За уникалния български глас Гена Димитрова, за идеята за българска фолклорна опера, разказа Андриян Петров, директор на ансамбъл Родопа в Смолян
Гена Димитрова е един от огромните български гласове, дирек в българското изкуство. Но тя не е сама, Гена Димитрова е част от една неповторима плеяда български гласове, които са лицето на българското оперно изкуство. Това сподели при представянето на списание ЛИК в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Смолян Андриян Петров, шеф на фолклорния отбор „ Родопа “, режисьор и артист. Той добави, че докосването до всеобхватното оперно изкуство е довело до сполучливо изпробване със театрални оперни способи във фолклорни спектакли като „ Невястата “.
Прави чест на Българска телеграфна агенция, че отделя задоволително време, с цел да разпространява българската просвета, която е най-конвертируемата валута на България в този момент в чужбина, уточни Петров.
Държавата е длъжница на тези български гласове, които носят международна популярност на България, добави Андриян Петров. Според него е извънредно време културата да бъде сложена на едно по-високо равнище измежду ръководещите, които и да са те. „ И да схванат, че културата би донесла още по-голяма международно самопризнание на този дребен народ със своята уникалност “, акцентира режисьорът.
Хората, които имаха познаваха Гена Димитрова, знаят какъв брой непретенциозен човек беше, в никакъв случай не се възгордя и постоянно протягаше ръка на младото потомство в оперното изкуство.
Операта продължава да вълнува, оживяла е през вековете до ден сегашен като доказателство за нейната непреходност като театрално изкуство, разяснява Андриян Петров. Той добави, че продължава да преоткрива това всеобхватно изкуство. „ За да мога да употребявам това струпване през всичките тези години, да го пренеса в нещата, които върша с отбор „ Родопа “ и като режисьор в Родопския трагичен спектакъл “, изяснява Петров. По думите му оперният театрален език може да се види в способи, употребявани във фолклорния театър „ Невястата “, които са признати доста добре от публиката. Защо да не бъде направена и фолклорна опера, която да стъпи напълно на българския, а за какво не и на родопския фолклор, който е неповторим по своята същина, задава реторичният въпрос режисьорът. Той напомня, че гласовете, които планината ражда също са неповторими, както именитите български оперни реализатори.
Намеренията за жанрово изпробване, съчетавайки оперни изразни средства и фолклорното завещание, са свързани и със театралните благоприятни условия в Смолян. Андриян Петров напомни и показване на „ Аида “ в пространството пред каскадите в центъра на града в години, когато малко на брой дръзваха да вършат сходни спектакли навън.
В предишното в Смолян се организираха мастъркласове за оперни реализатори и тук са идвали най-големите български гласове, с цел да предадат изкуството и опита си на младото дарование, споделя Андриян Петров. Според него концепцията за фолклорна опера може да бъде единствено едно продължение на всички тези креативен опити, които са правени през годините в Родопите.
Прави чест на Българска телеграфна агенция, че отделя задоволително време, с цел да разпространява българската просвета, която е най-конвертируемата валута на България в този момент в чужбина, уточни Петров.
Държавата е длъжница на тези български гласове, които носят международна популярност на България, добави Андриян Петров. Според него е извънредно време културата да бъде сложена на едно по-високо равнище измежду ръководещите, които и да са те. „ И да схванат, че културата би донесла още по-голяма международно самопризнание на този дребен народ със своята уникалност “, акцентира режисьорът.
Хората, които имаха познаваха Гена Димитрова, знаят какъв брой непретенциозен човек беше, в никакъв случай не се възгордя и постоянно протягаше ръка на младото потомство в оперното изкуство.
Операта продължава да вълнува, оживяла е през вековете до ден сегашен като доказателство за нейната непреходност като театрално изкуство, разяснява Андриян Петров. Той добави, че продължава да преоткрива това всеобхватно изкуство. „ За да мога да употребявам това струпване през всичките тези години, да го пренеса в нещата, които върша с отбор „ Родопа “ и като режисьор в Родопския трагичен спектакъл “, изяснява Петров. По думите му оперният театрален език може да се види в способи, употребявани във фолклорния театър „ Невястата “, които са признати доста добре от публиката. Защо да не бъде направена и фолклорна опера, която да стъпи напълно на българския, а за какво не и на родопския фолклор, който е неповторим по своята същина, задава реторичният въпрос режисьорът. Той напомня, че гласовете, които планината ражда също са неповторими, както именитите български оперни реализатори.
Намеренията за жанрово изпробване, съчетавайки оперни изразни средства и фолклорното завещание, са свързани и със театралните благоприятни условия в Смолян. Андриян Петров напомни и показване на „ Аида “ в пространството пред каскадите в центъра на града в години, когато малко на брой дръзваха да вършат сходни спектакли навън.
В предишното в Смолян се организираха мастъркласове за оперни реализатори и тук са идвали най-големите български гласове, с цел да предадат изкуството и опита си на младото дарование, споделя Андриян Петров. Според него концепцията за фолклорна опера може да бъде единствено едно продължение на всички тези креативен опити, които са правени през годините в Родопите.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ