В прегръдката на мечката или как предложиха на Сърбия да влезе в Русия
Генадий Габриeлян, радио „ Свобода “
Сръбският президент Александър Вучич назовава последните седмици „ най-лошото време “ от неговото ръководства – а той е на власт към този момент шест години.
Поредното нажежаване на спора с Косово се разви мълниеносно и сложи на
ръба на боен конфликт
Западните Балкани.
В последна сметка Белград получи предизвестие, което по своята същина е ултиматум: Сърбия няма да може да стане член на Европейски Съюз, в случай че не признае независимостта на Косов.
Обективно казано, и това се признава даже от кремълските анализатори, Сърбия няма къде да се дява. Страната зависи от европейските си съседи и сътрудници, тя няма никакви различни пътища за развиване с изключение на евроинтеграцията.
Очевидно и това е задачата на Брюксел, да затвори въпроса, като показва на всички, че на Балканите решаващата мощ е Европейският съюз.
Русия би трябвало мощно да нервничи поради това, че нейната позиция в този сериозно значим въпрос за Сърбия наложително се свежда до безпределно повтаряните мантри за това, че Москва ще остане безконечен съдружник на сърбите и няма да допусне нарушаването на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Този документ отхвърля реализирането на Косово като самостоятелна страна, въпреки че тя в сегашния миг към този момент е приета от по-голямата част от интернационалната общественост. Ако фактически няма да го допусне, то тя ще блокира решаването на косовския проблем – затова, и европейското бъдеще на „ братския сръбски народ “.
При това любопитното е, че в границите на Организация на обединените нации Белград не е провалил нито една резолюция осъждаща войната в Украйна.
Но пък Сърбия остава единствената страна от претендентите за Европейски Съюз, която не е въвела наказания против Москва.
Добре пристигнали в Русия
Затова изказването на първия заместник-председател на комисията по интернационалните връзки на съветската Дума Алексей Чепа в ефира на радио „ Говори Москва “, че „ при положение на геополитически компликации Сърбия може да влезе в състава на Русия “, прозвуча, да го назовем, свежо.
" Това би трябвало да решат хората, на референдум. Това волеизявление на народа е належащо, с цел да не може след това някой да каже, че това е окупация и прелом. Защото ще има доста съперници на тази концепция. Затова всичко би трябвало да се прави доста тъкмо. Ще чакаме да забележим какви известия ще получим от Вучич ", добави Чепа.
Малко по-късно представителят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова публично съобщи: „ Посланикът ни в Сърбия е получил предписание за съответни стъпки в поддръжка на нормализация на обстановката към Косово, Москва чака реакцията на Белград “.
Може би изказването на Чепа е просто блъф или заслон, зад който се крие напълно съответна подривна активност на Москва на Балканите.
Италианската La Repubblica цитира думите на министъра на вътрешните работи на Косово Джелал Свечли за това, че на сръбско-косовската граница „ неведнъж са били засичани наемници от ЧВК „ Вагнер “.
„ Ние имаме подробна информация за руснаци, които няколко пъти са пресичали границата. Кремъл не изпраща тук бойци за разпалване на неодобрение и навлизане на демонстрации, за тях е задоволително да изпратят „ инструктори “ и „ сътрудници 007 “, разяснява Свечли.
По думите на министъра, наличието на наемници от ЧВК „ Вагнер “, „ хората за най-мръсната работа, които Путин употребява в Либия, Сирия и в украинския Донбас “ ще станат фактор, който може да подтикне обстановката до границата на нов спор и „ даже по-далече “.
Интересът на Путин към Балканите е добре прочут: да не се допусне стабилизация в района, да се управляват стъпките на НАТО, „ употребявайки Сърбия като плацдарм в сърцето на Европа, като и се оказва помощ да има най-добре въоръжената войска измежду страните от някогашна Югославия “, счита косовският политик.
Свой разбор на съветската политика в района предлага Орхан Драгаш, шеф на Института за интернационална сигурност в Белград.
„ Русия търси нов спор, с цел да наподобява нейната експанзия в Украйна като вест „ втора употреба “, счита Драгаш.
„ В неотдавнашната рецесия в северно Косово Русия видя опция да разпали подобен спор. В тези няколко дни, когато косовските управляващи оповестиха конфискуването на сръбските регистрационни табели на колите и сръбските персонални документи на локалните сърби, и когато те проведоха барикади на улиците, Русия организира огромна и доста нападателна хибридна интервенция.
Нейната цел беше да бъде предизвикан спор,
да провокира клане
и по-късно да получи реакция от Сърбия и присъединяване във въоръжен спор с НАТО (във формата сили на KFOR). В сериозните моменти посредством мощно следени канали за връзка Русия предаваше подправени вести, да вземем за пример, за това че при блокадата на контролно-пропусквателен пункт Ярине е бил ранен сърбин, че сръбската войска разполага своите бойни елементи и самолети по границата с Косово, че се чака нахлуване на силите на Прищина против сърбите.
Фалшифицирани бяха и изказванията на президента на Сърбия Александър Вучич.
Говореше се, че Русия ще помогне на Сърбия, в случай че тя се окаже в спор със силите на KFOR, намиращи се под командването на НАТО.
Тези известия се разпространяваха посредством огромен брой уеб уеб сайтове, сметки в обществени мрежи и частни канали със стотици хиляди консуматори, известни със своите проруски възгледи. Зад тях стоят организации и хора, имащи тесни връзки с Кремъл.
Обемът на дезинформацията беше толкоз забележителен, че част от него попадна в някои от главните сръбски медии ( " потребните идиоти " ), които послужиха като спомагателен канал за разпространяване на дезинформацията, което беше от огромно значение за реализиране на задачите на Москва.
Тази хибридна интервенция беше толкоз мощна и рискова, че Министерството на защитата на Сърбия беше насила незабавно да опровергае слуховете за това, че сръбската армия е влезнала в Косово.
Иначе казано, тази интервенция съществено заплашваше сигурността на Сърбия, нейните национални ползи и изключително сигурността на сърбите в Косово.
Тя беше фабрикувана освен в киберпространството: тя беше обществено подкрепена с присъединяване и изказванията на съвсем всички значими лица в Москва – представителят на Путин Дмитрий Песков, формалният представител на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова, високопоставени представители на Държавната дума, посланикът в Белград Александър Боцан-Харченко, дори чеченският водач Рамзан Кадиров.
Това беше съветски държавен план ориентиран директно против Сърбия. За благополучие той се провали, само че не трябва да се изненадваме, в случай че той се повтори “, написа Драгаш.
За нуждата Русия да отвори втори фронт в района приказват мнозина.
" Украйна е първият фронт, а Балканите – вторият и ние сме предната линия на този фронт “, споделя Енвер Ходжай, член на Народното събрание на Косово от Демократическата партия.
Вагнеровските " Орли "?
В същото време сръбските медии оповестиха, че Руско-сръбският културно-информационен център за дружба и съдействие „ Орли “, основан в Белград, се трансформира в новият резидент на ЧВК „ Вагнер “-център в Петербург.
" Орлите " се занимават с осведомително опълчване на „ съветските либерали, емигрирали в Сърбия, които се пробват да водят там антируска активност ориентирана към дискредитация на Русия и утежняване на връзките сред съветския и сръбския народ “.
Директорът на Руско-сръбския център опровергава информацията за това, че ЧВК „ Вагнер “ разпростира активността си в Сърбия под неговата егидата – сръбският закон планува до 10 години затвор за присъединяване във военни дейности или спорове на трети страни, а също по този начин и за вербовка на сръбски жители за война.
И все пак, по думите на съветския правозащитник Владимир Осечкин, в редовете на „ вагнеровците “, воюващи в Украйна, има сърби, освен това на позиция командири на подразделения.
Порталът BalkanInsight споделя за сръбския снайпер Деян Берич, " прочут в Сърбия с това, че е воювал на страната на Русия в Украйна “.
Берич разгласява в YouTube видео, на което, по думите му, се вижда ситуиран на съветска територия подготвителен лагер за доброволци, готвещи се да отидат на фронта в Украйна на страната на Русия.
През септември Берич разгласява видео, в което изяснява на евентуални сръбски доброволци по какъв начин могат да се причислят към съветските елементи, воюващи в Украйна.
Участието във война в трети страни е неразрешено със закон в Сърбия, само че проруските настроения са мощни измежду сръбските националисти. През последните 8 години, откакто Русия стартира намесата си в Украйна през 2014 година сръбските съдилища са осъдили към този момент 29 души за това.
Що се отнася до отговора на самодейността на Москва, който към момента чакат в Думата и Външно, то той отчасти към този момент е получен.
Посланикът на Русия в Сърбия Александър Боцан-Харченко трябваше да напусне конгреса на Сръбската социалистическа партия на Ивица Дачич, първи вицепремиер и един от сподвижниците на Вучич.
" Бях заставен още в самото начало да напусна конгреса на СПС поради излъченото пред делегатите видеообръщение от гръцкия опозиционер Ципрас (Алексис Ципрас, политик от лявата партия „ Сириза, министър председател на Гърция от 2015 до 2019 година – бел. ред.), който се впусна в безусловно безпочвени, лъжливи обвинявания по адрес на Русия, стартира да полива с мръсотия моята татковина. Много скърбя, че в следствие не присъствах на изявлението на президента Александър Вучич “, написа в профила си посланикът.
Превод: Faktro.bg
Сръбският президент Александър Вучич назовава последните седмици „ най-лошото време “ от неговото ръководства – а той е на власт към този момент шест години.
Поредното нажежаване на спора с Косово се разви мълниеносно и сложи на
ръба на боен конфликт
Западните Балкани.
В последна сметка Белград получи предизвестие, което по своята същина е ултиматум: Сърбия няма да може да стане член на Европейски Съюз, в случай че не признае независимостта на Косов.
Обективно казано, и това се признава даже от кремълските анализатори, Сърбия няма къде да се дява. Страната зависи от европейските си съседи и сътрудници, тя няма никакви различни пътища за развиване с изключение на евроинтеграцията.
Очевидно и това е задачата на Брюксел, да затвори въпроса, като показва на всички, че на Балканите решаващата мощ е Европейският съюз.
Русия би трябвало мощно да нервничи поради това, че нейната позиция в този сериозно значим въпрос за Сърбия наложително се свежда до безпределно повтаряните мантри за това, че Москва ще остане безконечен съдружник на сърбите и няма да допусне нарушаването на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Този документ отхвърля реализирането на Косово като самостоятелна страна, въпреки че тя в сегашния миг към този момент е приета от по-голямата част от интернационалната общественост. Ако фактически няма да го допусне, то тя ще блокира решаването на косовския проблем – затова, и европейското бъдеще на „ братския сръбски народ “.
При това любопитното е, че в границите на Организация на обединените нации Белград не е провалил нито една резолюция осъждаща войната в Украйна.
Но пък Сърбия остава единствената страна от претендентите за Европейски Съюз, която не е въвела наказания против Москва.
Добре пристигнали в Русия
Затова изказването на първия заместник-председател на комисията по интернационалните връзки на съветската Дума Алексей Чепа в ефира на радио „ Говори Москва “, че „ при положение на геополитически компликации Сърбия може да влезе в състава на Русия “, прозвуча, да го назовем, свежо.
" Това би трябвало да решат хората, на референдум. Това волеизявление на народа е належащо, с цел да не може след това някой да каже, че това е окупация и прелом. Защото ще има доста съперници на тази концепция. Затова всичко би трябвало да се прави доста тъкмо. Ще чакаме да забележим какви известия ще получим от Вучич ", добави Чепа.
Малко по-късно представителят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова публично съобщи: „ Посланикът ни в Сърбия е получил предписание за съответни стъпки в поддръжка на нормализация на обстановката към Косово, Москва чака реакцията на Белград “.
Може би изказването на Чепа е просто блъф или заслон, зад който се крие напълно съответна подривна активност на Москва на Балканите.
Италианската La Repubblica цитира думите на министъра на вътрешните работи на Косово Джелал Свечли за това, че на сръбско-косовската граница „ неведнъж са били засичани наемници от ЧВК „ Вагнер “.
„ Ние имаме подробна информация за руснаци, които няколко пъти са пресичали границата. Кремъл не изпраща тук бойци за разпалване на неодобрение и навлизане на демонстрации, за тях е задоволително да изпратят „ инструктори “ и „ сътрудници 007 “, разяснява Свечли.
По думите на министъра, наличието на наемници от ЧВК „ Вагнер “, „ хората за най-мръсната работа, които Путин употребява в Либия, Сирия и в украинския Донбас “ ще станат фактор, който може да подтикне обстановката до границата на нов спор и „ даже по-далече “.
Интересът на Путин към Балканите е добре прочут: да не се допусне стабилизация в района, да се управляват стъпките на НАТО, „ употребявайки Сърбия като плацдарм в сърцето на Европа, като и се оказва помощ да има най-добре въоръжената войска измежду страните от някогашна Югославия “, счита косовският политик.
Свой разбор на съветската политика в района предлага Орхан Драгаш, шеф на Института за интернационална сигурност в Белград.
„ Русия търси нов спор, с цел да наподобява нейната експанзия в Украйна като вест „ втора употреба “, счита Драгаш.
„ В неотдавнашната рецесия в северно Косово Русия видя опция да разпали подобен спор. В тези няколко дни, когато косовските управляващи оповестиха конфискуването на сръбските регистрационни табели на колите и сръбските персонални документи на локалните сърби, и когато те проведоха барикади на улиците, Русия организира огромна и доста нападателна хибридна интервенция.
Нейната цел беше да бъде предизвикан спор,
да провокира клане
и по-късно да получи реакция от Сърбия и присъединяване във въоръжен спор с НАТО (във формата сили на KFOR). В сериозните моменти посредством мощно следени канали за връзка Русия предаваше подправени вести, да вземем за пример, за това че при блокадата на контролно-пропусквателен пункт Ярине е бил ранен сърбин, че сръбската войска разполага своите бойни елементи и самолети по границата с Косово, че се чака нахлуване на силите на Прищина против сърбите.
Фалшифицирани бяха и изказванията на президента на Сърбия Александър Вучич.
Говореше се, че Русия ще помогне на Сърбия, в случай че тя се окаже в спор със силите на KFOR, намиращи се под командването на НАТО.
Тези известия се разпространяваха посредством огромен брой уеб уеб сайтове, сметки в обществени мрежи и частни канали със стотици хиляди консуматори, известни със своите проруски възгледи. Зад тях стоят организации и хора, имащи тесни връзки с Кремъл.
Обемът на дезинформацията беше толкоз забележителен, че част от него попадна в някои от главните сръбски медии ( " потребните идиоти " ), които послужиха като спомагателен канал за разпространяване на дезинформацията, което беше от огромно значение за реализиране на задачите на Москва.
Тази хибридна интервенция беше толкоз мощна и рискова, че Министерството на защитата на Сърбия беше насила незабавно да опровергае слуховете за това, че сръбската армия е влезнала в Косово.
Иначе казано, тази интервенция съществено заплашваше сигурността на Сърбия, нейните национални ползи и изключително сигурността на сърбите в Косово.
Тя беше фабрикувана освен в киберпространството: тя беше обществено подкрепена с присъединяване и изказванията на съвсем всички значими лица в Москва – представителят на Путин Дмитрий Песков, формалният представител на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова, високопоставени представители на Държавната дума, посланикът в Белград Александър Боцан-Харченко, дори чеченският водач Рамзан Кадиров.
Това беше съветски държавен план ориентиран директно против Сърбия. За благополучие той се провали, само че не трябва да се изненадваме, в случай че той се повтори “, написа Драгаш.
За нуждата Русия да отвори втори фронт в района приказват мнозина.
" Украйна е първият фронт, а Балканите – вторият и ние сме предната линия на този фронт “, споделя Енвер Ходжай, член на Народното събрание на Косово от Демократическата партия.
Вагнеровските " Орли "?
В същото време сръбските медии оповестиха, че Руско-сръбският културно-информационен център за дружба и съдействие „ Орли “, основан в Белград, се трансформира в новият резидент на ЧВК „ Вагнер “-център в Петербург.
" Орлите " се занимават с осведомително опълчване на „ съветските либерали, емигрирали в Сърбия, които се пробват да водят там антируска активност ориентирана към дискредитация на Русия и утежняване на връзките сред съветския и сръбския народ “.
Директорът на Руско-сръбския център опровергава информацията за това, че ЧВК „ Вагнер “ разпростира активността си в Сърбия под неговата егидата – сръбският закон планува до 10 години затвор за присъединяване във военни дейности или спорове на трети страни, а също по този начин и за вербовка на сръбски жители за война.
И все пак, по думите на съветския правозащитник Владимир Осечкин, в редовете на „ вагнеровците “, воюващи в Украйна, има сърби, освен това на позиция командири на подразделения.
Порталът BalkanInsight споделя за сръбския снайпер Деян Берич, " прочут в Сърбия с това, че е воювал на страната на Русия в Украйна “.
Берич разгласява в YouTube видео, на което, по думите му, се вижда ситуиран на съветска територия подготвителен лагер за доброволци, готвещи се да отидат на фронта в Украйна на страната на Русия.
През септември Берич разгласява видео, в което изяснява на евентуални сръбски доброволци по какъв начин могат да се причислят към съветските елементи, воюващи в Украйна.
Участието във война в трети страни е неразрешено със закон в Сърбия, само че проруските настроения са мощни измежду сръбските националисти. През последните 8 години, откакто Русия стартира намесата си в Украйна през 2014 година сръбските съдилища са осъдили към този момент 29 души за това.
Що се отнася до отговора на самодейността на Москва, който към момента чакат в Думата и Външно, то той отчасти към този момент е получен.
Посланикът на Русия в Сърбия Александър Боцан-Харченко трябваше да напусне конгреса на Сръбската социалистическа партия на Ивица Дачич, първи вицепремиер и един от сподвижниците на Вучич.
" Бях заставен още в самото начало да напусна конгреса на СПС поради излъченото пред делегатите видеообръщение от гръцкия опозиционер Ципрас (Алексис Ципрас, политик от лявата партия „ Сириза, министър председател на Гърция от 2015 до 2019 година – бел. ред.), който се впусна в безусловно безпочвени, лъжливи обвинявания по адрес на Русия, стартира да полива с мръсотия моята татковина. Много скърбя, че в следствие не присъствах на изявлението на президента Александър Вучич “, написа в профила си посланикът.
Превод: Faktro.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ