Ген. Петр Павел
© Надежда Чипева
Профил Ген. Петр Павел е ръководител на военния комитет на НАТО. Той е първият офицер от страна от някогашния " Варшавски контракт ", който заема тази служба. Преди това е бил шеф на генералния щаб на чешката войска. Като пълководец на контингент в Босна през 1993 година избавя рота френски бойци, обсадени от сръбски сили, за което Чехия и Франция му връчват медали за смелост. Още по тематиката
: Военни игри
България и прилежащите страни са плацдарм за главните съюзнически учения на натовските армии тази година
21 юли 2017
НАТО козирува на Тръмп
Дебютът на американския президент в алианса е индикация, че Съединени американски щати не загърбва съдружниците си, само че при някои условия с милиардна цена
26 май 2017
Кой е по-по-най (анти)натовец
Защо партиите разиграват предизборна съветска
рулетка с националната сигурност
24 фев 2017
Малко желязо за глинените крайници на Европейски Съюз
В момента Европейски Съюз е боен исполин, само че действителната му мощ е незначителна
9 дек 2016
НАТО излиза от бункeра
Алиансът задвижи проектите си за предно разполагане на сили по източната външна страна, само че тактиката за защита на черноморския регион сякаш буксува
29 окт 2016 Г-н военачалник, смятате ли, че България и българската войска сега поставят задоволително старания, с цел да реализиран задачите на НАТО – 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, от които 20% за нова военна екипировка?
От диалозите с политическите и военните водачи на България останах с усещането, че има мощен ангажимент това да се извърши. Когато видях стратегиите за рационализация, които би трябвало да се дискутират в Народното събрание ви през декември, се убедих, че вашите въоръжени сили се движат в вярната посока. Най-общо казано, има и политическа воля, и положително военно обмисляне, и увереност.
България дефинира три съществени плана за рационализация: ескадрила изтребители, два бойни кораба и три бойни групи, екипирани с съвременни бронирани машини. Какъв съгласно вас би трябвало да е целта на армията ни, с цел да има максимален принос за НАТО?
Тези цели не са подбрани на инцидентен принцип. Очевидно това е суверенно национално решение, което обаче е взето на база на взаимни съвещания с НАТО. В алианса имаме така наречен развой на отбранително обмисляне, където идентифицираме условията към всяка нация и тогава на двустранни начала дискутираме с всяка страна тези оферти. Когато бъдат взаимно контрактувани, те се трансформират в цели за реализиране на качества и се правят оценка въз основата на 4-годишен цикъл. Приоритетите, които бяха заложени от вашия щаб на защитата и военното министерство, са съобразени с условията на НАТО.
Каква е оценката на НАТО за взаимния ер полисинг сред България и Италия у нас досега? Защото страната ни продължава да има проблеми с поддръжката на МиГ-29...
Има и други народи в НАТО, изключително по-малките, които имат проблеми с военновъздушните сили. Те са доста скъпи и стават още по-скъпи, когато се отнася за техническа поддръжка и образование, когато употребявате дребен брой самолети. Затова има смисъл Военновъздушни сили да се комбинират в по-големи групи, които да служат на повече от една нация. Проблемът тук е националният суверенитет. Всяка страна желае да резервира личното си право да взима решения за контрола на въздушното си пространство.
Дълбоко съм уверен, че има освен смисъл, само че и благосклонност сред страните членки за основаване на това, което назовавам " клъстери " в областта на бойната авиация. Така тези страни на процедура ще оперират единни военновъздушни сили. Евентуално, откакто създадем тези клъстери, в по-далечно бъдеще може да реализираме интегрирана система за отбрана на небето за цялата територия на НАТО или най-малко по-голямата част от нея.
Смятате ли, че сходно коопериране на българските Военновъздушни сили със прилежащите страни е допустимо на процедура?
Очевидно това е въпрос на ваша национална преценка. На първо място, би трябвало да има високо равнище на доверие сред евентуалните сътрудници, тъй като те ще са подвластни от доставчика на услугата. Потенциални сделки може да има сред дребни народи, които се схванат всяка да обезпечава избран детайл от интегрираната противовъздушна защита. Една страна може да обезпечи самолетите, друга може да се грижи за обслужването им, трета може да поддържа авиобазите и логистиката. Но явно сходни клъстери би трябвало да бъдат основани на благосклонност, тъй като тези страни стават подвластни една от друга.
Вече има образци в границите на НАТО страни да споделят сходни бойни запаси. Например Белгия и Холандия споделят качествата си за битка с морски мини и оперират взаимно морския си флот. Водят се диалози за взаимна защита на въздушните граници сред Чехия и Словакия.
Смятате ли, че армиите на обособените страни би трябвало да избират сходни или аналогични оръжейни платформи, в случай че влязат в сходни съглашения?
Очевидно това оказва помощ. Колкото повече разнообразни платформи има, толкоз повече уреди за поддръжка би трябвало да се употребяват. Ще има разнообразни логистични вериги и условия за образование. Така че унификацията оказва помощ доста, в случай че се мисли за взаимни сделки.
Как се развива приспособеното предно наличие в България и Румъния? Какво става с морския съставен елемент, по който имаше разлики сред двете страни?
Нямаме желание да трансформираме Черно море в милитаризирана зона, където всеки би трябвало да се оглежда непрекъснато дали отнякъде не стърчи дуло.
От друга страна, желаеме да подсигуряваме свободата на корабоплаване в интернационалните води за всевъзможни интензивности, в това число и военни. Така че нито една страна в района не би трябвало да има последната дума за наличието ни. Искаме да упражняваме в региона с страните, които желаят да подсигуряват сигурността си тук. Не желаеме да отиваме оттатък допустимите граници, да предизвикваме или ескалираме.
Иначе е напълно естествено да има разлики в гледните точки. Как ще се развият нещата в бъдеще зависи от трите граничещи страни (България, Румъния и Турция – бел. ред.).
Как оценявате досега разполагането на натовски сили по източния фланг на алианса?
Само преди една година беше взето окончателното решение да разположим на терен четири бойни групи в Прибалтика и Полша, да предприемем други ограничения, свързани с образованието на сухопътните сили, както и наличие по море и във въздуха на югоизток в България и Румъния в Черноморския район.
Засилихме ер полисинга, имаме няколко нови учения, по този начин свършихме много работа в границите на доста лимитирано време. Наблюдавайки какво се случва от другата страна на границата, тези ограничения очевидно са ефикасни, тъй като реализират това, което целяхме - ясно демонстрирахме решителността на съюза да пази източната граница.
Но Русия реагира с огледални ограничения, в това число учението " Запад ", за което се твърдеше, че включва 100 хиляди души. Не смятате ли, че сходни ходове просто нервират Кремъл?
Това би трябвало да се преглежда в верния ред. Защото решението за предното наличие не беше взето просто по този начин. Първо пристигна анексирането на Крим и директната поддръжка на събитията в Донбас. Едва тогава НАТО стартира да реагира. Решението да се разположат войски покрай границите в последна сметка бе утвърдено във Варшава през 2016 година А преди този момент решение Русия разгласи, че се готви да сътвори три нови дивизии край западната граница. Така че реакцията на НАТО беше пропорционална и доста умерена, тъй като ние не тръгнахме по същия път, създавайки дивизии и организирайки големи учения, сходни на " Запад ".
На този стадий считаме, че това е задоволително, показвайки не солидна военна мощност, а еластичност.
Заради всичко това НАТО сътвори силите за неотложно деяние VJTF. Успяха ли те към този момент да доближат обещаната оперативна подготвеност от 48 часа?
Словосъчетанието " 48 часа " беше употребявано фигуративно по време на диалозите във Варшава. На процедура приказваме за развръщане на VJTF на терен в границите на 5 до 7 дни. Но силите работят, към този момент бяха тествани по време на учения и това е реалистично. Работим с тези равнища на бойна подготвеност и за в бъдеще надали ще ни е нужно освен това. Не планираме да сътворяваме още формирования от вида на VJTF или натовските сили за отговор NRF (до 40 хиляди души – бел. ред.), до момента в който средата за сигурност остава такава, каквато е през днешния ден.
Интервюто взе Момчил Милев 
