуваха празника им 24 май и той вместо Ден на славянската книжовност стана Ден на българската писменост, след което Македония си присвои писмеността и си разгласи Ден на македонската писменост, а руснаците си направиха Ден на съветската писменост. И още Генчо си спомни, че в миналото Охридската архиепископия беше българска, че братя Миладинови събираха български песни от македонско, а Яне Сандански и Гоце Делчев бяха български герои, починали за свободата на откъснатата от България Македония. Сетне се появи един министър председател, чието име Генчо не можа да си спомни, който под диктата на Запада първо изгони Русия от България, сетне натисна Народното събрание и той разреши цялата ни история и езикът ни да бъдат дадени на Македония, щото тя трябваше непременно да стане част от обръча против Русия. Партиите, унесени в фантазиите си за властта, му спомагаха по всякакъв начин да го направи. Някаква министърка обясняваше преди 13 години, че това не било изменничество със събаряне на българското несъгласие, ами просто останалите страни в Европейски Съюз имали позиция, идентична не с нашата, а с тази на тогавашната Северна Македония. Демагогията и лъжите по това време към този момент бяха всеобща процедура. СегаПиринско беше присъединено към изконната си прародина Македония, Кърджалийско бе протекторат на Турция, щото югоизточната ни съседка си следваше доктрината за османската „ дъга “, Северозападът отиде към Сърбия, а на остатъчната територия живееха едни хора, надълбоко правилни на евро-атлантическите полезности, които не смееха да се нарекат българи, тъй като Големият брат и Брюксел ги дебнеха отвред. Още преди 32 години организацията „ Асошейтед прес “ разгласи, че тайните служби на Съединени американски щати подслушват целия свят, а преди 13 години – че наблюдават имейлите, фейсбук и цялата мрежа. Токът за българската територия в този момент се купуваше от Турция, от Румъния и така нататък, откакто спря работа АЕЦ „ Козлодуй “, а едни някогашни български управляващи под диктат изтръгнаха от корен мераците да се построи „ Белене “. Затова има и режим на тока, осъзна Генчо. За топла вода никой и не мечтаеше, тъй като съветският газ за ТЕЦовете от дълго време бе спомен, а американският полутечен субстрат нито стигаше, нито можеше да се заплати от мизерстващото остатъчно население. Тръгнаха да дупчат Добруджа за шистов газ, но румънците се възпротивиха, тъй като взимаха жито от този район.
Като се сети за всичко това, Генчо се ужаси от самата мисъл, че мисли. Свободата да мислиш беше закононарушение, а незнанието бе мощ. Старецът се върна в леглото и усети, че му е харесало да мисли. Зави се стремително. Трябваше да скрие това даже от себе си, с цел да не се просмуче то към някой различен.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Отиде до кухнята и видя, че синът му е оставил два сухара. Изпита признателност към момчето, че се е погрижило за своя дъртак и е отделило от стотинките си на работещ безпаричен за такова лакомство. Генчо се надяваше синът му да не замине на Запад, като всички младежи, най-малко до момента в който татко му е жив. Съпругата му се спомина преди година, тъй като нямаха пари да платят за лекуването й на локалното комерсиално сдружение, а следващият вирус, пуснатбезплатно от Големия брат, поизмете възрастните с метлата си. Старците от дълго време не поТокът за българската територия се купуваше от Турция, от Румъния и така нататък, откакто спря работа АЕЦ „ Козлодуй “, а лучаваха никакви пари, тъй като хората в трудова възраст бяха незадоволителни, с цел да изпълнят бюджета с налозите си. Впрочем, още преди пет години централата в Брюксел, която управляваше бюджета на тази територия, беше забранила да се отделят от хазната суми за обществени разноски. Още когато Брюксел разгласи желание да вкара такава възбрана, множеството страни в Европа напуснаха това, което в миналото назоваха съюз, само че управляващите на българската територия като правилни следовници на евро-натовските полезности останаха твърдо с така наречен Централа Брюксел. Като едни други преди този момент с Хитлер.
Генчо отхапа постепенно от сухара и отново се върна към съня си. Тая дума „ страна “ не му даваше мира. Трябваше да се сети какво значи това. Българската територия се управляваше от Големия брат, всичките партии бяха подчинени на неговите инструкции и, в случай че продължаваха да се боричкат за да докопат власт, то беше, с цел да се облажат с следващата порция траншове от „ Америка за България “. На няколко пъти всичките заедно одобряваха военните бази с американски ракети, ориентирани против Русия. Но когато взеха и да изстрелват тия ракети, няколкото огромни града на българската територия бяха сринати до основи, а оживелите бездомници станаха бежанци и нахлуха към европейския запад, та локалната власт към този момент нямаше от кого да изсмуква благини. Затова Големият брат се смили и позволи да се поразхлаби военната примка към врата на българите.
Като се сети за българите, Генчо постепенно стартира да възвръща в паметта си това, което в никакъв случай не се загатваше из медиите тук, тъй като задграничните им притежатели го бяха изчегъртали от предаванията и страниците им. Младите нямаше по какъв начин да помнят и да знаят каквито и да било обстоятелства от предишното, тъй като то от дълго време бе отстранено от образователните стратегии на учебното заведение и на висшите учебни заведения, от които в протектората бяха останали пет-шест, комфортно подчинени на политиката на Големия брат. Обаче Генчо беше живял дълго и паметта му извади от дълбините си някои нещица. Така се сети, че имаше времена, когато българската история не беше припозната от Запада като македонска, когато имахме Кирил и Методий и кирилица, основана за славянството във Велики Преслав. После по едно време в Народното събрание преименуваха празника им 24 май и той вместо Ден на славянската книжовност стана Ден на българската писменост, след което Македония си присвои писмеността и си разгласи Ден на македонската писменост, а руснаците си направиха Ден на съветската писменост. И още Генчо си спомни, че в миналото Охридската архиепископия беше българска, че братя Миладинови събираха български песни от македонско, а Яне Сандански и Гоце Делчев бяха български герои, починали за свободата на откъснатата от България Македония. Сетне се появи един министър председател, чието име Генчо не можа да си спомни, който под диктата на Запада първо изгони Русия от България, сетне натисна Народното събрание и той разреши цялата ни история и езикът ни да бъдат дадени на Македония, щото тя трябваше непременно да стане част от обръча против Русия. Партиите, унесени в фантазиите си за властта, му спомагаха по всякакъв начин да го направи. Някаква министърка обясняваше преди 13 години, че това не било изменничество със събаряне на българското несъгласие, ами просто останалите страни в Европейски Съюз имали позиция, идентична не с нашата, а с тази на тогавашната Северна Македония. Демагогията и лъжите по това време към този момент бяха всеобща процедура. СегаПиринско беше присъединено към изконната си прародина Македония, Кърджалийско бе протекторат на Турция, щото югоизточната ни съседка си следваше доктрината за османската „ дъга “, Северозападът отиде към Сърбия, а на остатъчната територия живееха едни хора, надълбоко правилни на евро-атлантическите полезности, които не смееха да се нарекат българи, тъй като Големият брат и Брюксел ги дебнеха отвред. Още преди 32 години организацията „ Асошейтед прес “ разгласи, че тайните служби на Съединени американски щати подслушват целия свят, а преди 13 години – че наблюдават имейлите, фейсбук и цялата мрежа. Токът за българската територия в този момент се купуваше от Турция, от Румъния и така нататък, откакто спря работа АЕЦ „ Козлодуй “, а едни някогашни български управляващи под диктат изтръгнаха от корен мераците да се построи „ Белене “. Затова има и режим на тока, осъзна Генчо. За топла вода никой и не мечтаеше, тъй като съветският газ за ТЕЦовете от дълго време бе спомен, а американският полутечен субстрат нито стигаше, нито можеше да се заплати от мизерстващото остатъчно население. Тръгнаха да дупчат Добруджа за шистов газ, но румънците се възпротивиха, тъй като взимаха жито от този район.
Като се сети за всичко това, Генчо се ужаси от самата мисъл, че мисли. Свободата да мислиш беше закононарушение, а незнанието бе мощ. Старецът се върна в леглото и усети, че му е харесало да мисли. Зави се стремително. Трябваше да скрие това даже от себе си, с цел да не се просмуче то към някой различен.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ