В Испания готвят нова атака срещу “Северен поток-2”
Газопровод, наименуван “МидКат ”, би трябвало да избави Европа, страдаща от дефицит на газ - и да разреши да се изостави стартирането на съветския “Северен поток-2 ”. Поне тази концепция се показва в европейската преса. За какъв газопровод приказваме, за какво неотдавна от дълго време планът му в действителност беше заровен - и къде Европейският съюз ще откри газ, с цел да го изпълни?
Испанският вестник “Ла Вангардия” развълнува страните от Европейски Съюз с изказване за незабавната нужда от създаване на газопровод, свързващ Каталуния с Германия. Текстът убеждава читателите (и по-специално водачите на страните, които са членки на НАТО и ЕС), че има почтени други възможности на „ Северен поток-2 “. Например, просто би трябвало да се инвестирате малко в възраждането на плана за газопровод, наименуван “МидКат”.
Какво е “МидКат” и за какво е заровен?
На приблизителна цена от 400 милиона евро, “МидКат”, който би трябвало изпомпва 7 милиарда кубически метра газ от Барселона до Франция и Германия годишно, беше „ погубен “ от решението на испанската Национална комисия за пазари и конкуренция и Френска комисия за енергийно контролиране. Това се случи още през 2019 година Мадрид и Париж взаимно пресметнаха, че „ тази тръба няма да бъде печеливша заради бързо развиващия се развой на подмяна на силата, създадена от изкопаеми горива, с сила, получена от възобновими източници “.
През 2019 година медиите на европейските страни бяха цялостни с победоносни известия, че „ въглищата, атомът и газът са екологично нездравословни първични материали, които сполучливо се изместват от вятъра и слънцето “. Отчетено е, че в общия размер на силата, създадена и употребявана в Европа, делът на зелената електрическа енергия към този момент надвишава 50%.
Изпращането на газта към кошчето на историята изглеждаше приключен факт. И идната пандемия единствено убеди в допълнение водачите на Европейския съюз в това мнение: производството през 2020 година беше доста понижено, а силата, генерирана от вятърни мелници и слънчеви панели, беше задоволителна за всички.
Но през 2021 година стопанските системи на страните от Европейски Съюз започнаха да излизат от рецесията, търсенето на електрическа енергия се усили доста, а „ зеленото предложение “ пагубно престана да го задоволява. В Европа избухна енергийна рецесия. Икономическата обстановка принуди Общност на двадесет и седемте да върне статута на екологично чиста суровина на газа (както и на мирния атом). А цената на синьото гориво, която скочи няколко пъти, през днешния ден дава опция да се възродят планове, които едвам през вчерашния ден бяха приети за нерентабилни.
Само теоретично
Идеята на испанското държавно управление да възроди “МидКат” като цяло е разбираема. Иберийското кралство, както е планувано, освен ще получи европейски вложения в стопанската система си, само че и ще направи положителни пари, като изпомпва гориво за Централна Европа.
Теоретично. А на процедура?
Испания няма лични газови залежи. Тя задоволява потребностите си от синьо гориво посредством доставки от Алжир и рандеман на първични материали от няколко испански компании в залежи, ситуирани отвън страната. Страната няма остатък на газ - Алжир доставя на Испания към 13 милиарда кубически метра годишно, като по този метод покрива потребностите си от този тип гориво с 40-50%.
Няма нито смисъл, нито опция да се поставя нова тръба от северноафриканската страна: общият годишен рандеман на газ в Алжир е 20–22 милиарда кубически метра. Алжир не е в положение да усили размера на създаваните първични материали.
Откъде ще пристигна газът в газопровода от Барселона, водещ към Франция и Германия? В текста на “Ла Вангардия” се загатва „ цех за регазификация в пристанището на Барселона, най-голямото в Европа, което може да бъде обвързвано непосредствено към “МидКат” “.
Регазификацията е, както знаете, процесът на връщане на синьото гориво от течно в газообразно положение. Тоест, възнамерява се съживеният газопровод да се изпълни с полутечен природен газ (ВПГ), доставян някъде отвън Европа. Има единствено двама евентуални продавачи, за които е комфортно (дали е преференциално е различен въпрос) да транспортират газ до упоменатото нагоре средиземноморско пристанище. Това са Катар и Съединени американски щати.
Малкото арабско емирство е същински колос в производството на ВПГ. Със своите 107 милиона тона годишно създаван полутечен артикул (1 звук е почти 1,38 хиляди кубически метра природен газ след регазификация) той решително се подрежда преди всичко в света по размер на износа.
На пръв взор Катар постоянно ще може да избави Европа и да откри спомагателни 5, 10, 15, 20 милиона тона ВПГ за нея (допълнително към 32-та милиона тона, доставяни годишно). Но не – всичко е планувано за години напред и Доха ще може да наруши съществуващите контракти просто като европейците заплатят освен цената на продукта, само че и наказателна клауза на получателите, чиито ползи ще пострадат от това преориентиране на доставките. Заводите за втечняване в Катар работят на лимита на силите си. Страната просто няма запаси за в допълнение произвеждане и катарските управляващи неведнъж заявяваха това обществено.
Едва ли има подозрение, че Съединени американски щати ще поддържат съживяването на “МидКат”, решени да спрат съветския газопровод “Северен поток-2” и да наложи своя ВПГ на Европа. Но тук още веднъж има измама с цената. Докато Азия заплаща повече от Европа, последната няма да види американския газ.Така че теоретично Барселона ще „ изяде “ донесения полутечен природен газ, донесен от всеки. Но кой ще го даде?
Кой ще бъде победител?
Три страни се преглеждат като получатели на дивиденти при положение на съживяването на плана - Испания, Франция и Съединени американски щати. Първата ще укрепи позицията си на водещо вместилище на газ в Европа (според испанските медии „ към 30% от общия европейски размер се съхранява в резервоари, ситуирани на територията на Иберийското кралство) и ще има опция да усили леко политическата си тежест в Европейски Съюз.
Париж също ще може да печели от изпомпването. Но доста по-голям тласък за Франция да прокара горния план е опцията с нейна помощ до известна степен да отслаби политическите позиции на Германия в Европейски Съюз и в това време да укрепи своите.
Държавите освен ще наложат горивото си на Европейския съюз, само че и ще съкратят каишката, на която е държана европейската общественост.
Германия, макар че е страната, която е най-заинтересована от осъществяването на плана, не е измежду вероятните бенефициенти. 7 милиарда кубически метра, даже всички те да бъдат изпомпвани на немска територия, няма да решат казуса със снабдяването ѝ с енергийни носители - страната се нуждае годишно от към 100 милиарда кубични метра синьо гориво.
Но в случай че „ Северен поток 2 “ бъде пуснат, Берлин освен ще може да печели пари за бюджета, като продава гориво на други членове на Европейски Съюз, само че и твърдо да държи юздите на ръководството на Европейски Съюз в своите ръце. Отказвайки се от съветския газопровод – и преминавайки към различен, въпреки и испански – Германия ще се трансферира измежду страните от Европейски Съюз, подвластни от непознатото мнение.
Ще разберем това лято дали това се схваща в Берлин.Тогава в Мадрид ще се организира Общото заседание на НАТО, където се възнамерява да се прегледа въпросът за възраждането на плана “МидКат” и следствията от него.
Превод: В. Сергеев
Испанският вестник “Ла Вангардия” развълнува страните от Европейски Съюз с изказване за незабавната нужда от създаване на газопровод, свързващ Каталуния с Германия. Текстът убеждава читателите (и по-специално водачите на страните, които са членки на НАТО и ЕС), че има почтени други възможности на „ Северен поток-2 “. Например, просто би трябвало да се инвестирате малко в възраждането на плана за газопровод, наименуван “МидКат”.
Какво е “МидКат” и за какво е заровен?
На приблизителна цена от 400 милиона евро, “МидКат”, който би трябвало изпомпва 7 милиарда кубически метра газ от Барселона до Франция и Германия годишно, беше „ погубен “ от решението на испанската Национална комисия за пазари и конкуренция и Френска комисия за енергийно контролиране. Това се случи още през 2019 година Мадрид и Париж взаимно пресметнаха, че „ тази тръба няма да бъде печеливша заради бързо развиващия се развой на подмяна на силата, създадена от изкопаеми горива, с сила, получена от възобновими източници “.
През 2019 година медиите на европейските страни бяха цялостни с победоносни известия, че „ въглищата, атомът и газът са екологично нездравословни първични материали, които сполучливо се изместват от вятъра и слънцето “. Отчетено е, че в общия размер на силата, създадена и употребявана в Европа, делът на зелената електрическа енергия към този момент надвишава 50%.
Изпращането на газта към кошчето на историята изглеждаше приключен факт. И идната пандемия единствено убеди в допълнение водачите на Европейския съюз в това мнение: производството през 2020 година беше доста понижено, а силата, генерирана от вятърни мелници и слънчеви панели, беше задоволителна за всички.
Но през 2021 година стопанските системи на страните от Европейски Съюз започнаха да излизат от рецесията, търсенето на електрическа енергия се усили доста, а „ зеленото предложение “ пагубно престана да го задоволява. В Европа избухна енергийна рецесия. Икономическата обстановка принуди Общност на двадесет и седемте да върне статута на екологично чиста суровина на газа (както и на мирния атом). А цената на синьото гориво, която скочи няколко пъти, през днешния ден дава опция да се възродят планове, които едвам през вчерашния ден бяха приети за нерентабилни.
Само теоретично
Идеята на испанското държавно управление да възроди “МидКат” като цяло е разбираема. Иберийското кралство, както е планувано, освен ще получи европейски вложения в стопанската система си, само че и ще направи положителни пари, като изпомпва гориво за Централна Европа.
Теоретично. А на процедура?
Испания няма лични газови залежи. Тя задоволява потребностите си от синьо гориво посредством доставки от Алжир и рандеман на първични материали от няколко испански компании в залежи, ситуирани отвън страната. Страната няма остатък на газ - Алжир доставя на Испания към 13 милиарда кубически метра годишно, като по този метод покрива потребностите си от този тип гориво с 40-50%.
Няма нито смисъл, нито опция да се поставя нова тръба от северноафриканската страна: общият годишен рандеман на газ в Алжир е 20–22 милиарда кубически метра. Алжир не е в положение да усили размера на създаваните първични материали.
Откъде ще пристигна газът в газопровода от Барселона, водещ към Франция и Германия? В текста на “Ла Вангардия” се загатва „ цех за регазификация в пристанището на Барселона, най-голямото в Европа, което може да бъде обвързвано непосредствено към “МидКат” “.
Регазификацията е, както знаете, процесът на връщане на синьото гориво от течно в газообразно положение. Тоест, възнамерява се съживеният газопровод да се изпълни с полутечен природен газ (ВПГ), доставян някъде отвън Европа. Има единствено двама евентуални продавачи, за които е комфортно (дали е преференциално е различен въпрос) да транспортират газ до упоменатото нагоре средиземноморско пристанище. Това са Катар и Съединени американски щати.
Малкото арабско емирство е същински колос в производството на ВПГ. Със своите 107 милиона тона годишно създаван полутечен артикул (1 звук е почти 1,38 хиляди кубически метра природен газ след регазификация) той решително се подрежда преди всичко в света по размер на износа.
На пръв взор Катар постоянно ще може да избави Европа и да откри спомагателни 5, 10, 15, 20 милиона тона ВПГ за нея (допълнително към 32-та милиона тона, доставяни годишно). Но не – всичко е планувано за години напред и Доха ще може да наруши съществуващите контракти просто като европейците заплатят освен цената на продукта, само че и наказателна клауза на получателите, чиито ползи ще пострадат от това преориентиране на доставките. Заводите за втечняване в Катар работят на лимита на силите си. Страната просто няма запаси за в допълнение произвеждане и катарските управляващи неведнъж заявяваха това обществено.
Едва ли има подозрение, че Съединени американски щати ще поддържат съживяването на “МидКат”, решени да спрат съветския газопровод “Северен поток-2” и да наложи своя ВПГ на Европа. Но тук още веднъж има измама с цената. Докато Азия заплаща повече от Европа, последната няма да види американския газ.Така че теоретично Барселона ще „ изяде “ донесения полутечен природен газ, донесен от всеки. Но кой ще го даде?
Кой ще бъде победител?
Три страни се преглеждат като получатели на дивиденти при положение на съживяването на плана - Испания, Франция и Съединени американски щати. Първата ще укрепи позицията си на водещо вместилище на газ в Европа (според испанските медии „ към 30% от общия европейски размер се съхранява в резервоари, ситуирани на територията на Иберийското кралство) и ще има опция да усили леко политическата си тежест в Европейски Съюз.
Париж също ще може да печели от изпомпването. Но доста по-голям тласък за Франция да прокара горния план е опцията с нейна помощ до известна степен да отслаби политическите позиции на Германия в Европейски Съюз и в това време да укрепи своите.
Държавите освен ще наложат горивото си на Европейския съюз, само че и ще съкратят каишката, на която е държана европейската общественост.
Германия, макар че е страната, която е най-заинтересована от осъществяването на плана, не е измежду вероятните бенефициенти. 7 милиарда кубически метра, даже всички те да бъдат изпомпвани на немска територия, няма да решат казуса със снабдяването ѝ с енергийни носители - страната се нуждае годишно от към 100 милиарда кубични метра синьо гориво.
Но в случай че „ Северен поток 2 “ бъде пуснат, Берлин освен ще може да печели пари за бюджета, като продава гориво на други членове на Европейски Съюз, само че и твърдо да държи юздите на ръководството на Европейски Съюз в своите ръце. Отказвайки се от съветския газопровод – и преминавайки към различен, въпреки и испански – Германия ще се трансферира измежду страните от Европейски Съюз, подвластни от непознатото мнение.
Ще разберем това лято дали това се схваща в Берлин.Тогава в Мадрид ще се организира Общото заседание на НАТО, където се възнамерява да се прегледа въпросът за възраждането на плана “МидКат” и следствията от него.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ