Газовата връзка с Гърция тръгва през юли
Газовата връзка с Гърция потегля през юли, оповестяват от плановата компания ICGB. От там допълват, че се работи се интензивно за въвеждане в употреба доникъде на годината, в това число и във връзка с приемането на разрешителни и сертифициращи процедури.
Преди месеци отиващият си ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов предизвести, че процедурата по узаконяване на IGB ще отнеме шест месеца и изрече терзания, че внасянето на документите на плана не беше направено до края на 2021 година Той разяснява, че по този начин може да се окаже, че новият период за въвеждане в употреба - 1 юли 2022 година, няма да бъде спазен.
Енергийният министър Александър Николов от своя страна показа пред Народното събрание при започване на годината, че строителят на газовата връзка е изискал ново удължение на периода за реализация на плана, само че българската страна е отказала да се съобрази с това искане.
От плановата компания прецизират още, че над 80% от градежа на газовата връзка с Гърция към този момент са изпълнени. В момента се правят хидротестове на част от трасето.
На територията на Гърция тези проби на оборудването са към този момент направени. Напредва работата и по българската част, допълват оттова. Реално тестванията са извършени на две трети от цялата дължина на трасето.
От ICGB показват, че през предишния месец е почнала работа и едни от най-изостаналите сектори от оборудването - построяването на крановите възли. Работата беше блокирана поради забавените доставки на крановете от Италия, а упованията са, че последната партида кранове ще бъдат налични през февруари.
Газовата връзка е от значително значение за диверсификацията на доставките на газ за България и района. По нея страната ни би трябвало да получи природния газ от Азербайджан в цялостния му размер, както и полутечен газ, когато планът за терминал край Александруполис бъде осъществен. Строителството на оборудването беше забавено с месеци, точно заради закъснението в построяването на интерконектора.
В края на януари стана известно, че акционерите на плановата компания Газтрейд С.А., вкоято „ Булгартрансгаз “ ЕАД има 20% от акционерния капитала са взели окончателното капиталово решение за създаване на терминала. Изграждането му цели да обезпечи нови количества газ за Югоизточна Европа. Компании от Съединени американски щати, Катар, Израел и други страни се чака да бъдат главните снабдители. По този метод планът ще способства както за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ, по този начин и за поощряване на конкуренцията в интерес на крайните клиенти.
Очаква се терминалът да проработи до края на 2023 година, като контрактуваният потенциал за регазификация към този момент доближава 50% от техническия му потенциал от 5,5 милиарда куб. м на година. Проектът е включен и за финансиране от оперативна стратегия на Гърция „ Конкурентоспособност, предприемачество и нововъведения 2014-2020 ” (EPAnEK), с обществени средства в размер на 166,7 милиона евро. Плаващото оборудване за предпазване и регазификация ще бъде обвързвано към газопреносна система на Гърция чрез водопровод с дължина 28 км.
Преди месеци отиващият си ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов предизвести, че процедурата по узаконяване на IGB ще отнеме шест месеца и изрече терзания, че внасянето на документите на плана не беше направено до края на 2021 година Той разяснява, че по този начин може да се окаже, че новият период за въвеждане в употреба - 1 юли 2022 година, няма да бъде спазен.
Енергийният министър Александър Николов от своя страна показа пред Народното събрание при започване на годината, че строителят на газовата връзка е изискал ново удължение на периода за реализация на плана, само че българската страна е отказала да се съобрази с това искане.
От плановата компания прецизират още, че над 80% от градежа на газовата връзка с Гърция към този момент са изпълнени. В момента се правят хидротестове на част от трасето.
На територията на Гърция тези проби на оборудването са към този момент направени. Напредва работата и по българската част, допълват оттова. Реално тестванията са извършени на две трети от цялата дължина на трасето.
От ICGB показват, че през предишния месец е почнала работа и едни от най-изостаналите сектори от оборудването - построяването на крановите възли. Работата беше блокирана поради забавените доставки на крановете от Италия, а упованията са, че последната партида кранове ще бъдат налични през февруари.
Газовата връзка е от значително значение за диверсификацията на доставките на газ за България и района. По нея страната ни би трябвало да получи природния газ от Азербайджан в цялостния му размер, както и полутечен газ, когато планът за терминал край Александруполис бъде осъществен. Строителството на оборудването беше забавено с месеци, точно заради закъснението в построяването на интерконектора.
В края на януари стана известно, че акционерите на плановата компания Газтрейд С.А., вкоято „ Булгартрансгаз “ ЕАД има 20% от акционерния капитала са взели окончателното капиталово решение за създаване на терминала. Изграждането му цели да обезпечи нови количества газ за Югоизточна Европа. Компании от Съединени американски щати, Катар, Израел и други страни се чака да бъдат главните снабдители. По този метод планът ще способства както за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ, по този начин и за поощряване на конкуренцията в интерес на крайните клиенти.
Очаква се терминалът да проработи до края на 2023 година, като контрактуваният потенциал за регазификация към този момент доближава 50% от техническия му потенциал от 5,5 милиарда куб. м на година. Проектът е включен и за финансиране от оперативна стратегия на Гърция „ Конкурентоспособност, предприемачество и нововъведения 2014-2020 ” (EPAnEK), с обществени средства в размер на 166,7 милиона евро. Плаващото оборудване за предпазване и регазификация ще бъде обвързвано към газопреносна система на Гърция чрез водопровод с дължина 28 км.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ