Грижата за ума не е тясно медицински въпрос. Тя е

Грижата за мозъка не е тясно медицински въпрос. Тя е въпрос на социална резистентност. Наш общ дълг е да изградим системи, които слагат в центъра си индивида, а не просто неговата диагноза. Това съобщи президентът Илияна Йотова на откриването на 16-ата Международна научна конференция на Европейската мрежа за оценка на психичноздравните услуги (ENMESH). Темата на тазгодишния конгрес, който се организира в София сред 18 и 20 юни, е преосмисляне на психологичното здраве във време на смяна. Събитието събира над 250 интернационалните специалисти, учени и практици от Европа и света.

В приветствието си към участниците във форума президентът акцентира, че психологичното здраве не е разкош за определени и не е тематика, непокътната единствено за кабинетите на психотерапевтите. „ То е въздухът, който диша нашето общество “, акцентира президентът. По думите й, с цел да изградим и развиваме свят на нововъведения, сигурност и напредък, първо би трябвало да излекуваме наранената човешка душа.

Илияна Йотова цитира данни от предходната година на Световната здравна организация за Европа, че един на всеки шест души живее с някакво психологично заболяване. Тази тревожна статистика, съобщи тя, слага и въпроса по какъв начин да бъде преодоляна вкоренената социална стигма, която трансформира психологичното страдалчество в изолираност, принуждавайки хората да крият болката си, вместо да потърсят помощ. „ Обществото е привикнало да приема с лекост счупената кост, само че сякаш се опасява от счупената душа “, уточни Илияна Йотова. Тя даде образец със състраданието и грижата, които получава физически страдащият, до момента в който ментално страдащият прекомерно постоянно получава съвет „ да се стегне “ или даже бива изолиран от стената на мълчанието.

Държавният глава открои нуждата светът да припознае психологичното здраве като стратегически народен и световен приоритет. „ Истинското водачество и зрялост на една нация се мерят с грижата за най-уязвимите и най-нуждаещите се. Време е да пренаредим целите си като общество, като институции и като обособени персони “, акцентира тя. По думите на президента Йотова това значи да разберем, че здравето не е просто липса на физическо заболяване, а естетика сред тялото и мозъка. „ Инвестицията в предварителна защита, в налична терапия и прочувствена просветеност от ранна възраст, е най-хубавата застраховка за бъдещето ни “, добави тя. 

Кметът на София Васил Терзиев показа своя приоритет №1 като кмет – да сътвори условия хората в София да бъдат щастливи и психологично здрави: „ Много неща се трансформираха в света и в нашия град. Но това, което не се промени, е нашата потребност да бъдем дружно, в някакъв обществен кръг. Когато хората ме питат какъв е моят №1 приоритет като кмет, давам отговор – в София да живеят щастливи хора и да имат благоприятни условия да се развиват. Иска ми се да създадем общественост от мощни, здрави хора. Парадоксът е, че ние сме свързани посредством технологиите с всеки и с всичко и на всички места, само че се усещаме самотни. Точно по тази причина би трябвало да работим за психологичното здраве и да оказваме помощ за създаване на крепко младо потомство, което да се усеща добре със себе си и с другите на своето място и по света. “

Членът на борда на ENMESH и ръководител на научния ръб на конференцията доцент Михаил Околийски приветства всички откриватели, практици, психиатри, психично-здравни експерти и хора с преживелищен опит, които вземат участие във форума. „ За нас е чест да сме домакини на този влиятелен конгрес за повторно. Той е изключително необходим в днешното време на съществени провокации пред света – това са освен хилядите, които изгубиха живота си във войната в Украйна, само че и хората с психологични травми; а също цифровата промяна на общуването сред хората и бързото развиване на изкуствения разсъдък.

Всичко това сложи на тестване системите за оказване на психично-здравни услуги и ни кара да търсим нови решения. Конференцията ще сложи на фокус човешките права на хората с психологично страдалчество, които постоянно остават скрити от обществено внимание, изключително тези в Източна Европа, в това число България. Тези хора нямат добър достъп до здравни грижи, живеят изолирано, лекувани са в ужасни условия. Ето за какво този модел на психиатрична помощ би трябвало да бъде изменен “, съобщи той.

Членът на борда на ENMESH проф. Бернард Пушнер срещна участниците с задачата, задачите и активността на Европейската мрежа за оценка на психично-здравните услуги: „ Целите на ENMESH са да развива и поддържа мрежа от дейни съидейници и почитатели в областта на услугите за психологично здраве; да предизвиква създаването и разпространението на дизайни на изследвания – най-модерните проучвателен подходи и инструменти; да прави оценка успеваемостта на службите “.

Проф. Пушнер подчертава също и върху четирите тематики на актуалната конференция в София:

· Психичното здраве във времена на война и контузия.

· Дигитализацията и изкуственият разсъдък в психично-здравните услуги и проучвания.

· Дискриминация, равнопоставеност и човешки права.

· Иновациите в оценката на психично-здравните услуги.

Пленарната сесия откри проф. сър Греъм Торникрофт – един от най-влиятелните международни специалисти в региона на публичното психологично здраве и почетен професор на Кралския лицей в Лондон. Неговата лекция бе отдадена на главната тематика на конференцията на ENMESH в София – „ Преосмисляне на психологичното здраве във време на смяна “.

Сутрешната сесия продължи с втория главен преподавател – проф. Елвира Перес-Вайехос от Университета в Нотингам, с лекцията „ Отговорни технологии в подтекста на гибелта и умирането “.

Форумът ще приключи на 20 юни, като на следващия ден – 19 юни (от 14:45 ч в зала Юпитер) се провежда съпътстващ симпозиум „ Отвъд оцеляването: психологично здраве, стигма и нововъведения в актуалната онкологична грижа ".